Решение № 669 от 21.05.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 669 гр. ***, 21.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана К. Тодорова Досева при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело № 20234430105039 по описа за 2023 година

Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД с цена на иска 1060,64 лв. и иск с правно основание чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 106,48 лв.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от "***, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, срещу П. С. Д., ЕГН**********, ***, в която се твърди, че е издадена заповед за изпълнение по подадено заявление от ищеца по ч.гр.д.№2023443010 2134/2023г. по описа на РС-***, която е връчена на длъжника, който е подал възражение в законовия срок. Твърди, че претенцията за заплащане на сумите по издадената заповед за изпълнение е поради доставена топлоенергия до топлоснабдения имот на ответника- ***, находящ се на адрес ***, с аб.№***.

Твърди, че като собственик/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр. ***, ответника и клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на Чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия . Затова за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Счита, че съгласно чл. 150. (1) Продажбата на 1 топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет, като съгласно ал.2, същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди, че общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 1314.12.2007г. и във вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г. Твърди, че с тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Посочва, че в раздел VII от ОУ от 2007 г. - „Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че в този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. Твърди, че с изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди, че ответника, съгласно приложеното към заповедното производство извлечение от сметка за абонатен № *** е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и не е погасил задължението си. Твърди, че сградата-етажна собственост, в която се намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до имота на ответника е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия от ***-***. Твърди, че сумите за ТЕ за процесния период са начислявани от “*** - ***” ЕАД по изготвяни отчети от фирмата,извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за Топлоснабдяването.

Посочва, че претендираните суми за процесния период са: сума за отопление с ИРУ- 0 2 лева, сума за отопление без ИРУ-247,02 лв., енергия, отдадена от сградна инсталация- 317,88 лв., сума за битово горещо водоснабдяване- 454,93 лв, услуга дялово разпределение- 40,81 лв. Твърди, че в имота на ответника има монтирани 0 ИРУ, 2 водомери и 1 брой щранг-лира в баня, а сумата за сградна инсталация е определена при отопляем обем 167,18 куб.м. Отправя се искане, за постановяване на решение, с което да се признае за установено вземането на ищеца срещу ответника за сумата 1060,64 лева за главница за периода 01.07.2021г. – 05.04.2023 г. и лихва върху главницата в размер на 106,48 лева за периода 02.09.2021 г. до 05.04.2023 г. и законната лихва върху главницата от 19.03.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми била издадена заповед за изпълнение в производството по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.

№ 2023443010 2134/2023г. по описа на ПлРС. Претендират се и направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника, в който оспорва исковете по основание и размер. Счита, че за да възникне задължение за плащане на доставена топлинна енергия, то следва на първо място да се установи качеството на потребител на ответника по иска. Посочва, че по силата на чл.150, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Излага съображения, че по силата на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ битов клиент е клиент, който купува електрическа или топлинна ене гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „*** - ***” ЕАД, купувач на топли на енергия може да бъде всяко физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване в имот в топлоснабдена сграда. Счита, че от тези разпоредби следва, че потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно право на собственост или по силата на облигационно право на ползване. Твърди, че ответникът не притежава качеството “потребител на топлинна енергия” по смисъла на чл. 153 от Закон за енергетиката. Твърди, че към исковата молба липсват каквито и да било 3 доказателства за публикуване на ОУ на „*** ***“ ЕАД в два ежедневника. С оглед на горното счита, че между страните не е възникнало отношение, респективно за ответника не “важат разпоредбите на действалото в процесния период законодателство в областта на енергетиката”. Счита, че от това следва и, че ответникът не е изпадал в забава спрямо ищцовото дружество, доколкото не е доказано, че 30-дневния срок, предвиден в раздел VII от Общите условия е започнал да тече, респ. сумите за топлинна енергия не са станали изискуеми, ако и доколкото е било налице облигационно отношение с оглед изложеното по-горе. Поради това, претендираните от „*** ***“ лихви за забава се явяват необосновани и недоказани и следователно недължими.

Счита, че за да бъде признато твърдяното вземане за главница ищецът дължи да докаже конкретното доставено количество топлинна енергия, измерено в абонатната станция, както и че претендираната цена съответства на нормативно установения механизъм за разпределение между потребителите в сграда под режима на етажна собственост - приспадащият му се дял от общото количество топлинна енергия, както и съответствие между определената цена и нормативно установения лимит. Счита, че приложените към исковата молба доказателства не обосновават твърденията на ищеца за размера на дължимите суми за топлинна енергия, нито за падежа на всяко едно от тях. Независимо от горното оспорва обема и стойността на твърдените от ищеца доставки на топлинна енергия. Оспорва съдържанието на представеното от „*** - ***“ ЕАД препис -извлечение от сметка. Същото няма подпис и/или печат на издателя, с оглед на което и счита, че няма характеристиките на документ, респ. не следва да бъде прието и приобщено към доказателствения материал по делото. Дори да се приеме, че същото все пак съставлява документ, то последното се явява частен такъв, съставен едностранно от ищеца, който носи доказателствена тежест за установяване на закрепените в него обстоятелства. Моли претенцията да бъде отхвърлена.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Видно от НА за покупко-продажба на ***. на *** Р.И. е видно, че П. С.

Д. е придобил правото на собственост върху процесния топлоснабден имот***, находящ се в ***.

По делото са представени Общи условия за продажба на топлинна 4 енергия за битови нужди от „***-***”ЕАД на потребители в гр.***, приети с протокол от 12.09.2007г на Съвета на директорите на „***-***”ЕАД и одобрен с Решение №ОУ-067/3.12.2007г на ДКВЕР и същите не са оспорени от отвеницата по делото. Съгласно чл. 1 от същите, с тях се уреждат взаимоотношенията при продажба на топлинна енергия между “*** ***” ЕАД, наричана “продавач” и потребителите за битови нужди, наричани “купувачи”. Съгласно чл. 3 ал.1 от Общите условия купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.Съгласно чл. 14 купувачът е длъжен в 30 дневен срок да уведоми писмено продавача при промяна на титуляра на правото на собственост или вещно право на ползване на топлоснабдения имот.В чл. 57 ал.1 от Общите условия е предвидено, че при промяна на собствеността или вещното право на ползване новият и предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат до продавача в срока по чл. 14 заявление за откриване, промяна или закриване на партида, към което са приложени копия от документи удостоверяващи придобиването или прекратяването на правото на собственост или вещно право на ползване на имота.

Съдът възприема заключението на съдебно-счетоводната експертиза като обективно, обосновано, компетентно и безпристрастно. От него се установява, че воденото в счетоводството на ищеца неплатено задължение за процесния топлоснабден имот за топлинна енергия за периода от 01.07.2021г. до 28.02.2023г. е в общ размер от 1060,64 лв. от които 247,02 лева ТЕ за отопление без ИРУ, 317,88 лева-ТЕ за сградна инсталация, ТЕ за БГВ-454,93 лв. лева и 40,81 лв.- такса услуга дялово разпределение. Лихвата за забава върху непогасената горепосочена главница за периода от изпадане на ответника в забава до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 19.04.2023г. е в размер на 107,93 лв.

Съдът възприема заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, като обективно, обосновано, компетентно и безпристрастно. От заключението в неговия писмен вид, както и направените уточнения и допълнения в съдебно заседание се установява, че процесния апартамент се намира в топлофицирана сграда. Общия отопляем обем на сградата е 3337,67 куб.м., а отопляемия обем на процесния апартамент е 167,18 куб.м. В имота не се използва топлоенергия за отопление от отоплителни тела. Банята в имота се отоплява с щранг-лира. В имота има монтирани 2 броя водомери.

Ползва се топла вода. Сградата, в която се намира процесния имот е присъединена към топлопреносната мрежа. Абонатната станция е доставяла 5 топлинна енергия до имота в рамките на процесния период. При изготвянето на индивидуалните сметки от топлинния счетоводител са спазени изискванията на Методика за разпределение на топлинната енергия в сгради етажна собственост, Приложение към чл.61 ,ал.1 от Наредба за топлоснабдяване № 16-334/06.04.2007г. топломерът в абонатната станция е преминал изискващите се проверки, удостоверено със съответните свидетелства от проверки и констативни протоколи. Общия водомер е преминал съответна метрологична проверка. Разлики в изчисленията на ФДР не са констатирани.