Определение № 2376 от 15.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2376 гр. Пловдив, 15.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Емилия Бл. Лалева като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20255300501678 по описа за 2025 година

Производство по чл.413/2/ вр. с чл.410 от ГПК.

Подадена е жалба вх.№21593/13.06.2025 г. от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:203670940, със седалище и адрес на управление: град София, чрез юрк.Б. Д. с която моли съда да отмени разпореждане №12363/28.05.2025 г. по ч.гр.д.№6555/2025 г. на Пловдивския РС,6 гр.с., с което е оставено без уважение заявлението по чл.410 ГПК срещу М. Т. М., ЕГН:********** за издаване на заповед за изпълнение и ИЛ за сумата 493,84 лв. неплатена главница по договор за кредит №848585 от 21.04.2023 г., сключен със „Сити кеш“ООД като заемодател, 227,59лв.-обезщетение за забава ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното плащане, вземанията по който са пехвърленис договор за цесия от 05.08.2024 г. и приложение №1 към него на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане като неправилно и незаконосъобразно и връщане на РС с указания за издаване на заповед за изпълнение. В частната жалба се сочи, че РС е излязъл извън правомощията си като е коментирал клаузата за неустойката; счита, че съгл.чл.411,ал.2,т.2 ГПК проверката за съответствие на искането с императивна норма на закона и добрите нрави, като и за наличие на неравноправни клаузи, се отнася само до тези клаузи от договора, на които се основава искането; че в заповедното производство не се разрешава спора по същество, поради което не се следи за наличието на всички възможни основания за нищожност на договора; че съгласно решение на СЕС от 30.6.2022 г. по дело С-170/21 съдът е длъжен да извърши служебно прихващане между плащането и въз основа на неравноправна клауза в договора за кредит и останалата дължима сума, поради което съдът е следвало да присъди главницата след като извърши прихващане с платеното по твърдяните неравноправни клаузи.Цит.съд практика.

Съдът, като провери събраните по делото доказателства и обсъди доводите по жалбата, намира за установено следното:

1

ЧЖ е подадена на 15.05.2025 г., а съобщението за оставяне на заявлението без уважение е връчено на 13.5.2025 г., поради което ЧЖ е подадена в срок и е допустима, но разгледана по същество е неоснователна, съображения:

Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против М. Т. М. за вземания, произтичащи от сключен между длъжника и „Сити кеш“ ООД договор за потребителски кредит №848585 от 21.04.2023 г., с който е предоставен кредит в размер на 550 лв. при ГПР 56,80%, ГЛП – 44,50% при обща сума на плащанията 583,63 лв. Съгласно горепосочения договор за потребителски кредит, заемателят се е задължил да заплати неустойка 164,37 лв.

/чл.11,ал.1от договора/ ако не представи безусловна банкова гаранция /чл.5,т.1 / или поръчителство на две ФЛ, които да отговарят на следните условия: да имат осигурителен доход в размер на 7 пъти мин.РЗ /при 1 поръчител/ или 4 пъти мин.РЗ /при 2 поръчители/; да не са поръчители по други договори за кредит, да не са кредотополучатели по договори за кредит; да нямат кредити със статут различен от „редовен“, да представят сл.б. за размера на получавания доход.

Вземанията по договора са прехвърлени на заявителя с договор за цесия.

Във връзка с правомощията на съда по чл.411, ал.2,т.2 и 3 ГПК заповедният съд може да откаже издаване на ЗИ ако заявлението противоречи на закона или на добрите нрави или ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. В тази връзка в определение от 06.02.2024 г. СЕС по дело С-425/2023 г. е казано, че съдът е длъжен при необходимост да поиска от кредитора допълнителена инфорамация за да прецени дали е налице евентуална неравноправна клауза.

От съдържанието на чл.5 от договора за кредит е видно, че кредитодателят е поставил неизпълними условия за получаване на кредит с цел да генерира допълнителна печалба под формата на неустойка, поради което сумата на неустойката е следвало да бъде включена в ГПР. В тази връзка в решение от 21.04.2024 г. СЕС по дело С-714/2022 г. е дадено задължително тълкуване, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички разходи, при обявяването му за нищожен потребителят следва да върне само предоставената в заем главница.

Съгласно §1,т.2 от ЗПК, "Обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. При това положение както отразената обща стойност на плащанията, така и годишният процент на разходите в договора за потребителски кредит се явяват некоректни, при което реално изискванията за задължително съдържание по чл.11, т.10 от ЗПК не са спазени. ГПР е в размер на 56,8%, т.е е по-висок от максимално допустимия - 50%, съгласно ЗПК. Горното води до извода, че Договорът за кредит е нищожен на основание чл.22 ЗПК във вр. с чл.11,т.10 от ЗПК, при което заемателят връща само чистата стойност на кредита, но не сължи лихви и други разходи по кредита.

РС е оставил заявлението без движение до посочване извършени ли са плащания от длъжника по договора, колко, кога, на какви суми и какви суми и какви вземания са покрили 2 същите в 1-седмичен срок. С молба от 25.4.25г заявителят не е отстранил нередовностите.

Поради това неплатена главница, съгл.чл.23 от ЗПК, РС не е присъдил, т.к. заявителят, въпреки дадените му от съда указания, не е отстранил нередовностите, не е е посочил какви суми длъжникът е погасил по кредита, и в този смисъл заявлението не отговаря на изискванията за редовност на ИМ по смисъла на чл.127 от ГПК, където е казано, че следва да бъдат изложени обстоятелствата, на които се основава иска, поради което същото е нередовно от външна страна и правилно РС е отказал издаването на ЗИ.

Горното налага извода, че разпореждането на РС е правилно и законосъобразно – жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Предвид горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№21593/13.06.2025 г. от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:203670940, със седалище и адрес на управление: град София, за отмяна на разпореждане №12363/28.05.2025 г. по ч.гр.д.№6555/2025 г. на Пловдивския РС,6 гр.с., с което е оставено без уважение заявлението по чл.410 ГПК срещу М. Т. М., ЕГН:********** за издаване на заповед за изпълнение и ИЛ за сумата 493,84 лв. неплатена главница по договор за кредит №848585 от 21.04.2023 г., сключен със „Сити кеш“ООД като заемодател, 227,59лв.-обезщетение за забава ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното плащане, вземанията по който са пехвърленис договор за цесия от 05.08.2024 г. и приложение №1 към него на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3