Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2503 от 20.02.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 30545/2022
Вид
Решение № 2503
Подписан
20.02.2023
Състав
АСПАРУХ ЕМИЛОВ ХРИСТОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2503 гр. София, 20.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20221110130545 по описа за 2022 година

Производството е образувано по подадена от ........., искова молба, насочена против .........., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, с искане да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 97,00 лева, представляваща повторно платена при липса на основание сума за годишна електронна винетна такса за л.а. „Киа Оптима“, с рег. № ..........., ведно със законната лихва, считано от дата на завеждане на исковата молба до окончателно изплащане.

Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че на 11.03.2022 г. за л.а. „Киа Оптима“, с рег. № ..........., е закупена годишна електронна винетка с идентификационен номер № ............, период на валидност от 12.03.2022 г. до 11.03.2023 г. Поради допусната грешка, няколко дни по-късно на 18.03.2022 г. за същия л.а., повторно била закупена годишна електронна винетка с идентификационен номер № 22031881507338 и период на валидност от 18.03.2022 г. до 17.03.2023 г.

Твърди, че за един и същ автомобил, е заплатил два пъти годишна ел. винетка с дублиращ се период на валидност. Счита, че повторно платената сума се явява платена и получена при начална липса на основание, с която ответникът се е обогатил неоснователно. За възстановяване на повторно платената винетна такса ищецът твърди, че се е обърнал към ответника със Заявление с вх.№53-00- 1321/ 22.03.2022 г.

С Писмо с изх.№53-00-2036 от 15.04.2022 г. Директорът на Национално ТОЛ управление, съобщил, че съобразно Процедура за възстановяване на недължимо внесени такси по чл.10, ал.1, т. 1 от Закона за пътищата, оповестена в сайта на АПИ, секция Е-винетки, не счита че е налице допуснато плащане два или повече пъти на винетна такса за едно и също превозно средство. Развива съображения в насока за липса на основание за заплащане на втората винетна такса. Сочи, че за съвпадащия период на валидност на винетките, ответникът е получил повторно плащане за услуга, която вече е била заплатена. Счита, че плащането на втората винетна такса за същата услуга е недължимо извършено. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който искът се оспорва като недопустим и неоснователен. Ответникът не оспорва, че на 1

11.03.2022 г. чрез електронната система за събиране на пътни такси /ЕССПТ/ е издадена електронна винетка № ............, с период на валидност 12.03.2022 г. 11.03.2023 г. за пътно превозно средство с peг. номер .........., както и че на 18.03.2022 г. чрез електронната система за събиране на пътни такси /ЕССПТ/, е издадена електронна винетка № ............. с период на валидност 18.03.2022 г. - 17.03.2023 г. за пътно превозно средство с peг. номер ........... Оспорва, че самият ищец е закупил винетките и сочи, че не става ясно от чие име и за чия сметка са извършени плащанията. Не оспорва също и че ищецът е собственик на ППС с рег. № ............ Не оспорва, че ищецът е депозирал заявление с вх. № 53-00- 1321/22.03.2022 г. за възстановяване на недължимо внесени такси /винетни такси/ по чл. 10, ал. т. 1 от Закона за пътищата, както и че е изпратил отговор в тази връзка, в който е изложил, че не са налице основания за възстановяване на внесени такси. Твърди, че не е налице фактическият състав на чл.55 ал.1 пр. 1 от ЗЗД „начална липса на основание“ – счита, че е налице законово основание за заплащане на винетна такса, уредено в чл. 10 ал.1 ЗП, събирането на която е възложено на ............ Счита, че начална липса на основание би имало, ако ответникът е получил сумата без да представи престация, т.е. без да издаде електронна винетка. Поддържа, че в случая в Електронната система за събиране на пътни такси са направени две заявки за издаване на винетки за два различни времеви периода на валидност, поради което услугите били предоставени на валидно правно основание.

Сочи, че основанието за получаването на сумата е именно издадената електронна винетка. В заключение излага, че липсват доказателства ищецът да е платил процесната сума, както и че е налице основание за получаването на същата.

Евентуално и в случай че искът се уважи, прави искане да бъде намален размерът с оглед липсата на пълно съвпадение между периодите на валидност на двете винетки.

Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявена е искова претенция с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че е заплатил сумата от 97.00 лева - повторно платена винетка за процесния автомобил за процесния период, както и че същата е получена от ответника.

В тежест на ответника е да докаже, че има основание за получаването на сумата от 97.00 лева.

С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че ищецът е собственик на МПС с рег. № ..........., че на 11.03.2022 г. е издадена електронна винетка № ............ с период на валидност – 12.03.2022 г. - 11.03.2023 г. за пътно превозно средство с peг. номер ........... за сумата от 97,00 лева, че на 18.03.2022 г. е издадена електронна винетка № ............. с период на валидност: 18.03.2022 г. - 17.03.2023 г. за пътно превозно средство с peг. номер ..........., за сумата от 97,00 лева, които суми са получени от .............., че АПИ е сезирана от ищеца със заявление с вх. № 53-001321/22.03.2022 г. за възстановяване на недължимо внесени такси /винетни такси/ по чл. 10, ал. т. 1 от Закона за пътищата.

Правната регламентация на таксите за закупуване на винетни стикери, включително за електронните винетки се съдържа в Закона за пътищата и Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, издадена по приложение на чл. 10, ал. 7 от Закона за пътищата.

Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по чл.

2

10а, ал. 7, като заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от горепосочената наредбата, винетните такси предоставят право на едно пътно превозно средство, попадащо в категорията по чл. 10а, ал. 7 от Закона за пътищата да ползва за определен срок платената пътна мрежа, като управление на МПС без заплатена дължима винетна такса съставлява административно нарушение на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП, за което е предвидена изрична санкционна норма, съгласно чл. 179, ал. 3 от ЗДвП.

Като вид такса винетката представлява плащане за предоставяне на услуга по искане на потребителя, изразяваща се в правото да ползва платената пътна мрежа на Република България. Тази услуга обаче не може да бъде предоставена повече от веднъж за един и същ период и за един и същ автомобил при правилно декларирани негови данни. Това означава, че за съвпадащия по двете винетни такси период на валидност, ответникът е получил плащане на услуга, която вече е била заплатена от ищеца за същия период и за същия автомобил. Оттук следва извода, че плащането на втората винетна такса за период, съвпадащ с периода на валидност на първата винетна такса, т. е. за същата услуга е недължимо извършено от ищеца, тъй като липсва законово или договорно основание за това. Налице е разместване на имуществени блага от патримониума на ищеца към този на ответника в размер на платената сума по втората винетка в рамките на периода й, припокриващ се с периода на първата винетка.

От обявените за безспорни и ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства се установява, че е налице припокриване на част от периода на действие на първата закупена винетка с част от периода на втората закупена такава, като същите са закупени за един и същ лек автомобил - с рег. № ..........., обстоятелства по които страните не спорят. Припокриване е налице за периода от 18.03.2022г. / началото на действие на втората закупена винетка/ до 11.03.2023г. / крайният период на действие на първата винетка/, тоест налице е припокриване за 352 дни на годишна база.

Настоящият съдебен състав намира, че с платената от ищеца втора годишна винетна такса, същият е обеднял със сумата, равняваща се на размера на платеното за припокриващия се с таксата по първата винетка период от 18.03.2022г. – 11.03.2023г., която изчислена от съда на по реда на чл. 162 ГПК е в размер на 93.81лв.

/ за 353 дни/, за която сума претенцията следва да бъде уважена, доколкото съгласно чл. 4б от Закона за държавните такси (Нов - ДВ, бр. 62 от 2002 г.) недължимо платени такси се връщат по искане на заинтересованата страна. Над уважената част до максимално предявения размер от 97.00лв. или за разликата от 3.19лв. искът се явява неоснователен.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че не се установява по делото, че именно ищецът е закупил процесните винетки.

Както се посочи по-горе в изложението не е спорно по делото, че лекият автомобил, за който са закупени двете винетки е собственост на ищцовото дружество.

Този извод намира опора и в приложеното на л. 5 копие на Свидетелство за регистрация част I /голям талон/, от което се установява, че лек автомобил „Киа Оптима“ с ДК № ........... е собственост именно на дружество .............

За доказване заплащането на процесните две винетки по делото са приложени копие на фискален бон /л.7/ и копие на системен бон /гърба на л. 7/.

Фискалният/системният бон (фискална касова бележка), е първичен счетоводен документ, който се издава от търговеца, за да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ). Фискалният бон е задължителен при плащане в брой, с дебитна или кредитна карта, ваучер, чек или други, заместващи парите платежни средства. Фискалният/системният бон задължително трябва да съдържат наименование 3 и адрес за кореспонденция на търговеца, наименование и адрес на търговския обект, а когато не е налице стационарен обект – текст “БЕЗ СТАЦИОНАРЕН ОБЕКТ”, пореден номер на касовата бележка, идентификационен номер на търговеца, идентификационен номер по ЗДДС (за регистрираните по ЗДДС лица), име или номер на касиера, наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги, обща сума за плащане, дата и час на издаване, графично фискално лого (карта на България и надпис BG в него) и текст “ФИСКАЛЕН БОН”, индивидуални номера на ФУ и фискалната памет, номер касово място за търговеца, работещи с контролна лента на електронен носител (КЛЕН), номер на обекта при електронна система с фискална памет (ЕСФП), контролно число на документа, номер и дата на фактура при плащане по доставки, които се изпълняват непрекъснато във времето – като доставка на електроенергия, вода, интернет, телефон и други., двумерен баркод (QR код), с изключение на тези, на които не се издава хартиен документ, а продажбата само се визуализира на дисплей като кафеавтоматите на самообслужване например.

По гореизложената аргументация следва извода, че наименованието на лицето, което купува винетка, не е част от задължителните реквизити на приложените по делото първични счетоводни документи, но доколкото техен носител е именно представител на ищцовото дружество, следва да се приеме за доказано, че плащането на процесните винетки е извършено за сметка на ищеца.