Решение № 34 от 16.02.2022, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Бургас, 16.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Дарина Анг. Костова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Дарина Анг. Костова Търговско дело № 20202100900366 по описа за 2020 година

Производството е образувано по повод искова молба, подадена от „Виго груп“ ООД, ЕИК 130496343, със седалище и адрес на управление: гр. Монтана, ***, чрез адв. Калин Комарски, АК-София, със съдебен адрес: гр. София-1421, ул. „Милин камък“ № 50, вх. „А“, ет.2, ап. 5, което дружество е обявено в несъстоятелност и към датата на постановяване на решението се представлява от синдика И. Р., против „Контракт инвест“ ООД - в открито производство по несъстоятелност, ЕИК 102879644, със седалище и адрес на управление: гр. Свети Влас 8256, ул. „Средна гора“, комплекс Панорама бей 1, ап. 41, представлявано от пълномощника адв. Галина Найденова, със съдебен адрес: гр. Бургас, ***, ет. 3, офис № 318, с искане да бъде установено спрямо ответното дружество за съществуващо, вземането на ищеца по споразумение от 07.06.2010 г. за главница в размер на 4 136 365.44 лв., възнаграждение (лихва) в размер на 8% (осем) процента от 4 136 365.44 лв. на годишна база от 07.06.2010 г. до 30.09.2018 г., лихва за забава считано от 01.10.2018г. в размер на 0.1 % на ден от неизплатената сума, законната лихва от откриване на производството по несъстоятелност, вземането за разноски в производство по несъстоятелност в размер на 600лв. /уточнение на исковата молба – лист 325/, включено в списъка на приетите вземания по чл. 686, т. 1 от ТЗ, който да бъде одобрен с определение на съда по делото за несъстоятелност.

Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице са активна и пасивна легитимация за предявяване на настоящия иск. Исковата молба е изпратена по пощата на 11.09.2020 г. в преклузивния срок по чл. 694, ал. 6 от Търговския закон при наличието на предпоставките на ал. 2, т. 1 на същата разпоредба, предвид което 1 възраженията на ответника за недопустимост на иска са неоснователни.

Съгласно изр. 1 на ал. 4 на чл. 694 синдикът е длъжен да участва в производството по настоящото дело. От служебна справка в електронния търговски регистър е установено, че вписаният синдик на дружеството – ответник е Александър Йорданов Комсийски, с адрес: гр. Стара Загора, ***A, на който следва да бъде и призован.

Съдът е изпратил препис от исковата молба и приложенията към нея на ответниците, на които е указано да подадат писмен отговор в законния двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му и неупражняването на права.

В законовия срок по чл.367 от ГПК, за депозиране на писмен отговор, такъв е постъпил от всеки от ответниците.

В предоставения двуседмичен срок по чл.372 от ГПК, допълнителна искова молба. ищецът е депозирал

Същата е изпратена на ответниците с възможността за подаване на допълнителен отговор. Всеки от ответниците е депозирал по делото допълнителен отговор.

Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице са активна и пасивна легитимация за предявяване на настоящия иск. Не са направени от страните възражения, нито до настоящия момент са станали служебно известни на съда други факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки за разглеждане на иска. При това положение той е допустим.

С Решение № 509 от 2702.2020 год. , постановено по т.д.№27/2019 год. по описа на Окръжен съд Бургас, вписано под № 20200227172305 в ТРРЮЛНЦ, е открито производство понесъстоятелност на длъжника „Контракт инвест“ ООД.

Ищецът е предявил вземанията си със заявление вх.№ 5924/30.03.2020 год. /л.34 и сл./, заявление вх № 7803/28.05.2020 год. /л.38 и сл./.

Първите изготвени от синдика В.Б. списъци на приетите и неприетите вземания са обявени в ТРРЮЛНЦ на 18.06.2020 год. под № 20210803142122. В списъка на неприетите вземания е включено предявеното от ищеца в настоящото производство с посочените погоре две заявления вземане.

Ищецът е подал възражение с вх.№ 9885/19.06.2020 год. , което е разгледано от съда по несъстоятелността и е оставено без уважение с Определение № 260070 от 28.08.2020 год., което определение е обявено в Търговския регистър в същия ден.

В исковата молба се твръди, че „Контракт инвест“ ООД като заемополучател дължи на ищцовото дружество като заемодател главница в размер на 4 136 365.44 лв. по споразумение от 07.06.2010г., с което били новирани два договора за заем от 03.09.2007 г. и от 01.10.2008 г. Със споразумението страните уговорили ответникът да върне сума в размер на 4 136 365.44 лв. в срок до 30.09.2018г., както и да плати възнаграждение (лихва) в размер 2 на 8% на годишна база от заемната сума от 4 136 365.44 лв. В случай на забава ответникът дължал и лихва за забава, считано от 01.10.2018г. в размер на 0.1 % на ден от неизплатената сума.

Ищецът счита, че споразумението има характера на признание по 116, б. „а” от Закона за задълженията и договорите от една страна, а от друга – представлява новация по смисъла на чл. 107 от ЗЗД на всички права и задължения по двата договора за заем, които са се трансформирали в права и задължения по споразумението. Твърди се още, че част от вземанията били обезпечени с договорна ипотека, учредена с нотариален акт № ***, том ***, рег. № *****, дело № **** от **.**.20** г. (1 500 000 лева - главница по договори за заем и 500 000 лева - неустойка за неизпълнение на задължение за прехвърляне на недвижими имоти).

Твърди се още, че ищецът предал на части заемна сума в размер на 2 292 750,29 лв. по банков път, за което представя извлечения от банкови сметки, а в брой общо: 439 087 евро и 884780.02 лева, за което представя РКО И ПКО, подробно описани по вид валута, размер на сумата и дата в исковата молба. Ответното дружество не изпълнило задълженията си нито на падежа, нито до датата на подаване на настоящата претенция.

В предвидения законов срок ответникът „Контракт инвест“ ООД - в производство по несъстоятелност, изразява становище за неоснователност на претенцията.

На първо място оспорва споразумението като антидатирано и съставено единствено за целите на процеса. Сочи, че законен представител на „Контракт инвест“ ООД не е подписвал такова споразумение, а то изхожда от Е.Г.К., който в някакъв период е бил представляващ на ответното дружество, но споразумението било изготвено и подписано едва сега за целите на процеса. Твърди се още, че задължение за връщане на заемната сума по първия договор за заем в размер на 1 100 000лв. никога не е възниквало, тъй като договорът за заем е реален и заемната сума не била предадена. Сочи се още, че в договора било предвидено тя да бъде предадена на траншове по банков път или в брой в рамките на десет месеца от датата на подписване (03.09.2007г.), а представените извлечения от банкови сметки и ПКО не кореспондират нито с вписаните в тях суми, нито с датите на издаването им и извършването на преводите по какъвто и да е начин със заемната сума или на каквато и да е част от нея. Във втория договор за заем, сключен на 01.10.2008г., изрично било предвидено заемната сума в размер на 2 454 300лв. да бъде предадена изцяло в брой на една вноска. Сочи липсата на първичен документ за предаване на заемната сума или на каквато и да е част от нея.

На следващо място твърди, че падежът на задължението и по двата договора не е настъпил, тъй като било уговорено той да настъпи след построяването на комплекси „Панорама бей 1“, „Панорама бей 3“, „Вилидж хаус“ и „Роял палм“, както и след заличаването на вписаната договорна ипотека в полза на ОББ АД, учредена с нотариален акт № **, т.*****, рег. № *****, Д. № ****/****г. на нотариус с peг. № 208 с район на действие PC Несебър, вписан с вх. № ****/**.**.****г., акт № ***, T.V, дело № ****/****г. в Служба по вписванията гр.Несебър. Признава, че комплексите са построени, но 3 ипотечният акт не е заличен.

На следващо място счита, че след подписване на процесното споразумение отношенията между страните били преуредени (новирани) още веднъж със сключването на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № ***, том ***, peг. № ****, дело № 3105/2010 г. вписан с вх. № ****/**.**.*** г., акт № **, том № *, дело № **** в Служба по вписванията в при PC – Несебър. Сочи, че в нотариалния акт изрично било уговорено, че „Виго груп“ ООД има вземане от „Контракт инвест“ ООД по договори за заем, ведно е начислени лихви и неустойки в размер на 1500000 лв. Счита, че към 21.09.2020 г. вземанията по договорите възлизат на 1500000 лв., като между страните е приет е между страните нов способ за погасяването на дълга чрез задължаването на „Контракт инвест“ ООД да прехвърли в собственост на „Виго груп“ ООД собствени недвижими имоти, представляващия самостоятелни обекти в сграда № 2 във ваканционен комплекс „Роял палм“, свободни от всякакви вещни тежести в срок до 31.12.2010 г. Уговорена била и неустойка за забава в размер на 20000 лв. за всеки просрочен месец. Било уговорено още, в случай че забавата продължи и след 30.06.2011 г., „Виго груп“ ООД има право да откаже да му бъдат прехвърлени имотите, като в този случай „Контракт инвест“ ООД дължи заплащане на сумата от 1500000 лв. и неустойка в размер на 500000 лв., платими в срок до 10 календарни дни от отказа на „Виго груп“ ООД. Счита, че отношенията между страните се уреждат именно с нотариалния акт, с който последно във времето били предоговорени задълженията.

Прави възражение за изтекла погасителна давност считано от падежа на задълженията 11.07.2011 г.

Ответникът оспорва споразумението като антидатирано и съставено за целите на процеса. Счита, че представените протоколи от общи събрания на двете дружества описани по т. 11 и 12 от доказателствата към исковата молба, доказват само намерение за сключване на договор за заем, но не и предаване на заемната сума. Счита, че заповед № 238 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 17.05.2018г. и двата изпълнителни листа № 397/21.06.2018 г. и № 271/21.05.2018 г. на РСНесебър, издадени по реда на заповедното производство, не се ползват със сила на пресъдено нещо, тъй като не било проведено исково производство по реда на чл.422 от ГПК.

Оспорва като неистински приложения договор за паричен заем от 20.12.2007г., описан в т.17 от доказателствата към исковата молба, моли на основание чл.183 от ГПК да бъде представен в оригинал и бъде открито производство по оспорването му по реда на чл.193 от ГПК. Оспорва като неистински представените по т.18 доказателства извлечения от банкови сметки на „Виго груп“ООД в ПИБ АД - приложени са разпечатки, които не са заверени от банката издател, не са приложени в цялост, копията са нечетливи, налице е повторение на определени страници, а други липсват. Отделно твърди, че преводите не кореспондират като дати и суми с договорите за заем. За сумата от 190000 лв. като превод на 20.12.2007 г. не е виден бенефициента, посочено е вътрешен превод, което означава, че „Виго груп“ ООД просто си е наредило средствата по друга своя сметка. На същата дата се сочи превод на 4 стойност 50000 лв. с бенефициент „Контракт инвест“ ООД, но с основание „комисионни“ и няма нищо общо с договорите за заем. На 07.02.2008 г. е посочен превод на стойност 50000 лв. с получател „Контракт инвест“ ООД, но основанието му е „погасителна вноска по кредит от 21.05.2006г., което означава, че всъщност „Виго груп“ ООД връща свой заем към „Контракт инвест“ООД, а не му предоставя. Счита, че липсва икономическа логика в това при положение, че към 2008г. „Виго груп“ ООД не е върнало заема си към „Контракт инвест“ ООД, то да му дава заеми. На 12.03.2008г. е посочен превод на стойност 10000 лв. с основание „прехвърляне на средства“. На 13.03.2008г. е посочен превод на стойност 20000лв. с получател „Контракт инвест“ ООД с основание „погасителна вноска по кредит“, което също означава, че всъщност „Виго груп“ООД връща свой заем към „Контракт инвест“ООД, а не му предоставя. Идентична е ситуацията с преводите от 17.03.2008 г. и 18.03.2008 г. Основанието на преводите от 4.11.2008 г. на стойност 10000 лв. и от 09.05.2008 г. на стойност 26000 лв. също е „прехвърляне на средства“. По отношение на представените извлечения от банкови сметки на „Контракт инвест“ ООД изразява удивление за начина, по който ищецът е преодолял банковата тайна, за да се снабди с тях на 14.03.2019 г. Оспорва същите на основание факта, че на липсваща заверка от издалата ги банка, както и че по същество не представляват доказателство по смисъла на ГПК, а копия от листи без посочен издател, при това не са представени в цялост. Оспорва като неистински описаните ПКО в т.20 до 34 включително, като на първо място моли съда да задължи ищеца да представи същите в оригинал на основание чл.183 от ГПК и по отношение на същите да бъде открито производство по реда на чл.193 от ГПК. Отделно от това счита, че от съдържанието им не може да се направи връзка с конкретните договори за заем. Посочва, че при внасяне на парични средства в касата на вносителя се предоставя квитанцията към ПКО, а самият ПКО остава за дружеството издател. В конкретния случай ищцовото дружество не представя като доказателства квитанцията, а ПКО, които принципно могат да се намират само у издателя, поради което счита, че всички представени такива са неистински. Посочва още, че на представените ПКО липсват съществени реквизити и най-вече удостоверяване дали сумата е получена и от кого. Така на ПКО от 02.01.2007 г., която дата принципно е девет месеца преди датата на първия договор за заем и няма как да бъде отнесен към него липсва подпис на получател. Същото се отнася и за квитанцията от ПКО от 19.03.2008 г., а основанието му е „върнат заем“. ПКО от 31.05.2007 г. също е месеци преди първия договор за заем от 03.09.2007 г. и не може да бъде обвързан с него, липсват основанието и за чия сметка е внесена сумата. По отношение на ПКО от 03.09.2007 г. също липсват основание и подпис на получател, както и ПКО от 26.03.2008 г. ,16.04.2008 г., 19.03.2008 г. В ПКО от 09.05.2008 г., 01.04.2008 г., 561/09.05.2008 г. липсва идентификация на издателя. Описаните РКО в т.35 до т.37 включително оспорва като неистински, моли да бъде задължен ищецът да ги представи в оригинал на основание чл.183 от ГПК и да бъде открито производство по реда на чл.193 от ГПК. Отделно от това счита, че от съдържанието им не може да се направи връзка с конкретните договори за заем.