Решение № 22 от 05.02.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Кюстендил, 02.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на втори август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Теодора С. Димитрова като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело № 20231500500317 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 17, ал. 5 ЗЗДН във вр. с чл. 258 и сл. ГПК.

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба с вх. № 5690/07.06.2023 г. от Г. М. И. с ЕГН **********, с адрес ********, чрез пълномощника му адв. В. П. от АК - Кюстендил, със съдебен адрес: ****, насочена против Решение № 497/26.05.2023 от, постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 648/2023 г. по описа на същия съд.

С обжалвания съдебен акт Кюстендилският районен съд е оставил без уважение молба за постановяване на мерки за защита от домашно насилие, предявена от Т. С. А., ЕГН:**********, адрес: ********* против Г. М. И., адрес: *********, за осъществен спрямо нея акт на домашно насилие на 11.03.2023 г. Постановил е мерки за защита от домашно насилие, извършено от Г. М. И. спрямо Т. С. А. на 25.03.2023 г. около 10 :30 ч., когато И. отправил заплашителни действия спрямо А. – заплашил я с брадва, хвърлил пластмасова туба към нея, както и отправил вербална агресия към същата и я обиждал. Издадена е заповед за защита от домашно насилие, с която Г. М. И. е задължен, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Т. С. А.. На Г. М. И. е забранено да приближава Т.

С. А., непосредствено и на разстояние по-малко от 300 м., в което може да осъществи контакт с нея, както и жилището, което обитава в момента и всяко друго жилище, в което се установи в бъдеще, както местоработата й и местата за социални контакти, за срок от 12 /дванадесет/ месеца. Г. М. И. е отстранен от съвместно обитаваното жилище, находящо се в *********, за срок от 12 /дванадесет/ месеца. Разпоредено е в заповедта за защита да се впише предупреждението по чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН, за последиците от неизпълнението й. Г.

М. И. е осъден, да заплати по сметка на КнРС глоба в размер на 350, 00 /триста и петдесет/ лева, както и да плати на Т. С. А. сума в размер на 400,00 /четиристотин / лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение, а по сметка на КнРС в полза на бюджета на съдебната власт да заплати държавна такса в размер на 25, 00 /двадесет и пет/ лева. Решението е обжалвано от ответника, в частта, в която искането е уважено.

Въззивникът навежда съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт 1 поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че районният съд не е тълкувал всички събрани доказателства в тяхната взаимна връзка и цялост, и по този начин е възприел неправилно фактическата обстановка. Счита, че е определен необосновано продължителен срок на наложените мерки, който не съответства на тежестта на акта на домашно насилие и най – вече при определянето му не били взети предвид обстоятелства от съществено значение, свързани със здравословното състояние на съпругата и малолетното дете на жалбоподателя, както и с неговите финансови възможности при определяне срока на мярката – отстраняване от съвместно обитаваното с молителката жилище. Конкретно сочи обстоятелства за трайно влошено здравословно състояние на съпругата му и малолетното му дете, невъзможността съпругата му да полага труд, респективно ниският размер на получаваните от нея доходи от пенсия за инвалидност поради общо заболяване и ниския размер на получаваните от жалбоподателя доходи, с които не биха могли да заплащат наем за жилище, а процесното е единственото възможно жилище, което жалбоподателят обитава.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на решение, с което бъде намалена продължителността на срока, на определените мерки за защита.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна Т.

С. А., ЕГН: **********, адрес: *********, чрез пълномощника й адв. Р. А., АК – Кюстендил, в който е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба и искане обжалваното решение да бъде потвърдено.

КнОС след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства, както и събраните във въззивното производство доказателства и след преценка на обжалвания съдебен акт, приема решението на КнРС за правилно, поради което го оставя в сила. Съображенията за това са следните:

По делото е установена следната фактическа обстановка:

Не се спори и е установено в първоинстанционното производство, че въззивникът Г.

М. И. е син на въззиваемата Т. С. А.. Въззиваемата А. сочи, че ответникът живеел във фактическо съжителство с А.А., от което имат едно дете – Е., внучка на молителката.

Четиримата живеели на първия етаж в сграда на посочения по-горе адрес. На втория етаж от същата сграда живеел другият й син – Е. И. с неговото семейство. Ответникът бил много агресивен, за което молителката търсела съдействие на тел. 112.

Отношенията между страните са влошени, съществуват неразбирателство и чести конфликти.

На 25.03.2023 г. се стигнало до сблъсък между А. и нейния син –Г. И., на който присъствали В.Х. – дъщеря на молителката и Д.Х. – зет на молителката, а също и А.А. – снаха на молителката, във фактическо съжителство с ответника.

По искане на страните в първоинстанционното производство са разпитани гласни доказателства чрез разпита на свидетели, като по искане на молителката са разпитани свидетелите Р.Й. и С.Н. – полицейски служители, както и В.Х. – дъщеря на молителката и Д.Х. – зет на молителката, а по искане на ответника са разпитани свидетелите А.А. – снаха на молителката, във фактическо съжителство с ответника и С.М. – съседка.

В показанията си св. Й. и св.Н. сочат, че посетили имота, обитаван от страните по делото, тъй като бил подаден сигнал за скандал. Това се случило през м. март/2023 г./ На място са установили страните, които в този момент се държали спокойно. Видимо нямали наранявания. Били съставени предупредителни протоколи. Свидетелите нямат лични възприятия от възникналата ситуация, тъй като пристигнали на място след подаден сигнал и както бе посочено, към момента на пристигането им конфликт между молителката и ответника нямало. Св. Й. е посещавал няколко пъти адреса, на който живеят страните по повод други конфликтни ситуации между тях, по повод подавани тогава сигнали.

В показанията си св. В.Х. и св.Д.Х. сочат, че на 25.03.2023 г. били на гости при молителката от предния ден. Около 10. 00 – 10.30 часа били на двора и заедно с Т. пиели кафе. На двора бил и ответникът И., но на място различно от тяхното. В този момент възникнал конфликт между двете снахи А. / св. А.А. /и Е. / съпругата на Е. И./.За да 2 предотврати ескалиране на създалото се напрежение, молителката се намесила, приканвайки двете си снахи да не викат и да не се карат. След намесата й, внезапно към нея се приближил ответника, който започнал да крещи и отправя обидни думи към майка си.

Първоначално понечил да й нанесе удар с юмруци, но в този момент между него и молителката застанали св. Х. и синът му М. – внук на молителката. И предотвратили физическия сблъсък между тях. Последвал нов опит за нанасяне на удар от И., който запратил пет литрова туба към майка си. Най-накрая И. грабнал брадва и се насочил към майка си. Нанасянето на удар било осуетено отново от св. Х.. През цялото това време ответникът крещейки отправял обидни думи към майка си и закани за физическо посегателство и фатални за нея последици. Молителката позвънила на тел. 112 и подала сигнал за възникналата ситуация. Както бе посочено при идване на адреса на св. Й. и Н. конфликтът бил преустановен.

В показанията си св. А. отрича ответникът да е проявявал агресия към майка си, отрича между тях да съществуват конфликтни отношения. Сочи, че при отправена от нея забележка към етърва й Е., се намесили молителката и дъщеря й В.. Двете започнали да нагрубяват свидетелката, а В. започнала да я бие. Твърди че я сграбчила за шията и и нанесла удар по устните, в резлутат на което се появила подутина. Първоначлно твърди, че това станала в къщата, а в последствие поддържа твърдение, че излезли на двора и там възникнал конфликта.

В показанята си св. М. сочи, че наблюдавала конфликта между страните от улицата/пред дома им8 и стояла около 1, 30 ч., като тя и други хора си тръгнали когато дошли полицаите.. Отрачи на конфрликта да е бил Г.. Чула силно викане и разправии между жените в къщата. Впоследствие се появил Г., приканвайки ги да спрат да се карат.Свидетелката видяла всички присъстващи в двора хора, отрича да е видяла Г. с брадва в ръце, да е замерял майка си с туба и друга агресия.

Представенa е декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН от въззиваемата, в която са описани твърденията й за извършен акт на домашно насилие от страна на въззивника, съответстващи на изложените в молбата факти, които случаи са станали на 25.03.2023 г.

С обжалваното решение КнРС е уважил искането, като е приел, че по отношение на молителката е упражнено домашно насилие, като е наложил мерки за защита от домашно насилие описани по-горе и е издал заповед за защита спрямо молителката. Решението е обжалвано от ответника.

Въззивната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 17, ал.1 ЗЗДН, срещу подлежащ на съдебна проверка съдебен акт, а разгледана по същество се явява неоснователна..

Молбата е подадена от легитимирано лице по смисъла на чл.8, ал. 1, т.1 ЗЗДН, а ответникът е лице по смисъла на чл.3, т. 5 от ЗЗДН - спрямо молителката, срещу когото може да се търси защита по реда на ЗЗДН.

Съгласно чл.2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.Предпоставка за реализиране предвидената в ЗЗДН отговорност е наличието на родствени, семейни или фактически връзки, а по делото безспорно е установено, че страните са в родствена връзка по права линия / низходящ и възходящ/

За да се ангажира отговорност по ЗЗДН, следва да се установи осъществено домашно насилие спрямо молителя в производството. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса по чл.154 ГПК, приложими и в производството по ЗЗДН, съобразно § 1а от Заключителни разпоредби на ЗЗДН, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

При преценката на доказателствената съвкупност, обсъдена поотделно и в цялост, 3 въззивният съд намира, че в случая е доказано по безспорен и непротиворечив начин твърдяното домашно насилие, осъществено от въззивника спрямо въззиваемата, както правилно е приел и първоинстанционният съд. От обжалваното решение е пределно ясно, че съдът е взел предвид осъществения в преклузивния едномесечен срок преди подаване на молбата акт на домашно насилие.

От представената от молителката декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, която съгласно разпоредбата на чл.13 ал.2 т.3 ЗЗДН се ползва с доказателствена сила за изложените в нея декларирани факти, се установява, че молителката е била обект на домашно насилие, осъществено от ответника по молбата на 25.03.2023 г., като в декларацията е упоменато и в какво се състои акта на домашно насилие, а именно: агресивно поведение включващо предизвикване на скандал с употреба на нецензурни думи насочени с агресия спрямо молителката и опит за физическо насилие, спрямо нея, т.е. вербална агресия и опит за физическо въздействие. Декларацията сама по себе си е достатъчно доказателствено средство за установяване на осъществения акт на домашно насилие, доколкото същият е възпроизведен подробно в нея, с логическа връзка между фактите и събитията и съответен на описаното в молбата. Производството по ЗЗДН се отличава с някои процесуални особености, които не са характерни за типичния процес по ГПК, като една от найсъществените разлики е възможността решението да се основава единствено на изходящ от молителя частен документ – декларацията по чл.9 ал.3 ЗЗДН. В случая обаче, освен от формалната доказателствена сила на изходящата от молителя декларация, осъщественият акт на домашно насилие се установява и от събраните по делото гласни доказателстава, чрез показанията на св. Й., св. Н., св. Х.а и св. Х.. Събраните пред районния съд гласни доказателства, са индиция за влошени междуличностни отношение между страните в производството.