Решение № 252 от 27.05.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 252 гр. Благоевград, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Владимир Ковачев

Членове:

Атанас И.ов

Вили Дацов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело № 20261200500413 по описа за 2026 година съобрази следното:

Община Банско, БУЛСТАТ 000024663, гр. Банско, пл. „Никола Вапцаров“ № 1, представлявана от кмета ***, чрез адвокат И. К. Г., обжалва решение № 314 от 07.10.2025 г., постановено по гражданско дело № 1250 от 2023 г. на Районен съд Разлог. В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Първоинстанционният съд неправилно приел, че по делото са установени по несъмнен начин настъпването и механизмът на ПТП.

От събраните по делото доказателства не можело да се установи с категоричност настъпването на твърдяното ПТП, точният му механизъм, мястото на настъпването му, както и датата на настъпването му. Разпитаният свидетел ***, сочен за водач на процесното МПС по време на ПТП, не успял да установи къде и кога точно е настъпило застрахователното събитие, каква е била посоката и скоростта на движение на автомобила, какви са били атмосферните условия и какво е било състоянието на пътната настилка. От показанията на този свидетел не можело да се установи видът на препятствието, през което е преминало процесното МПС /дупка, шахта или друга неравност/, на коя улица и къде точно се е намирало въпросното 1 препятствие, неговите размери и т. н. От представения по делото снимков материал тези обстоятелства също не можели да се установят. Свидетелят *** също на няколко пъти заявил, че е бързал по работа, въпреки твърдението му, че е шофирал в ограничението на скоростта. Оставало неясно как свидетелят *** е сигурен, че е карал с не повече от 50 км/ч, а в същото време няма спомен през каква неравност е преминал, как е изглеждала тя, защо не е успял да я заобиколи, кога е станало събитието и т. н. Освен това, по време на разпита свидетелят посочил, че работи в „Артемис“ ООД, а в застрахователната полица като застраховащ /лизингополучател/ за процесното МПС било посочено „Линеа Пак“ ООД. Тези противоречия в показанията на свидетеля не били взети предвид и не били обсъдени в първоинстанционното решение.

Районният съд неправилно и в противоречие с материалния закон приел, че в процесния случай не е било необходимо съставянето на протокол за ПТП от органите на полицията, предвид приложението на чл. 125 от ЗДвП. Както станало ясно от разпита на свидетеля ***, след преминаване през препятствието двете десни гуми на автомобила спаднали веднага и той преустановил движението си. Невъзможността на МПС да се придвижи на собствен ход се потвърдила и от заключението на вещото лице по приетата по делото САТЕ. Също така свидетелят заявил, че не са били викани органите на полицията на мястото на произшествието, въпреки че съгласно чл. 125, т. 8 от ЗДвП и чл. 6, т. 4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между МВР, КФН и ГФ, службите за контрол на МВР посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, когато произшествието е с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди. Въпреки тези императивни разпоредби, неясно защо съдът в мотивите си приел, че съставянето на протокол за ПТП в случая не е задължително и доказването на ПТП е допустимо с всички доказателствени средства. Първоинстанционният съд не взел под внимание и дори не обсъдил в мотивите си обстоятелството, че застрахователят неправилно и в противоречие със закона и собствените си ОУ е изплатил застрахователното обезщетение. Съгласно т. 58, 58.1, 58.4, 59 и 59.6.1 от ОУ, при настъпване на застрахователно събитие застрахованият бил длъжен да регистрира незабавно пред компетентните държавни органи събитието в деня на настъпването му, да представи на застрахователя всички 2 необходими документи, доказващи настъпването на застрахователното събитие, включително протокол за ПТП, издаден от компетентните държавни органи, или друг удостоверителен документ, издаден от компетентен орган.

Също така свидетелят *** заявил, че гумите на автомобила са били ремонтирани в същия ден от мобилен екип на сервиз за гуми, което било в разрез с правилата на т. 58.5 и 58.6 от ОУ. Нямало данни застрахованият да е представил на застрахователя и пълномощно на водача на процесното МПС, съгласно изискването на т. 59.4 от ОУ. Всички тези факти и обстоятелства не били взети предвид и не били обсъдени в първоинстанционното решение.

Изводите, изложени от районния съд, били напълно неправилни, незаконосъобразни и в пълно противоречие със събраните по делото доказателства. Решението било и необосновано. Същото не съдържало мотиви относно извода на съда, че предявените искове следва да бъдат уважени, както и съответни мотиви, че възраженията на ответника се явяват неоснователни и недоказани. Моли се за отмяна на решението и отхвърляне на претенциите, както и за присъждане на сторените в двете съдебни инстанции разноски.

Не е подаден отговор на жалбата от страна на ЗАД „Армеец“, ЕИК 121076907, седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 51, представлявано от *** И.ов.

Жалбата е редовна и допустима.

Не се събираха нови доказателства.

Проведе се открито заседание на въззивната инстанция.

Окръжният съд констатира, че атакуваното решение е валидно и допустимо, но се явява неправилно.

По делото не е спорно, а и от ангажираните писмени доказателства се установява, че между ищеца, в качеството му на застраховател, и собственика на увреденото МПС е била налице договорна обвързаност към датата на твърдяното ПТП, основана на договор за застраховка „Каско“. Установено е и че ищцовото дружество е изплатило на собственика на автомобила застрахователно обезщетение за щетите по същия, настъпили на 01.02.2019 г.

Първата инстанция неправилно е приела, че застрахователят е доказал - пълно, пряко и главно - факта на настъпване на застрахователното събитие, а именно 3

- реализирането на ПТП на 01.02.2019 г., от което, като пряка и непосредствена последица, да са настъпили описаните в исковата молба вреди.

В случая не е съставен протокол за ПТП, а това е било задължително с оглед на императивната разпоредба на чл. 125, т. 8 от ЗДвП. ПТП е било с един участник и МПС не е било в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди. Тези факти се установяват от разказаното от единствения разпитан пред първата инстанция свидетел - ***, водач на пострадалата кола - което в тази му част следва да бъде кредитирано, защото не е в полза на тезата, поддържана от довелата го страна. Свидетелят *** ясно заявява: „Беше ми притеснено, че не мога да продължа … Шефът се обади на група, която да дойде да смени гумите, и аз тръгнах с друга кола … Колата я оставих на място … Знам, че са извикали група, която на място да смени гумите с нови“. Налага се категоричният извод, че е била налице хипотезата, визирана в нормата на чл. 125, т. 8 от ЗДвП. Несъставянето на протокол за ПТП от компетентните държавни органи е лишило съдебния процес от официален свидетелстващ документ, който щеше да обвърже съда с материалната си доказателствена сила досежно местоположението на МПС, състоянието на пътното платно, характера и вида на нанесените щети, както и пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието /в този смисъл е и константната практика на ВКС, обективирана в Решение № 66 от 05.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1972/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Д***, Решение № 71 от 16.08.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60343/2016 г., II г. о., ГК, докладчик съдията ***, Решение № 211 от 14.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 2782/2014 г., I т. о., ТК, докладчик съдията ***, Решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о., ТК, докладчик съдията ***, и мн. др./.

При това положение, всички посочени релевантни факти и обстоятелствата около тях е следвало да бъдат доказани с други относими, допустими и необходими доказателствени средства.

В тежест на ищцовата страна, при направеното от ответника оспорване, е да установи както състоянието на пътната настилка, така и местоположението на автомобила спрямо пътното платно и причинно-следствената връзка между наличието на дупка по пътя и щетите по колата. Прави впечатление, че както в искането за оценка на щетите, така и в исковата молба, не е посочено конкретното място на настъпване на ПТП, а само пътят, на който е станал 4 инцидентът, като не е описана и самата дупка, в която, по твърдения на водача и застрахователя, са попаднали десните гуми на автомобила /предната и задната/. В случая не са налични точни, ясни и категорични доказателства както за състоянието на пътя в процесния участък, така и за местоположението на колата спрямо твърдяното препятствие на пътното платно, поради което и наистина не може да се приеме за безспорно установен соченият от ищцовата страна начин и механизъм на реализиране на ПТП.

Показанията на свидетеля *** за мястото, времето и механизма на настъпване на ПТП не следва бъдат кредитирани. При преценката им следва да се изхожда от: а/ степента на тяхното съответствие с безспорните доказателства по делото, б/ степента на тяхната обоснованост, в/ степента на тяхната разностранност и г/ степента на тяхната автентичност /„Разпит на свидетели в гражданското производство“ от ***, „Сиела“, София, 1997 г., стр. 48/.

Безспорни доказателства по делото липсват. Показанията на *** в никакъв случай не могат да бъдат приети за обосновани. Не се наблюдава наличие на разностранност при тях. Автентичността им е под сериозен въпрос, съмнение и подозрение. Същите изобщо не покриват и останалите водещи критерии за оценка на свидетелските показания според „Разпит на свидетели в гражданското производство“ от ***, „Сиела“, София, 1997 г., стр. 55, а именно - вътрешна хармоничност, последователност и изчерпателност. Спомените на въпросния свидетел за процесното ПТП са тотално избледнели, хаотични и объркани, като може да се заключи, че на практика отсъстват стабилни такива, на които да се опре съдебното решение /“Наистина нямам ярък спомен … Спомням си само, че беше по главната улица … Не си спомням дали беше светло или тъмно … Наистина блокирал съм … Наистина от този период имам бегли спомени, защото ситуацията беше напрегната и акълът ми беше на друго място … Не си спомням с каква скорост съм се движел в този момент … Видях, че има някаква дупка, но не обърнах внимание … Не мога да определя колко голяма беше дупката … Откровено нямам почти никакъв спомен … Всичко ми е избледняло“/. *** дава противоречиви показания и за други важни обстоятелства - дали навън е било светло, или е било тъмно, дали е валял сняг, или не е валял сняг, както и преди колко години е станало процесното ПТП /първо казва, че е било преди 2 години, после „прецизира“, че се е случило преди 2-3 години, и накрая „уточнява“, че „всъщност“ инцидентът се е осъществил преди 4 години, с което „кашата“ около този 5 изключително релевантен за правилното решаване на спора факт става пълна/.

Всичко изложено напълно компрометира истинността на тези сведения, съобщени от единствения разпитан пред районния съд свидетел, и на тях няма как да бъде дадена вяра. Противно на извода на районния съд, *** съвсем не е категоричен относно обстоятелствата, при които е настъпило ПТП.

Показанията му в тази им част са много далеч от логичността и непротиворечивостта, поради което и не следва да бъдат кредитирани.

Ищецът не е установил, по реда на пълното, главно и пряко доказване, че щетите по автомобила са причинени при инцидент, случил се на път, за поддържането и ремонта на който отговаря Община Банско.

Представените от ищцовата страна документи, свързани с повредите, са частни свидетелстващи такива, на които законът не придава обвързваща съда материална доказателствена сила и стойност /така и Определение № 1638 от 13.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 757/2023 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията ***, Определение № 391 от 02.06.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 299/2023 г., I т. о., ТК, докладчик съдията ***, Определение № 50146 от 07.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3477/2022 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията ***, и мн. др./.