Определение № 86 от 23.01.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 86 гр. София, 23.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венелин Иванов

Членове:

Георги Ушев

Вера Чочкова като разгледа докладваното от Венелин Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20251000600055 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.440, ал.2, по реда на Глава XXII от НПК.

Образувано е по въззивна жалба от адв.М. Д. от САК, като защитник на лишения от свобода С. Г. Р., с искане за отмяна на определение на Окръжен съд Враца №588/23.12.2024г. и постановяване условно предсрочно освобождаване на Р. от изтърпяване остатъка на наложеното наказание „лишаване от свобода“ .

С въззивната жалба се иска отмяна на съдебния акт, като общо се претендира, че съдебния акт е неправилен и незаконосъобразен.

В защитните доводи се посочва, че съдът е подценил фактите свързани с представени доказателства за участие в различни програми като „толерантност в затвора, толерантност в живота“ за периода 15.04.2024г. – 25.05.2024г. „овладяване на гнева“ за периода 15.04.2024г. – 23.04.2024г., „справяне с житейски проблеми, чрез промяна в мисленето“ от 15.11.2023г. до 17.11.2023г. „доверие“ от 15.05.2024г. до 21.06.2024г. „начална компютърна грамотност“ от 29.07.2024г. до 09.08.2024г., за което на л.26- л.30 по делото са представени и приети писмени доказателства. Участието на лишения от свобода Р. в тези програми, според защитата е израз на стремежа му към ресоциализация. На следващо място защитата претендира, че съдът не е отчел обстоятелството, че наложените му наказания са резултат от сключени споразумения с прокуратурата, след признаване на вината за извършените престъпления. Това обстоятелство е било подценено от първостепенният състав, а доколкото според защитата, по естеството си съдържа признание за вина и е проява на самокритичност, е следвало да бъде отчетено, като аргумент за постановяване на условното му предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложените му наказания. Изложените в този смисъл положителни доводи, в съчетание с наличието на изтърпян фактически общ срок повече от 1/2 от наложеното му наказание, съобразно разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1 НК е следвало да ангажират положителните 1 предпоставки, които съдът незаконосъобразно пренебрегнал, поради което неправилно не е уважил искането на лишения от свобода за неговото условно предсрочно освобождаване. С посочените доводи се претендира незаконосъобразност на атакувания съдебен акт и се иска отмяната му в посочения смисъл.

Апелативен съд - София, в настоящият състав, след като се запозна с доказателствата по делото и съобрази доводите в жалбата, намира следното:

Жалбата е подадена в предвидения процесуален срок от защитник на лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Към датата на обжалваното определение, жалбоподателят С. Р. изтърпява наложено наказание "лишаване от свобода" в Затвора – ***, в размер на 2 години и 10 месеца, определено след групиране на наказания с Определение №117/27.02.2024г. по НОХД №717/2022г. (2 год. и 6 месеца „лишаване от свобода“) и по НОХД №94/2024г. (2 год. и 10месеца „лишаване от свобода“), и двете на ОС Враца. Отделно е било приведено в ефективно изпълнение по реда на чл.68 ал.1 НК, отложено наказание по чл.66 ал.1 НК, наложено по НОХД 224/2021г. на РС гр.Бяла Слатина в размер на 11 месеца „лишаване от свобода“, което търпи в затвора гр.*** с начало 28.11.2023г. Към 11.12.2024г. от целия размер на наказанията му оставало да търпи наказание от 1 (една) година и 4(четири) дни. За да постанови определението си първоинстанционният съд е обсъдил наличната доказателствената информация от затворническото досие на осъдения Р. в цялост, извършил е задълбочена преценка за наличие на визираните в чл. 70 от НК предпоставки, след което е формирал обосновани и правилни изводи за наличието на първата материалноправна предпоставка, доколкото срокът на изтърпяната част от наказанието безспорно надвишава изискуемия минимален срок от една втора от общия размер на наказанието, което основателно е констатирано и в атакувания съдебен акт и в случая не се оспорва от страните.

Същевременно съдът правилно е приел в атакуваното определение, че претенцията на лишения от свобода Р. за неговото предсрочно освобождаване е неоснователна, поради наличието на съществен дефицит в поправителния процес. В тази връзка първоинстанционният съдебен състав е осъществил дължимата последваща преценка, относно втората положителна предпоставка по чл.70 ал.1 НК, а именно, дали осъденият е дал доказателства за своето поправяне. Тази доказателствена информация е била обект на изследване и обмисляне, с оглед задължението на съда да подложи на оценка основателността и законосъобразността за продължаване изтърпяването на наказанието, дали по-нататъшния престой на лишения от свобода в затвора е оправдано с оглед легитимните цели посочени в чл.36 ал.1 и ал.1 НК, както и дали целите на наказанието е възможно да бъдат постигнати, без да се продължава ефективното му изтърпяване. Следва да се акцентира на това, втората положителна предпоставка за условно предсрочно освобождаване, винаги е свързана с наличието на доказателства за поправяне по смисъла на чл.439а НПК вр.чл.70 ал.1 НК, които правят по-нататъшния престой в затвора неоправдан, а целите на наказанието възможни, без да се продължава ефективното му изтърпяване. За разлика от условията за изменение на режима по чл.66, ал.1 от ЗИНЗС („... да има добро поведение и да покаже, че се поправя“), от института по чл.70, ал.1 от НК може да се ползват осъдени лица, при които поправителният процес е завършен и именно поради това по2 нататъшният престой в затвора не се налага.

Настоящият състав се съгласява изцяло с изводите на първостепенният съд, относно оценката на данните изведени от доклада на затворническата администрация по чл. 154 и чл.155 ЗИНЗС за оценка на риска от рецидив и вреди, за работата по индивидуалният план за изпълнение на присъдата по чл.156 ЗИНЗС и всички данни за личността на жалбоподателя, от значение за резултатите от поправителния процес, степента на неговата завършеност, с оглед данните за неговото поправяне и личностно развитие. За да се произнесе първоинстанционният съд е отчел всички актуални данни, свързани с поведението на лишения от свобода при изтърпяване на наказанието, спазването на режимните порядки в пенитенциарното заведение, които установяват негативна, вместо положителна тенденция при оценката риска от рецидив на лишения от свобода Б. и тенденциите в поправителния процес. В тази насока, следва да се отбележи, че първоначалната оценка на риска е била определена на 69т., а към настоящият момент след ревизия на същата е била повишена на 70т. Завишаването на тази оценка от затворническата администрация не е формална и декларативна, а се установява от липсата на положително развити в проблемните зони и допуснатите административни нарушения, въпреки отчетените положителните данни за трудовата му заетост от 22.08.2024г. От писмените доказателства съдържащи се в затворническото дело се установява, че с Определение №603/20.11.2023 г. на ОС- Враца е бил заменен режима от Общ в следващия по-тежък Строг поради нарушения ред в МЛС и поведение, което за което е било преценено, че влияе отрицателно на останалите лишени от свобода. С Протокол №2/02.02.2024 г. на ОС- Враца е приведен за доизтърпяване срока на наложеното му наказание в корпуса на затвора. По делото са налице влезли в сила наказания по Заповед № Л863/20.03.2023 г. на основание чл. 101, т. 1 от ЗИНЗС; Заповед № Л1063/07.04.2023 г. на основание чл. 101, т. 2 от ЗИНЗС; Заповед № Л3395/27.10.2023 г. на основание чл. 101, т. 5 от ЗИНЗС; Заповед № Л679/23.02.2024 г. на основание чл. 101, т. 2 от ЗИНЗС, поради което по см. на чл. 109 ал.2 ЗИНЗС е със статут на наказван.

До момента са налице данни за зони на поправителен дефицит, по изпълнение целите на плана на присъдата в следните области - "Отношение към правонарушението" с констатирана отрицателна оценка, поради липса на критично отношение към извършено и размера на наложеното му наказание от Р., констатираната непостоянна и неубедителна мотивация на същия за промяна; - "Умения за мислене" – посочено е, че лишения от свобода не разпознава критично поведението си, не отдава дължимото към възможните последици от импулсивните си действията и самонадеяното надценяване опита си, за справяне с проблемите. Същественото отрицателно обстоятелство е липсата на положителна тенденция в преодоляването на дефицити в проблемната зона "начин на живот и обкръжение". Очертаните проблемни зони на превъзпитателния процес, продължават да са налични въпреки участието му в посочените програми „толерантност в затвора, толерантност в живота“ „овладяване на гнева“ „справяне с житейски проблеми, чрез промяна в мисленето“ и „доверие“, като извършените дисциплинарни нарушения са били свързани с използване на мобилен телефон и осъществена комуникация в социалните мрежи, отправени заплахи от мобилен телефон към цивилни граждани. Въпреки участието му в посочените програми, поради формалното му ангажирането с тяхното възприемане, именно там са останали проблемните зони, което подчертава в негативен план липсата на прогресивна положителна 3 личностна промяна. В случая са налице непопълнени дефицити в плана на присъдата, описани са липсата на положителни промени при възприемането и разпознаването на рисковото и криминално мотивирано поведение, налице са затруднения за придобиване на устойчиви поведенчески способи за решаване на проблемите, липсват регистрирани прояви за зачитане и признаване правата на другите, на искрено и вътрешно мотивирано възприемане на отговорността за деянието и всички фактори довели до санкционираното му девиантно поведение. В становището на затворническата администрация обосновано е подчертано, че за Р. не са осъществени етапите на прогресивната система, частично залегнали в разпоредбата на чл. 155, ал. 2 и чл. 171, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, за последователен преход, който следва от процеса на включването на л. св. в програми и дейности за личностна промяна и преминава в замяна на режима в по-лек, прекатегоризиране в открит и последваща замяна на режима от общ в лек, при което лишените от свобода се възползват от ползването на месечен домашен отпуск до две денонощия по право, съгласно чл. 51, ал. 3 от ПГТЗИНЗС, което увеличава гаранциите за положителни утвърждаващи резултати от поправителния процес и успешен преход към живот на свобода.

Настоящият състав на Апелативен съд - София се съгласява изцяло с мотивите на първостепенния съд и основанията за направените изводи, подробно изложени в атакуваният съдебен акт, че негативна оценка по чл.

155 от ЗИНЗС и дефицитите по изпълнение на индивидуалния план по чл.156 от ЗИНЗС идентифицират жалбоподателя като лице, което е затруднено да спазва правилата, които изисква контролираната среда, че е налице реален риск от завръщане към противоправно поведение при излизане от средата на затвора. Не се установява, лишеният от свобода да е положил всестранни и последователни усилия, каквито са изискванията на закона, за да убеди и докаже, че се е поправил до степен да бъде кредитиран с доверие за предсрочното му освобождаване. Наличните доказателства установяват, че престоят му в затвора не е довел до безспорен поправителен и превъзпитателен ефект, поради което е налице е необходимост от продължаване на корекционното въздействие спрямо осъденото лице за постигане в пълна степен на набелязаните цели в плана за изпълнение на присъдата и преодоляване на установените дефицитни зони. Наличието на прогресивна тенденция за превъзпитанието му и липсата на доловим напредък на поправителния процес, не удовлетворява изискванията на закона и целите на наказанието, доколкото чл.70, ал.1 от НК изисква поправителният процес да е завършен и именно поради това по-нататъшният престой в затвора да се явява незаконосъобразен. За настъпването на положителни промени и при наличие на доказателства за това, следва да са регистрирани качествени промени у лишения от свобода, което е свързано с изпълнение целите на наложеното му наказание, което в случая не е налице. Симптоматични в тази връзка са отношенията му със социалната среда, администрацията на местата за лишаване от свобода и неспазване на режимните изисквания, което е основно задължение на всеки лишен от свобода. В тази връзка и настоящият състав счита, че описаното в доказателствата, налични в затворническото досие на осъдения не установяват позитивна личностна промяна по плана на присъдата, нито данни за поведение, което очевидно да надхвърля изискванията за спазване правилата и режима. В подкрепа на този извод са и липсата на доказателствени данни, дори за положителни тенденции в осъзнаване в пълна степен от осъдения на противоправното му поведение и 4 свързаните с него увреждащите последици, които са настъпили както за него, така и за останалите членове на обществото. В този смисъл, настоящият състав приема, че липсата на промени в положителна посока по същество съдържа проявление на негативна тенденция в процеса на превъзпитание на осъдения, което е в противовес на претенцията му за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване остатъка от наложеното му наказание.