Решение № 577 от 02.07.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 577 гр. Сливен, 02.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светозар Д. Светиев при участието на секретаря Жанина Д. Б. като разгледа докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело № 20242230104852 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, с която е предявен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във връзка с чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за нищожност на договор за паричен заем №895227/17.07.2023 г.

В исковата молба на ищцата се твърди, че между нея и ответното дружество е сключен договор за кредит №895227/17.07.2023 г., по силата на който е получила сумата 2400,00 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 40,05 % и ГПР в размер на 47,91 %, при срок на кредита 18 месечни вноски и с крайна падежна дата 17.01.2025 г., като съгласно чл.6, ал.5 от договора за кредит страните се споразумяват, че договорът трябвало да се обезпечи по начина и реда, отговарящ на условията на чл.33, ал.1 от Общите условия. Съгласно чл.6, ал.6 от договора, при неизпълнение на чл.6, ал.5, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 4827,52 лв., която ще се плаща разсрочено, като се кумулира към падежните вземания. Излагат се подробни твърдения, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, във връзка с чл. 10, ал.1, във връзка с чл.19, ал.1 и ал.2 във вр. с чл.21 и чл.22 от ЗПК.

От съда се иска да постанови решение, с което да признае за нищожен договор за потребителски кредит №895227/17.07.2023 г.Претендират се разноски по делото.

1

От страна на ответното дружество е подаден отговор на исковата молба, с който се оспорва нейната основателност и се иска отхвърляне на исковата претенция. Претендират се разноските по делото.

От страна на ответното дружество е постъпила насрещна искова молба, с която при условията на евентуалност са предявени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 1800 лв. представляваща част от неизплатеното задължение по главницата, ведно със законната лихва до окончателното изплащане и по чл.55, ал.1 от ЗЗД, във вр. чл. 23 от ЗПК за заплащане на сумата 1800 лв. представляваща неизплатената главницата, ведно със законната лихва до окончателното изплащане.

Претендират се разноските по делото.

От страна на ищцата е постъпил отговор на насрещната искова молба, с който се оспорва нейната основателност.

В съдебно заседание ищцовата страна не се явява и не се представлява.

Депозирано е писмено становище.

Ответното дружество не се представлява в съдебно заседание.

Депозирано е писмено становище.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че по силата на договор за паричен заем №895227/17.07.2023г. ответното дружество „СИТИ КЕШ“ ООД е предоставило в заем на ищеца С. А. Г. сумата 2400 лева. В договора е уговорено и задължение на ищцата да заплати неустойка в размер на 4827,52 лева, разсрочена на 18 вноски. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент – 40,05% и ГПР – 47,91 %. Общо дължимата сума с включена неустойка съгласно погасителния план е 8191,24 лева. Общо ищцовата страна е заплатила на ответното дружество сумата 6000 лева. Действителният годишен процент на разходите по договора, изчисляващ се при вземане в предвид на базови показатели: главницата по договора, срока за издължаване, договорната лихва и неустойката по договора по нормативно установената формула в ЗПК надвишава значително петкратния размер на законната лихва за страната.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след 2 преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявената искова претенция за прогласяване на нищожността на клаузата за неустойка по договор за паричен заем №895227/17.07.2023 година, като противоречаща на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите е допустима, а разгледана по същество е изцяло основателна.

От събраните по делото писмени доказателства по безспорен и категоричен начин се установи и доказа, че между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит, като ищецът е получил в заем сумата 2400 лева и е върнал сумата 600 лева.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

За недействителността на договор с потребител, поради неравноправни клаузи съдът следи служебно. От анализа на събраните по делото доказателства се установява наличието на основание за недействителност на целия договор за кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че 3 потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото в договора за кредит е посочено единствено, че той е във фиксиран размер от 47,91 %. Действителният ГПР по процесния договор е значително и несъмнено в много по-голям размер, като се има предвид, че следва да се върне няколко пъти по-голяма сума от получената, в която се включва и неустойката Поради това е надвишен максималния праг на ГПР, установен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. По изложените съображения процесния договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.

Поради нищожността на договора за заем е основателна и насрещната искова претенция за заплащане на непогасената главница. Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Поради това осъдителния иск за главницата следва да се уважи до размер на сумата 1800 лева, представляваща разликата от получената от ищцата в заем сума от 2400 лева и върнатата сума в размер на 600 лева.Следва да се присъди и претендираната законна лихва, считано от 14.11.2024г. до окончателното изплащане.

По правилата на процеса на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените разноски по делото за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ размер на 636 лева. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като заплатената от ищцата сума съответства на фактическата и правна сложност на делото.

На ответното дружество следва да се присъдят разноски в размер на 624 лева за уважения насрещен иск.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

4

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА нищожността на договор за паричен заем

№895227/17.07.2023г., сключен между „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Цариградско шосе“ 115 Е, ет.5 и С. А. Г. с ЕГН-********** от ***************************, на основание чл.22 от ЗПК във връзка с чл. 26 от ЗЗД, поради противоречие на закона.

ОСЪЖДА

С.

А.

Г. с

ЕГН-********** от

*************************** ДА ЗАПЛАТИ на „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК:

202531869, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Цариградско шосе“ 115 Е, ет.5 сумата 1800 /хиляда и осемстотин/ лева, представляваща непогасена главница по договор за паричен заем №895227/17.07.2023г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 14.11.2024г. до окончателното изплащане, както и сумата 624 / шестстотин двадесет и четири/ лева, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Цариградско шосе“ 115 Е, ет.5 ДА ЗАПЛАТИ на С. А. Г. с ЕГН-********** от *************************** сумата 636 /шестстотин тридесет и шест/ лева, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 5