Решение № 2273 от 11.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2273 гр. Пловдив, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Генка Ив. Боева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20245330117581 по описа за 2024 година

Предявен е по реда на чл. 124, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) първоначален установителен иск с правно основание чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) и насрещни обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ищецът М. Д. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. *****, ул. „******” № ***, ет.***, процесуално представляван по пълномощие от адв. С. Ж. П., вписан в регистъра на *******, с адрес за съдебна кореспонденция: гр. ******, пл. „******“ № ***, ет. *** офис ****, моли съда да признае за установено по отношение на ответника „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК: 202557159, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13Б, представлявано от С. Н. Т. в качеството на ******* и по процесуално пълномощие от адв. Х.

М. Г., вписан в регистъра на *******, с адрес за съдебна кореспонденция: гр. *****, ул.

„******“ № ***, офис***, че сключеният помежду им Договор № ******/*******г. за потребителски кредит, предоставен от разстояние, е нищожен.

Първоначалният ищец твърди, че сключил с ответника Договор № ******/*******г.за потребителски кредит, предоставен от разстояние, по силата на който му била предоставена сума в размер от 950, 00 лева, която следвало да върне на шест месечни вноски до 16.02.2024 г., ведно с договорената възнаградителна лихва и други акцесорни плащания. Отразеният в договора лихвен процент бил 36, 00%, годишният процент на разходите (ГПР) – 42, 58%.

Сочи, че в чл. 17 от договора е предвидено задължение за кредитополучателя да осигури в 1 тридневен срок от сключване на договора обезпечение – физическо лице поръчител, което следва да отговаря на множество кумулативно предвидени условия, или банкова гаранция за всички задължения по договора. Изтъква, че на практика за потребителя е невъзможно да осигури което и да било от двете обезпечения. При непредоставяне на обезпечение в тридневен срок от сключване на договора в тежест на потребителя се начислява разписаната в чл. 27 от договора неустойка – 0, 9% от усвоената главница за всеки ден, в който потребителят не е предоставил обезпечение. Според ищеца неустойката представлява скрито възнаграждение за кредитора, чрез което последният цели единствено да капитализира допълнителен приход, и следва да бъде включена в ГПР, тъй като е сигурен разход за потребителя. Поддържа, че е налице драстично разминаване между посочения в договора ГПР и действителния му размер и че непосочването на компонентите, формиращи ГПР, води до цялостна недействителност на договора. Ако сумата по обезпечението бъде включена в ГПР, размерът му би бил доста над 50% и по този начин би се нарушила разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Освен това в договора не била коректно посочена общо дължимата от потребителя сума към кредитора, което било самостоятелно основание за неговата недействителност. Претендира сторените разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор със становище, че искът е допустим, но неоснователен. Изтъква, че в договора ясно и недвусмислено са посочени всички разходи и такси, които следва да заплати длъжникът, както и ГПР, че в конкретния случай кредиторът е оценил кредитния риск и е преценил, че за да гарантира вземанията си по договора, то следва да се предостави обезпечение от длъжника и че вземането за неустойка при непредоставяне на обезпечение не следва да се включва при формиране на ГПР по договора, доколкото същото се заплаща единствено в случай че потребителят не изпълни договорно поетото си задължение. По отношение на размера на неустойката поддържа, че в проявление на принципа на договорната свобода е индивидуално договорен между страните и в тази връзка не се явява прекомерен. Твърди, че неустойката не е прекомерна и предвид обстоятелството, че вземанията по процесния договор за кредит не са обезпечени. Моли така предявеният иск да бъде отхвърлен.

Претендира разноски.

С предявените в срока по чл. 211, ал. 1 от ГПК насрещни искове ответникът претендира осъждането на ищеца да му заплати следните суми, дължими се по процесния договор за кредит: 950, 00 лева – главница, 113, 29 лева – договорна лихва за периода от 16.08.2023 г. до 16.02.2024 г., и 108, 48 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 16.02.2024 г. до 11.12.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 13.12.2024 г., до окончателното й погашение.

Насрещният ищец навежда, че между страните е налице сключен Договор № ******/*******г. за потребителски кредит, предоставен от разстояние. Ответникът по насрещния иск усвоил сума от 950, 00 лева, която следвало да върне ведно с договорената възнаградителна лихва и други акцесорни вземания на шест месечни вноски до 16.02.2024 г.

2

По договора не били извършвани плащания от потребителя и към датата на подаване на насрещната искова молба в съда всички вземания били падежирали. Претендира сторените разноски по насрещния иск.

В срок е постъпил писмен отговор от ответника по насрещния иск, с който поддържа всичко изложено в първоначалната искова молба досежно цялостната недействителност на кредитното правоотношение. Признава, че по договора за кредит се дължи връщане на сумата от 950, 00 лева, но твърди, че същата е заплатена на кредитора на 30.01.2025 г. Счита, че доколкото не е канен извънпроцесуално от кредитора да изпълни задължението, то с поведението си не е дал повод за иницииране на исковия процес и не следва да му се възлагат разноските на насрещния ищец. Претендира сторените разноски по насрещния иск.

Редовно призовани, страните не участват в открито съдебно заседание, като първоначалният ищец със съдържателно идентични Молби вх. № № 61005/02.06.2025 г., 99554/29.09.2025 г. и 2348/12.01.2026 г. и писмени защити, а насрещният ищец със Заявление вх. № 60969/02.06.2025 г. и Молба вх. № 99971/29.09.2025 г. поддържат процесуалните си позиции, като последният признава погасителното плащане от 950, 00 лева и настоява да се съобрази, че е постъпило след завеждане на насрещната искова молба.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

Въз основа на приобщените документи и обявеното по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съвпадение в твърденията на страните се установява, че по силата на сключен между страните по електронен път Договор № ******/*******г. за потребителски кредит (л. 53 – л.

57), предоставен от разстояние, и приложимите към него Общи условия (л. 44 – л. 52), утвърдени с Протокол от заседание на Съвета на директорите на „Стик-Кредит” АД от 29.05.2020 г. и в сила от 01.06.2020 г., ответникът, който със Заповед № ******/*******г. (л.

32) на подуправителя на БНБ е вписан в Регистъра на финансовите институции с рег. № ******, с основен предмет на дейност предоставяне на кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или възстановими такива, от една страна като „Кредитор”, се задължил в деня на договарянето да предостави на ищеца, от друга като „Потребител”, потребителски кредит от 950, 00 лева по избран от последния в заявлението му за кредит начин измежду: банков превод по посочена от него банкова сметка или на каса на „*******”. Заемателят, който бил предварително информиран за параметрите на сделката със Стандартен европейски формуляр (л. 36 – л. 43) и по данни от Разписка № ******/*******г. за извършено плащане чрез системата на „*******“ (л. 59), усвоил заемната сума, следвало в срок до 16.02.2024 г. да я възстанови на дружеството и да му заплати лихва от 113, 28 лева при годишен лихвен процент от 36, 00%, начисляван ежедневно при продължителност на месеца от 30 дни и на годината от 360 дни, или да престира общо 1 063, 28 лева при годишен процент на разходите от 42, 58%, определен при отчитане на следните допускания: валидност на съглашението и неизменност на разходите по него за уговорения срок, изправност на договарящите и незабавно и пълно усвояване на 3 кредита, както и други, изброени в чл. 28 от Общите условия. Издължаването следвало да се осъществи с шест месечни анюитетни вноски с падеж на 16-о число на месеца в периода от 16.09.2023 г. до 16.02.2024 г., подробно описани по величина и компоненти в погасителен план, инкорпориран в Приложение № 1 (л. 58) към съглашението.

Според съдържанието му потребителят дължи на кредитора неустойка, както следва: по чл. 28 – при неизпълнение на което и да е свое договорно задължение, включително и при неплащане на дължима сума в срок, в размер на 1% от нея на ден, и по чл. 27, идентичен с чл. 46 от Общите условия – в размер на 0, 9% от усвоената главница за всеки ден, през който не спазва ангажимента си по чл. 17 от договора в 3-дневен срок от подписването му да предостави на насрещната страна обезпечение по отношение на всички свои задължения (главница, лихви, неустойки, други обезщетения, такси и др.) по изискванията на Раздел VІІІ от Общите условия във вид на банкова гаранция, издадена в полза на кредитора от лицензирана българска банка или лицензирана да извършва дейност на територията на Република България директно или чрез клон чуждестранна банка с безусловно и неотменимо изявление за плащане в рамките на един работен ден от поискването и валидност 30 дни след крайния падеж, или поръчителство на едно навършило 21 години дееспособно физическо лице, което е с българско гражданство, постоянно местоживеене в страната, непрекъснати осигурителни права (социално и здравно осигуряване) през 12-те месеца преди подаване на заявката за кредит, минимален осигурителен брутен доход от 1 500, 00 лева, полага труд по безсрочно трудово/служебно правоотношение с продължителност минимум 6 месеца при последния работодател, не е в период на предизвестие за прекратяването му към датата на подаване на заявката за кредит, получавало е редовно възнаграждението си за 12-те месеца преди тази дата, не е записано в ЦКР с просрочия, под наблюдение, загуба и т. н., не е поръчител по съществуващ заем в която и да е банка или небанкова финансова институция, не е настоящ потребител на заемодателя и представя служебна бележка за доход от работодателя си за 6 месеца назад. В хипотезата на чл. 27 неустойката възлиза на 566, 41 лева и е платима ведно с погасителната вноска чрез добавка към нея, показана в погасителния план, и увеличаваща я на 271, 61 лева.

В хода на съдебното дирене е назначена съдебно-счетоводна експертиза (л. 116 – л.

119), която излага заключение – обективно, компетентно, задълбочено и изчерпателно изготвено, че по процесния договор е осъществено едно плащане на 01.02.2025 г. в размер на 950, 00 лева, което е отнесено за погасяване на задълженията за главницата от 836, 71 лева и договорна лихва от 113, 29 лева. В уверение на посочената вноска ответникът по насрещните искове е представил и Разписка № ******/*******г. (л. 76), издадена от „*******“ АД.

При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

В правната теория, синтезирана от ВКС в мотивите на Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК, и Тълкувателно решение № 5/30.05.2022 г. по т. д. № 5/2020 г., ОСГТК, се застъпва, че недействителността на сделките е родово понятие и 4 обхваща тези от тях, които са с недостатък, осуетяващ желаното от страните правно действие. Регулира се от норми от императивен порядък, установени в защита на обществения ред и правната сигурност, като общата й уредба се съдържа в чл. 26-35 от ЗЗД.