Решение № 65 от 28.04.2020, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№…………………2020 г. гр. Варна

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПЕТЪР МИТЕВ ЧЛЕНОВЕ: УЛЯНА САВАКОВА

СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

Секретар Катя

Апостолова

Прокурор Галина

Минчева като разгледа докладваното от съдията Петър Митев

ВНОХД №1434 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото съдебно производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e образувано по въззивна жалба на И.М.Д., чрез адв. В. срещу присъда № 33 от 13.11.2019г., постановенa по НОХД № 197 по описа на ПРС за 2019г.

С обжалваният съдебен акт, жалбоподателят Д. е бил признат за ВИНОВЕН както следва :

- в престъпление по чл.345, ал.1 от НК за това, че на 05.06.2019 г., на път трети клас 208 в землището на гр. Провадия, област Варна управлявал моторно превозно средство – товарен автомобил марка „Форд Транзит“, с рама № WFOLXXGBVLRP42797, като си служил с табели с рег. № ТХ 3465 ХК, издадени за друго моторно превозно средство – за лек автомобил марка „Ауди 80“ с рама № WAUZZZ8AZLA120943, поради което му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години;

- в престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал.

1 от НК за това,че на 05.06.2019 г., на път трети клас 208 в землището на гр. Провадия, област Варна управлявал моторно превозно средство – товарен автомобил марка „Форд Транзит“, с рама № WFOLXXGBVLRP42797, което не е регистрирано по надлежния ред, поради му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ

ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години;

- в престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК в това, че на 05.06.2019 г., на път трети клас 208 в землището на гр. Провадия, област Варна противозаконно пречил на органи на властта – младши инспектор К.М.Ж., полицай в група „Охранителна полиция“ към РУ-Провадия при ОДМВР-Варна и младши инспектор И.В.И., старши полицай „ВПА“ в група Охранителна полиция“ към РУ-Провадия при ОДМВР-Варна, да изпълняват задълженията си по предотвратяване и разкриване на престъпления, за което му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години;

- в престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2 от НК за това, че на 05.06.2019 г., на път трети клас 208 в землището на гр. Провадия, област Варна причинил на полицейски орган К.М.Ж., полицай в група „Охранителна полиция“ към РУ-Провадия при ОДМВР-Варна лека телесна повреда, изразяваща се в травматичен оток и кръвонасядане по задно-вътрешната повърхност на лявата предмишница, обусловили чувство на болна и страдание, при изпълнение на службата си,като му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години.

На основание чл.23, ал.1 от НК съдът е определил подсъдимия да изтърпи едно общо наказание от така определените му четири наказания, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ

СВОБОДА за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА, изпълнението на което, на основание чл. 66, ал. 1 от НК да е отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

С присъдата подс.Д. е осъден да заплати направените по делото разноски.

Жалбоподателят жали присъдата в частта относно наложените наказания за престъпления по чл.270 ал.1 от НК и по чл.131 ал.2 вр. чл.130 ал.2 от НК. Счита същата за необоснована, постановена при непълнота на доказателствата и нарушение на материалния закон, като се оспорва авторството. Моли за нейната отмяна и оправдаване на подсъдимия за посочените престъпления.

В съдебно заседание представителят на въззивната прокуратура счита жалбата за неоснователна. Намира присъдата на ПРС за законосъобразна, правилна и изключително добре мотивирана. Твърди, че в мотивите са дадени отговори на всички възражения, които са сторени пред настоящият съдебен състав, доколкото същите са били направени и пред първата инстанция. Счита, че наложените наказания са справедливи, поради което моли първоинстанционния съдебен акт да бъде потвърден.

Въззивникът Д., чрез адв. В. поддържа жалбата на изложените основания. Твърди, че се е признал за виновен за престъпленията по чл.345 ал.1 и чл.345 ал.2 от НК и моли съда да бъде оправдан за обвиненията по чл.270 и чл.131 ал.2 от НК. Счита присъдата в тази и част за необоснована и постановена при непълнота на събиране на доказателства.

Сочи, че са игнорирани изцяло показанията на спътниците в автомобила на подсъдимия, тъй като за да изгради вътрешното си убеждение относно вината, съдът се е позовал на свидетелските показния на полицейските служители. Счита, че не е доказан по безспорен и категоричен начин мотива на подс.Д. да извърши възведените му обвинения. Следвало е да знае точно в какво е обвинен в нормата на чл.270 НК, с какви действия - активни и неактивни е затруднил служителите на полицията да не изпълнят служебните си задължения и с какво е попречил. Твърди, че подсъдимият е спрял след вдигане на „стоп“ палката от полицейския служител на 5 или около 10 метра след местоположението на полицейския автомобил, но имал причина за това, тъй като е бил следван от автомобил не полицейски, който го е преследвал в продължение на 10-15 километра. Това, че не е представил на служителите документи за самоличност, не може да попречи за изпълнението на техните задължения, а защото същия не е разполагал с такива. Това му поведение е укоримо, но не следва да се възведе обвинение по чл.270 от НК, като за престъплението по чл.131 ал.2 НК счита,че заключението на СМЕ не е категорично ясно и обусловено, по какъв начин пострадалия е получил травмата си. Пред съдебния лекар не е бил в състояние да определи как е получил нараняването си, а в показанията си твърди, че е наранен от рязкото отваряне на вратата на МПС-то от подс. Д.. В нито един от посочените варианти на получаването на телесната повреда, не може да се заключи, че именно целта на обв.Д. е била да нарани полицейския служител Ж.. Още повече, че преди да започне медицинското освидетелстване от съдебния лекар, полицейския служител е заявил, че вероятно е бил ударен с крак или с врата, в следствие на което е получил леката телесна повреда.

В последната си дума подсъдимия иска да бъде оправдан за престъпленията по чл.270 и чл.131 ал.2 от НК.

Въззивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и 314 НПК, намира, че жалбата е неоснователена по следните съображения:

В съответствие с всички събрани по делото доказателства, относими към предмета на доказване, ПPC е приел за установено, че: Подсъдимия И.М.Д. *** в едно домакинство с родителите си и с брат си св.С.П.. Той бил правоспособен водач на моторно превозно средство с категории В и М. Неговият дядо по майчина линия Б.Т.Р. притежавал МПС - товарен автомобил марка „Форд Транзит“, бял на цвят, с рама № WF0LXXGВVLRР42797, което било с прекратена регистрация от 06.02.2019 г. на основание чл.143, ал.11 от ЗДвП. Този автомобил бил без регистрационни табели, предвид предходно отнемане на същите за нарушение на ЗДвП.

На

04.06.2019 г. подс. Д., св.П. и техен приятел - св. Д.М.Т. били в дома на първите двама в гр.Девня. Късно същата вечер решили да се разходят с описания по-горе товарен автомобил. Тъй като знаели, че същият няма регистрационни табели взели две табели с регистрационен номер „ТХ 3465 ХК“, издадени за друго моторно превозно средство на св. Б., а именно от лек автомобил марка „Ауди 80“.

Подс. Д. поставил тези две табели на товарния автомобил марка „Форд Транзит“ с рама № WF0LXXGBVLRP42797 и седнал на мястото на водача за да управлява този автомобил. До него, като пътници седнали съответно св.П. и св.Т.. Така те потеглили с автомобила. Първоначално минали покрай с. Неофит Рилски, община Ветрино, област Варна, после продължили напред и стигнали до с. Ветрино, където оставили автомобила в близост до сградата на бивша кафе - сладкарница на ул.“Витоша“. Тримата се преместили в друг, неустановен по делото лек автомобил и продължили в неизвестна посока. По-късно, малко след полунощ на 04/05.06.2019 г., се върнали с лек автомобил марка „Форд Ескорт“ откъм с. Средно село и отново се качили на товарния автомобил марка „Форд Транзит“, като отново водач на автомобила бил подс. Д., който поел в посока гр. Провадия по път трети клас 208. Междувременно обаче, докато бил паркиран в с. Ветрино, описаният по-горе автомобил бил забелязан от св. С.- полицейски служител в участък Ветрино, който по-рано получил сигнал за съвпадащо с него по описание МПС и го огледал. След справка в ОДЧ получил информация, че поставените табели с регистрационен номер „ТХ 3465 ХК“ са издадени за друго МПС, а именно за лек автомобил марка „Ауди 80“. Минути по-късно св. С. забелязал и пристигащият лек автомобил марка „Форд Ескорт“, като видял слизането от него на подс. Д. и на свидетелите П. и Т. и съответно качването им в товарния автомобил. След това видял и бързото потегляне на автомобила в посока гр.

Провадия. Така създалата се ситуация създала съмнение в св.С. за наличие на противоправно поведение на лицата и в тази връзка той незабавно потеглил след тях, като едновременно подал сигнал в ОДЧ на РУ- Провадия при ОД на МВР-Варна.

С оглед получения сигнал от св.С. на път трети клас 208 в близост до „Оранжерии“- с. Петров дол, област Варна бил позициониран патрулен автомобил на РУ-Провадия при ОД на МВР- Варна - АП 815 в състав - свидетелите И.В.И., на длъжност старши полицай BПA в група „Охранителна полиция“ и К.М.Ж., на длъжност полицай в група „Охранителна полиция“.Св. И. застанал в средата между двете платна на пътя пред входа на оранжериите. В същото време патрулният автомобил бил паркиран в уширението от дясната страна на пътя в посока с. Ветрино, с включена сигнализация и фарове. Когато забелязал приближаващият откъм с Ветрино товарен автомобил св.И. подал сигнал със стоп-палка, както и сигнал на водача с указание къде да спре автомобила. Едновременно с това с прожектор осветявал стоп-палката и мястото, където следвало да спре приближаващият автомобил.

Подсъдимия

Д., не намалил скоростта на движение въпреки, че видял полицейския служител и патрулния автомобил и криволичейки по пътя в един момент насочил МПС директно към св.И., като по този начин било възможно да го удари с автомобила. Предвид тези действия на водача, св. И. бил принуден да отскочи в страни за да не бъде наранен.

Подс. Д. не спрял автомобила на указаното му място, а продължил напред, заобиколил рязко патрулния автомобил и спрял отдясно на последния. Приблизително по същото време на мястото пристигнал и св.С..

След спирането, св. Ж. излязъл от служебния автомобил и отишъл до предната лява врата на товарния автомобил, където седял водачът му, а именно подс. Д..

Разпоредил на водача да изгаси двигателя на автомобила, но подсъдимия не изпълнил разпореждането. Вместо това той отворил вратата на автомобила. Св.Ж. повторно му разпоредил да изгаси двигателя, както и поискал да му представи документи - лични и за автомобила. Този път подс. Д. изгасил двигателя, но отказал да представи документи с думите: „Няма да ти дам документи!“.

Св.Ж. му разпоредил да излезе от автомобила, при което последвал нов отказ от страна на подсъдимия. Тогава св.Ж. казал на подс. Д., че предвид поведението му ще бъде задържан и в следващият момент пристъпил към задържането на водача.

Последният най-накрая слязъл от автомобила като застанал лице в лице срещу св.Ж. до отворената врата на автомобила. Св. Ж. хванал едната ръка на подс. Д., за да му постави белезници, при което последният рязко го блъснал с лакът в областта на лявата ръка. В резултат на това действие на подс. Д. свидетеля Ж. се наранил в отворената врата на автомобила. Въпреки това продължил да изпълнява служебните си задължения, като използвал физическа сила за преодоляване на съпротивата на Д., като го свалил на земята и му поставил белезници.