Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 583 от 21.04.2020, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 2136/2017
Вид
Решение № 583
Подписан
21.04.2020
В сила
15.02.2021
Състав
ЕЛЕНА ТОДОРОВА РАДЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.183 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.232, ал.1, изречение второ · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 12, ал. 1 и ал. 2 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл.12, ал.2 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл.18, ал.1 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл.18, ал.1,т.1 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл.18, ал.2 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл.18, ал.2, т.1 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл.27 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл.32 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл.3, ал.1,т.6 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 3, ал. 1, т. 6 и т. 8 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл.3, ал.3 · Закон за авторското право и сродните му права
  • параграф 2, т.3 · Закон за авторското право и сродните му права
  • § 6, ал.1 и 2 · Закон за авторското право и сродните му права
  • § 6, ал.1 и 2 · Закон за авторското право и сродните му права

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

Гр.София,

…… април 2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд,

ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ:

ЕЛЕНА РАДЕВА с участието на съдебен секретар Кирилка Илиева, след като изслуша докладваното от съдията Радева т.д.№2136 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове с правно основание чл.94 ЗАПСП в редакцията му, съобразно ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.

Твърдения на ищеца

П.С.К., в исковата молба: че ответникът „Ателие С.– А.“ ООД, ЕИК ******* е извършил неразрешено използване на произведение на архитектурата- сграда, представляваща реализирано произведение на архитектурата по смисъла на чл.3, ал.1,т.6 ЗАПСП, като самостоятелен обект на авторското право, респективно части от това произведение, по смисъла на чл.3, ал.3 ЗАПСП – чрез архитектурно заснемане, представляващо възпроизвеждане на обекта на закрила; твърди, че е носител на закриляното от закона право, а обектът – сградата н. „Д.н.к.и с.“***, с посочения административен адрес, която е създадена вследствие на реализация на идеен архитектурен проект, утвърден през 1966 година, създаден от авторски колектив в посочения състав.

Твърди, че ответникът е нарушил негови изключителни имуществени права върху сградата, респективно върху части от нея; твърди, че в качество на наследник на арх.С.К., част от авторски колектив, създал идеен проект, одобрен през октомври 1966г., проект за реконструкция и модернизация на сградата с автор арх. С.К., касателно описаната сграда, е титуляр на тези права, тъй като правото на неговия наследодател е преминало върху него и същото подлежи на закрила 70 години след смъртта на автора. За установяване на твърдението, че неговият баща е автор на тези проекти представя копия от графични материали и други документи, чрез които твърди да се установява авторството на неговия баща.

Твърди, че нарушението е извършено от ответника, чрез неговите представители и/ или от ФЛ- А. и/ или други специалисти, наети от ответника като негови служители или на гражданско договор. Фактът на нарушението се изразява в неразрешено възпроизвеждане на произведение, защитено с авторско право по см. на чл.18, ал.2, т.1 ЗАПСП посредством архитектурно заснемане с цел преустройство или реконструкция на описаната сграда, в рамките на възложена обществена поръчка. Заснемането на произведението- сградата или отделни негови части, е извършено от ответника, като графичните материали от заснемането му са послужили за изготвяне на „идеен проект“ за преустройство на съществуващата сграда, одобрен с разрешение за строеж №87/10.09.2014г. и срещу което изработване ответникът е получил от възложителя на обществената поръчка в лицето на „Двореца на културата и спорта“ ЕАД- гр.Варна възнаграждение за проектантски услуги в размер на 208 000 лева, без ДДС, по договор №144/07.05.2014г. за изготвяне на проект за основен ремонт на „ДКС“ЕАД- Варна.

Ищецът твърди, че дружеството „Д.на културата и спорт“ ЕАД/“ДКС“ ЕАД/, в качество на възложител, на основание решение №13/11.11.2014г. и на решение №265/18.11.2013г., открива процедура по реда на ЗОП за открита обществена поръчка с №04661-2013-0001 с наименование и предмет „Избор на изпълнител за изготвяне на проект за основен ремонт н. „Д.н.к. с.“ ЕАД, с цел многофункционално използване на „ДКС“ ЕАД както за културни и обществени събития, така и за спортни прояви“.

Ищецът твърди, че чрез тази процедура се търси изпълнител, който да извърши „архитектурни и свързани с тях услуги; архитектурно проектиране“ и се отнасят до изготвянето на инвестиционен проект във фаза идеен, технически и работен проект за основен ремонт на „ДКС“ ЕАД“.

Ищецът твърди, че на 03.02.2014г. е взето решение от възложителя за възлагане на обществената поръчка и сключва с ответника „Ателие С.А.“ ООД – гр.София, като изпълнител, договор №144/07.05.2014г за изготвяне на проект за основен ремонт на „ДКС“ ЕАД-гр.Варна. Стойността на проектантските услуги по този договор е в размер на 208 000лева без ДДС.

Конкретните проекти са следните: проект за извършване на реконструкция и основен ремонт на зала „Конгресна“, включваща нови трибуни, ТВ-платформи, както и обслужващи, административни, технически и санитарни помещения/фаза технически и работен проект/; съгласно допълнителни споразумения от 05.07.2014 изпълнителят допълнително е приел е изготвил инвестиционни проекти за следните обекти: проект за укрепване на съществуваща носеща рамкова стоманобетонна конструкция – част „Конструктивна“/фаза работен проект/; проект за реконструкция и укрепване на съществуваща носеща стоманена конструкция на подвижна трибуна/сцена – част „Конструктивна“/фаза работен проект/ и проект за реконструкция на външна площадкова дъждовна канализация на ДКС – част „Водоснабдяване и канализация“ /фаза технически и работен проект/.

Същият възложител провежда и втора, отделна процдура по ЗОП за строителство, като наименованието на поръчката е „Иброн на изпълнител за извършване на реконструкция и основен ремонт на зала „Конгресна“- „ДКС“ ЕАД“. Тази процедура е прекратено поради липса на финансиране.

Ищецът твърди, че на 24.06.2014г изпълнителят

„Ателие С.А.“ ООД е изготвил идеен проект. Авторският колектив на същия е арх.

Р. Серафимов- ръководител, арх. Д . Ч.и арх. М. Г..

Ищецът твърди, че въз основа на решение 014 от

26.11.2014г., въпреки прекратената процедура за строителство, възложителят открива нова процедура за обществена поръчка с № 04661-2014-002 за възлагане на на авторски надзор, която е по договаряне без обявление. В резултат на това „ДКС“ ЕАД и ответникът „Ателие С.А.“ ООД сключват договор №209/28.11.2014г. за упражняване на авторски надзор, като стойността на този договор е 45 000лева с ДДС. Според публикуваната информация за сключения договор изпълнителят е изготвил всички необходими проекти, като същите са приети и одобрени по съответния ред и за тях е издадено разрешение за строеж №87/10.09.2014г. Мотивът за избора на процедура по договаряне без обявление е, че проектантите имат авторско право върху изработените от тях проекти.

Ищецът твърди, че в хода на съдебното следствие по т.д.№691382015г. по описа на СГС, в открито съдебно заседание свидетелите Д.С.Ч.и М.Е.Г., както и вещото лице К.П.Т.са дали показания/ разяснение, че ответникът е извършил архитектурна заснемане на сградата на „ДКС“ – гр.Варна.

Ищецът твърди, че извършеното нарушение на притежаваното от него авторско право, налага приложение на института на обезщетението, тъй като ответникът не е поискал неговото разрешение да използва създаденото произведение на архитектурата, чрез възпроизвеждането му.

Осъщественият деликт поражда в правната му сфера право да иска обезщетение на всички вреди, явяващи се пряка и непосредствена последица от нарушението.Предявява вземане срещу ответника в размер на 1 000лв, иска предявен като частичен, чийто общ размер е сумата от 208 800лв и моли съда да признание за установено по отношение на ответника, че същият е извършил нарушение на неговите изключителни авторски права да използва и да разрешава използването на произведението на архитектурата – сграда н. „Д.н.к.и с.“***, като нарушението е осъществено от ответника посредством неразрешено архитектурно заснемане на сградата, в рамките на възложени обществени поръчки от „Двореца на културата и спорта „ ЕАД гр.Варна, в периода от 01 август 2013 година до 31.12.2014 година, което нарушение представлява неразрешено възпроизвеждане по смисъла на чл.18, ал.1,т.1 ЗАПСП. Моли съда да уважи исковете. Претендира разноските по делото.

В срока за отговор възразява по основателността на предявените искове.

Прави възражения за това, че: ищецът не е активно легитимиран да предяви осъдителния иск, тъй като не е носител на твърдяното имуществено право, защото проектите са създадени при действието на ЗАП и са реализирани преди 2011 година; представените от него документи не установяват наличие на обект на авторското право, тъй като липсва надлежна санкция от компетентен орган, за да се превърнат в проекти, защитими от закона; възражения във връзка с това, че сградата е реализирана по посочените от него два проекта и приложимостта на чл.12, ал.2 ЗАПСП в темпорален аспект към 67г. и 86 година на миналия век; твърди, че е налице ново и оригинално произведение на архитектурата, създадено по първичен начин, което не е производно и не възпроизвежда предходно произведение на архитектурата; оспорва заснемането на сградата да представлява нарушение на авторското право, както и че заснемането не е ползване на произведение по смисъла на чл.18, ал.2 ЗАПСП; твърди, че ищецът не е установил обема на притежаваните от него права, като твърди, че трето лице – „ДКС“ ЕАД има правото да ползва произведенията на архитектурата, създадени от праводателя на ищеца, в рамките на ТПО; твърди, че е налице право да ползва свободно обектите, посочени от ищеца, на основание ЗУТ – посочените разпоредби; архитектурното заснемане не е извършено от него, а е извършено от трети за процеса лица- т.е. ответникът не е пасивно материалноправно легитимиран по предявения иск; не е налице нарушение на закона, защото е допустимо временното възпроизвеждане на произведения, ако то има преходен или инцидентен характер и няма самостоятелно икономическо значение и целта е да позволи друго разрешено използване на произведение; не е налице нарушение на чуждо авторско право и др. Оспорва и размера на дирената обезвреда.

Прави искане за привличане н. „Д.н.к.и с.“ ЕАД,

ЕИК *******като негов помагач, обосновавайки това с наличие на интерес от участието на третото лице, което е било възложител на обществената поръчка, в изпълнение на която ответникът е извършил процесните действия, за които ищецът твърди, че нарушават правата му и са правопораждащи вземането му за обезвреда, а също, че благоприятните последици от извършените от ответника действия са настъпили в патримониума на това лице; както и на община – Варна, която е собственик на сградата, тъй като независимо от извършения апорт на сградата в капитала на ЕАД-то, апортът е останал невписан в имотния регистър, което означава, че общината е останала собственик на този актив. Общината е и бенефициент на средствата съгласно ПМС №19/2014г. в размер на 4 500 000лв.

Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноските по делото.

С оглед дадените му указания относно титулярството на правото върху посоченото произведение на архитектурата, ищецът заявява, че то е негово изключително право, наследимо и имуществено. Фактът, че се касае за неделимост на произведението не води до извод за неделимост на правото, поради което не е налице съвместна процесуална легитимация. Това означава, че всеки съавтор може да дири защита при нарушаване на правото му, което изключва хипотеза на задължително другарство. Ищецът дири защита на своето право.Уточнява, че нарушението се изразява в неразрешено възпроизвеждане на произведение, посредством заснемане, на защитено с авторско право произведение. Конкретните проявни форми на заснемането са посочени в предмета на обявената и възложена на ответника от възложителя обществена поръчка №04661-2013-0001, в предмета на сключения между тях договор №144/07.05.214г. за изготвяне на проект за основен ремонт на сградата, както и в отчетите на ответника, представени на възложителя.

По искането на ответника за привличане като негови помагачи посочените лица, с определение №2345/30.04.2018 година съдът е конституирал като помагач на ответника „Д.н.к.и с.“ ЕАД, ЕИК *******.

Помагачът заема становище за неоснователност на предявения иск като излага аргументи аналогични на тези на ответника.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

От фактическа страна:

По делото няма спор, че ищецът е низходящ /син/ на архитект С.К.К., починал на 22.03.2009 година, който факт се установява и от представеното по делото удостоверение за наследници №23255/25.11.2013 година.

По делото са представени графични материали, обозначаващи блок В- съществуваща част-връзка, реконструкция и модернизация н.Д.н.к.и с. ***; графичен материал- скица реконструкция и модернизация н.Д.н.к.и с. ***; графичен материал на Спортна зала – гр.Варна-вестибюл- идеен проект – два броя, като вторият носи печат на ГНС- гр.Варна и подпис на Главния архитект. Тези графични материали носят подписа на арх. К., баща на настоящия ищец.