Решение № 368 от 12.07.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 368 гр. Русе, 12.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венцислав Д. Василев при участието на секретаря Юлия К. Острева като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно наказателно дело № 20244520200961 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от „Мабора“ ЕООД, чрез процесуален представител, до Русенския Районен съд против наказателно постановление № 38-0007937/22.04.2024г. на Главен Инспектор при

РД ”АА” гр. Русе, в която се иска съдът да го отмени, като незаконосъобразно.

Дружеството - редовно призовано, не изпраща представител и не взема становище по жалбата; постъпило е писмено становище от управителя, с което се поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител.

Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Наказаното дружество притежавало лиценз на Общността № 24332 за превоз на товари.

Била извършена проверка на дейността му, като превозвач от св. Н. Х., главен инспектор при ОО „АА“ гр. Русе, която установила, че дружеството е закъсняло с подаване на застрахователна полица във връзка с доказване на финансовата си стабилност, тъй като представената застрахователна полица № 0700-700-2023-00019 била с край на застраховката 08.02.2024г. Тя уведомила по неясно какъв начин представител на дружеството за това закъснение. За констатираното нарушение бил съставен АУАН от св. Н. Х., а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което му било наложено административно наказание за нарушение по чл. 6 ал. 7 т. 3 б. “б“ пр. 1 вр. чл. 105 ал. 1 от ЗАПр „глоба“ в размер на 200 лв.

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на производството доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН и от лице, което има право на това и в този смисъл е допустима.

Разгледана по същество е основателна. В хода на административнонаказателното прозиводство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Отделно от това е приложен неправилно материалният закон, като неправилността се изразява в това, че 1 в случая е следвало да се приложи чл. 28 от ЗАНН.

Въз основа на извършена оценка на събраните в хода на писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи:

Актът и наказателното постановление не са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите не съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление не е ясно изобщо коя е датата на нарушението – първия ден след изтичане на посочената застрахователна полица – 09.02.2024 г. или 12.02.2024 г., която изрично е посочена като дата на нарушението. Това нарушение винаги е съществено нарушение на процесуалните правила с оглед невъзможността на наказаното лице да разбере кога точно е извършило нарушение, тъй като засяга по радикален начин един от най-съществените компоненти на правото на защита.

Това нарушение по никакъв начин не може да бъде санирано с оглед изявлението на актосъставителката, че се дължи на „…грешно поглеждане на календара от моя страна“, показанията и в с. з. от 27.06.2024 г. Допуснатото нарушение на чл. 42, т. 3 и чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН, доколкото е посочено напълно произволна дата на констатиране на нарушението – 12.02.2024 г. и то при положение, че валидността на застраховката е изтекла на 09.02.2024 г. и не става обективно ясно коя дата е приета като такава на извършване на нарушението.

Разпоредбите на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН са императивни и вменява на актосъставителя, а впоследствие и на АНО задължение за посочване на точната дата и място на извършване на нарушението. Същото е от значение за проверката по спазване на давностните срокове по чл. 34 ЗАНН и чл. 81 ал. 3 НК, вр. чл. 11 ЗАНН.

Санкционен акт, който не съдържа указания досежно датата на извършване на нарушението, не очертава по необходимия категоричен начин предмета на доказване в производството, не позволява на съда и на страните да формират категорични изводи относно фактическата и правна страна на нарушението и ограничава правото на защита на наказаното лице. По този начин е налице противоречие между приетите за установени факти и действително реализираното противоправно поведение с последица нарушаване на правото на защита на наказаното лице.

Налице са обаче предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното нарушение разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН. Касае се за първо нарушение, тъй като по делото не са представени никакви доказателства за предходни нарушения по ЗАПр и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Отделно от това в хода на проверката не са били открити никакви други нарушения от страна на дружеството в качеството му на превозвач. Всички тези обстоятелства сочат на извод, че извършеното от дружеството нарушение, разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид и целите на наказанието по отношение на този жалбоподател биха били постигнати като същият бъде предупреден, че при повторно нарушение, ще му бъде наложено административно наказание.

Като не е приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН при наличието на материалните предпоставки за това, административнонаказващият орган е издал наказателното постановление в нарушение на материалния закон, поради и което същото следва да бъде отменено.

Доколкото, обаче, е налице и първото отменително основание – съществено нарушение на процесуалните правила, съдът намира, че не следва да прилага разпоредбата на чл. 28 вр. чл. 63 ал. 4 изр. 2 от ЗАНН, т.е. да предупреждава нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Мотивиран така и на основание чл. 63 ал. 2 т. 1 вр. ал. 3 т. 1 и т. 2 от ЗАНН, съдът:

РЕШИ:

2

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 38 – 0007937/22.04.2024г. на Главен инспектор при РД ”АА” гр. Русе, с което на „Мабора“ ЕООД му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лв. за нарушение по чл. 6 ал. 7 т. 3 б.

“б“ пр. 1 вр. чл. 105 ал. 1 от ЗАПр.

Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Административен съд.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

3