Определение № 3936 от 05.11.2021, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3936 гр. Варна, 05.11.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Даниела Ил. Писарова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно частно гражданско дело № 20213100502502 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 вр. чл. 274, ал.1, т.2 ГПК Подадена е частна жалба от „Фест Тийм“ ЕООД, ЕИК 201919802, със седалище в гр.София, срещу определение № 265314/26.07.2021г. на ВРС по гр.д.№ 15436/2020г., с което е частично уважена молба с правно основание чл.248 от ГПК за изменение и допълнение в частта за разноските на решение № 262199 от 07.07.2021г., постановено по гр.дело №15436/2020г. по описа на ВРС.

В частната жалба се навеждат твърдения за неправилност на определението, като се твърди, че не следва да се присъждат отделни адв.възнаграждения по обективно съединените искове, тъй като е извършвана обща защита от един проц.представител чрез едни и същи проц.действия. Моли да бъде отменено постановеното определение и да се отхвърли искането по чл.248 от ГПК.

В отговора на частната жалба се изразява становище за неоснователност, сочи се, че претендираното адв.възнаграждение е договорено за предявените обективно съединени искове и е присъдено в минимален размер за исковото производство.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Предмет на производството е иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 за осъждане ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 140 лева, представляваща заплатена и подлежаща на връщане поради разваляне на договора цена на електронен билет № 00073622090010515 /FGA04Р5/, закупен на 12.03.2020г. посредством платформата 1

„eventim.bg”, ведно със законната лихва от момента на депозиране на исковата молба – 30.11.2020г. до окончателното изплащане, както и иск с правно основание чл.88, ал.1, изр.2 ЗЗД за заплащане на сумата от 33.85 лв., представляваща разноски за разваляне на договора между страните, от които 9.85 лева разноски за телепоща и 24 лева разноски за връчване на покана чрез ЧСИ.

Подадената от ответника „Фест Тийм“ ЕООД, ЕИК 201919802, със седалище в гр.София молба с правно основание за изменение на решение № 262199 от 07.07.2021г. в частта за разноските е частично уважена с определение № 265314/26.07.2021г. на ВРС.

Съдът е приел, че са предявени два обективно съединени иска, по които се дължи отделно адв. възнаграждение в минимален размер съобразно Наредба №1/2004г.

Настоящият състав възприема съображенията на първоинстанционния съд за наличие на два отделни иска, доколкото претенцията за присъждане на законна лихва не съставлява самостоятелен иск, а разноските за телепоща и за връчване на покана чрез ЧСИ представляват части от една и съща претенция. По всеки от обективно съединените искове, които се характеризират с различен предмет и основание, се дължи отделно възнаграждение, докато претенцията за присъждане на законната лихва от завеждане на исковата молба не представлява самостоятелен иск и липсва основание за присъждането на отделно възнаграждение.

С оглед разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредба №1/2004г. възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. В случая, при наличието на два обективно съединени иска съгласно вече изложените съображения, претендираното възнаграждение от 1000 лв. следва да се разпредели поравно по 500 лв. за всеки от тях, при липсата на обективирана уговорка за различно разпределение.

Предвид липсата на фактическа и правна сложност на предявените искове, както и приключването на производството в едно съдебно заседание без участие на проц.представители на страните, възражението за намаляване поради прекомерност се явява основателно. Възнагражденията по двата иска следва да бъдат намалени до минималния размер, предвиден в Наредба №1/2004г., а именно 300 лв.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 265314/26.07.2021г. на ВРС по гр.д.

№ 15436/2020г., с което е частично уважена молба с правно основание чл.248 от ГПК за изменение и допълнение в частта за разноските на решение № 262199 от 07.07.2021г., постановено по гр.дело №15436/2020г. по описа на ВРС.

2

ОПРЕДЕЛЕНИЕТОe окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от чл.274, ал.3 вр. чл.280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3