Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4825 от 14.08.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 10031/2023
Вид
Решение № 4825
Подписан
14.08.2024
Състав
Любомир Василев, Виктория Недева, Ваня Николаева Иванова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4825 гр. София, 14.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Виктория Недева Въззивно гражданско дело № 20231100510031 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 8472/22.05.2023 г., постановено по гр. д. № 45588/2022 г. на Софийски районен съд, 31 състав, А. А. А. е осъден на основание чл. 45 ЗЗД да заплати на В. Г. Д. сумата от 12 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 27.01.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 3072 лв. - обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва от 28.01.2021 г. до изплащане на вземането, които вреди са следствие на нанесен от ответника побой, за което има влязло в сила споразумение по н.о.х.д. № 14068/2021 г. на СРС, НО, 121 състав. Със същото решение е отхвърлена претенцията на Д. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 12 000 лв. до пълния предявен размер от 15 000 лв., както и искът му по чл. 45 ЗЗД за осъждане на А. да му заплати сумата от 200 лв. - обезщетение за причинени имуществени вреди, която сума е заплатена от ищеца в периода 28.01.2021 г. - 30.06.2021 г., ведно със законната лихва от 23.08.2022 г. до изплащане на вземането, и са присъдени разноски с оглед изхода на спора.

Посоченото решение е обжалвано от А. А. А., представляван от адв. С. А., в частите, с които са уважени предявените от В. Г. Д. искове с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата от 12 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 27.01.2021 г., както и за сумата от 3072 лв. - обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 28.01.2021 г.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат се доводи за допуснати от районния съд нарушения на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК във връзка с преценката на доказателствения материал по делото. Счита се, че първоинстанционият съд едностранчиво и формално е 1 възприел фактите по делото, превратно е изтълкувал писмените и гласните доказателства и е достигнал до неправилни правни изводи, които са в противоречие със събрания доказателствен материал. Поддържа се, че от показанията на свидетеля С. и от събраните в досъдебното производство доказателства следва извод, че побоят е нанесен от няколко лица, които са „неустановени“ от разследващите органи, като е ангажирана наказателна отговорност единствено на ответника, който не е участвал активно в побоя. Освен това, при по-внимателен преглед на съдържащите се в досъдебното производство доказателства, се установявало, че В. Д. първи е нагрубил А. А. и е проявил вербална агресия, а след това посочил въззивника-ответник на двама други мъже, което породило у него опасения, че може да бъде нападнат от ищеца-въззиваем при излизане от магазина, поради което повикал приятелите си, които се отзовали. По тези съображения се счита, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия. Поддържа се, че В. Д. е нападнат от А. А. и неустановени в хода на наказателното производство лица, като не е ясно кой е причинил процесните увреждания, тъй като в побоя са участвали няколко лица и всеки един от тях е допринесъл за причиняването на телесната повреда на ищеца. Освен това при нанасянето на първия удар Д. се подхлъзнал и паднал настрани, като се е ударил в намиращото се наблизо паркирано МПС, което според въззивника би могло да причини процесните наранявания. Поддържа се, че направените в отговора на исковата молба възражения не били обсъдени от първата инстанция. Поставя се акцент върху твърденията за наличие на провокация от страна на ищеца, породила страх у ответника като инстинктивна реакция на потенциална опасност.

Сочи се още, че по делото не се доказва безспорно противоправно действие, извършено еднолично от въззивника, както и че ответникът е действал първосигнално и импулсивно, подтикнат от предизвикателното поведение на ищеца, предизвикало у него уплаха и страх, без да влага умисъл в своите действия. Излагат се още доводи за недоказаност на твърдените имуществени и неимуществени вреди, както и за прекомерност на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. С оглед на това, въззивникът отправя искане за отмяна на решението на СРС в обжалваните му части и за цялостно отхвърляне на исковете, аптернативно – за редуциране на сумите поради наличие на съпричиняване. Претендират се разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и е процесуално допустима.

В законоустановения срок е постъпил отговор от въззваемата страна В. Г. Д., чрез адв.

К. Г., с който се взема становище за неоснователност на жалбата. Прави се искане за присъждане на разноски при условията на чл. 38 ЗАдв.

За да постанови обжалваното решение, СРС приема за безспорно установено, че по н.о.х.д. № 14068/2021 г. по описа на СРС, НО, 121 състав, е одобрено споразумение за решаване на делото, съгласно което обвиняемият А. А. А. се признава за виновен в извършване на престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, за това, че на 27.01.2021 г., около 18,45 часа в гр. София, ул. „Опълченска“, на паркинга на магазин „Билла“, в съучастие като извършител с неустановени по делото лица - също извършители, чрез нанасяне на удари с юмруци по лицето на В. Г. Д., му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на тялото на долната челюст вдясно с минимално разместване на фрагментите, счупване на възходящия клон на долната челюст в дясно, счупване на долната челюст в областта на левия долночелюстен ъгъл, които наранявания реализират медикобиологичния признак счупване на челюст. Приема се за установено, че ответникът е нанесъл различни удари с юмрук в областта на лицето на ищеца, в резултат на което му причинил следните увреждания: счупване на долната челюст отдясно, на две места - тялото и възходящия клон на челюстта (открито, с дискретно разместване на фрагментите); счупване на долната челюст отляво - възходящия клон на челюстта; счупване на кости на носа и разкъсно-контузна рана по дясната вежда, съставляващи средна телесна повреда. Прието е, че нанесените увреждания са наложили хоспитализацията на ищеца, при която счупванията 2 на долната челюст са наместени оперативно и фиксирани с плаки и винтове, след което са поставени стандартни назъбни шини и ластична фиксация, както и че вследствие на увреждането ищецът е търпял продължителни силни болки, усещане за безпомощност и социална изолация за повече от един месец, през който период ищецът е бил с поставени шини и ластици на лицето, болките били съпроводени с нарушаване на нормалния житейски ритъм на ищеца, включително и наложено отсъствие от работа. С оглед на това е прието, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 45 ЗЗД.

За неоснователни са приети доводите на ответника, че той не е участвал активно в нанасянето на удари върху ищеца, че средната телесна повреда на ищеца може да е била причинена не само в резултат на нанесените му удари, а и поради удара на ищеца при падането му върху паркирано МПС на процесния паркинг, както и възражението за съпричиняване поради проявено агресивно поведение от ищеца, с което да е провокирал страх у ответника, че срещу него може да бъде извършено посегателство.

За да определи справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди съобразно изискванията на чл. 52 ЗЗД, районния съд е взел предвид следните обстоятелства: дързостта на увреждащото деяние; извършването на побоя в съучастие с други лица, макар и с неустановена самоличност; обстоятелството, че побоят е нанесен на обществено място; броя, вида и тежестта на причинените на ищеца телесни увреждания, нанесени в областта на главата като жизненоважен орган и довели до изпитване от страна на ищеца на физическа болка и неудобство от ищеца за период от около 4 месеца; извършването на операция с поставяне на плаки с 8 броя винтове в челюстта на ищеца; интензитета на претърпените от ищеца болки и страдания, съпроводени с принудителна социална изолация заради провежданото лечение; затрудненията при храненето и самостоятелно обслужване на ищеца за период от около два месеца; преживените стрес и безпокойство, свързани и с безпомощното състояние, в което се е намирал ищецът, след като се е опитал да предотврати последващи удари от страна на ответника и останалите лица, участвали в побоя, но му е било отказано от охраната на магазина да влезе обратно в него, съответно и чувството на срам, което е изпитал ищецът, опитвайки се да влезе в магазина с лице с кръв по него и със силно затруднен говор, както и с разместени челюсти. Отчетена е и продължителността на възстановителния период на ищеца - около шест месеца, при по голям интензитет на страданията през първия месец, с оглед посоченото от вещото лице, за което възстановяване по делото не е установено да е протекло по-трудно и болезнено от възстановяването в сходни случаи. В тази връзка съдът е дал вяра на ищцовите твърдения, че до около 10 месеца след процесния инцидент изпитвал усещане, че челюстта му е отслабена. При преценката си съдът е взел предвид установеното от вещото лице пълно възстановяване на ищеца, възрастта му към датата на деликта, общественото и социалното положение, общественоикономическите условия в страната към датата на деликта. Въз основа на тези обстоятелства СРС приема, че справедливият размер на обезщетението възлиза 12 000 лв.

Прието е още, че сумата от 3 072 лв. е била заплатена от ищеца във връзка с лечението на нанесените му от ответника травматични увреждания, поради което претенцията за имуществени вреди за тази сума е приета за основателна, а искът за имуществени вреди за сумата от 200 лв., които ищецът твърди, че е заплатил за специфични козметични и хигиенизиращи продукти за устната кухина, както и обезболяващи и противовъзпалителни лекарства, е отхвърлен като недоказан.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и съдържащите се във въззивната жалба доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Производството е образувано по иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, предявен от В. Г.

Д. срещу А. А. А. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв. и имуществени такива в размер на 3072 лв. – стойност на заплатени медицински 3 консумативи, свързани с извършената ми медицинска интервенция, както и в размер на 200 лв. – стойност на специфични козметични и хигиенизиращи продукти за устната кухина, както и лекарства - обезболяващи и противовъзпалителни, които ищецът приемал продължително време, едно със законната лихва за забава от датата на увреждането, претърпени от ищеца в резултат на нанесена му от ответника на 27.01.2021 г. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на тялото на долната челюст в дясно с минимално разместване на фрагментите, счупване на възходящия клон на долната челюст в дясно, счупване на долната челюст в областта на левия долно челюстен ъгъл, които наранявания реализират медико-биологичния признак - счупване на челюст, за което деяние ответникът се признал за виновен и е налице влязло в сила споразумение за извършено от А. престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Ищецът твърди, че непосредствено след увреждането е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в остра болка в областта на главата, чувство на срам и унижение от безпомощното състояние, в което се намирал на обществено място и заради реакцията на болката, от това, че трябвало сам да организира транспорта си до болница, както и от факта, че ответникът извадил телефон и започнал да снима окървавеното му лице. Вследствие на посегателството се наложило да претърпи оперативна интервенция, която била извършена на следващия ден, докогато челюстта му била временно „наместена“, като през първото денонощие търпял много силни болки и страдания, а след изписването му възстановителният процес бил изключително бавен и болезнен – повече от месец изпитвал затруднения при хранене, сън и говор, като имал нужда от грижите на съпругата си, което допълнително му повлияло психически, тъй като се чувствал в нейна тежест. Сочи, че увреждането го лишило от нормален социален живот. След свалянето на първоначално поставените шини и ластици, дискомфортът на ищеца продължил за още около два месеца, като усещал слабост в челюстта до около десет месеца след инцидента. Твърди, че увреждането повлияло на професионалния му живот, тъй като отсъствал от работа повече от месец, което го отдалечило от работната му среда. Сочи, че във връзка с лечението си на 28.01.2021 г. е заплатил сумата от 3072 лв. за медицински консумативи, свързани с извършената оперативна интервенция, и разходи в размер на 200 лв. за периода 28.01.2021 г. – 30.06.2021 г. за специфични хигиенизиращи продукти за устна кухина, както и за обезболяващи и противовъзпалителни медикаменти.