Определение № 463 от 21.02.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 463 гр. Пловдив, 21.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20245300500459 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 във вр. с чл. 396 ГПК.

Образувано е по повод на постъпила частна жалба от Д. М. Б., гражданин на САЩ, родена на 05.12.1945г. в Калифорния, САЩ, представлявана от пълномощника адвокат Г. С., против Определение № 12958/14.11.2023г., постановено по ч.гр.д.№ 16555/2023г., по описа на Районен съд – Пловдив, с което е оставено без уважение искането за допускане на обезпечение на бъдещи искове срещу „Биоприм” ЕООД, ЕИК: 202860538, чрез налагане на запор върху банковите сметки на ответника.

В частната жалба се навеждат съображения за незаконосъобразност на атакуваното определение. Иска се отмяна на атакуваното определение и уважаване на подадената молба за допускане на обезпечение на бъдещ иск.

Пловдивският окръжен съд намира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1, във вр. с чл.396, ал.1 ГПК от процесуално легитимирана за това страна срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на гл. 21 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С определение № 12958/14.11.2023г. съдът е оставил без уважение молба на Д.

Б., гражданин на САЩ, за обезпечаване на бъдещи искови претенции срещу „Биоприм” ЕООД, ЕИК: 202860538, чрез налагане на запор върху банковите сметки на ответника. За да отхвърли искането за обезпечаване на бъдещи искове, районният съд е приел, че в молбата на жалбоподателката са налице противоречия, които не позволяват да се направи извод касателно основанието на бъдещия иск, легитимираните страни по него, мястото на изпълнение на договорните задължения.

1

Този извод е обоснован.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

При произнасяне по подадена молба по чл. 390 и сл. ГПК за допускане обезпечение на бъдещ иск, съдът следва да направи преценка, въз основа на твърденията в молбата и приложените към нея доказателства, относно допустимостта и вероятната основателност на обезпечавания иск.

Обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението, като предпоставките за допускане на обезпечение са: искът да е подкрепен с убедителни писмени доказателства или ако бъде представена гаранция, в определения от съда размер съгласно чл. 180 и 181 ЗЗД. За да допусне обезпечение на иска, съдът следва да установи, че ищецът има право на иск /предявеният иск да е допустим и вероятно основателен/ и че е налице интерес от обезпечаване на иска /нужда от обезпечаване/. В изискването за вероятна основателност на иска законът има в предвид, искът да е подкрепен с писмени доказателства, доказващи факта, пораждащ претендираното право. Следва да прецени и дали поисканата обезпечителна мярка е подходяща за обезпечителната нужда и дали тя няма да навреди на интересите на длъжника, в случай че искът бъде отхвърлен като неоснователен.

Молителят заявява, че между страните е сключен договор за покупко – продажба на розово масло от 04.07.2022 г., като ответното дружество е следвало да достави 0,5 кг. розово масло на обща стойност 9290,19 лв. Същевременно се твърди, че ответното дружество е издало фактура с получател американско дружество, чийто едноличен собственик на капитала е молителката. В молбата за обезпечение на бъдещ иск молителят навежда доводи за неизпълнение на договор, като иска процесната сума въз основа на неосъществено или отпаднало основание, без твърдения за разваляне на договора или неосъществяване на друго очаквано правно основание. Освен това се навеждат твърдения и за неоснователно обогатяване.

Настоящият съдебен състав намира, че в разглеждания казус нередовността на молба е от такова естество, че прави невъзможна преценката на съда какви искове ще бъдат предявени и дали съдът е компетентен да ги разгледа. Изложените в обстоятелствата част правнорелевантни факти, анализирани в съвкупност със заявения петитум, водят до неяснота за предмета на обезпечавания иск, както и до невъзможност за съда да даде правилна правна квалификация на заявеното за защита право от ищеца.

Тогава когато нередовността н а молбата за обезпечение на бъдещ иск е от такова естество, че за съда е невъзможно да даде точна правна квалификация на обезпечавания иск, както и да извърши оценка на неговата допустимост и основателност, допускането на поисканото с молбата обезпечение е обективно 2 невъзможно и следва да бъде отхвърлено от съда като неоснователно.

За да е налице надлежно обезпечение на бъдещ иск - то молителят в производството по чл. 390 и сл. ГПК следва да посочи точно какъв иск иска да бъде обезпечен, да посочи точно цената на иска с оглед правилното определяне на родовата подсъдност, следва исканата обезпечителна мярка да бъде адекватна на субективното материално право което ще се защитава, както и когато се касае до обезпечителна мярка по см. на чл. 397 чл. 1, т. 2 ГПК.

Освен това не е посочено мястото на изпълнение на договорните задължения, което е от значение за преценка на международната компетентност на съда.

Предвид на гореизложеното частната жалба се явява неоснователна. Като такава, следва да се остави без уважение, а обжалваното определението на първоинстанцияонния съд, като правилно следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 12958 от 14.11.2023 г., постановено по ч.гр. д. №16555/2023 г. по описа на Районен съд- Пловдив.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3