Решение № 860 от 22.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 860 гр. Пловдив, 22.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря Жулиета П. Колева като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20235330201248 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 661708-F640297/13.09.2022 г. на *** на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което на „Алфа Ариес“ ЕООД с ЕИК 206652456, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.

Софроний Врачански № 22, представлявано от К. А. А., на основание чл. 179, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 125, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗДДС.

Дружеството жалбоподател, моли да се отмени НП, като аргументира становището си с възражения, свързани с приложение на института на маловажния случай.

Въззиваемата страна ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Счита, че не е налице маловажен случай. Приема, че нарушението е доказано. Претендира разноски.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.

От фактическа страна съдът установи следното:

Дружеството жалбоподател на „Алфа Ариес“ ЕООД с ЕИК 206652456 било регистрирано по ЗДДС лице от 21.09.2021 г. с първи данъчен период септември 2021 г., за което е било уведомено на 21.09.2021 г. в 23:45 ч. по електронен път.

На 15.10.2021 г. свидетелят С. М. – **** в ТД на НАП гр. Пловдив, извършила служебна проверка на дейността на дружеството жалбоподател. В хода на проверката било установено, че дружеството като регистрирано по ЗДДС лице не е подало справка декларация и отчетните регистри към нея по смисъла на чл. 125 от ЗДДС в ТД на НАП - Пловдив за данъчен период 01.09.2021 г. - 30.09.2021 г. в законоустановения срок до 14.10.2021 г., включително.

1

Справката декларация по чл. 125 ведно с отчетните регистри за описания погоре данъчен период била подадена на 04.03.2022 г.

Въз основа на резултатите от проверката бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F640297/13.01.2022 г. срещу дружеството за нарушение на чл. 125, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗДДС в отсъствието на представител на дружеството и в присъствието на свидетел.

За извършеното нарушение било издадено НП, с което на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушението на основание чл.

179, ал. 1 от ЗДДС.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелката С. М. - актосъставител, както и от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН ведно с приложение по него, 2 бр. покани до дружеството за явяване за съставяне на АУАН, възражение по АУАН, пълномощно, разпечатка от софтуер на ТД на НАП за подадени справки-декларации, амбулаторен лист от 25.02.2022 г. и оправомощителна заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на ЦУ на НАП.

Разпитана в съдебно заседание свидетелката потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. Показанията съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства, поради което им дава вяра. Съдът установява факта на неподаването на справката декларация от показанията на актосъставителя и разпечатките от софтуера на ТД на НАП.

Доказателствената съвкупност чертае непротиворечива фактическа обстановка, по която самите страни не спорят.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да опорочават административнонаказателното производство и самите актове и да нарушават правата на нарушителя.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено.

Актът е съставен от компетентно лице видно от представената оправомощителна заповед т. 2.1. и в същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение. Не е ограничено правото на нарушителя по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него, като същият го е упражнил. Актът е съставен в отсъствието на представител на дружеството, тъй като същият не се е явил след отправена покана.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност видно от т. 1.2. от оправомощителната заповед, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН Съдът обаче намира, че не са спазени давностните срокове посочени в чл. 34 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН – образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. Съгласно Тълкувателно постановление 1/2015 на ВКС и ВАС - сроковете по чл. 34 ЗАНН са давностни, като с тяхното изтичане държавата губи възможността да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение, включително и 2 да накаже дееца за извършеното нарушение.

В настоящият случай се констатира, че АУАН № F642768 срещу „АЛФА АРИЕС“ ЕООД е съставен на 13.01.2022г., а наказателното постановление № 661708F640297 е издадено на 13.09.2022г. – или след предвидения в чл.34, ал.3 от ЗАНН шестмесечен срок.

Това е така тъй като спирането на административнонаказателното производство не е сторено надлежно. (Така Решение № 383 от 13.02.2014 г. по н. д. № 3681 / 2013 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 900/29.04.2021 г. по к.а.н.д. № 669/2021 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив.) Нормата на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН не посочва кой е органът, който отбелязва в акта невъзможността да бъде намерен нарушителя, с което производството се спира. Въпреки това, при извършване на систематичното тълкуване на нормата на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, следва единствено възможния извод, че това е не наказващият орган, а актосъставителя, доколкото именно негово е правото и задължението да състави АУАН и да обезпечи действията по неговото връчване. На основание чл. 44, ал.3 ЗАНН - преписката се изпраща на наказващия орган на много по-късен етап, а именно – след извършено надлежно връчване на АУАН, а в случая спирането се e налагало именно поради невъзможност АУАН да се връчи, тоест на етап от производството, който все още се намира в компетентността на актосъставителя.

Разпореждане за спиране на административнонаказателното производство № 638421-F640297/31.05.2022г. е издадено от М. К. Л., на длъжност *** Дирекция „Облужване“ в ТД НАП-Пловдив, която се явява некомпетентен за това действие орган, което обуславя неговата формална незаконосъобразност.

Ето защо и при липса на законосъобразно (от компетентен орган) спиране на производството по реда на чл. 43, ал.6 ЗАНН, то се налага и заключението, че не е спряла да тече и давността по чл. 34, ал.3 ЗАНН за издаване на наказателното постановление. При това, издаването на наказателно постановление № 661708-F640297 повече от осем месеца след съставяне на АУАН се явява незаконосъобразно и съставлява основание за отмяната на атакувания акт.

От правна страна съдът намира следното:

За пълнота на изложението съдът намира, че на базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, правилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на дружеството жалбоподател като нарушение на посочената разпоредба на чл. 125, ал. 5 вр. ал. 1от ЗДДС.

С посочената разпоредба се задължават регистрираните по ЗДДС лица за всеки данъчен период да подават справка декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124 ЗДДС, и самите отчетни регистри към нея с изключение на случаите по чл. 159б от ЗДДС до 14-о число, включително, на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. Обстоятелството, че дружеството жалбоподател е регистрирано по ЗДДС лице, се установява по делото, включително от показанията на свидетелката, изцяло оценени с доверие от съда. Също така то не е и спорно между страните. Следователно жалбоподателят е адресат на задължението за подаване на справката декларация и годен субект на административното нарушение по чл. 125, ал.

5 вр. ал. 3 от ЗДДС, за което е санкциониран с обжалваното НП. Следва да се отбележи, че нарушението включва неподаването, на който и да е от посочените документи – справка декларация, отчетни регистри и декларацията по чл. 125, ал. 2, в срок или въобще пропускането да бъдат подадени. Следователно нарушението е едно при алтернативни форми на изпълнително деяние и неизпълнението, на което и да е от тях, е основание за ангажиране на отговорност.

Правилно в наказателното постановление е определен и срокът за изпълнение на задължението за подаване на справката декларация за данъчния период 01.09.2021 г. 3 30.09.2021 г. Последният съгласно правилото по чл. 87, ал. 2 от ЗДДС съвпада с календарния месец. Срокът е нормативно предвиден и той е до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период. В конкретния случай датата 14.10.2021 г. е била работен ден (четвъртък), поради което срокът е изтекъл именно на тази дата, когато е бил последния момент в който дружеството жалбоподател е могъл правомерно да подаде справката декларация, като обоснован се явява изводът на наказващия орган, че това е бил последният ден, до който е следвало да бъде изпълнено задължението.

Изпълнителното деяние на нарушението се е изразило в съставомерно бездействие от страна на дружеството жалбоподател, който, като е бил задължен, не е подал в срок до 14.10.2022 г. отчетните регистри за данъчен период месец септември 2021 г. Нарушението е формално, поради което с осъществяването на изпълнителното си деяние то е било довършено от обективна страна, без необходимост от настъпването на някакъв вредоносен резултат. Евентуално настъпилите вредни последици или липсата на такива в резултат от нарушението не са елемент от състава му и не влияят върху неговото довършване.

На следващо място настоящият съдебен състав намира, че макар изпълнителното деяние на нарушението да е осъществено чрез бездействие, същото е доказано по категоричен начин по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 125, ал. 7 от ЗДДС справката декларация и отчетните регистри към нея се подават по електронен път при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а при постъпването на подадените документи в електронната система на НАП се генерира входящ номер. Съгласно показанията на актосъставителя, такава не е отчетена в системата, а и се установява, че такава е подадена с петмесечно закъснение.

Доколкото с наказателното постановление е ангажирана обективната отговорност на юридическо лице, въпросът за вината не подлежи на изследване в настоящото производство. По тези съображения настоящият съдебен състав намира за доказано по делото жалбоподателят да е осъществил състава на административно нарушение по чл. 125, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗДДС, за които е наказан с обжалваното наказателно постановление.

По наказанието:

Отново за пълнота на изложението съдът намира ,че правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 179, ал. 1 от ЗДДС, която предвижда, че регистрирано лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124 или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв.