Решение № 1131 от 12.03.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 6650/2024
- Вид
- Решение № 1131
- Подписан
- 12.03.2025
- В сила
- 08.04.2025
- Състав
- Димитрина Илиева Тенева
Цитирани разпоредби
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 1131 гр. Пловдив, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20245330106650 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по обективносъединени искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1, от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД на Б. В. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „З.“ № **, чрез ***. Б. срещу "Стик -кредит" АД, ЕИК 202557159 със седалище и адрес на управление гр. Шумен, пл. Оборище №13 Б, представлявано от **** С. Т. за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата 135 лв. –недължимо платени по договор за кредит *** от **** г. за неустойка, ведно със законната лихва върху тази сума от 15.04.2024 г.подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Притендира разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за паричен заем на **** г. за сума от 5000 лв. Дължи се неустойка -135 лв. за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение в срок. ГЛП е 36 %; ГПР-42,58%. Общата дължима сума е 650 лв. Неустойката не се дължи.
Клаузата за дължимостта и е нищожна поради нарушение на добрите нрави и е прекомерна. Договарянето и противоречи и на ЗПК.
В предоставения срок за отговор се оспорва иска. Заявява, че всички задължения по договора са погасени.
1
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
От приложения договор № ***/**** г.; разписка от 23.10.2019 г. е видно, че между страните е постигнато съгласие за предоставяне от ответника на ищеца на сума от 500 лв. за срок от 12 месеца при ГЛП -36%, ГПР-42,58%, неустойка ,при непредоставяне на обезпечение в тридневен срок , в размер от 0,9 % или 135 лв. Заемната сума е усвоена на 23.10.2019 г.
Предвид установените факти съдът намира от правна страна следното.
С оглед депозирание отговор от ответинка и представените от него писмени документи съдът намира за безспорно възникването на заявеното провоотношение с посочените от ищеца параметри и извършени плащания, част от които - сума от 135 лв. за неустойка.
Спора се състои в нищожността на клаузата за неустойка и недължимостта на предвидената и заплатена сума по нея. С оглед отправените възражения от ищеца за недействителност на тази уговорка, съдът намира, че на първо място следва да обсъди, първото посочено от ищеца основание за нищожност на клаузата за неустойка, а именно противоречието й с добрите нрави.
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В този смисъл решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о. /.
В процесния случай страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като обезпечението следва да отговаря на конкретно посочени в договора условия като при неизпълнение са 2 предвидели неустойка във фиксиран размер от 0,9 %. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума. Неустоечната клауза, противоречи на принципа на справедливост и добросъвестност. Не е налице еквивалентност между размера на дължимата неустойка и евентуалните вреди, които кредиторът би претърпял от неизпълнение на задължението, за които е уговорена. Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за заплащане на неустойка. Ето защо платената сума по нея се явява дадена без основание и подлежи на връщане.
Тъй като не се твърди и не се установява ответника да е възстановил притендирната сума на ищеца, предявения от него иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1, от ЗЗД се явява основателен и следва да се уважи.
3
Уважаването на главния иск е основание за уважаване и на обективносъединените с него акцесорен такъв по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на законна лихва върху притендираната сума от завеждане на делото до окончателното плащане.
Предвид изхода на делото на ищеца се дължат разноски съобразно представения списък и ангажирани доказателства в размер от 43,20 лв. за държавна такса.
Тъй като същият е представляван от адвокат по реда на чл. 38 от ЗА на ***. Б. следва да се определи възнаграждение при условията на чл. 38 от ЗА, в размер от 400 лв.
На ответинка разноски не се дължат.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Стик -кредит" АД, ЕИК 202557159 със седалище и адрес на управление гр. Шумен, пл. Оборище №13 Б, представлявано от **** С. Т. да заплати на Б. В. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „З.“ № **, сумата от 135 (сто тридесет и пет) лв. –недължимо платени по договор за кредит **** от **** г. за неустойка, ведно със законната лихва върху тази сума от 15.04.2024 г.-подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, като и сумата от 43,20 лв. (четиридесет и три лева и 20 ст.) за разноски по производството.
ОСЪЖДА Стик -кредит" АД, ЕИК 202557159 със седалище и адрес на управление гр. Шумен, пл. Оборище №13 Б, представлявано от **** С. Т. да заплати на ***. Д. Г. Б., Адвокатска колегия – П., с личен № **** гр. П., ул. „Р.
Д.” № **, ет. *, оф. * сумата от 400 /четиристотин/ лв. З а адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38 от ЗА .
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4