Решение № 124 от 10.02.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Варна, 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, СЪСТАВ ТО, в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Христина Здр. А.ова като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело № 20243100502330 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано е по въззивна жалба вх. №79864/07.10.2024г. от Х. К. К., ЕГН **********, с адрес ******* срещу решение №3316/26.09.2024г., постановено по гр. дело № 20243110101573/2024г. на Варненския районен съд, в частта, с която е отхвърлена претенцията на въззивника срещу ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788 за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на сезиране на съда – 07.02.2024 г., до окончателното плащане.

В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. По делото е установено от заключението по САТЕ, че е налице тотална щета по отношение на процесния мотоциклет по смисъла на чл.390, ал.2 от КЗ. Неправилно е прието, че за да се дължи обезщетение за забава на ответника следва да бъде представено удостоверение за прекратяване на регистрацията на МПС – то. Обезщетението се дължи от датата на уведомяване от застрахования или от предявяване на застрахователната претенция, по ранната дата /чл.429, ал.3 от КЗ/. За да изпълни административното си задължение да дерегистрира автомобила 1 поради „тотална щета“ собственикът следва да се легитимира с удостоверение от самия застраховател. Изричният отказ на ответника да признае тотална щета, изключва възможността да се прекрати регистрацията поради тотална щета.

Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да присъди законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна „Лев инс“ АД, в който застъпва становище, че решението е правилно и законосъобразно. Оспорва се твърдението, че за представяне на удостоверение за дерегистрация е необходимо да се представи удостоверение от застрахователя за тотална щета.

Отделно от това ищецът не е предоставил за оглед на вещото лице мотоциклета, като го е продал още преди завеждане на исковата молба. С тези си действия е препятствал застрахователя да извърши допълнителен оглед на имота, въпреки, че такъв е бил предвиден, както и да определи обезщетение при условията на тотална щета.

По изложените съображения първоинстанционното решение. моли съдът да потвърди

В съдебно заседание въззивникът редовно призован чрез процесуалния си представител поддържа подадената жалба, въззиваемата страна, също редовно призована, оспорва жалба. Молят за присъждане на разноски съобразно изходът от спора.

Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.

Съдът е бил сезиран с частичен иск с правно основание чл.432 от КЗ от Х. К. К. срещу „Лев Инс“ АД да бъде осъден ответникът да заплати сумата от сумата от 100.00 лева, частично от 15 000.00 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в действителната стойност на собствения на ищеца мотоциклет марка „Сузуки“, модел „ГСХ-Р 1000“, с рег. № ******, причинени в резултат на настъпило на 2

05.08.2023 г. ПТП в гр. Варна, по вина на водача на л. а. марка „Опел“, модел „Зафира“, с рег. № ******, застрахован по договор за гражданска отговорност, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 05.08.2023 г., около 02:30 ч. в гр.

Варна управлявайки собствения си мотоциклет марка „Сузуки“, модел „ГСХР 1000“, с рег. № ****** по бул. „Сливница“ в посока от хотел „Черно море“ към бул. „Мария Луиза“ се е блъснал в л. а. марка „Опел“, модел „Зафира“, с рег. № ******, управляван от лицето Г.В..

Лекият автомобил, управляван от виновния водач бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество със срок на действие на застраховката от 07.02.2023 г. до 06.02.2024 г.

На 07.08.2023 г. ищецът уведомил ответника, като последният извършил оглед на мотоциклета, изготвил снимков материал и съставил опис заключение на претенция № 0003-5000-23-001034. В описа били посочени горепосочените увреждания по мотоциклета на ищеца.

Към настоящият момент ищецът не е получил заплащане на застрахователното обезщетение, поради което е формулиран петитум за осъждане на ответника да заплати процесната сума.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника „Лев Инс“ АД, с който искът се оспорва по основание и по размер. Посочва се, че претенцията е била предявена по доброволен ред пред ответника и с оглед на констатираните увреждания по невиновния мотоциклет е било определено и изплатено застрахователно обезщетение в размер на 4 601.54 лева.

Излага се, че ремонтът на процесния мотоциклет е икономически неизгоден, тъй като средната пазарна цена на такъв тип мотоциклет с идентични марка, модел и година на производство възлиза на приблизително 9 800.00 лева съгласно справка в интернет, поради което ответникът счита, че ремонт възлизащ на 15 000.00 лева би бил икономически нецелесъобразен и неизгоден. Навежда се още твърдение, че не всички посочени от ищеца увреждания са в настъпили вследствие на процесното ПТП.

По изложените съображения моли предявения иск да бъде отхвърлен.

Решение №3316/26.09.2024г., с което е уважен изцяло предявения иск и е осъден ответникът да заплати сумата от 100.00лв., частично от 15000.00лв., застрахователно обезщетение в размер на действителната стойност на увредения мотоциклет е влязло в законна сила, като необжалвано.

При така очертаните предмет на предявения иск и въззивен контрол, въззивният съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна, при прието за установено следното от фактическа и правна страна:

Спорът повдигнат с въззивната жалба е по отношение на дължимостта на законната лихва върху застрахователното обезщетение и началният момент, от който тя се дължи от застрахователят при наличие на тотална щета.

3

Съгласно нормата на чл.390, ал.1 от КЗ преди изплащане на обезщетение, определено като тотална щета на моторно превозно средство, регистрирано в Република България, застрахователят изисква от ползвателя на застрахователна услуга удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета.

Основанието обаче за издаването на такова удостоверение, съгласно чл.18а, ал.7 от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства е лиценцираният застраховател да е изпратил уведомление до Гаранционния фонд за взето решение за изплащане на тотална щета.

В случая застрахователят не оспорва наличието на тотална щета, въпреки това не е подал уведомление до Гаранционния фонд. С това си бездействие препятства дерегистрацията на процесния мотоциклет на това основание, респективно заплащане на застрахователното обезщетение.

Следователно застрахователят е в забава в изпълнение на своите задължения и не може да бъде освободен от последиците на същата.

Неоснователни са възраженията на въззиваемата страна, че въззивникът е продал автомобила и не е могло да бъде извършен повторен оглед.

Ответникът е направил оглед, изготвил е опис заключение /приложено на л.6/, в което са описани щетите и е определил обезщетение в размер на 4 601.54 лева /признато в отговора на исковата молба/.

По изложените съображения законната лихва следва да бъде присъдена от датата на подаване на исковата молба.

По разноските.

Предвид изхода от спора и искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски, такива следва да й бъдат присъдени в размер на 480.00лв., адвокатско възнаграждение с ДДС на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

Възражението за прекомерност на основание чл.78, ал.5 от ГПК е неоснователно. Възнаграждението е определено на минимума по Наредбата за 4 минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от изложените мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №3316/26.09.2024г., постановено по гр. дело № 20243110101573/2024г. на Варненския районен съд, в частта, с която е отхвърлена претенцията на Х. К. К., ЕГН **********, с адрес ******* срещу ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788 за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на сезиране на съда – 07.02.2024 г., до окончателното плащане И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788 ДА ЗАПЛАТИ на Х. К.

К., ЕГН **********, с адрес ******* законната лихва върху главницата от 100.00лв., считано от датата на сезиране на съда – 07.02.2024 г., до окончателното плащане.

ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788 ДА ЗАПЛАТИ на Х. К.

К., ЕГН **********, с адрес ******* сумата от 480.00лв. /четиристотин и осемдесет лева/, представляваща сторени съдебно деловодни разноски за въззивна инстанция на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5