Решение № 9 от 13.01.2025, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Ямбол, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петранка П. Кирова при участието на секретаря В. Г. Г. като разгледа докладваното от Петранка П. Кирова Административно наказателно дело № 20242330200760 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на „***, подадена чрез законния представител на дружеството, против електронен фиш № 1100130786, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, с който на основание чл.179, ал.3 вр. чл.187а, ал.1 и 2, т.1 от Закона за движението по пътищата, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева за нарушение по чл.139, ал.5 и 6 вр. чл.102, ал.2 от същия закон.

С жалбата се иска електронният фиш да бъде отменен по съображения за допуснати при издаването му съществени нарушения на установените в чл.34 от ЗАНН и в чл.189ж, ал.1 от ЗДвП процесуални правила. Конкретно се твърди, че електронният фиш е издаден след изтичането на всички давностни срокове и не съдържа ясно и точно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено. По същество са развити доводи, че конкретното нарушение представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован не изпраща представител. Чрез 1 редовно упълномощен процесуален представител е депозирал е писмено становище по спора, в което поддържа изцяло искането за отмяна на електронния фиш. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Намира електронния фиш за правилен и законосъобразен и моли да бъде потвърден. Също претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

След като обсъди събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 18.07.2020 г. в 22:39 часа устройство № 20132, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси, заснело товарен автомобил „Ивеко“, с рег. № ***, собственост на дружеството жалбоподател, движещ се по път А-1, км. 281+063, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без заплатена пътна такса, при което срещу жалбоподателя бил съставен електронен фиш № 1100130786 от Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, за нарушение по чл.139, ал.5 и 6 вр. чл.102, ал.2 от ЗДвП.

От разпечатката-извлечение от информационната система по чл.167а, ал.4 от ЗДвП се установява, че електронният фиш е изпратен за връчване на жалбоподателя на 11.07.2024г.

В ИС е отразено също „подписан“, пред което е посочена дата 19.05.2021г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от приложените по делото снимков материал и писмени доказателства, които са безпротиворечиви, взаимнодопълващи се и кореспондират помежду си.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП и от лице, което има право и интерес да обжалва.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Оспореният електронен фиш подлежи на отмяна, поради изтекла давност за преследване на административното нарушение.

2

Съгласно т.2 от Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015г. на ВАС на РБ – ОСС от НК на ВКС и ОСС от ІІ колегия на ВАС, институтът на давността, регламентиран в чл.80-82 от НК, е приложим и в производството по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания, тъй като по отношение обстоятелствата, изключващи преследването и изтърпяване на наказанието, сред които и давността, разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към регламентацията в НК. В случая, видно от обстоятелствената част на електронния фиш, деянието, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя е извършено на 18.07.2020г. Давността за преследване на нарушението, установена в разпоредбата на чл.80, ал.1, т.5 от НК е три години, т.е., изтекла е на 18.07.2023г., и от тази дата възможността за реализиране административнонаказателната отговорност е погасена.

В рамките на тригодишния срок от извършване на нарушението – до 18.07.2023г. включително, надлежните органи не са предприели никакви действия срещу жалбоподателя, водещи до спиране или прекъсване на давността, за да намери приложение абсолютната давност по чл.81, ал.3 вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК от четири години и шест месеца. Видно и от разпечатката-извлечение от информационната система по чл.167а, ал.4 от ЗДвП, първото действие срещу жалбоподателя във връзка с установеното и санкционирано нарушение, е изпращането на електронния фиш за връчване и то датира от 11.07.2024г., или близо година след изтичане на обикновената преследвателска давност. Обстоятелството, че в информационната система е налично отразяване „подписан“, пред което е посочена дата 19.05.2021г., е ирелевантно, тъй като съгласно специалните изисквания за форма и съдържание на електронния фиш, установени в чл.189, ал.4 от ЗДвП, този властнически акт, приравнен едновременно на АУАН и НП, не се подписва, не съдържа дата на издаване и освен това, в процедурата по издаването му е недопустимо както разширително тълкуване, така и тълкуване по аналогия (т.р. №1/26.02.2014г. по т.д. № 1/2013г., ОСК на ВАС ). Ако се приеме противното, би се стигнало и до положение давността да се прекъсва с извършването на всякакви действия, предприети по усмотрение на надлежните органи, включително и такива, които са изключени по силата на закона, каквото е „подписването“ на електронния фиш. Отделен е въпросът дали в случаи като настоящия, с оглед продължителността на бездействието, 3 наказаното лице би могло да реализира пълноценно правото си на защита и дали изобщо са постижими целите на чл.12 от ЗАНН.

При този изход на делото основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на разноски, представляващи платено адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.63д от ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на АПК. По въпроса за отговорността за разноски чл.143, ал.1 от АПК предвижда, че когато съдът отмени обжалвания акт, както е в случая, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат следва да се възстановяват от бюджета на органа, издал акта. Въпреки това, поради липсата на доказателства за договорено и платено възнаграждение на редовно упълномощения адвокат, искането за присъждане на разноски не следва да се уважава.

Поради изложеното, и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш № 1100130786, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, с който на основание чл.179, ал.3 вр. чл.187а, ал.1 и 2, т.1 от Закона за движението по пътищата, на „*** ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С. Т. З., е наложена имуществена санкция в размер на 300 (триста) лева за нарушение по чл.139, ал.5 и 6 вр. чл.102, ал.2 от Закона за движение по пътищата.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя „***, с посочени по-горе данни, за присъждане на разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат.

Р е ш е н и е т о ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред

Административен съд - Ямбол в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________ 4

5