Решение № 23 от 24.03.2025, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Кюстендил, 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йоланда М. Цекова

Членове:

Надя Сп. Г.а

Николай Ал. Николов при участието на секретаря Елеонора Н. Б.а в присъствието на прокурора М. В. К. като разгледа докладваното от Николай Ал. Николов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241500600216 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава 21-ва НПК.

Образувано е по жалба от адв.И. И. Л. от АК-Пазарджик, защитник на подсъдимия Б. С. Б., ЕГН ********** срещу присъда №18 от 20.03.2024г. по НОХД№1068/2023г. по описа на Районен съд-Дупница, с която последният е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343б, ал.2 във вр. с ал.1 НК и са му е наложени наказания - „лишаване от свобода“ за срок от 1 година при първоначален общ режим, „глоба“ в размер на 500 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 година, а МПС * с рег.

№*, послужило за извършване на престъплението, е отнето в полза на държавата.

Жалбата критикува присъдата в цялост, намирайки я за незаконосъобразна. Поддържа се, че същата е постановена в нарушение на 1 материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения, както и че наложеното наказание е явно несправедлИ.. Иска се връщане на делото за ново разглеждане, алтернативно - отмяната и постановяване на оправдателна присъда. В допълнителното изложение са посочени съображения единствено по поддържания порок – нарушение на материалния закон, в частност, че концентрацията на алкохол не установена по надлежния ред, сочейки редица нарушения на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (по-нататък, споменавана само като наредба/та).

Така се поддържа жалбата от защитника и подсъдимия.

Прокурорът пледира за потвърждаване на присъдата.

Кюстендилският окръжен съд, след цялостна проверка на фактическия и доказателствен материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност, и при пределите, установени в чл.314 НПК, като съобрази релевираните в жалбата оплаквания, намира същата за допустима, доколкото е предявена от надлежна страна и в срока по чл.319 НПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна, а присъдата, доколкото липсват основания за нейната отмяна или изменение на основание чл.338 НПК следва да се потвърди.

Съображенията за това са следните:

С процесната присъда подсъдимият Б. С. Б., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 15.08.2023г. около 21.47 часа в с.С., обл. К. на ул. “*“ пред дом №* по посока центъра управлявал МПС - лек автомобил марка „*“ с peг.№* с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, а именно 1.95 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е осъден с влязла в сила присъда за деяние по чл.343б, ал.1 НК - престъпление но чл.343б, ал.2, във вр. ал.1 НК, поради което и при условията на чл.54, ал.1 НК са му наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим, „глоба“ в размер на 500 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 година, а МПС * с рег.

№*, послужило за извършване на престъплението, е отнето в полза на държавата. Приспаднато е времето, през което подсъдимия е бил задържан по реда на НПК и/или по ЗМВР в хода на наказателно производство, както и 2 времето през което подсъдимият е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява правото да управлява МПС, считано от датата на изземване на СУМПС - 15.08.2023г. до влизане на присъдата в сила.

Подсъдимият е осъден да заплати сторените по делото разноски.

Делото е изяснено от фактическа страна. Първоинстанционният съд е изградил изводите си по фактите и правото на база събраните доказателства.

Подсъдимият не е давал обяснения, като във въззивното следствие изрично е отказал да стори това.

Въз основа на всички събраните и проверени доказателства, и в изпълнение на задължението си за извеждане на своя фактология по делото, КОС прие следното от фактическа страна:

Подсъдимият Б. С. Б. е роден на 16.10.1985 год. в гр.О., обл.В., живущ в гр.С., ул.„*“№*, българин, с българско гражданство, със средно образование, неженен, осъждан, ЕГН**********.

С влязло в сила на 05.06.2016г. определение, с което е одобрено постигнато споразумение по НОХД№292/2016г. по описа на Районен съд-С. Б. е осъден за извършено от него престъпление по чл.343б, ал.1 НК.

На 15.08.2023г. (Успение Богородично) около 21:47 часа в с.С., обл.К. се провеждал събор. По това време на ул.“*“ пред дом №25 по посока към центъра на с.С. подсъдимият Б. управлявал собственото си МПС - лек автомобил марка „*“ с peг.№*, след като бил употребил алкохол. Същият бил забелязан да шофира и спрян за проверка от намиращите се там полицейски служители – свидетелите К. и Г., които изпълнявали служебните си задължения по охрана на обществения ред. Подсъдимият спрял сам в близост до патрулния автомобил на свидетелите, като полицейските служители се отправили към него, за да го предупредят да си премести автомобила и тогава видели подсъдимия Б. да слиза от управляваното от него МПС залитайки, а след като го доближили и усетили силен мирис на алкохол. Тъй като не разполагали с техническо средство, извикали за съдействие свои колеги от КАТ при РУ-Дупница. На мястото пристигнали свидетелите К. и С., които тествали водача в техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, с фабр.№0176.

Пробата била положителна със стойност 1,76 промила в издишания от водача въздух. На водачът бил издаден незабавно талон за медицинско изследване /ТМИ/ №094865, ведно със съответните 8 броя холограмни стикери с 3

№094865.1 – 8. Талонът бил издаден от св.С. и връчен на подсъдимия срещу подпис. На подсъдимия бил издаден и връчен и АУАН, в който е отразен резултатът от извършената му проба за алкохол с техническото средство, както и бил съпроводен от полицейските служители до ФСМП-Дупница, в указания в ТМИ срок, където доброволно дал кръвна проба за изследване. За вземането на кръвната проба е изготвен и подписан от подсъдимия и дежурния лекар Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, Приложение №4 към чл.14, ал.2 от Наредбата, в който са отразени всички необходими данни. Подсъдимият бил прегледан и след това задържан по реда на чл.72 ЗМВР.

От заключението по назначената и изготвена в ДП от вещото лице К.Н., експерт-химик в НТЛ при ОДМВР-Кюстендил, физикохимична експертиза на кръвна проба, взета от подсъдимия Б., обективирано в протокол №398/18.08.2023г. се установява концентрация на етилов алкохол в кръвта 1.95 на хиляда.

От назначената и изготвена в хода на първоинстанционното съдебно производство повторна химико-токсикологична експертиза с рег.№И2131/08.02.2024г. от вещото лице гл. ас. д-р Б.М. – химик, съдебен токсиколог към лабораторията на ВМА-София се установява при изследване на втората контролна проба взета от подсъдимия Б. Б., че същата е годна за изследване, надлежно запечатана, опакована и надписана, със съответен стикер серия А 048250 №094865.4 по начин отговарящ на изискванията на Наредба №1/2017г.

Използван е методът на газовата хроматография чрез анализ на парогазовата фаза, при който след извършени три отделни и независими анализа на части от предоставената проба по метода на вътрешния стандарт с използване на сертифициран референтен материал, като е установена среден резултат концентрация на алкохол/етанол в кръвта - 2.21 на хиляда.

Видно от изисканите и представени в хода на въззивното съдебно следствие писмени данни от ВМА-София във връзка с изготвената повторна химико-токсикологична експертиза с рег.№И-2131/08.02.2024г. от вещото лице гл. ас. д-р Б.М. се установява следното: извършените три отделни и независими измервания на части от предоставената проба са със следните резултати – 2, 20984; 2, 22190 и 2, 19725 g\l етанол на хиляда.

4

Така изложената фактическа обстановка не се различава значително от приетата от страна на РС-Дупница и се установява от събраните по делото доказателства: показанията на свидетелите К., Г., С. и К.; заключенията на посочените експертизи, цитираните писмени доказателства, справка за нарушител и свидетелство за съдимост.

Не съществуват причини, които да пораждат съмнения в обективността на показанията на посочените свидетели. Същите са прецени като логични, последователни и кореспондиращи с приложени по делото документи.

В тази връзка защитната позиция е напълно несподелима.

Обвинението против подсъдимия Симеонов за извършване на престъпление по чл.343б, ал.2 във вр. ал.1 НК е доказано по безспорен и несъмнен начин. Категорично бе установено, че подсъдимият на 15.08.2023г. в с.С., обл.К. е управлявал собственото си МПС - лек автомобил марка „*“ с peг.

№* с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, а именно 1.95 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е осъден с влязла в сила присъда за деяние по чл.343б, ал.1 НК.

В мотивите към обжалваната присъда първоинстанционния съд е изложил своите съображения относно осъществяването на състава на престъплението и неговото авторство, които въззивния съдебен състав споделя изцяло.

Изложените от страна на защитата доводи за противното не могат да бъдат споделени – извършването на престъплението и неговото авторство в лицето на подсъдимия се установяват по безспорен начин.

Първоинстанционният съд подробно, задълбочено и аргументирано е отговорил на всички възражения на защитата, поддържани и във въззивното производство. Същите правилно са оценени като неоснователни, като въззивният съд споделя изцяло аргументите, с които са отхвърлени.

Действително, първоинстанционният съд макар да е поканил подсъдимия да даде обяснения в началото на съдебното следствие, при което последният е заявил, че към този момент не желае да дава такива, не е съобразил това и е приключил съдебното следствие, без да му предостави нова възможност за това. Това процесуално нарушение обаче е преодоляно в 5 настоящото въззивно производство, в което подсъдимият взе лично участие и изрично заяви, че не желае да дава обяснения по обвинението.

Основният аргумент на защитата във въззивното производство бе нарушения ред за установяване на употребата на алкохол от подсъдимия с акцент върху налична разлика с повече от 0.10 на хиляда между трите резултати в отчетената концентрация при извършената повторна експертиза в нарушение на чл.22, ал.2 от Наредбата.

И това възражение е напълно голословно. Според посочената правна норма, при резултати над 1 на хиляда, като в разглеждания случай – допустимите разлики между резултатите е до 10% от стойността, а не твърдените 0, 10 на хиляда. В случая е очевидно, че разликите са значително под нормативно определената стойност – в порядъка на и около 2%.

Не е налице и разлика (над 20%) между двете изследвания, по-голяма от нормативно определената в чл.27, ал.4 от наредбата.

Както правилно е заключил и първоинстанционният съд, в разглеждания случай и с оглед установеното липсват допуснати нарушения на наредбата, нежели съществени такива, които да внасят обективно съмнение в установяването на концентрацията на алкохол по надлежния ред, предвиден в нея.

Изпълнителното деяние на престъплението по чл.343б, ал.2 във вр. С ал.1 НК е налице, когато деецът управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е осъден с влязла в сила присъда за деянието по ал.1.

Т.е., за да е осъществен този престъпен състав, необходимо е едновременно да се установи, както управлението на МПС с концентрация на алкохол над посочената, както и че това е сторено след осъждане на дееца за деяние по чл.343б, ал.1 НК. Това престъпление е формално, на просто извършване, и за неговата съставомерност не се изисква друг съставомерен резултат.

В случая посоченото бе установено по несъмнен начин.

Субект на престъплението е подсъдимия Б..

Качествата на подсъдимия като наказателноотговорно лице и годен субект на посоченото престъпление в нито един момент не са били поставяни 6 под съмнение. Няма данни за невменяемост, които да изключват наказателната му отговорност, нито специфични законови изисквания за субекта на такова деяние.