Определение № 2490 от 01.07.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2490 гр. Варна, 01.07.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Мая Недкова мл.с. Ивалена Орл. Димитрова като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно частно гражданско дело № 20223100501392 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 15433/28.06.2022г., подадена от М. СТ. Б., ЕГН **********, чрез адв. Ивалена Владимирова- ВАК против Определение № 4470/20.04.2022 г. по гр. дело № 18264/2021г. по описа на ВРС, 17 св., с което производството е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд – гр. Шумен.

В жалбата са изложени аргументи, че определението на съда е неправилно и незаконосъобразно, т.к. в разрез с фактите по делото, закона и практиката на ВКС е прието, че уговореното в трудовия договор място на работа - седалището на работодателя, е мястото, където ищецът обичайно полага труда си. Претендира се отмяна на обжалвания акт и връщане на делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна – „ПРОБЛЕНД ПРО“ ООД –гр.Шумен.

За да се произнесе, настоящият състав взе предвид следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК, от лице, имащо правен интерес от обжалване и срещу определение, което попада в предметния обхват на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните аргументи:

Производството по гр.дело № 18264/2021г. по описа на ВРС, 1 7 св. е образувано по предявени от М. СТ. Б., ЕГН**********, с адрес: гр. Варна, ********* срещу „ПРОБЛЕНД ПРО“ ООД, ЕИК 204780838, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ***********, представлявано от управителя Димитринка Андреева- Я., обективно кумулативно съединени искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, 2, 3, вр. чл. 225 КТ, чл. 128, т. 2 КТ, чл. 220 КТ и чл. 224 КТ за признаване за незаконно извършено уволнение и отмяната му, възстановяване на работника на заеманата преди уволнението длъжност, прогласяване недействителността на уговорката в трудовия договор за размера на трудовото възнаграждение, заплащане на трудови възнаграждения, ведно с обезщетения за забава, заплащане на обезщетение за оставане без работа, заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който е направил възражение по чл. 119, ал. 3 от ГПК , като е изложил аргументи за неподсъдност 1 на настоящия спор пред ВРС и искане за прекратяване на производството и изпращането му за разглеждане от Районен съд - Шумен.

С Определение № 4470/20.04.2022 г. по гр. дело № 18264/2021г. по описа на ВРС е прекратено производството и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд – Шумен.

Съгласно общото правило на чл. 105 от ГПК искът се предявява пред съда, в района на който е постоянния адрес или седалището на ответника. От това правило законът предвижда редица изключения с оглед качеството на страните или предмета на спора. По отношение на трудовите дела в чл. 114 от ГПК е предвидена специална местна подсъдност, според която работникът може да предяви иск срещу работодателя си и по мястото, където той обичайно полага своя труд. Следователно на работника и служителя е предоставена възможност за избор на подсъдност - общата по чл. 105 ГПК или специалната по чл. 114 от ГПК. В случая ищецът по делото е предявил искове с по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2, 3, вр. чл. 225 КТ, чл. 128, т. 2 КТ, чл. 220 КТ и чл. 224 КТ пред Варненски районен съд като е посочил, че е работил като търговски директор в ответното дружество и обичайно е полагал труда си в гр. Варна, т. е. той е избрал да предяви исковете си срещу ответника съгласно изключението.

От съдържанието на обстоятелствената част на исковата молба се установява, че основанието на исковата претенция е трудов спор. Мястото на работа е задължителен реквизит на трудовия договор и като такъв - следва да бъде уговорено писмено между страните, съгласно правилата на чл. 62, ал.1 от КТ и чл. 66, ал. 1, т. 1 от КТ. Това е мястото, където работникът или служителят ще изпълнява трудовите си задължения. Доколкото с договора не е уговорено друго по предоставяне на работната сила, работникът/служител не може едностранно да променя мястото на престиране на труда. В този смисъл при определено с трудовия договор място на работа работникът не може да поддържа, че мястото, където той обичайно полага своя труд е различно от посоченото с трудовия договор, за да избере подсъдност по чл. 114 от ГПК.

В случая, видно от приложения към исковата молба трудов договор № 8 от 31.08.2020 г., в т. 1 е уговорено място на работа - гр. Шумен. Обстоятелството, че работникът е работил от дома си, който е в друго населено място, не променя договореното местоизпълнение на работата от страна на работника, нито води до наличие на обичайно местоизпълнение, различно от договореното в трудовия договор.

С оглед на това, ВОС намира, че обжалваното определение е правилно и като такова следва да се потвърди.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 4470/20.04.2022 г. по гр. дело № 18264/2021г. по описа на ВРС, 17 св., с което производството по гр. дело № 18264/2021г. по описа на ВРС е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд - Шумен.

Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд едноседмичен срок от съобщаването му на страните. в

Председател: _______________________

Членове:

2

1. _______________________

2. _______________________

3