Акт № 40762 от 04.11.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- 5551/2026
- Подписан
- 04.11.2026
- В сила
- 04.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 102з · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 73, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 8, ал. 2 · Кодекс на труда
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 40762 гр. София, 04.11.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20261110105551 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът и ответникът са представили писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими и следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Следва да се уважат доказателствените искания на ответника, направени по реда на чл. 190 ГПК, за издаване на съдебно удостоверение и за събиране на гласни доказателствени средства.
Следва да се допусне поисканата от страните съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на задачите, посочени в исковата молба и в отговора на исковата молба.
Не следва да се уважава искането на ищеца за задължаване на ответника да представи ведомости за заплати на други служители на длъжността . при ответника за периода от 03.07.2023г. до 01.12.2024г., тъй като искането не касае релевантни факти от предмета на доказване по делото и не е необходимо, а отделно от това е назначена съдебно-счетоводна експертиза по относимите въпроси по делото.
На ответника следва да се дадат указания за внасяне на държавна такса за възпроизвеждане на подадения по електронен път отговор на исковата молба на хартиен носител.
Делото следва да бъде насрочено заседание за разглеждане в открито заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ответника . в едноседмичен срок от съобщението да представи на основание чл. 102з ГПК във връзка с чл. 73, ал. 3 ГПК по делото доказателства за внесена такса за изготвяне на преписи на електронно изявление – отговор на исковата молба с вх. № 1
.г. с приложените към нея доказателства в размер на 3,06 евро, като посочената сума следва да бъде внесена по бюджетната сметка на СРС, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на указанията може да бъде осъден за разноските, за които е останал задължен, с крайния съдебен акт по делото.
ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190, ал. 1 ГПК ищцата в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото заверен препис от длъжностна характеристика на длъжността ., заемана при предходен работодател, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на указанията в срок може да приеме за доказани с оглед обстоятелствата фактите, за които страната е създала пречки за събиране на доказателства.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ищеца съдебно удостоверение, което да му послужи пред . за снабдяване с документите по повод проверка, завършила с Протокол № .., по проект, представен от ответника в 3-дневен срок от съобщението.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане от ответника за установяване на преддоговорните отношения между страните по отношение на допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит и представянето на копие от трудовата книжка на ищцата.
УКАЗВА на ответника, че следва да води свидетеля за насроченото съдебно заседание, като в случай, че не води същия по неуважителни причини, съдът ще отмени определението, с което свидетелят беше допуснат до разпит.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в исковата молба и в отговора на исковата молба при депозит в размер на 350 евро, от които 100 евро, платими от бюджета на съда и 250 евро, вносими от ответника в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза М. Г. М., която да бъде призована след представяне на доказателства за внесен депозит от ответника.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищцата за задължаване на ответника да представи по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК ведомости за заплати на други служители на длъжността . при ответника за периода от 03.07.2023г. до 01.12.2024г.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в съдебно заседание на 17.12.2026г. от 09.45 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищцата – и препис от отговора на исковата молба с приложените към него доказателства.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, както следва:
Предявени са от ищеца Н. Б. П. срещу ответника . обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата от 7592,25 евро, представляваща неплатено основно трудово възнаграждение по трудов договор № .., 2 изменен с допълнителни споразумения от с № .г. и с № .., за периода от 03.07.2023г. до 01.12.2024г. и с правна квалификация чл. 12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за заплащане на сумата от 466,23 евро, представляваща неплатено допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за периода от 03.07.2023г. до 01.12.2024г.
Ищцата Н. Б. П. твърди, че работила при ответника . по силата на сключен трудов договор № .. на длъжността . с основно трудово възнаграждение от 900 лв. Твърди, че в чл. 7 от договора било уговорено получаването на допълнително възнаграждение в зависимост от професионалния стаж на служителя в размер на 0,6 % за всяка прослужена година общ трудов стаж: 15 г., 8 месеца и 7 дни и професионален стаж към датата на споразумението от 4 г., 10 месеца и 4 дни. Твърди, че съгласно сключено допълнително споразумение към трудовия договор № .г. било посочено получаването на допълнително възнаграждение в зависимост от професионалния стаж на служителя в размер на 0,6 % за всяка прослужена година общ трудов стаж: 16 г., 0 месеца и 7 дни и професионален стаж към датата на споразумението от 5 г., 2 месеца и 0 дни. С допълнително споразумение пък трудовия договор с № .. основното трудово възнаграждение на ищцата било уговорено на 1000 лв., а допълнителното трудово възнаграждение в зависимост от професионалния стаж на служителя в размер на 0,6 % за всяка прослужена година общ трудов стаж: 16 г., 2 месеца и 7 дни и професионален стаж към датата на споразумението от 5 г., 4 месеца и 0 дни. Ищцата твърди, че определянето на трудовия стаж и професионалния опит към датата на сключване на трудовия договор е произволно определен от работодателя и не съответства на професионалния й опит и стаж на същата или сходна длъжност, който към същата дата съгласно вписванията в трудовата й книжка се равнява на 9 години, 8 месеца и 29 дни професионален стаж и 17 г. 8 месеца и 22 дни общ стаж. По-конкретно ищцата поддържа, че ответникът не е взел предвид трудовия стаж и професионалния, придобит на следните заемани от ищцата длъжности: . за периода от 14.04.2003г. до 31.12.2003г. – 8 месеца и 17 дни; . за периода от 21.11.2011г. до 01.12.2011г. – 10 дни; . за периода от 07.12.2011г. до 13.04.2016г. – 4 години, 4 месеца и 5 дни, . за периода от 09.10.2017г. до 06.06.2022г. – 4 години, 7 месеца и 27 дни, общо 9 години, 8 месеца и 29 дни професионален стаж. С оглед това претендира заплащане на сумата от 466,23 евро, явяваща се разлика между платеното при неточното пресмятане на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит и реално дължимото й се за периода от 03.07.2023г. до 01.12.2024г.
Отделно от това ищцата твърди, че е получавал по-нисък размер на основното трудово възнаграждение в сравнение с други служители на същата длъжност при ответника, което определя като злоупотреба с право от страна на работодателя, поради което претендира да й бъде заплатена разликата между полученото от нея и другите служители основно възнаграждение за периода от 03.07.2023г. до 01.12.2024г. в размер на 7592,25 евро.
С оглед изложеното моли за уважаване на предявените искове, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 02.03.2026г. до окончателното изплащане на вземанията и разноските за производството.
3
Ответникът . е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва предявените искове като недопустими, евентуално неоснователни. Не оспорва, че ищцата Н. Б. П. е работила при ответника по трудово правоотношение, възникнало със сключване на трудов договор № . на длъжност . при основно трудово възнаграждение към датата на сключване на договора от 900 лв. и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6 % за всяка година. Поддържа, че професионалният й стаж е бил правилно определен съгласно съществуваващата информация в трудовата й книжка към датата ан сключване на договора на 4 г., 10 месеца и 4 дни въз основа на стажа й натрупан на същата или сходна длъжност в . и ищцата се е съгласила с това, подписвайки трудовия договор. Оспорва ищцата към момента на сключване на договора или по-късно по време на неговото съществуване да е заявявала претенции или да е представила на работодателя информация за различен от известния на работодателя трудов стаж. Поддържа, че при сключване на договора ищцата е представила страници ., в които не фигурира трудов стаж за периода от 14.04.2003г. до 31.12.2003г. Претендираният стаж на длъжността . за периода от 07.12.2011г. до 13.04.2016г. пък счита, че не представлява трудов стаж на сходна длъжност. Евентуално оспорва иска за заплащане на допълнително трудово възнаграждение по размер над стойността от 207,43 евро. Оспорва и иска за заплащане на по-голям размер на основното трудово възнаграждение, тъй като получаваното от ищцата е било най-високото такова при работодателя за исковия период в сравнение с другите служители на такава длъжност, а доводът за злоупотреба с право по чл. 8, ал. 2 КТ счита за неконкретизиран и неотносим към сключването на трудовия договор. С оглед изложеното моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски за производството.
В тежест на ищцата по предявените искове е да докаже съществуването на трудово правоотношение с ответника за периода с твърдяното съдържание, че към датата на сключване на трудовия договор е имала по-голям трудов стаж и професионален опит на същата или сходна длъжност като заеманата при ответника ., че е предоставила на работодателя необходимата информация във връзка с положения трудов стаж на такива длъжности в други предприятия, както и да докаже, че работодателят е злоупотребил с работодателска власт при договаряне на размера на основното й трудово възнаграждение като е определил същото в по-нисък размер в сравнение със служители на същата или сходна длъжност с единствената цел да злепостави ищцата. С оглед изричното възражение на ответника в тежест на ищцата е да докаже и какви са били основните трудови задължения на заеманата от нея за периода за периода от 07.12.2011г. до 13.04.2016г. длъжност ..
В тежест на ответника при установяване на фактите в доказателствена тежест на ищцата е да докаже, че е погасил претендираните вземания чрез плащане.
ОБЯВЯВА на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК за безспорни и неподлежащи на доказване между страните обстоятелствата, че Н. Б. П. е работила при ответника по трудово правоотношение, възникнало със сключване на трудов договор № . на длъжност . при основно трудово възнаграждение към датата на сключване на договора от 900 лв. и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6 % за 4 всяка година, както и че трудовият договор е изменен с допълнителни споразумения от с № .г. и с № .., с последното от които основното трудово възнаграждение на ищцата е определено на 1000 лв.
УКАЗВА на ищцата на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства, че е предоставила на работодателя необходимата информация във връзка с положения трудов стаж на такива длъжности в други предприятия, както и да докаже, че работодателят е злоупотребил с работодателска власт при договаряне на размера на основното й трудово възнаграждение като е определил същото в по-нисък размер в сравнение със служители на същата или сходна длъжност с единствената цел да злепостави ищцата.
УКАЗВА на ответника на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доакзателства за плащане на претендираните вземания.
Разпечатката съдържа 37 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/24672108-bdb4-4c42-b8ff-9c7daff18534