Решение № 367 от 16.05.2022, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 367 гр. Стара Загора, 16.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, X-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Милена Костова Колева при участието на секретаря Лазарина Ф. Лазарова като разгледа докладваното от Милена Костова Колева Гражданско дело № 20215530105819 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК във връзка с параграф 62, ал.3 от ПЗР към ПМС 456 /1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ.

Производството по настоящото дело е образувано по жалба против Кмета на Община Стара Загора. Жалбоподателите твърдят в жалбата, че не са доволни от Заповед № ......... г. на кмета на Община Стара Загора, с която на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА във връзка с § 62, ал. 3 от ПЗР към постановление № 456 на Министерския съвет от 11.12.1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол от 04.05.2018г. на комисията, назначена със Заповед № 10 - 00 - 244/15.02.2017г и изменена със заповеди: № ...1985/02.10.2017г; № ...- 20/09.01.2018г. и № ...- 619/02.05.2018?. на основание § 62, ал. 1 от ПЗР към постановление № 456/11.12.1997?. на ППЗСПЗЗ, било признато на наследниците на Д.А. К., с ЕГН ********** от град Стара Загора, да придобият собственост върху имот № ...., с площ от 500 кв.м., местност „.......” - /’’...”/ (....), землище на село ..... по неодобрен план на новообразуваните имоти, съгласно протокол на Комисията по чл. 286, ал. 2 от ППЗСПЗЗ от 16.05.2019г., при граници и съседи: землищна граница ...., поради което я обжалва в законоустановения срок като неправилна и незаконосъобразна, постановена в противоречие с процесуалния и материалния закон.

Настоящата жалба подават в качеството на наследници на К. Б. С., като с Решения №, № ... на ПК - Стара Загора им било възстановено правото на собственост върху земеделски земи в землището на село ....., община Стара Загора, попадащи в обхвата на действие на §4а и §46 от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което притежавали активна легитимация да атакуват всички заповеди по § 62 ал. 3 и ал. 9 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и § 4к, ал. 6 и ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в това число и процесната заповед, като непосредствено засегнати от нея, 1 която в случая била благоприятстваща за ползвателите.

За издадената Заповед № ......... г. на кмета на Община Стара Загора били уведомени по надлежния ред с писмо изх. № ... и били запознати със съдържанието й. Считат, че Заповед № ......... г. на кмета на Община Стара Загора е неправилна и незаконосъобразна, поради следните съображения:

С обжалваната заповед е признато на наследниците на Д.А. К., с ЕГН ********** от град Стара Загора, да придобият собственост върху имот № ...., с площ от 500 кв.м., местност „.......” - /’’...”/ (....), землище на село ..... по неодобрен план на новообразуваните имоти по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.

С разпоредбите на §4, ал.1 и ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ се прекратява правото на ползване върху земеделските земи, които са предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет и се създавали селищни образувания, когато не по-малко от две трети от имотите, разположени в тях, били застроени.

Според правилото на §4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ гражданите, на които е предоставено право на ползване върху земи по § 4, при спазване на изискванията на актовете на държавните органи, посочени в него придобивали право на собственост върху тях, когато построили сграда върху земята до 1 март 1991 г. и заплатили земята на собственика чрез общината по цени, определени от Министерския съвет, съгласно чл.36, ал.2 в тримесечен срок от влизането в сила на оценката. Правото по този параграф възниква за гражданите, на които е предоставено право на ползване по силата на Указ № 596 на Президиума на Народното събрание от 1967г., Указ № 922 на Държавния съвет от 1989г. постановления на Министерския съвет № 21 и 23 от 1963г., № 12 от 1971 г., № 76 от 1977г., № 1 от1981г.,№ 11 от 1982г„ №30 от 1985г.,№ 26, 58 и 67 от 1987г. и № 34 от 1989г. - § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ.

Процедурата по трансформиране на правото на ползване в право на собственост била разписана в § 61 и § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Заявленията за придобиване на право на собственост, които трябвало да бъдат подадени до 31.01.1998г., се разглеждали от специална комисия в едномесечен срок, начиная от посочената дата.

Помощният орган се произнасял със становище относно спазването на изискванията на актовете на държавните органи, посочени в §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и дали били налице другите условия съгласно §4а и 46 от ПРЗ на ЗСПЗЗ, които давали основание на ползвателите да придобият право на собственост върху предоставените им за ползване земи.

Решението на комисията се обективира в протокол, въз основа на който кметът на общината издал заповед, с която отказал или признал правото да се придобие собственост от ползвателите. Във втория случай се възлагало оценка на имота.

Анализът на цитираните правни норми обосновавал извод, че за да е налице правото да се придобие собственост върху предоставените за ползване земеделски земи по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, било необходимо да бъдат изпълнени следните материално правни предпоставки 2 при условията на кумулативност: 1. заявяване на правото до 31.01.1998г. - условие за допустимост на производството; 2. право на ползване върху земеделски земи, което е предоставено по силата на Указ № 596 на Президиума на Народното събрание от 1967г., Указ № 922 на Държавния съвет от 1989г. постановления на Министерския съвет № 21 и 23 от 1963г., № 12 от 1971г., № 76 от 1977г., № 1 от 1981 г., № 11 от 1982г., № 30 от 1985г., № 26, 58 и 67 от 1987г. и № 34 от 1989г. и 3. сграда, която била построена върху земята до 1 март 1991г.

В конкретния случай, наследниците на Д.А. К. нямали качеството на лица по смисъла на §4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и §63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, на които е предоставено правото на ползване на земи по §4 от ЗСПЗЗ, за тях изтекъл предвидения в закона преклузивен срок - 31.01.1998г. за депозиране на заявление пред компетентната администрация, нямало доказателства за реализирано строителство на сезонна постройка в имота. Не е налице оригинален документ, удостоверяващ предоставеното право на ползване на наследниците на Д.А. К. (§61, ал.2, т.2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ), както и на техния наследодател.

Относно наличието на построена сграда в процесния имот, представляваща третата предпоставка за уважаване на молбата по пар.61 ПЗР на ППЗСПЗЗ молят съда да има предвид следното: Под "сграда" по смисъла на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ следвало да се разбират тези постройки за сезонно ползване и инвентар, които отговарят на чл.108, ал.7 от ППЗТСУ(отм.), вр. чл.177, ал.З от Наредба № 5 за правила и норми по ТСУ (отм.) – състояли се най-малко от помещение за обитаване, малка кухня или кухненски бокс и помещение за складиране на инвентара. Сградите не следва да бъдат от категорията на тези по § 1в, ал.З от ПЗР на ППЗСПЗЗ. според който не са сгради по смисъла на § 4а от ПЗР на ЗС /Решение № 679 от 22.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 655/2009 г., I г. о., ГК/.

Действително в обжалваната заповед е цитирано строително разрешение № 170/07.07.1983г., но не са налице данни дали в имота има построена сграда, ако била построена такава, дали била построена до 31.03.1991г. и дали сградата е постройка за сезонно ползване и инвентар, която отговаряло на чл.108, ал.7 от ППЗТСУ(отм.), вр. чл. 177, ал.З от Наредба № 5 за правила и норми по ТСУ (отм.)

Обжалваната заповед е незаконосъобразна, защото административният орган не се съобразил с разпоредбата на § 62, ал.1 ППЗСПЗЗ, според която подадените заявления за трансформиране на правото на ползване в право на собственост трябвало да се разгледат от специална комисия в едномесечен срок, считано от 31.01.1998 год., а видно от обжалваната заповед, административният орган назначил такава комисия 19 години по-късно - едва на 15.02.2017г, а самата атакувана заповед била издадена на ... год. Това от своя страна представлявало съществено нарушение, водещо до незаконосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт.

Обжалваната заповед е немотивирана и в нея не били посочени фактическите основания за издаването й.

Видно от мотивите на обжалваната заповед, административният орган приел 3 наличието на две основания за издаването й - към момента на подаване на заявлението за трансформиране на собствеността, имотът представлявал овощна градина и също така в него била изградена сезонна постройка, което насочвало към две предпоставки, уредени в хипотезите на § 4а и § 46 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Издадената заповед по реда на § 62 ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ се позовавала на решение на специално назначена комисия, която не конкретизирала и индивидуализирала кое от двете правни основания на § 4а или § 4бот ПЗР на ЗСПЗЗ се отнасяли за ползвателя Д.А. К..

Производството по реда на § 61 и сл. от ПЗР на ППЗСПЗЗ предвиждало процедура за трансформиране на правото на ползване в право на собственост при наличие на предпоставките за това по § 4а и § 46 от ПЗР на ЗСПЗЗ с ограниченията по§ 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ.

За целта се назначавала комисия в състава по § 62, ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, която давала становище според § 62, ал. 3 и за решението си съставяло протокол, въз основа на който кметът на общината издал заповед, в която се съдържало отказ или признаване на правото на собственост.

Протоколът на комисията бил съществен елемент от сложния фактически състав, в който следвало да се изложи становище относно спазването на изискванията на актовете на държавните органи по §4, както и дали било налице други условия по §4а или §46.

Процедурата била точно регламентирана и неспазването й съставлявала съществено нарушение на административно производствените правила.

В случая кметът на общината постановил процесната заповед въз основа на немотивиран протокол и липса на фактически основания относно претендираното спорно право, както и липса на конкретно правно основание, по отношение на което да се преценявало спазването на предпоставките. При разглеждане на претенцията за придобиване правото на собственост от ползвател, административният орган следвало да изложи фактическите и правни основания за признаване на това право, при спазване на установената от закона форма, както и при обсъждане на всички доказателства от значение за признаване или отказ на права по § 4а или § 46 от ПЗР на ЗСПЗЗ, които не били конкретизирани в случая.

Процедурата по § 62, ал. Зот ПЗР на ППЗСПЗЗ била опорочена, тъй като назначената специална комисия не извършила преценката за наличието на предпоставките по § 4а и §46 от ПЗР на ЗСПЗЗ конкретно по отношение на ползвателя Д.А. К. и нейната преценка била основание за издаване на заповедта на кмета на общината, като последният не можел вместо комисията да преценява предпоставките, обратното би обезмислило назначаването на комисия в състав определен от § 62, ал. 2 ПЗР на ППЗСПЗЗ – специалисти, които да извършвали преценката в състав на помощен орган. Това опорочаване на административно производствените правила довело и до липса на мотиви от фактическа страна, което представлявало основание за отмяна на издадената заповед от кмета на 4 общината като незаконосъобразна.

Молят съда да постанови съдебно Решение, с което да отмени обжалваната Заповед № ... на кмета на Община Стара Загора като неправилна и незаконосъобразна. Претендират за направените по делото разноски.

В хода на производството по делото е починал жалбоподателят М. П. Д., като по делото са конституирани нейните наследници С. В. В. и Т. В. Д..

Ответникът по жалбата Кметът на Община Стара Загора оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли.

Заинтересованата страна Т.Н.К. не изразява становище по жалбата.

Заинтересованата страна Н. Д. КР. не изразява становище по жалбата.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на валидността и законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1, вр. с чл.146 АПК, намери за установено следното: