Решение № 810 от 28.05.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 810

******, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря Цецка С. Шутева като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело № 20264430100284 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на „Бургас Билдинг 2022“ ЕООД срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД за осъждане на ответника да заплати сумата от 12 000 евро, частичен иск от 16 049,61 евро, представляваща дължимото обезщетение за претърпените имуществени вреди по л.а. ****** с рег. № ******, във вр. с настъпило на 07.10.2025 г. в ****** ПТП, причинено от водач ******, управлявал л.а. ******, със сключена застраховка „Гражданска отговорност“, обективиран в полица №*****, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че на 07.10.2025 г. в 14.20ч в ******, при движение по ***** водачът ******, на л.а. ****** при достигане на паркинг, разположена в зоната на кръстовище, в което се намира сградата на ***** с обществено наименование ******, внезапно спира и променя посоката на движение и се връща назад без да се увери за наличието или липсата на други превозни средства, поради което удря собствения на ищеца л.а ****** ******. За настъпилото ПТП ищецът твърди, че е подаден сигнал на телефон 112, произшествието е посетено от патрулен автомобил на МВР и е съставен е двустранен констативен протокол за ПТП. В протокола изрично било записано, че вина за ПТП е на водача на л.а. ***** – ******, както и част от щетите по двата автомобила и обстоятелството, че застрахователя на водача, отговорен за ПТП, е ответното дружество – полицА № *****. В резултат от удари били нанесени множество материални щети върху собствения на ищеца лек автомобил, като е направен оглед от застрахователна компания, с която ищецът има сключен договор за „автокаско“ и е издадена фактура №****** г. от *****. На 10.08.2025 г. е направено и обследване-диагностика на електрическите компоненти на автомобила, в рамките на което били установени щети на интегрираните в предната броня на автомобила системи за сигурност – Дистроник, парктроник и т.к., които не могат да бъдат установени с просто око при оглед.

Ищецът твърди още, че по негова молба е образувано производство по реда на чл.

1

207 ГПК – ч.гр.д.№6129/2025 г. с цел да бъдат фиксирани щетите върху собствения му лек автомобил, като от заключението се установило, че възстановяването включва труд, материали и оригинални части в размер на 31 377 лв. с ДДС или 16 049,61 евро, като дружеството собственик на автомобила не е регистрирано по ЗДДС и следва да заплаща всички компоненти с ДДС. Ищецът счита, че в проведеното обезпечително производство по реда на чл. 207 ГПК се съдържа изрична покана по чл. 498 КЗ вр. чл.

380 КЗ. Въпреки установените щети и стойността за възстановяването им, до момента ответното дружество не заплатило обезщетението. Моли предявеният частичен иск да бъде уважен и претендира разноски.

В отговора на исковата молба ответникът счита предявения иск за допустим, но неоснователен. Оспорват се твърденията за механизма на ПТП, тъй като от представените документи не установявали начина на настъпване на ПТП-то.

Единствено доказателство за механизма е съставеният констативен протокол за ПТП, който не се ползвал с материална доказателствена сила в частта „обстоятелства и приични за ПТП“, доколкото нямало данни длъжностно лице лично да е възприела настъпването на инцидента. Ответникът счита, че без да е установен механизмът на ПТП не може да бъде направен извод за това кой от участниците е действал противоправно и следователно не се прилага презумпцията за вина по чл.45,ал.2 ЗЗД.

Констативният протокол бил съставен след настъпване на ПТП-то, поради което не доказвал механизма и вината на ответника, респ. поведението на ищеца преди и по време на настъпване на ПТП. Ответникът формулира довод на база стойността на щетите и установената практика на ВКС / размер по-голям от 16 заплати/, че е налице престъпно обстоятелство от значение за престъплението по чл. 343,ал.1,.б“а“ НК, поради което с оглед установяване вината на водача ******, предизвикал ПТП, следвало да се сезира РП Плевен и производството по делото да се спре на осн. чл.

229,ал.1,т.5 ГПК. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен и претендира разноски според представения списък по чл. 80 ГПК.

В с.з. ищецът поддържа исковата молба, претендира разноски за исковото и обезпечително производство съобразно представения списък.

В с.з. ответникът оспорва исковата молба, моли предявеният иск да бъде отхвърлен, претендира разноски съобразно представения списък.

Съдът, като взе предвид събраните доказателствени средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:

От свидетелство за регистрация част I №******, издадено от МВР, се установява, че л.. ****** с рег. № ****** е собственост на „Бургас Билдинг 2022“ ЕООД, ЕИК ******.

От двустранен протокол за ПТП се установява, че на 07.10.2025 г. в 14:20ч в ******, на ***** е настъпило ПТП между превозно средство А с водач ******, собственик на л.а. ****** с рег. № ******, със застраховател „Бул ИНС“, застрахователна полица №***** и превозно средство Б с водач *******, собственик на л.а. ****** с рег. № ****** – „Бургас Билдингс“. Механизмът на птп е настъпил при паркиране, като превозно средство А извършва маневра – връщане на заден ход за паркиране и удря превозно средство Б. Видимите щети върху МПС Б са предна броня, ляв халоген с решетка и датчика на бронята. Водачът на МПС А попълнил и анкетна карта, в която е посочил, че вината за ПТП е негова.

От заключението на съдебнооценителната експертиза се установява, че пазарната стойност на увредените части на л.а. „******“ към датата на събитието са 24046 лв. без ДДС, или 28885 лв. с ДДС за предна броня, радарен сензор, решетка пр. броня, ляв и десен фар, ляв фар мъгла, укрепване на закр. Броня, помощ паркиране, дол въз откл охл, малки резервни части. Стойността за положен труд е 1602 лв. без ДДС или 1922 2 лв. с ДДС, като са вложени материали в размер на 600 лв. с ДДС. Така общата стойност за възстановяване и подмяна на увредените части е 26148 лв. без ДДС или 31377 лв. с ДДС към 07.10.2025 г. Установява се още, че техническото състояние на автомобила не позволява движение по пътищата.

С писмена покана, съставена от ищцовото дружество, е отправил покана до ответното застрахователно дружество за заплащане на сумата от 31377 лв. с ДДС, като се моли ответникът да заплати сумата по посочената банкова сметка. Поканата е връчена на 13.01.2026 г. на ответника видно от обратната разписка на ЕКОНТ, приложена по ч.гр.д.№6129/2025 г. по описа на РС Плевен.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателствени средства и заключение на вещо лице по оценителна експертиза.

Съдът дава пълна вяра на приетите и анализирани по-горе писмени доказателствени средства, които се ползват с придадената им по закон доказателствена стойност съгласно чл.180 ГПК. Приложеният констативен протокол и анкетен лист, попълнен от виновния водач се ползват само с формална доказателствена сила, но те заедно и в своята взаимна връзка установяват несъмнено механизмът на ПТП, който се подкрепя косвено и от констатираните повреди по МПС Б. Не са налице данни, които да обуславят по-ниска достоверност на този частен свидетелстващ документ, който носи подписа на участниците в ПТП-то.

Съдът дава пълна вяра на заключението на приетото по реда на чл. 207 ГПК заключение на съдебноценителна експертиза, което е пълно, обосновано и изготвено от компетентно вещо лице.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е допустим осъдителен иск по чл. 432, ал.1 КЗ, тъй като е предявен от легитимирана страна при наличие на правен интерес и е спазена процедурата, регламентирана с разпоредбата на чл. 498 КЗ. Допустимостта на прекия иск на увреденото лице при настъпване на застрахователно събитие е обвързана от предявяване на претенция за плащане пред застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и изтичане на тримесечен срок от искането за доброволно плащане. Счетено е, че по този начин законодателят е въвел допълнителна процесуална предпоставка за възникване на право на иск на увреденото лице / определение № 332 от 19.07.2018 г. по ч. т. д. 1614/2018 г. по описа на ВКС, ТК, I TO на ВКС, определение № 352 от 26.06.2018 г. по ч. т. д. 1027/2018 г. по описа на ВКС, ТК, II TO на ВКС, определение № 339 от 29.05.2019 г. по ч. т. д.

972/2019 г. по описа на ВКС, ТК, II TO на ВКС, и определение № 224 от 15.05.2019 г. по ч. т. д. 805/2019 г. по описа на ВКС, ТК, I TO на ВКС/. В конкретния случай от приложените по ч.гр.д.№ 6129/2025 г. по описа на РС Плевен, писмени документи се установява безспорно, че ищецът е изпълнил задължението си по чл.380,ал.1 КЗ като е отправил до ответника на 13.01.2026 г. писмена застрахователна претенция. Ищецът е предоставил пълни данни за застрахователната претенция и начин на плащането .

Ответникът към онзи момент е бил запознат с материалите от производството по чл.

207 ГПК. Тримесечният срок по чл. 496 КЗ е изтекъл на 13.04.2026 г. преди датата на съдебно дирене, а застрахователят съгласно чл.496,ал.3 КЗ не може да откаже да се произнесе по основателността на претенцията, когато за удостоверяване на пътното транспортно произшествие е представен констативен протокол, какъвто е наличен в материалите по ч.гр.д. №6129/2025 г. по описа на РС Плевен. С постъпилия отговор на исковата молба, ответникът оспорва като неоснователна застрахователната претенция.

В трайно установената съдебна практика /определение, №60368/21.10.201 г. по ч.т.д.

№1947 на Вкс,определение №339 по ч.т.д. №972/2019 г. на II т.о./ е прието, че дори при 3 подаване на исковата молба да са съществували процесуални пречки или са липсвали положителни предпоставки за съществуването и надлежно упражняване на правото на иск, щом като в последствие са отстранени/възникнали, то съдът е надлежно сезиран.

Изтекъл срок по чл. 496,ал.1 КЗ в хода на исковото производство, образувано по пряк иск на пострадалото лице срещу застрахователя на деликвента, санира допустимостта на иска. Именно такъв е и разглеждания случай, в който процесуалната пречка е отстранена в хода на процеса при изрично оспорване на застрахователна претенция.

Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за обезщетяване на причинените в резултат на ПТП вреди, предполага установяването при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на валидно застрахователно правоотношение, настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка гражданска отговорност, настъпилите вреди, резултат от поведението на застрахования водач, включително обосноваване на техния размер.

Настоящият съдебен състав намира, че са налице горепосочените предпоставки на иска по чл. 432,ал.1 КЗ, тъй като е настъпило ПТП на 07.10.2025 г. в ****** в което виновният участник е управлявал лек автомобил, който има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното застрахователно дружество. Този факт не е спорен между страните и се установява от приложения двустранен констативен протокол. По-нататък, фактическият състав на деликта е установен, доколкото от констативния протокол се установява, че при извършена маневра по паркиране на ***** застрахования от ответното дружество л.а. автомобил е ударил паркиралия л.а., собственост на ищцовото дружество, вследствие на което са възникнали имуществено вреди, поради повреда на предна броня, радарен сензор, решетка пр. броня, ляв и десен фар, ляв фар мъгла, укрепване на закр. Броня, помощ паркиране, дол въз откл охл, малки резервни части. Тези вреди, макар и по-обобщени са били видими и констатирани още с двустранния протокол между страните.

Причинно-следствената връзка между ПТП-то на 07.10.2025 г. и настъпилите и описани имуществени вреди се установява пряко от двустранния протокол.