Определение № 290 от 28.05.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 290 гр. Варна, 28.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Мария К. Терзийска като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно частно търговско дело № 20263001000193 по описа за 2026 година И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.1 от ГПК, образувано по частна жалба на Г. С., синдик на „Анверс Строй“ ЕООД със седалище гр.Варна в несъстоятелност срещу определение № 586 от 06.04.2026г. по търг.дело № 165/26г. по описа на Варненски ОС, с което е прекратено производството по делото на основание чл.130 от ГПК поради недопустимост на иска.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно и неправилно.

Излага, че е предявил иск с правно основание чл.135 от ЗЗД, предявен в рамките на производството по несъстоятелност на „Анверс Строй“ ЕООД и има за предмет обявяване за относително недействителни на извършени от длъжника за определен период /19.07.2021г. – 20.12.2021г./ плащания в общ размер на 211 555.13 евро, представляващи изплащане на бонуси по договор за управление, сключен между дружеството – длъжник и управителя П.Ц.П..

Оспорва извода на съда, че изпълнението на парично задължение не представлява фактическо действие, което попада в хипотезата на чл.135 от ЗЗД, предвиждаща възможност за недействително да бъде обявено всяко действие, с което длъжникът уврежда кредиторите. Оспорва приетото от съда, че изпълнението на съществуващ дълг не намалява имуществото на длъжника, защото с него се погасява пасив.

1

Твърди, че съдът има изначално погрешно разбиране, че след като се намалява пасива, то няма увреждане на кредиторите, който извод твърди, че е в пълно противоречие и дисонанс с общия принцип за равни права на кредиторите за удовлетворяване от длъжниковото имущество. Излага подробно фактите, от които произтича правният спор, като сочи, че от длъжника е извършено плащане на бонуси на управителя и дивиденти на един от съдружниците със средства от отпуснат банков кредит. Твърди, че извършеното плащане с привлечен чужд ресурс - със средства от банков кредит, а не с активи на дружеството, е увреждащо за кредиторите, защото длъжникът по свой субективен критерий е удовлетворил предпочитан кредитор, което го е поставило в привилегировано положение спрямо останалите кредитори с конкуриращи го права. Сочи, че приемайки липсата на увреждащ характер на атакуваното действие, съдът не е зачел основен принцип, който въвежда императивната норма на чл.136 ал.2 изр.второ от ЗЗД, че вземанията от еднакъв ред се удовлетворяват съразмерно. Твърди, че широко разпространено в съдебната практика е разбирането, че увреда е налице дори и само когато длъжникът затрудни с действията си удовлетворяването на кредиторите.

Изразява несъгласие с изложените от съда допълнителни аргументи, с които е мотивиран изводът, че фактическото изпълнение на задължението не може да бъде атакувано със самостоятелен предмет на иска по чл.135 от ЗЗД, без едновременно с това да се атакува като недействително и правното действие /сделка/, от което се поражда самото задължение, изпълнението по което се квалифицира като увреждащо кредиторите. Излага, че изплащането на парична сума е действие, което може да е увреждащо за кредиторите, независимо от това, че намалява общия пасив на длъжник. Оспорва и приетото от съда, че е недопустимо правото на иск по чл.135 от ЗЗД да се погасява поотделно за сделката като основание за изпълнението и за самото изпълнение.

Твърди, също така, че един от специалните искове за попълване на масата на несъстоятелността, предвижда обявяване за относително недействително изпълнението на изискуеми или неизискуеми парични задължения, независимо от начина на изпълнение – чл.646 ал.2 т.1 и т.3 от ТЗ.

Сочи, че за плащания, които са извършени в по-ранен период от нормативно 2 установения „подозрителен период“ също могат да се водят искове за обявяване на относителна недействително на извършените плащания, но този иск вече ще е подчинен на общите правила на чл.135 от ЗЗД.

Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Размяна на книжа на основание чл.130 от ГПК не е извършвана.

Частната жалба е подадена от надлежна в срока по чл.275 от ГПК и е допустима.

По жалбата, съдът намира следното:

Производството по търг.дело № 165/26г. по описа на ВОС е образувано по предявени искове от синдика на „Анверс Строй“ ЕООД в несъстоятелност срещу „Анверс Строй“ ЕООД в несъстоятелност и П.Ц.П. за обявяване на относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелния търговец на извършени през периода 19.07.2021г. – 20.12.2021г. плащания на различни по размер суми от дружеството на управителя с посочено основание бонус по договор за управление, в общ размер на сумата 211 552.13 евро. Като обусловен от уважаването на иска по чл.135 от ЗЗД от синдика е предявен и осъдителен иск по чл.55 от ЗЗД срещу П. за връщане на получената сума в масата на несъстоятелността, ведно със законна лихва. С обжалваното определение производството по делото е прекратено на основание чл.130 от ГПК, като съдът е приел, че предявеният иск по чл.135 от ЗЗД е недопустим.

Съставът на въззивния съд намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено по следните съображения:

Няма спор по отношение на фактите досежно производството по несъстоятелност – „Анверс Строй“ ЕООД е обявено в неплатежоспособност с начална дата 31.12.2022г. с решение по търг.дело № 675/23г., вписано в търговския регистър на 11.03.2023г. Постановено е и решение по чл.710 от ТЗ.

Исковата молба е предявена на 11.03.2026г. С предявеният иск се атакуват извършени плащания през периода 19.07.2021г. – 20.12.2021г., предхождащ началната дата на неплатежоспособност /31.12.2022г./, поради което и същите не попадат в подозрителния период по смисъла на чл.646 ал.2 от ТЗ и преферентите искове по чл.646 ал.2 т.1 и т.3 от ТЗ са недопустими.

Твърдяното в исковата молба увреждащо действие е очертано като 3 плащане. Изложени са от синдика в исковата молба конкретни обстоятелства – усвояване на банков кредит от дружеството и изплащане с него на управителя на суми като бонуси по договор за управление. Твърди се, че с това длъжникът уврежда кредиторите като използва средствата не по предназначение, както и че това действие води до трайна декапитализация на дружеството. Твърди също така, че няма данни за надлежно решение на общо събрание на съдружниците за определяне на размера на отделните бонуси, на основания за тяхната дължимост. Позовава се и на установено в данъчна ревизия, че се касае за скрито разпределение на печалба, а не за изплащане на бонус по договор за управление. Твърди, че дружеството – длъжник е намалило масата на несъстоятелността с извършени плащания.

Чл.135 от ЗЗД е предоставен на кредитора да обяви за недействителни спрямо него на действия, с които длъжникът го уврежда. Увреждането е обективна предпоставка на иска и ако няма увреждане отменителният иск е недопустим. Увреждането е налице, когато длъжникът е създал или увеличил платежната си неспособност – било като намалява актива или увеличава пасива, или когато с правните си действия затруднява удовлетворяването на своите кредитори.

Приема се в теорията, че плащането е правно действие и същото може да бъде предмет на иска по чл.135 от ЗЗД. Съставът на въззивния съд обаче намира, че в хипотеза на изпълнение на задължение за плащане на суми по действащ, действителен, двустранен договор не може да се приеме, че е налице увреждащо действие, намаляващо длъжниковото имущество.

Плащането в тези случаи винаги е в изпълнение на насрещно задължение, срещу което длъжникът вече е получил или ще получи друга престация. На следващо място плащането е погасителен способ, който води до намаляване на задължения, съответно до намаляване на пасива на длъжника.

Плащането на съществуващо парично задължение действително може да уврежда кредиторите, но като поставя един от тях в по-благоприятно положение, а не намалява масата на несъстоятелността. Осъществените от длъжника плащания на неизискуеми или изискуеми парични задължения може да се ревизират само и единствено чрез исковете по чл.646 ал.2 т.1 и т.3 от ТЗ. В регламентираните от ТЗ хипотези е налице по-благоприятно третиране на определен кредитор на длъжника в резултат на факта, че този 4 кредитор получава изпълнение, което му позволява по-голяма степен на удовлетворение в сравнение с това, което би получил при разпределение на имуществото на длъжника според правилата на чл.722 от ТЗ. Осъщественото плащане на кредитор му позволява да избегне конкуренцията с останалите кредитори в производството по универсално принудително изпълнение. Във фактическите състави на чл.646 от ТЗ преферентният ефект е заложен в самите основания на закона.

В конкретния случай синдикът признава действителността на договора за управление, послужил като основание за плащане на бонуси по него.

Свободата на договаряне допуска различни начини на определяне на размера и периодичността на изплащане на възнаграждението на управителя – като фиксирана сума или като процент от реализирана печалба, платимо периодично или еднократно /годишно или бонусно/, или пък като комбинация от тези варианти. Законът не дефинира използваното в разпоредбата на чл.137 ал.1 т.5 от ТЗ понятие възнаграждение, но същото е част от съдържанието на мандатното правоотношение, което възниква между дружеството и управителя и представлява дължима от дружеството насрещна престация за изпълнение на управителни функции.

На следващо място въззивният съд намира, че в хипотеза на несъстоятелен длъжник състоянието на неплатежоспособност и неговата начална дата вече са установени с влязло в сила съдебно решение, което е задължително за всички кредитори на основание чл.630 ал.3 от ТЗ.

Твърдението за увреждане е твърдение за действие, водещо до създаване или увеличаване на състояние на неплатежоспособност. Да се установява, че към предходен момент на определената от съда по несъстоятелност начална дата на неплатежоспособност с извършаване на конкретни плащания длъжникът е довел дружеството до това състояние означава в искове за попълване на масата да са пререши въпросът за началната дата на неплатежоспособност, което е недопустимо. Поради което и иск за обявяване на относителна недействителност на плащане на задължение по договор, извършено преди началната дата на неплатежоспособност, е недопустим.

С оглед на така изложеното въззивният съд намира, че изпълнението на задължение за плащане по действителен договор, не представлява действие, увреждащо кредитора, което да може да бъде атакувано с иска по чл.135 от 5

ЗЗД във връзка с чл.649 от ТЗ, а само по реда на чл.646 от ТЗ. Когато плащането е извършено преди определената от съда по несъстоятелност начална дата на неплатежоспособност, предявяването на иска по чл.135 от ЗЗД в производството по несъстоятелност е недопустимо.

Това не може да се промени от конкретните обстоятелства по получаване на сумата, послужила за плащане и нейното разходване от длъжника. При наличието на твърдения от синдика за това, че няма данни за надлежно решение на общо събрание на съдружниците за определяне на размера на отделните бонуси или на основания за тяхната дължимост, или че полученият банков кредит не е използван по предназначение и тези плащания водят до трайна декапитализация на дружеството, би могло да се очертаят основания на други осъдителни искове за попълване на масата на несъстоятелността, но същите следва да бъдат предявени от името на несъстоятелния търговец, чрез неговия синдик, докато по настоящето дело процесуалното качество на несъстоятелния търговец е ответник.

Предвид на това и предявеният отменителен иск и обусловеният от него осъдителен иск са недопустими и производството по делото следва да бъде прекратено, а обжалваното определение да бъде потвърдено.

Водим от горното

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 586 от 06.04.2026г. по търг.дело № 165/26г. по описа на Варненски окръжен съд.

Разпечатката съдържа 40 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/246658f3-8e02-4ea1-bbbc-141f901a46b2