Решение № 7937 от 30.12.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 9736/2023
- Вид
- Решение № 7937
- Подписан
- 30.12.2025
- Състав
- Стефан Кюркчиев
Цитирани разпоредби
- чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10, ал. 4 · Закон за железопътния транспорт
- чл. 22 · Закон за железопътния транспорт
- чл. 66, ал. 1 · Закон за железопътния транспорт
- чл. 74 · Закон за железопътния транспорт
- чл. 75 · Закон за железопътния транспорт
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 53 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 5 · Наредба № 59 от 5 декември 2006 г. за управление на безопасността в железопътния транспорт
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 369 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 7937 гр. София, 30.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-8 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: С. Кюркчиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от С. Кюркчиев Гражданско дело №
20231100109736 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД вр. с чл. 53 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът С. Л. А. поддържа твърдения, че поради настъпилия на 09.07.2022 г. инцидент на перона на железопътна гара Търговище, той претърпял значителни неимуществени и имуществени вреди. Инцидентът настъпил, докато ищецът изпращал съпругата и внука си, които трябвало да пътуват с бързия влак № 2602 с направление за гр.
София. Тъй като преценил, че багажите на двамата пътници били тежки, ищецът се качил във вагона на влака, за да помогне с пренасянето от вратата до купето, но в момента, в който тръгнал да слиза от вагона на перона - влакът потеглил. Ищецът поддържа, че движението на влака направило действията му нестабилни, поради което слизайки в движение - той стъпил накриво и си счупил десния крак.
Според тезата на ищеца, настъпването на инцидента било причинено от виновното противоправно поведение на служители на ответниците „БДЖ – ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ“ ЕООД и НК „ЖЕЛЕЗОПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ ДП, доколкото според твърденията на ищеца - тези неидентифицирани служители на двете дружества не били изпълнили нормативно установените свои задължения: първо- да се уверят, че няма пречка за заминаването на влака, тъй като е безопасно за слизащите външни лица, които помагат с пренасяне багажа на пътниците; второ- да се уверят, че преди потеглянето на железопътната композиция, всички слизащи хора са напуснали композицията и че са на безопасно за тях разстояние от нея. Настъпването на вредите, според ищеца, се дължало на 1 бездействието на служителите на двете ответни дружества, които според възложените им служебни задължения били длъжни във всеки случай да контролират движението на влаковата композиция и допуснали потеглянето й да се осъществи „прибързано“ ( отново според тезата на ищеца).
В резултат на произшествието, ищецът твърди да е получил множество травми и счупвания на дясната подбедрица открито, с отворена рана от вътрешната страна на десния глезен, оток и деформация на дясна глезенна става. След инцидента ищецът бил откаран от Бърза помощ в „МБАЛ Търговище“, където бил опериран и прекарал в болницата шест дни на медикаментозно лечение, а след това бил изписан за домашно лечение и му бил назначен постелен режим. На 15.11.2022 г., ищецът отново постъпил в МБАЛ - Търговище за извършване на втора операция - за отстраняване на имплантирани уреди в костта, при което лекарите установили значителен оток в областта на дясната глезенна става, смутена походка и болки при натоварване на крайника, след което бил изписан с препоръка за щадящ режим и необходимост от провеждане на лечебна физкултура. В резултат от проведеното лечение ищецът твърди да е направил необходими разходи в размер на сумата от общо 1 425,18 лева.
Поради настъпилия инцидент, който е описан по- горе, ищецът твърди да е изпаднал в състояние на временна нетрудоспособност, в периода от м. юли 2022г. до м. декември 2022г. и не успял да получи в пълна стойност трудовото си възнаграждение от работодателя „Ловец 01“ ЕООД, през който период получил осигурителни плащания за сумата от 3015,45 лева. Поради това за ищеца били настъпили и друг вид имуществени вреди - пропуснати ползи в общ размер на 4084, 55 лева, представляващи разликата между това, което е щял да получи, ако не беше настъпил инцидента и реално получените за периода на временната нетрудоспособност за периода от м. юли 2022г. до м. декември 2022г.
Ищецът твърди, че в резултат от произшествието изпитвал болки и страдания с голям интензитет за продължителен период от време. В продължение на 6 месеца от настъпването на инцидента, ищецът твърди, че не можел да стъпва на десния си крак и по тази причина не напускал дома си, бил в невъзможност да върши ежедневните си задачи, нито да се обслужва сам, като в целия този период за него се грижела неговата съпруга.
Ограниченията в битовото обслужване, ограничения обем на движенията на крака и проявяващите се болки, допринесли и за негативното отражение на травматичното събитие върху психиката му - изпитвал силен емоционален дискомфорт, чувствал се е безполезен, а наред с това изпитвал страх и несигурност за работата си. Поддържа, че независимо от двете операции, проведените лечение и рехабилитация, възстановителният процес при него все още не бил приключил, както и че и към настоящия момент продължава да изпитва болки и дискомфорт. Не може да използва в пълен обем функционалността на увредения си крак и продължава да куца, а също така му предстои и трета операция. Неимуществените вреди, които е понесъл, според ищеца биха могли да бъдат справедливо обезщетени със сумата от 60 000 лева.
2
При изложените фактически твърдения, ищецът претендира да бъдат осъдени ответниците „БДЖ - Пътнически превози“ ЕООД и Национална компания „Железопътна инфраструктура“ ДП на основание чл. 49ЗЗД, във вр. чл.45 ЗЗД солидарно да му заплатят сумата от 60 000 лева - обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания от настъпилия на 09.07.2022 г. инцидент, заедно със законната лихва от датата на деликта - 09.07.2022г. до окончателното плащане на сумата, както и сумите от 4084,55 лева - обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди - пропуснати ползи, представляващи разликата между трудовото възнаграждение, дължимо по трудов договор № 604/04.07.2022 г. от работодателя „Ловец 01“ ЕООД за периода от м. юли 2022 г. до м. декември 2022 г. и общия размер на полученото за същия период обезщетение за временна нетрудоспособност, заедно със законната лихва, считано от датата на деликта - 09.07.2022г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1425,18 лева - обезщетение за претърпените от него имуществени вреди - претърпяна загуба, представляваща направените разходи за лечение, вследствие на произшествието от 09.07.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до деня на окончателното плащане. Претендира за осъждане на ответниците да му заплатят и направените съдебни разноски по делото.
Ответникът „БДЖ – ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ“ ЕООД оспорва исковата претенция като недопустима. Предявеният иск бил недопустим, поради факта, че ищецът нямал качеството пътник по смисъла на Закона за железопътния транспорт /ЗЖТ/, тъй като от самите твърдения в исковата молба става недвусмислено ясно, че не е имал намерение да пътува с влака и не е закупувал/ притежавал личен превозен документ, предвид което липсва валиден договор за превоз по смисъла на чл. 66, ал. 1 от ЗЖТ. Тъй като инцидентът и травмата на ищеца, както се твърди са настъпили на перона на железопътна гара Търговище, а не във влаковата композиция - „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД не било надлежно легитимирано процесуално, нито материално легитимирано да носи юридическа отговорност, в качеството на железопътен превозвач.
Независимо от изложените доводи за недопустимост на иска, в случай, че съдът приеме искът за допустим, ответникът оспорва изцяло претенциите по основание и размер.
Релевирани са твърдения, че процесният инцидент е бил предизвикан изцяло поради неправомерното поведение на ищеца, който не е имал качеството на пътник и при това е пренебрегнал и нарушил правилата за безопасност, при слизане от движеща се железопътна композиция.
При условията на евентуалност, ответникът релевира доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия - в значителна по обем и преобладаваща като оценка степен. С рисковото си поведение, ищецът е нарушил чл. 509, ал. 2 от Наредба № 13 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в железопътния транспорт, забраняващ изрично качването и слизането от вагоните при движение на влака. Посоченият факт бил отразен дори и в съдържанието на Окончателен доклад № 55 от 22.10.2018 г. на Районна разследваща комисия – Горна Оряховица. На 3 следващо място се излагат твърдения, че ищецът е допринесъл допълнително за влошаване на състоянието си, като не е спазвал предписания следстационарен щадящ режим и не е извършвал предписаната физикална терапия, включително не се е явил и за извършване на двата безплатни контролни прегледа в срок от 1 месец от изписването. Предвид изложеното се поддържат доводи, че ищецът не е положил достатъчно грижи за подобряване на състоянието си в периода на възстановяване и допълнително е спомогнал за неговото влошаване. Ответникът оспорва размера на предявения иск като прекомерно завишен, несъответстващ на обема и характера на вредите. Ответникът оспорва претенцията за пропуснати ползи, поради неполучено трудово възнаграждение по трудов договор № 604/04.07.2022г., като в тази насока релевира твърдения, че ищецът не бил постъпвал реално на работа, а посоченият от него трудов договор бил фиктивен.
Ответникът ДП Национална компания „Железопътна инфраструктура“, чрез Поделение „УДВГД“ Горна Оряховица е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва насочената срещу него искова претенция като недопустима. Твърди да не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ДП Национална компания „Железопътна инфраструктура” гр. София, по аргумент от противното на чл. 74 от ЗЖТ, който регламентирал отговорността на превозвача за живота и за всяко телесно или психическо увреждане на пътника, причинено по време на превоза, когато пътникът се е намирал в превозното средство или се е качвал, или е слизал от него, както и при товаренето и разтоварването на багажите. Сочи, че съгласно чл. 10, ал. 4 от ЗЖТ НК „Железопътна инфраструктура” не може да извършва по занятие железопътен превоз на пътници. Съгласно чл. 22 от ЗЖТ, НК „Железопътна инфраструктура“ носела отговорност само за вредите, причинени на превозвачите или на трети лица, в случаите, когато се установи, че причина за това е неизправността на обектите на железопътната инфраструктура.
При условията на евентуалност, ако съдът възприеме становището за допустимост на иска – този ответник оспорва неговата основателност, поддържайки тезата, че искът е недоказан по основание и размер по подробно изложени доводи в отговора. Поддържат се твърдения, че самият ищец е осъществил високорисково и противоправно поведение, предприемайки слизане от движещ се железопътен състав. Оспорва като неоснователен и недоказан по размер и предявения иск за имуществени вреди – пропуснати ползи, представляващи разликата между трудовото възнаграждение, което ищецът е щял да получи и реално полученото за временна нетрудоспособност. Оспорва като неоснователен и недоказан по размер и предявения иск за имуществени вреди – реално извършени разходи за лечение.
Привлеченото по искане на ответника „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД трето лице- помагач: „Дженерали застраховане“ АД оспорва предявените искове по основание и по размер. Третото лице- помагач поддържа становище, че не е налице основание за обединяване на отговорността на двете предприятие „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД и НК „Железопътна инфраструктура“ ДП във връзка с процесния казус като счита, че 4 отговорността им не може да бъде солидарна.
В тази връзка се излагат съображения, че двете дружества имат различен предмет на дейност, поради което, ако би била ангажирана отговорността на всяко едно от тях, то тази отговорност би била на различно от релевираното в исковата молба правно основание.
Поддържа се становище, че в случая не е налице независимо съизвършителство, за да се приложи чл. 53 от ЗЗД.
На следващо място се поддържат доводи, че по отношение на ищеца не е налице надлежна активно материално-правно легитимация за предявените искове, тъй като ищецът няма и при настъпването на инцидента, качеството на пътник в средствата за обществен превоз на пътници. Сочи, че ищецът не е сключвал договор за превоз по отношение на процесния влак № 2602 и неговото пребиваване във влака не е свързано с осъществяването на пътуване от негова страна. Навеждат се доводи, че при потеглянето на влака, ищецът самоволно, в нарушение на всички правила за безопасност, след като се е качил, без намерение да пътува и в нарушение на правилата за поведение при качване и слизане от превозното средство, своеволно е отворил автоматично затварящата се вратата на вагона и е скочил от композицията, докато влакът е бил вече в движение. Поради изложеното се поддържа, че в случая е налице противоправно поведение от страна на ищеца, с което същият е застрашил своя живот и здраве, както и живота и здравето на пътуващите в този ден пътници в процесния влак, както и персонала обслужващ транспорта. Излагат се съображения, че предявените искове са неоснователни и поради това, че лицето не е било с редовни превозни документи – без билет, което го лишава от качествата му на пътник и го прави лице, без право да се намира в процесния влак в този момент. На следващо място се оспорват предявените искове по размер като прекомерно завишени. Оспорва се и претенцията за заплащане на имуществени вреди, както по основание, така също и по размер, както и акцесорната претенция за заплащане на законна лихва.