Определение № 49789 от 06.12.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 49789 гр. София, 06.12.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20241110109943 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII ГПК

Делото е образувано по искова молба, подадена от Н. П. Г. срещу СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с която са предявени следните искови претенции:

1. осъдителен иск с правна квалификация чл.45 ЗЗД за неимуществени вреди в общ размер от 10000 лв. поради неправомерно отстраняване от имота на адрес гр. С*.

2. осъдителен иск по чл.72 ЗС за сумата от 15 000 лв. като част от 1 500 000 лв. – направени подобрения и преустройства в имота, за извършването на които своевременно е уведомяван ответникът;

3. осъдителен иск с правна квалификация чл.45 ЗЗД за причинени вреди от неправомерно извеждане от имота на ул. „М*: за претърпяна загуба поради: заплащане на наем за друг имот; липсващи движими вещи;

4. осъдителен иск по чл.45 ЗЗД за пропуснати ползи от ползването на имота в размер на 10 000 лв. като част от иск в размер на 1 000 000 лв С определение от 10.10.2022 г. е предоставена правна помощ на ищеца Н. Г..

С определение от 04.04.2023 г. е назначен за особен представител на ищеца адвокат Н. Д. А..

С разпореждане № 19456/12.09.2023 г. съдът е освободил ищецът от внасяне на държавни такси по делото.

Дадени са указания за отстраняване на нередовности по първоначалната искова молба.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е бил наемател на общински имот и ответникът го е извел незаконно. Претендира вреди, 1 причинени от неправомерното му изгонване, направените подобрения в имота, разходите, които е направил за наем, след изходването му, и загубата на липсващите движими вещи.

С уточнителна молба с вх. № 78296 от 25.08.2023 г. ищецът формулира петитум на исковата молба, като се иска ответникът да бъде осъден да заплати следните суми поради неправомерно отстраняване на ищеца от процесния имот:

- 15 000 лв., частичен иск от 1 500 000 лв. за вложените средства за подобрения и преустройства в имота, за извършването на които своевременно е уведомяван ответника;

- 10 000 лв., частичен иск от 1 000 000 лв. - пропуснати ползи от неползване на имота след отстраняването на ищеца;

- 10 000 лв., частичен иск от 1 000 000 лв. - за причинени неимуществени вреди вследствие отстраняване на ищеца от имота и последвалата продажба и погиване на същия имот;

В срока по чл.131 ГПК ответникът подава отговор. Оспорва изцяло иска. Прави възражение за погасяване по давност. Излага подробни факти и обстоятелства по случая. Счита, че искът е недопустим, тъй като след постановяване на бракоразводното решение между ищеца и бившата му съпруга, процесното жилище е предоставено на нея и той няма правно основание да се намира в имота. Ето защо липсва правен интерес от предявяване на исковата претенция от страна на ищеца.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното в исковата молба, материалите по делото, приема следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на настоящото производство

Производството е преминало проверка по реда на Глава XXI ГПК, поради което съгласно указанията в ТР 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е преценил всички факти и обстоятелства.

По представителната власт

Ищецът се представлява от особен представител адв. Н. А., със съдебен адрес: гр. София, ж.к. М*, тел. № *, [email protected] (л.598 от делото).

Ответникът се представлява от юрисконсулти, на основание чл. 30 вр. чл.32, т.3 ГПК.

По държавната такса

С разпореждане № 19456/12.09.2023 г. съдът е освободил ищецът от внасяне на държавни такси по делото (л.609 от делото) По доклада

На този етап съдът приема, че исковата молба е редовна. Съдържа всички реквизити по чл.127-128 ЗЗД, според въззива. Ето защо следва да бъде изготвен доклад.

2

По доказателствата

Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени доказателства и доказателствени средства.

По свидетелите

В исковата молба (ИМ) е направено искане за допускане до разпит на девет свидетели. Съдът приема, че искането е допустимо, относимо и необходимо, но само да двама.

Предварителни въпроси

Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най - взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).

С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.

С оглед изложеното, събиране на доказателства и призоваване на свидетели, делото следва да бъде насрочено за дата и час, а именно за 27.01.2024 година от 09.30 часа, за която дата да се призоват страните чрез техните процесуални представители.

3

Препис от настоящото определение следва да се връчи на страните чрез техните процесуални представители. Препис от отговора на исковата молба следва да се връчи на ищеца.

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

СЪОБЩАВА, на основание чл. 140 ГПК вр. чл. 146 ГПК, следния проект за доклад на делото:

Страни, предмет и правна квалификация, чл.146, ал.1, т.1 ГПК Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Делото е образувано по искова молба, подадена от Н. П. Г. срещу СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с която са предявени следните искови претенции:

1. осъдителен иск с правна квалификация чл.45 ЗЗД за неимуществени вреди в общ размер от 10000 лв. поради неправомерно отстраняване от имота на адрес гр. С*.

2. осъдителен иск по чл.72 ЗС за сумата от 15 000 лв. като част от 1 500 000 лв. – направени подобрения и преустройства в имота, за извършването на които своевременно е уведомяван ответникът;

3. осъдителен иск с правна квалификация чл.45 ЗЗД за причинени вреди от неправомерно извеждане от имота на ул. „М*: за претърпяна загуба поради: заплащане на наем за друг имот; липсващи движими вещи;

4. осъдителен иск по чл.45 ЗЗД за пропуснати ползи от ползването на имота в размер на 10 000 лв. като част от иск в размер на 1 000 000 лв С определение от 10.10.2022 г. е предоставена правна помощ на ищеца Н. Г..

С определение от 04.04.2023 г. е назначен за особен представител на ищеца адвокат Н. Д. А..

С разпореждане № 19456/12.09.2023 г. съдът е освободил ищецът от внасяне на държавни такси по делото.

Дадени са указания за отстраняване на нередовности по първоначалната искова молба.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е бил наемател на общински имот и ответникът го е извел незаконно. Претендира вреди, причинени от неправомерното му изгонване, направените подобрения в имота, разходите, които е направил за наем, след изходването му, и загубата на липсващите движими вещи.

С уточнителна молба с вх. № 78296 от 25.08.2023 г. ищецът формулира петитум на исковата молба, като се иска ответникът да бъде осъден да заплати следните суми поради неправомерно отстраняване на ищеца от процесния имот:

- 15 000 лв., частичен иск от 1 500 000 лв. за вложените средства за подобрения и преустройства в имота, за извършването на които своевременно е уведомяван ответника;

- 10 000 лв., частичен иск от 1 000 000 лв. - пропуснати ползи от неползване на имота след отстраняването на ищеца;

4

- 10 000 лв., частичен иск от 1 000 000 лв. - за причинени неимуществени вреди вследствие отстраняване на ищеца от имота и последвалата продажба и погиване на същия имот;

В срока по чл.131 ГПК ответникът подава отговор. Оспорва изцяло иска. Прави възражение за погасяване по давност. Излага подробни факти и обстоятелства по случая.

Счита, че искът е недопустим, тъй като след постановяване на бракоразводното решение между ищеца и бившата му съпруга, процесното жилище е предоставено на нея и той няма правно основание да се намира в имота. Ето защо липсва правен интерес от предявяване на исковата претенция от страна на ищеца. чл.146, ал.1, т.2 ГПК – Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възражения на ответника: