Решение № 28 от 09.05.2025, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. В, 09.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СЖС при участието на секретаря ИСК като разгледа докладваното от СЖС Търговско дело № 20241300900037 по описа за 2024 година

Делото е образувано по исковата молба на „***" ЕООД, с ЕИК ***, представлявано от управителя инж. ЯИЛ и заявен съдебен адрес: гр. ***, ул. „***“ №*** срещу „***“ ЕООД /н/ ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ТР: гр.***, ул. „***“ № 28 и със заявен съдебен адрес: гр. ***, ул. „***“ №8Б ,бл.203 представлявано от ПГБ в качеството му на управител по предявен иск с правно основание по чл.694,ал.2,т.2 от ТЗ като се иска от съда да признае за установено, че ищецът има вземане към ответника в размер на 1 830 628лв., което е включено в Списъка на неприети вземания в производството по несъстоятелност.

Излага се, че дължимостта, размера и основанието на вземането на "***" ЕООД било обективирано в Приложения 1-4 към молба за предявяване на вземания,вх. №582 от 20.02.2018г.

Иска се от съда да приеме съществуването на вземането на "***" ЕООД в размер на 1 830 628 лв., ведно със законната лихва от датата на възникване до датата на пълното изплащане.

Към ИМ е приложена молба за предявяване на вземания,вх. №582 от 20.02.2018г. и Договор за научно –изследователска и опитно-конструктивна разработка на подемнотранспортна машина и оборудване за хоризонтално транслиране с последваща ротация на товари с дизел/електрическо захранване от 15.01.2016г.,както и Определение от 10.05.2024г. по т.д. №1/2017г. на ***,с което съдът по несъстоятелността е разгледал направените възражения по чл.692 ТЗ. и Списък на приети предявени вземания на кредитори в производството по несъстоятелност на „***“ЕООД/н/. Съдът констатира, че други доказателства към ИМ не са приложени въпреки заявеното в ИМ.

1

В срока по чл.367,ал.1 ГПК не е постъпил отговор на ИМ от ответника „***“ЕООД /н/, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ТР: гр.***, ул. „***“ № 28 и със заявен съдебен адрес: гр. ***, ул. „***“ №8Б ,бл.203 , представлявано от управителя ПБ.

Отговор на ИМ е постъпил след срока, в който ответникът заявява, че признава иска по основание и размер. Отправя искане до Съда да уважи предявения иск.

Синдикът на „***“ЕООД /н/ - адв.Р. В. Р. редовно призован не е взела становище по иска.

В срока по чл.372 ГПК от ищеца „***“ЕООД, представлявано от управителя инж.

ЯИЛ не е подадена допълнителна ИМ.

*** окръжен съд, като взе предвид постъпилата искова молба, становището на ответната по делото страна и съобразявайки всички данни по делото в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

На съда е служебно известно, а и от справка по партидата на ответното дружество в Търго***я регистър се установява, че с решение по т. д. № 1/17 г. на *** по отношение на „***“ЕООД е открито производство по несъстоятелност. С молба от 20.02.2018 г. ищцовото дружество е предявило вземане по отношение на ответника „***“ЕООД /н/, в размер на 1 830 628 лв.

Видно от списъка на приетите вземания, съставен от синдика на „***“ЕООД /н/, под № 3 е включено и вземането на „***" ЕООД в размер на 1 830 628 лв. С определение № 10 от 10.05.24 г. по т. д. № 1/17 г. на *** е уважено възражението на друг кредитор на „***“ЕООД /н/,а именно „***ЕООД против приетото вземане на „***" ЕООД и същото е изключено от списъка на приетите вземания. От направената справка в Търго***я регистър се установява, че определението е обявено на 20.05.2024 г.

Видно от приложения към исковата молба Договор за научно –изследователска и опитно-конструктивна разработка на подемно-транспортна машина и оборудване за хоризонтално транслиране с последваща ротация на товари с дизел/електрическо захранване от 15.01.2016г.,между „***“ЕООД като възложител и „***“ ЕООД като изпълнител последният се е задължил да изпълни в договорения срок,който е не по-късно от 29.02.2016г., описаната разработка на подемно-транспортна машина и оборудване за хоризонтално транслиране с последваща ротация на товари с дизел/електрическо захранване,а възложителят да заплати цена в размер на 915 314лв. Страните са се договорили, че при неизпълнение на задължението за изпълнение на договора изпълнителят дължи неустойка в размер на 1 830 628лв.,а при неплащане отстрана на възложителя,то той дължи на изпълнителя същата неустойка от 1 830 628лв.-чл.15 и чл.16 от договора.Страните са се договорили също за изпълнение на разработката да се изготвят приемо- предавателни протоколи-чл.9.По делото няма представени такива протоколи.

2

При тези данни *** достигна до следните изводи:

При така установените по делото обстоятелства *** счита, че предявения иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

Съгласно чл.694,ал.1 от ТЗ Кредитор или длъжникът, ако е направил възражение по чл. 690, ал. 1 ТЗ, може да предяви иск за установяване съществуването на неприето вземане или несъществуването на прието вземане в 14-дневен срок от момента на обявяване в търго***я регистър на определението на съда за одобряване на списъка по чл. 692, ал. 4 . В настоящия случай „***ЕООД като кредитор на „***“ЕООД е направил възражение пред съдът по несъстоятелността срещу прието вземане на „***" ЕООД в размер на 1 830 628лв. и същото е изключено от списъка на приетите вземания с определение №10 от 10.05.24г. по т.д.№1/17г.на ***. В мотивите си съдът по несъстоятелността е приел,че в счетоводството на „***" ЕООД няма осчетоводен Договор за научно –изследователска и опитно-конструктивна разработка на подемно-транспортна машина и оборудване за хоризонтално транслиране с последваща ротация на товари с дизел/електрическо захранване от 15.01.2016г.

Ищецът с настоящия иск е реализирал правата си по чл.694,ал.2, ал.2 от ТЗ.Твърдението на ищеца,че вземането му е било включен в списъка на неприети вземания не е вярно и не отговаря на установеното фактическо положение по делото.

Определение №10 от 10.05.24г. по т.д.№1/17г.на ***. е обявено в ТР на 20.05.24г. а исковата молба е подадена на 03.06.24г.видно от пощенския плик-т.е. в срока по чл.694, ал.6 ТЗ.

Първо, следва да се обсъди въпроса за постановяване на решение при признание на иска с оглед изразеното становище от ответника в отговора на исковата молба.

В чл.237 от ГПК е предвидена възможността да се постанови решение при признание на иска, като изрично е посочено в кои случаи съдът не може да постанови такова решение.

Първо, когато признатото право противоречи на закона, и второ, признато е право, с което страната не може да се разпорежда. При тази нормативна уредба, за да се отговори на поставения въпрос, следва да се имат предвид страните в настоящото производство и действията, които могат да извършват във връзка с разпореждането по предмета на делото. В случая надлежно легитимираните страни са ищецът, като кредитор, чието вземане е изключено от списъка на приетите вземания на „***“ЕООД/н/, както и ответника, като длъжник. Доколкото ответникът извършва процесуалните действия чрез управителните си органи-чл.635,ал.3 от ТЗ, за да се осъществи валидно признание, което е действие по разпореждане с предмета на делото, следва това признание да е заявено и от синдика. Тъй като синдикът, след като е редовно уведомен, не е взел становище по иска, т.е. липсва признание. Налице е втората хипотеза на чл.237,ал.3 от ТЗ и предвид специфичният характер на иска по чл.694 от ТЗ не следва да се постановява решение при признание на иска, а да се преценят представените доказателства по делото.

В случая, съгласно правилото на чл.154 ГПК, тежестта на доказване на съществуване на вземането по основание и размер лежи върху кредитора-ищеца, който следва да установи 3 фактите, от които произтича неговото вземане – т.е. пораждане на задължението и дължимостта му към завеждането на иска /в този смисъл решение 38/04.04.2013 година, постановено по т.д.1165/2011 година на ВКС, I т.о./.

По делото ищецът не ангажира доказателства и не доказа изпълнението от негова страна по Договор за научно –изследователска и опитно-конструктивна разработка на подемно-транспортна машина и оборудване за хоризонтално транслиране с последваща ротация на товари с дизел/електрическо захранване от 15.01.2016г. в качеството му на изпълнител.

Съгласно чл.258 от ЗЗД договорът за изработка е реален договор, с който изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо ,съгласно поръчката на другата страна,а последната-да заплати възнаграждение.В конкретния случай Договорът, на който ищецът се позовава за вземането си е за научно –изследователска и опитно-конструктивна разработка на подемно-транспортна машина и оборудване за хоризонтално транслиране с последваща ротация на товари с дизел/електрическо захранване.В настоящото производство,а и в производството по несъстоятелност на „***“ЕООД/н/по т.д. №1 /2017г на *** не се установява осчетоводяване на Договора от 15.01.2016г. в счетоводството на „***“ЕООД,не се установява изпълнение на задълженията по договора отстрана на „***“ЕООД в качеството му на изпълнител на описаната в договора разработка,не се установява съставяне между страните по договора на приемо-предавателни протоколи,каквото е договорено в ч.9 от същия.

При това положение за съда остава единствено възможния извод,че липсва изпълнение по Договор за научно –изследователска и опитно-конструктивна разработка на подемно-транспортна машина и оборудване за хоризонтално транслиране с последваща ротация на товари с дизел/електрическо захранване от 15.01.2016г. от страна на изпълнителя „***“ЕООД,поради което за възложителя „***“ЕООД/н/ не възниква задължение за плащане на неустойка.

Предвид изложените съображения, доводът на ищеца, че съществуването на вземането му от ответника се установява от сключен между тях договор от 15.01.2016г.е необоснован и недоказан.

По изложените съображения настоящият състав намира, че искът е неоснователен и недоказан, поради което следва да се отхвърли.

На основание чл.694, ал.7 ТЗ ищецът по иска „***“ ЕООД, следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 18 306,28 лв. по сметка на ***.

Водим от горното, *** окръжен съд

РЕШИ:

4

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание по чл.694,ал.2,т.2 от ТЗ на „***" ЕООД, с ЕИК ***, представлявано от управителя инж. ЯИЛ и заявен съдебен адрес: гр. ***, ул. „***“ №*** срещу „***“ ЕООД /н/ ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ТР: гр.***, ул.

„***“ № 28 и със заявен съдебен адрес: гр. ***, ул. „***“ №8Б ,бл.203 представлявано от ПГБ , за признаване на установено съществуването на парично вземане в размер на сумата от 1 830 628лв.

Решението е постановено при участието на синдика на „***“ ЕООД /н/-Р. Р..

ОСЪЖДА „***" ЕООД, с ЕИК ***,представлявано от управителя инж.ЯИЛ, със заявен съдебен адрес: гр. ***, ул. „***“ №***, да заплати сумата от18 306,28 лв. по сметка на ***, представляваща държавна такса на основание чл.694, ал.7 ТЗ.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – В: _______________________

5