Решение № 34 от 23.03.2026, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Търговище, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Въззивно гражданско дело № 20263500500014 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 488 от 17.10. 2025 г., по гр.д. № 1375/ 2024 г. на РС – Търговище е признато, че съществува вземането на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, против М. Й. М., ЕГН ********** и Н. Т. М., ЕГН **********, за всеки за сумата от по 425,26 лева главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от м.

07.2021 г. до м. 04.2023 г., ведно със законната лихва от 12.07.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, 79,03 мораторна лихва за забава от 15.09.2022 г. до 14.06.2024 г., както и суми за дялово разпределение – 25,42 лева – главница за периода от м. 07.2021 г. до м.04.2023г., ведно със законната лихва от 12.07.2024г. до окончателното изплащане на вземането, 6,56 лева – лихва за периода от 16.07.2021 г. до 14.06.2024 г.; за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 498/05.08.2024 г. по ч.гр.д. № 1050/2014г. по описа на РС – Търговище, като е отхвърлен искът в останалата част за размера над 425,26 лева до пълния претендиран размер от 1

471,02 лв. главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от 05.2021 г. до м.06. 2021 г. вкл. и в останалата част за размера над 25,42 лева до пълния претендиран размер от 27,47 лева главница за дялово разпределение за периода от м.05.2021 г. до м.06.2021 г. вкл., ведно със законната лихва от 12.07.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, поради погасяване на вземането по давност, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Осъдени са ответниците да заплатят на ищеца направените разноски в размер на 68,86 лв. в заповедното производство по ч.гр.д. № 1050/2024г. по описа на РСТ и направените разноски в размер на 1514,20 лв. в исковото производство на осн. чл. 78 ал. 1 ГПК.

Осъден е ищецът да заплати на адв. С. К. сумата в размер на 400 лв., представляваща минималния размер на адвокатско възнаграждение, на осн. чл. чл. 38, ал. 2 във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. и на същото основание да заплати на адв. И. А. Н. сумата в размер на 400 лв.

Срещу това решение са постъпили жалби от ответниците в частта, в която са били уважени исковете срещу тях. Основното им възражение е свързано с това, че те не са потребители на топлинна енергия, защото не били вещен ползвател на имота, за който е начислена. Налице били облигационни отношения между ищеца и друго лице за доставка на топлинна енергия. В жалбата на М. М. е направено и искане съдът да измени решението и в частта за разноските, защото всички суми, платени за експертизи не били предизвикани от неговото поведение. Размерът на иска не е бил оспорван, освен сумите за давност. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на направените пред втората инстанция разноски.

В законния срок е постъпил писмен отговор и по двете жалби. Същите се оспорват и се иска да бъдат оставени без уважение. Да се присъдят направените по делото разноски пред втората инстанция.

В съд.зас. не се яви представител на нито една от страните, но постъпиха писмени молби, в които жалбите и отговорите бяха поддържани, с искане за присъждане на разноските.

Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи следното: решението е валидно и процесуално допустимо. По същество е правилно в обжалваните части. На основание чл. 272 от ГПК въззивният съд 2 препраща към мотивите на РС _ Търговище по отношение на установените факти и правните доводи.

В допълнение съдът ще изложи съображения във връзка с основните възражения по двете жалби.

На първо място относно това дали ответниците са не само собственици, но и реално ползват процесния имот, за който се търси заплащане на начислена топлинна енергия.

Всички твърдения на ответниците по този основен въпрос са останали голословни и няма каквито и да било доказателства. В отговора на исковата молба на М. М. е посочен, че ищецът бил представил доказателства, че била открита партида на лицето Д. К. Съдът не откри подобни доказателства по делото. Ответниците не спорят, че са собственици на имота, по силата на договор за издръжка и гледане, като прехвърлителят Дж. С. е запазила правото на ползване върху имота. Не се спори също така, че тя е починала през 2007 г. Ответниците на свой ред не представиха каквито и да било доказателства, че за процесния период на начисляване на топлинната енергия те са отдавали апартамента под наем или сами са учредили някакво друго вещно право в полза на трето лице по отношение на имота, който продължава да бъде в тяхно владение. Още през 2020 година ответниците са получили писмо от ищеца, че са актуализирани данните за абонатния номер, че г-жа М. като един от съсобствениците е вписана като титуляр. Уведомени са, че могат да поискат смяна на титуляра на партидата. Доказателства, че са предприети подобни действия ответниците не са представили. С оглед на това тази част от оплакванията са напълно неоснователни. Районният съд е изложил аргументи по отношение на въпроса кой е потребител на топлинна енергия, като е цитирал приложимия закон и изводите му напълно се подкрепят и от въззивния съд.

В останалата част голяма част от оплакванията са свързани с цитиране на съдебна практика на софийските съдилища, по различни казуси, по които подобни искове са били отхвърлени, включително по отношение на въпросите доколко са били годни уредите, дали обектът правилно е бил въведен в експлоатация и други подобни.

В тази връзка ищецът е представил надлежни доказателства за решението на етажната собственост на сградата, както и за избор на 3 дружество за отчитане и разпределение на енергията. Праводателката С. фигурира сред лицата, които са били включени при присъединяването на имотите към енергийната инсталация.

От друга страна голяма част от оплакванията в жалбата се въвеждат за първи път пред въззивната инстанция, като подобни възражения липсват в отговора на исковата молба и съдът ги намира за преклудирани.

По отношение възраженията за дължимостта лихвата, то те са неоснователни, защото е безспорно, че задълженията не са заплатени в срок и лихвата се дължи върху тази част, която не е заплатена и не е погасена по давност. Тези задължения са установени по основание и размер.

С оглед на това, решението е правилно и следва да бъде потвърдено.

Във връзка с разноските. Съдът намира, че първата инстанция се е съобразила с размера на уважения иск и разпоредбата на чл. 78 от ГПК.

Ответниците са станали повод за завеждане на иска и като цяло са го оспорили, като са направили и възражение за давност. Това на свой ред е било предпоставка за уважаване и на исканията на ищеца за назначаване на експертизи, което ясно личи и от изложените в жалбите съображения.

С оглед на това и съображенията за неправилност по отношение на разноските са неоснователни.

По разноските. Предвид изхода от обжалването такива следва да се присъдят на въззиваемата страна. Претенцията е за заплащане на юрк. възнаграждение. Съдът го определя на 75 евро, предвид на това, че не е имало присъствие на представител и всички становища са били изпращани по електронна или обикновена поща.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 488 от 17.10. 2025 г., по гр.д. № 1375/ 2024 г. на РС – Търговище, В ЧАСТТА В КОЯТО Е е признато, че съществува вземането на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, против М. Й. М., ЕГН ********** и Н. Т. М., ЕГН **********, за всеки за сумата от по 425,26 лева главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от м. 07.2021 г. до м. 04.2023 г., 4 ведно със законната лихва от 12.07.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, 79,03 мораторна лихва за забава от 15.09.2022 г. до 14.06.2024 г., както и суми за дялово разпределение – 25,42 лева – главница за периода от м.

07.2021 г. до м.04.2023г., ведно със законната лихва от 12.07.2024г. до окончателното изплащане на вземането, 6,56 лева – лихва за периода от 16.07.2021 г. до 14.06.2024 г.; за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 498/05.08.2024 г. по ч.гр.д. № 1050/2014г. по описа на РС – Търговище, както и в частта за разноските, като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА М. Й. М., ЕГН ********** и Н. Т. М., ЕГН **********, да заплатят на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046 сумата от 75 евро – направени разноски пред втората инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5