Решение № 371 от 09.11.2022, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 371 гр. П., 09.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Николинка П. при участието на секретаря Галина Г. Младенова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20225200500450 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 513/18.05.2022 г., постановено по гр.д. № 1945/2022 г. Пазарджишкият районен съд е отхвърлил иска на Д. Т. К. с ЕГН **********, от с.Д., общ.П., ул. „13-а“ № 3, против Н. И. Ф. с ЕГН **********, от с. Б., общ. П., ул. „34-а“ № 9; Л. Т. Б. с ЕГН ********** и В. А. Б. с ЕГН **********, и двамата от с.

Д., общ. П., ул. „1-ва“ № 44, за изкупуване на основание чл.33, ал.2 ЗС на идеални части от дворно място с площ 1106 кв.м., съставляващо УПИ 11-160 в кв. 11 по плана на с. Д., общ. П. при условията на сключения между първите двама ответници договор за продажба, обективиран в нот. акт № 198 от 07.04.2021 г., том II, рег. № 4439, нот. д. № 377/2021 г. по регистъра на А.И. нотариус с рег. № 423 в НК.

Осъдил е Д. Т. К. да заплати на Н. И. Ф. съдебни разноски в размер на 730 лв.

Осъдил е Д. Т. К. да заплати на Л. Т. Б. съдебни разноски в размер на 600 лв.

Осъдил е Д. Т. К. да заплати на ответника В. А. Б. съдебни разноски в размер на 460 лв.

Против така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от Д. Т. К. чрез неговия процесуален пълномощник с 1 изложени оплаквания за незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че решението на районния съд е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано. Твърди, че съдът е изложил твърде абстрактни разсъждения, които не държат сметка нито за конкретния спор, нито за принципното тълкуване на вещноправната конверсия в константната практика на ВКС.

Цитираните в обжалвания акт съдебни решения били разбрани неправилно от решаващия съд. Жалбоподателят твърди, че до 2021 г., когато е продал имота на ответниците Б.и, ответникът Н. Ф. притежавал и владял единствено 588/1106 кв.м идеални части от него, видно от нотариалния акт, с който е придобил частите от своя дядо Х.В., респективно праводателят му съща е владял идеални части от имота и тъй като владението е осъществявано върху реална част, придобивната давност не била изтекла преди 1973 г., в какъвто смисъл била практиката на ВКС, цитирана в обжалваното решение. В този смисъл било невъзможно да се приеме, че владяната част е придобита по давност, каквото възражение ответникът е поддържал в процеса.

Същевременно сега действащият текст на чл.200 от ЗУТ предпоставял при изтекла придобивна давност по отношение на реална част от съсобствен имот, тази част да отговаря на изискванията на чл.19 от ЗУТ. Това по аналогия водело до извода, че всяка от реалните части, по отношение на които е изтекла такава давност, следва да отговаря на това изискване за минимална площ, лице на парцела, достъп до улица и т.н., какъвто не бил настоящият случай. Прилагайки конверсията за придобиване на идеални части от недвижим жилищен имот чрез сделка за реална част от него по аналогия към придобиване на идеални части при продажба на реална част от урегулиран поземлен имот и тълкувайки волята на страните, районният съд сам бил стигнал до извода, че страните не са изразявали воля да сключат договор за идеална част, вместо за реална. Тази логика се извеждала от кадастралните скици на имота и от фактическото положение относно ползването.

Жалбоподателят поддържа, че в първоинстанционното производство изследването на този въпрос било извън предметния обхват на спора и било направено напълно произволно от съда. В нотариалния акт на Н. Ф. ясно било записано, че той е собственик на идеални, а не на реални части на имота, а самият той добре знаел, че не е извършвана делба на съсобствеността в УПИ ІІ-106, в квартал 11 по плана на село Д. между него и ищеца. В този смисъл ответниците не разполагали с право да се възползват от незаконното заснемане на тези идеални части като отделен имот, извършено от Службата по кадастър, нито да отстояват право да притежават идеалните части като отделен имот, недопустим според териториално-устройствения закон.

Цитираното от районния съд Решение № 1168 от 17.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3511/2007 г., 111 г. о., ГК, в случая било неприложимо, тъй като то 2 било постановено при напълно различна фактическа обстановка. В настоящия казус ставало дума за сделка, с която се прехвърлят 559 кв.м, които, макар и вписани в нотариалния акт като самостоятелен имот, не преставали да бъдат част от по-голям поземлен имот с площ, надвишаваща продадената квадратура. В казуса, пред който решаващият състав на PC П. бил изправен, собствеността върху продадената площ безспорно принадлежала на ответника-продавач, само че тези 559 кв.м по необходимост представлявали идеална част от съсобствения с ищеца УПИ 11-106, в квартал 11 по плана на село Д..

Искането е да бъде отменено обжалваното решение № 513 от 18.05.2022 г. по гр.дело № 1945/2021 г. по описа на PC П. и вместо него да бъде поставено ново, с което да бъде предоставено на ищеца в качеството му на съсобственик правото да изкупи за сумата от 1500 лева идеалните части от УПИ II-106, в квартал 11 по плана на село Д., продадени от неговия съсобственик - ответника Ф., в нарушение на чл.33 от ЗС, с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 87, т.9. н.д. № 1381/2021 г., вх. рег.

№ 2532/07.04.2021 г., в който те са описани като Поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 559 кв.м, с адрес: с.Д., п.к. 4414, ул.

,Д.” № 9, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди. Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Н. Ф., Л. Б. и Валичка Б. чрез техния процесуален пълномощник с изложени съображения за правилност на обжалваното решение. Районният съд правилно бил очертал спора, като е приел, че той се свежда до това дали между ответниците е сключен договор за продажба на самостоятелен недвижим имот или са продадени идеални части от УПИ II-106, в квартал 11 по плана на село Д.. Н.

Ф. бил оспорил твърдението на ищеца, че са съсобственици в притежанието на един и същ недвижим имот и се е позовал на изтекла в негова полза 10 годишна придобивна давност като е твърдял, че имотът може да се обособи като самостоятелен УПИ съобразно изискванията на чл.19 от ЗУТ. Купувачът Б. от своя страна бил оспорил обстоятелството, че Д. К. има права върху имота. Твърдял бил, че е закупил реална част, представляваща самостоятелен УПИ и волята му е била за закупуване на самостоятелен имот. В същия смисъл били и възраженията, направени от В. Б.. От показанията на свидетелите В. и Л. било установено, че Ф. е упражнявал фактическа власт върху имота напълно самостоятелно и необезпокоявано, без намесата на други лица. От момента на придобиване на имота от Ф. през 2009 г. до момента на продажбата през 2021 г. били изминали повече от 10 години, поради което правото на собственост на продавача било напълно доказано. От 3 приетата по делото техническа експертиза било установено, че по границата между имоти с идентификатори *** и *** била материализирана паянтова ограда от циментови колове и метална мрежа, а вещото лице било предложило и два варианта за обособяване на двата имота, включени в един урегулиран поземлен имот II-106, в квартал 11 по плана на село Д. в самостоятелни УПИ съгласно изискванията на чл.19 от ЗУТ, поради което следвало да се приеме, че са осъществени и предпоставките на чл.200, ал.1 от ЗУТ за придобиване на спорната реална част по давност.

Искането е решението на районния съд да бъде потвърдено с присъждане на разноските за тази инстанция.

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата на страните, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

В исковата си молба против Н. И. Ф. Л. Т. Б. и В. А. Б. ищецът Д. Т. К. е твърдял, че съгласно нотариален акт № 189, т,5, н.д. № 843/2011 г. вх.рег. № 1413 от 30.03.2011 г. по описа на СВ при PC П. е собственик на основание дарение от неговата леля А.Г. и братовчедка му К.Г. иа общо 5/6 идеални части от следния недвижим имот: 518/1106 кв.м ид.части от УПИ IІ-06, в квартал 11 по плана на село Д., общ.П., целият с площ от 1106 кв.м, незастроен. Дарителка А.Г. притежавала въпросните идеални части от този имот по силата на съдебна делба по гр. д № 809/1975 г. и нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка № 178, том 1, дело 414/1978 г. И в двата цитирани документа имотът бил описан като част от парцел ІІ-106, в квартал 11 по плаца на село Д.. Така той фигурирал и в редица удостоверения за описание и идентичност, издадени от Кметство с.Д. през последните двадесет години, а именно: Удостоверение изх. № 15/26.10.2001 г., Удостоверение изх. № 14/14.04.2006 г. и Удостоверение изх. № 7/18.02.2011 г. Останалите идеални наети от имота - 588/1106 кв.м ид.ч. последно са били собствени на ответника Н. И. Ф., който ги е получил чрез дарение от двоя дядо Х.А.В. с нотариален акт № 62, том 12, н.д. № 2076/2009 г., вх.рег. № 3341 от 29.06.2009 г. по описа на СВ при PC П.. В него отново УПИ II-106, в квартал 11 представлява цял общ имот, както било и според Скица изх. № 20/11.04.2006 г., издадена от Кметство с.Д..

При тези обстоятелства за ищеца оставало напълно неясно как в АГКК служба П., след влизане в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Д., одобрени със Заповед РД-18-201/29.05.2020 г., на ИД на АГКК общият имот се е оказал разделен на два отделни такива с различни идентификатори - *** и ***, като и за двата било

4 указано, че имат номер по предходен план: 106, квартал 11, парцел ІІ обстоятелство, отразено в Скица на ПИ № 15-321993-26.03.2021 г. на СГКК П. и скица-извадка oт официалния сайт на АГКК. Според по-късно изготвената скица № 174/11.05.2021 г., издадена от Община П., имотът все още продължавал да бъде общ.

Ищецът е твърдял, че със съсобственика и ответник но делото Н. И. Ф. никога не са правили делба на съсобствения имот, нито пък някои от праводателите им са разделили съсобствеността, а не било извършвано и геодезическо заснемане или друга административна процедура с цел разделянето на общия УПИ на два отделни имота. В този смисъл дори УПИ II-106 в АГКК да се водел като два отделни имота, то ищецът и първият ответник се явявали съсобственици във всеки от тези два имота за съответните идеални части според правото им на собственост.

По тази причина, след като узнал, че с нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 87, т.9, н.д. № 1381/2021 г., вх.рег. № 2532/07.04.2021 г. съсобственикът му Н. И. Ф. - първи ответник по делото е продал на втория ответник Л. Т. Б. Поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 559 кв.м, за ищеца като за заинтересован съсобственик възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск, тъй като Н. И. Ф. не му бил предлагал по никакъв начин аз да закупи имота на каквато и да било цена, нито пък К. бил отказвал да стори това с писмена декларация. Ищецът случайно научил за сделката и в законоустановения двумесечен срок от продажбата е заявил, че желае да изкупи частта от общия имот, която Н. И. Ф. е продал без негово знание и съгласие и в негова вреда на Л. Т. Б. при действително уговорените условия, които участниците в нотариалното производство са декларирали, че възлизат на цена от 1500 лв..

Твърдял е, че продажбата действително е сключена в негова вреда, тъй като при формалното разделяне на имота в АГКК единият от имотите - в случая този, който може би продавачът е смятал, че остава за ищеца - *** е без каквото и да било лице към улица и за него нямало изрично учреден сервитут като право на преминаване, следователно той реално бил напълно неизползваем, респективно невъзможен за застрояване и продажба. Поради това счита, че подобно разделяне на две части по ширината на имота не отговаряло на изискванията на закона и било недопустимо с оглед нормите за обособяване на самостоятелен имот със съответното лице и достъп. Заявил е също, че с оглед разположението и квадратурата му, разделянето е абсолютно невъзможно на два самостоятелни имота.

Разпечатката съдържа 31 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2464e587-9e83-4e94-8695-add7a1530a29