Решение № 83 от 22.02.2022, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Дупница, 22.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Б. Димитров при участието на секретаря Роза Д. Цветанова като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело №

20211510102121 по описа за 2021 година

АЛ. ИВ. ИВ., ЕГН ********** , е предявила срещу Община Сапарева баня, адрес: гр.

Сапарева баня, ул. "Германея" № 1, обективно съединени искове при условията на кумулативност с правно основание чл.49 и чл. 86 ЗЗД. Искането е да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата: - сумата 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания при увреждане /получена травма при падане/, настъпило на 31.05.2021 г. на тротоара на ул. „***, с. ****, общ. ****; - сумата 1452, 80 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разходи за лечение; - сумата 416, 70 лв. на основание чл. 86 ЗЗД, представляваща лихва за забава върху обезщетение за неимуществени вреди за периода 31.05.2021 г. - 27.10.2021 г.; - сумата 60, 50 лв. на основание чл. 86 ЗЗД, представляваща лихва за забава върху обезщетение за имуществени вреди за периода 31.05.2021 г. - 27.10.2021 г.; ведно със законната лихва върху обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди от подаване на исковата молба до изплащането им.

Претендира и деловодните разноски.

Ищцата твърди, че на 31.05.2021 г. около 11, 20 ч. в с. ****, общ. ****, се движела по тротоара на ул. „*** в непосредствена близост до автобусна спирка в посока гр. ****. Пред магазин за хранителни стоки „Алекса 2015” и пералня „Роса“ стъпила върху тротоарна плоча, част от която липсвала, загубила равновесие, залитнала настрани и стъпила върху втора счупена плоча, след което паднала на земята с цялото си тяло в участъка от тротоара, който бил с изцяло изпочупени на парчета тротоарни плочи. Не можела да се изправи сама и се наложило да й помогнат минувачи. Стъпването с левия крак било невъзможно. Била транспортирана до спешния център в гр. Дупница, след което в МБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕООД при назначена рентгенография било установено счупване на глезена на левия крак.

1

Заради отворената рана била поставена само шина, а след седмица била направена втора рентгенова снимка, от която се установило, че има разместване на костта при счупването. Оказала се необходима оперативна намеса, заради която ищцата на 08.06.2021 г. постъпила в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД. При хирургичната операция чрез латерален достъп фрактурата на ляв фибуларен малеол била фиксирана с плака и винтове, чрез медиален достъп фрактурата на ляв тибиален малеол била фиксирана чрез два винта, като са поставени и два синдезмални винта. На 14.06.2021 г. била изписана от лечебното заведение с предписание да спазва следстационарен режим, да провежда рехабилитационна програма, да продължи антикоагулантната терапия.

В резултат на описаната злополука ищцата не може да се обслужва самостоятелно и близки и приятели й помагат в ежедневните дейности. След инцидента и оперативната намеса все още изпитва силна болка, неспокойна и нервна е, не може да спи, тревожи се от факта, че други хора трябва да се грижат за нея при извършване на нормални ежедневни дейности. По принцип е много деен човек, но вследствие обездвижването се чувства безпомощна и безсилна.

Към момента на предявяване на иска - почти пет месеца след инцидента, все още изпитва силна болка, като придвижването й е затруднено и с патерици. Всичко това води до негативни психични изживявания и емоционално състояние, тя е под стрес и постоянно напрежение дали ще може да ходи нормално и да води пълноценен живот след претърпените травма и операция.

Наред с това ищцата претърпяла и имуществени вреди, изразяващи се в разходи за закупуване на поставените при операцията импланти и следоперативно лечение.

Счита, че ответната община има задължение за поддръжката на тротоара на мястото на инцидента, поради което отговаря за виновното неизпълнение от нейни служители на дейността по ремонт и поддръжка на тротоара.

В постъпилия отговор се оспорва основателността на исковете. Твърди се, че инцидентът представлява трудова злополука и за обезщетяването на настъпилите вреди отговаря работодателят. Твърди се липса на дупка в тротоара, а само напукани плочки. Ищцата познавала мястото на инцидента и е проявила небрежност.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

Ищцата е представила: епикриза от МБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕООД /с посочено извършване на 31.05.2021 г. на рентгенография и установяване на гореописаната фрактура/; епикриза от УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов" ЕАД – София, видно от която АЛ. ИВ. ИВ. е постъпила за лечение на 08.06.2021 г. и е изписана на 14.06.2021 г., след оперативно лечение на установеното счупване на костите на левия глезен; 5 бр. фактури от УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов" ЕАД, с клиент ищцата и посочена обща сума за ползваните медицински консумативи 1452, 80 лв.; 3 бр. болнични листове за ползван отпуск по болест за периода от 31.05.2021 г. до 13.08.2021 г.

В показанията си свидетелят К**** В. сочи, че при инцидента бил пред магазина на улица „***“ в с. ****, като мястото представлява широка спирка на обществения транспорт. Видял ищцата да слиза от лек автомобил и да отива до магазина, а на връщане носела чаши с кафе.

Насочила се към лекия автомобил, като трябвало да мине през участък от около 2-3 кв. м., в който тротоарните плочи били изпочупени, клатещи се, с липсващи парчета и дупки на мястото на тези парчета. Ищцата стъпила на разклатена плочка, залитнала и паднала, след което изкрещяла от болка. Свидетелят й оказал помощ, при което видял, че кракът й е неестествено извит.

2

От показанията на свидетеля И. В. /баща на ищцата/ се установява, че след инцидента в продължение на около два месеца ищцата имала нужда от постоянна помощ във всекидневието, тъй като не можела да стъпва с левия крак; в този период се налагало да приема и обезболяващи лекарства. И към момента на разпита оплакванията от болка при стъпване продължават, но в помалка степен.

Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза, неоспорена от страните и приета от съда, при описаната злополука ищцата е получила /уточнено в съдебното заседание/ счупване на левия глезен на три места. Обстоятелствата, описани от ищцата – стъпване накриво и последващо падане, съответстват на характера на фрактурите, получени поради мощно форсирано усукване на глезена.

Травмите са били съпътствани със силни болки и ограничение на движението на крака, като временната нетрудоспособност е за срок от минимум 4 месеца. При правилно проведено лечение се очаква пълно възстановяване след минимум 4-6 месеца. Възможно е при претоварване на глезена да се получава умерен оток и болка в период от около една година. Не е необходимо приемане на обезболяващи лекарства.

По реда на чл.176 ГПК ищцата е заявила, че работи в описания в исковата молба и от свидетеля К**** В. магазин като продавач- консултант, но в момента на инцидента не била на работа – на посочената дата трябвало да полага труд от 14, 00 ч. до 19, 00 ч. В подкрепа на заявеното тя е представила удостоверение и изготвен работен график от работодателя; от тези документи е видно, че работата в магазина се извършва на смени от двама служители.

При така установените факти и обстоятелства по делото, съдът намира следното от правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл.49 от ЗЗД и в тежест на ищеца е да докаже, че са налице всички елементи от фактическия състав на посочената разпоредба: механизма на причиняване на вредите, вида и размера на вредите, тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл.49 от ЗЗД е възложил работа, както и да са причинени вследствие противоправно деяние при или по повод на възложената работа, причинна връзка между вредите и противоправното поведение на причинителя; причинителят да е действал виновно, като вината му се предполага до доказване на противното. Ответникът следва да докаже възраженията си, направени с отговора на исковата молба, за наличие на съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД .

От показанията на свидетеля К**** В. се установи, че към 31.05.2021 г. в района на инцидента - спирка на обществения транспорт на улица „***“ в с. ****, имало участък от около 23 кв. м., в който тротоарните плочи били изпочупени, клатещи се, с липсващи парчета и дупки на мястото на тези парчета. Ищцата стъпила на разклатена плоча, в резултат на което изгубила равновесие, залитнала и паднала.

Падането предизвикало усукване на левия крак, довело съгласно представените епикризи и заключението по съдебно-медицинската експертиза до счупване на левия глезен на три места.

Заявеното в отговора от ответника, че на мястото на инцидента няма дупка в тротоара, а само пукнати плочи, не опровергава описания от свидетеля К**** В. механизъм на получаване на увреждането – начупените тротоарни плочи очевидно не представляват стабилна повърхност и стъпването върху такива начупени и нестабилни плочи създава риск за загуба на равновесие и падане. Във връзка с твърдението за проявена от ищцата небрежност /предвид установеното по 3 делото, че при инцидента е носела чаши с кафе/ ответникът не е ангажирал доказателства, от които да се установява конкретно нейно действие или бездействие, довело до настъпване на вредоносния резултат; не са такива доказателства предположенията или допусканията на страната, респ. – на вещото лице, което при изрично зададен от ответника въпрос е отговорило, че стъпването накриво би могло да се дължи и на разконцентриране /от друга страна житейски достоверно е да се приеме, че носенето на чаши с течност изисква придвижване с малки крачки и повишено внимание и пострадалата се е движила именно по такъв начин/. В този смисъл е неоснователно и направеното при условия на евентуалност възражение за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД.

Неоснователен е доводът на ответника, че инцидентът представлява трудова злополука и претенциите за обезвреда следва да се насочат към работодателя, не само защото в случая е установено, че ищцата не е била на работа при описаното падане. В чл.200 КТ е уредена безвиновната отговорност на работодателя за причинени на негов работник или служител вреди от трудова злополука или професионално заболяване, като законът не се интересува от причинителя и неговата вина. Но законодателят не изключва обезщетяване на тези вреди по общия граждански ред за непозволено увреждане, когато вредите са виновно причинени от друго лице. Пострадалият има възможност за избор срещу кого да насочи претенцията си за обезвреда - срещу прекия причинител с иск по чл. 45 ЗЗД или срещу работодателя си с иск по чл. 200 КТ. За едни и същи вреди обаче пострадалият не може да бъде обезщетен два пъти. Затова, когато с влязъл в сила съдебен акт е уважен искът му по чл. 45 ЗЗД срещу причинителя на увреждането за определени вреди, не може да бъде ангажирана и отговорността на работодателя по чл. 200 КТ за същите вреди. Работодателят може да бъде осъден да заплати обезщетение само за вреди, за които не е присъдено обезщетение на пострадалия /Решение № 354 от 3.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 714/2009 г., III г. о., ГК/.

Общинската улична и тротоарна мрежа са със статут на публична общинска собственост, като изграждането, ремонта и поддържането им се осъществяват от общините, а самото поддържане е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, включително предпазването им от преждевременно износване, охрана и защита. Организирането на дейността по поддържане на тротоарите в границите на урбанизираните територии е задължение на съответната община – чл.30, ал.4 от Закона за пътищата, а разпоредбата на чл.11, ал.1 от ЗОС вменява в тежест на собственика /ответник по иска/ задължението да управлява общинските имоти в интерес на населението съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Общините са длъжни да изпълняват възложените им правомощия, защото така те постигат целта на закона - добро управление на съответните обществени процеси. Когато общината не предприеме предписано от закона действие, или го предприеме, без да положи дължимата грижа, и от това настъпят вреди, тя дължи обезщетение - Решение № 149 от 22.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 736/2020 г., IV г. о., ГК.

Разпечатката съдържа 33 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2464cd9d-414f-45d6-ae11-a69c00135d60