Определение № 6626 от 26.11.2025, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6626 гр. Бургас, 26.11.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАН Г. ДЕЧЕВ при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело № 20242120108129 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по исковата молба на Г. Х. Д., ЕГН ********** от ***, С. Х. И., ЕГН ********** от *** и Т. И. Н. , ЕГН ********** от *** против К. П. Д., ЕГН ********** от *** за приемане за установено, че ответникът не е собственик на поземлен имот с площ от 836 кв.м., за който е отреден имот с идентификатор ***, находящ се в м. ***, с. ***, с предназначение на територията земеделска, както и да бъде отменен нотариалният акт, с който ответникът е признат за собственик на имота по давност. Твърди се, че с решение на ПК *** били признати за възстановяване в полза на ищците, като наследници на Д. Х. К. множество земеделски земи, част от които попадат в зона на имотите по §4 ЗСПЗЗ. Реалното възстановяване на тези земи в границите на конкретни новообразувани имоти трябвало да се извърши със заповед за кмета на *** по реда на §4к, ал.7 ЗСПЗЗ. Признатите за възстановяване имоти били обособени по плана на новообразуваните имоти като имот № *** и имот № *** в м. ***. Ответникът обаче се снабдил с нотариален акт за собственост по давностно владение на имот, попадащ върху посочените имоти. Той подал жалба против плана на новообразуваните имоти, легитимирайки се като собственик с нотариалния акт. Тази жалба пречи на реалната реституция на имотите, които са признати в полза на ищците. Те оспорват правата на ответника върху имота и заявяват, че той не е могъл да ги придобие по давност. Невъзможно е ответникът да е владелец на имота, понеже имотът попада в зона по §4 ЗСПЗЗ и е бил даден на ползватели, които не са владелци. Освен това владението не е манифестирано по отношение на ищците. До завършване на реституционната процедура имотът е държавна собственост и не е могъл да се придобие по давност заради забраната в ЗС. Дори и ответникът да е упражнявал владение, това владение не може да се противопостави на ищците, според чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ. Давност върху подлежащи за възстановяване земеделски имоти може да тече само след като собствеността върху имота е била възстановена. Моли се искът да се уважи. Искът е по чл.124 ГПК.

Ответникът е подал отговор, в който се заявява, че искът е недопустим поради 1 липса на правен интерес. По същество искът се оспорва. Заявява се, че ответникът е признат за собственик на имота с нотариален акт, след извършване на обстоятелствена проверка.

Установено е било, че е налице давностно владение върху него. Правният извод на нотариуса за собствеността на имота е верен. Имотът се владее от ответника явно и необезпокоявано повече от 10 години. Ищците не са го ползвали или владеели. В резултат на изтеклата давност, ответникът е станал собственик на имота. По делото не се опровергават фактите, установени в нотариалното производство. Моли за отхвърляне на исковете.

При преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните за случая законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и правни изводи:

От представеното удостоверение се установява, че ищците са наследници на Д. Х.

К., починал на ***г.

С протокол № 2865/10.03.1993г. на ПК-*** е признато и определено за възстановяване правото на собственост на наследниците на Д. Х. К. върху земеделски земи с план за земеразделяне, както следва: 3 дка в местността ***, 3 дка в местността ***, 2 дка в местността ***, 6 дка в местността ***, 2 дка в местността ***, 0.5 дка без посочена местност и 33.2 дка без посочена местност.

С нотариален акт № ***г., том I, рег. № ***, дело № ***/2024г. е бил признат К. П.

Д. за собственик на основание изтекла придобивна давност върху недвижим имот в с. ***, представляващ поземлен имот с площ от 836 кв.м., за който е отреден имот с идентификатор ***, в м. ***, село ***, предназначение на територията земеделска, за труд и отдих, с номер по предходен план 115, при описани граници.

Налице са данни, че К. П. Д. е подал жалба срещу одобрения със заповед № РД-0920/29.05.2024г. на областния управител план на новообразуваните имоти и регистъра към него на земеделски земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актовете по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, за местност ***, с. ***. Жалбата касае поземлен имот с идентификатор ***. Заявил е, че имотът е негова собственост и го е придобил по давност. Образувано е пред БРС дело по повод на жалбата – гр. дело № 5068/2024г., което е спряно до приключване на настоящото дело. Съдът е счел, че спорът по настоящото дело е преюдициален.

По делото е изготвена съдебно-техническа експертиза, според която с решението на ПК от 1993г. в полза на наследниците на Д. Х. К. са признати и определени за възстановяване с план за земеразделяне общо 7 земеделски имота. С договор за продажба от 1947г. З. Х. К. е продала на Д. Х. К. общо 4 ниви. Нивите по т. 3 и 4 от договора за продажба съответстват на земеделските земи по т.2 и 3 от реституционното решение. Към преписката № 2865/1993г. на ОСЗ *** е представен стар картен материал от 1934г. Според вещото лице, земите собственост на З. К., праводател на Д. К., съответстват на ниви с № № *** и ***.

Земеделската земя по т.2 от реституционното решение, се намира в м. ***. По плана от 1934г. земята е отразена под № ***. Имотът съответства на поземлен имот с № *** от КВС.

Сега ПИ № *** е част от ПИ с идентификатор *** по КККР. Този имот с намира на един километър югозападно от м. ***. Според експертизата, имотът не попада в зона на ползвателски земи по смисъла на §4 ПЗР на ЗСПЗЗ и не е предмет на настоящия спор.

Земеделската земя по т.3 от реституционното решение е имот № 59 по плана от 1934г. Този имот попада в местността ***. Тази местност е зона на ползвателски земи по §4 ЗСПЗЗ. Така че недвижимият имот по т.3 от решението попада в зоната на ползвателските земи. Според експертизата, новообразувани поземлен имоти *** и *** по ПНИ са записани в регистъра към плана на Д. Х. К. НПИ *** попада с 208.20 кв.м. в границите на процесния поземлен имот с идентификатор *** по плана на КККР. Изводът на експертизата е, че на ищците са били признати за възстановяване НПИ *** и *** по ПНИ за местността ***. Двата новообразувани имота попадат в общо единадесет поземлени имота по кадастралната карта.

Новообразуваният имот *** попада частично в процесния поземлен имот с идентификатор *** по КККРна с. ***, с площ от 208.20 кв.м.

2

Искът е отрицателен установителен иск и е за отричане правото на собственост на ответника върху процесния недвижим имот с идентификатор ***. Отрицателен установителен иск обаче не може да се предявява във всеки случай, а следва ищецът да докаже правен интерес от предявяването му.

Според Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора.

Интерес от отрицателния установителен иск може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ обект.

С отрицателен установителен иск може да се защитават и фактически състояния.

Такъв е случаят, при който владението е смутено /но не е отнето/ преди да са изтекли шест месеца от установяването му от лице, което неоснователно претендира, че е собственик.

Интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице и когато ищецът има възможност да придобие имота на оригинерно основание или по реституция, ако отрече претендираните от ответника права.

Прието също така с посоченото ТР, че всяка страна, независимо от процесуалното си качество, следва да установи фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. При отрицателния установителен иск за собственост и други вещни права ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес. Той следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича. В противен случай, ищецът ще бъде освободен от това да доказва каквото и да било претендирано от него право върху вещта. Единствено ответникът ще е длъжен да доказва съществуването на отричаното от ищеца право на собственост или друго вещно право, докато ищецът ще се задоволи само с възраженията си, че такова право не е възниквало или е било погасено. Ако по волята на ищеца началото на процеса бъде поставено при условия, изискващи активност при доказването единствено от страна на ответника по отрицателния установителен иск, това би означавало да се защитава право, което изобщо може и да не съществува. Ако ищецът не докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес, производството се прекратява. Въпросът за евентуалното наличие, респективно липсата на самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката на съда за правния интерес от установяването, т. е. за допустимостта на иска като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му, но не е част от предмета на претенцията.

Несъмнено, ищецът би могъл да предяви съдебно своето право, ако иска да получи защита чрез установяването му със сила на пресъдено нещо, но тогава би се стигнало до предявяване и на положителен установителен иск, т. е. до обективно съединяване на искове.

Наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат. Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото. Когато констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът прекратява производството по делото, без да се произнася по основателността на претенцията - дали ответникът притежава или не претендираното от него и отричано от ищеца вещно право.

В случая ищците заявяват, че с решение на ПК от 1993г. им било признато правото на възстановяване с план за земеразделяне на редица земеделски имоти, два от които са имот от 3 дка с № 2 и имот от 2 дка с № 3 от заявлението за реституция, намиращи се в м. ***.

Оказало се, че тези два имота са в зоната на ползвателските имоти по §4 ЗСПЗЗ. Така че 3 според ищците, с решението си ПК само им е признала правото на възстановяване на имотите, като реалното им възстановяване в конкретни новообразувани имоти трябвало да се извърши със заповед на кмета на общината по §4к, ал.7 ЗСПЗЗ. Понеже ответникът се снабдил с нотариален акт за имот, попадащ върху двата имота и е обжалвал плана на новообразуваните имоти, така препятства влизането му в сила и реалната реституция на имотите в полза на ищците. Така според ищците, за тях има правен интерес от предявяване на иск за отричане на правата на ответника.

Съществува многобройна съдебна практика /напр. решение № 61 от 14.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 562/2011 г., II г. о., ГК/, че е допустим отрицателен установителен иск, че ответникът не е собственик по давност на земи, които са признати за възстановяване в полза на бившите собственици и се намират в ползвателски зони по §4 ЗСПЗЗ, като съдът се е произнасял по съществото на спора. Тази допустимост се извежда от факта, че след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти и последващото издаване на заповедта по §4к, ал.7 ЗСПЗЗ, бившите собственици ще възстановят правото си на собственост върху имотите, които вече са оформени с площ и граници и могат да бъдат самостоятелни обекти на собственост. Така че ако трето лице междувременно се е снабдило с нотариален акт за собственост на имота по давност, то реституираните собственици, притежаващи решение за право на възстановяване на собственост в терени по §4 ЗСПЗЗ, ще имат интерес да заведат против него отрицателен установителен иск, че не е собственик, като с уважаване на такъв иск претенциите на третото лице ще бъдат отстранени.

Разпечатката съдържа 32 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2463b803-bee9-4692-8835-843c16eba8a3