Решение № 68 от 30.01.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. София, 30.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело № 20231001000346 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Министерство на здравеопазването срещу Решение № 260015/ 09.01.2023год. , постановено по т.д. № 988/2020год. на СГС , с което са отхвърлени исковете на въззивника срещу „ Бул Мед Инвестмънт „ АД както следва : на основание чл.92 от ЗЗД за сумата от 2 518 689.00 лева- неустойка по по чл. 41,ал.1 от Договор № РД-11-320/20.07.2015год., на основание чл. 92 от ЗЗД- за сума в размер на 2 518 689.00леванеустойка по чл.41, ал.2 от Договор № РД-11-320/20.07.2015год., на основание чл.86 от ЗЗДсумата от 400 923.40 лева- лихва за забава върху неустойката по чл.41, ал.2 от договора за периода от 26.10.2018год.до 20.05.2020год., ведно със законната лихва върху посочените главници от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Във въззивната жалба се поддържа неправилност на първоинстанционното решение . Твърди се и се излагат доводи за това , че първоинстанционният съд неправилно бил приел че не е налице пълно неизпълнение на задълженията на изпълнителя за гаранционна отговорност и обслужване , за които се дължи неустойка по чл. 41,ал.2 от процесния договор. Сочи се като неправилен извода на първоинстанционния съд за нищожност на уговорената между страните неустоечна клауза по чл. 41, ал.1 от процесния договор. В тази връзка се поддържа, че спорната клауза била съобразена със задължителните образци на Договор за доставка на специализирана медицинска апаратура на Агенцията за обществени поръчки, че същата била универсална и налична по множество други договори, по които същата била приемана за валидна. Неправилно било прието от първоинстанционния съд, че клаузата за неустойка била обща, а напротив- уреждала изрично хипотезите, при които била неприложима. Така, по метода на изключването , същата определяла хипотезите на приложимост. Твърди се , че ответникът едва в настоящото производство бил оспорил валидността на неустоечната клауза и нейния размер . Погрешно било и тълкуването на първоинстанционния съд, че е следвало обезпечението на възложителя да е усвояване на гаранцията, а не налагане на неустойка. В тази връзка се сочи, че гаранцията за изпълнение е била изтекла и съответно възложителят е нямал възможност да усвои същата. Поддържа се, че вредите на възложителя не могат да бъдат ограничени до размера на гаранцията, тъй като в случая 1 действително понесените такива значително надвишават нейния размер. Оспорва се и приетата от съда прекомерност на неустойката с твърдения за недопустимост на подобна констатация, с оглед качеството на търговец на ответното дружество, а липсата на наведено възражение в този смисъл.

Поддържа се , че е налице пълно неизпълнение от страна на ответника на поетите от него с процесния договор задължения и оттук - основателност на предявените на основание чл. 92 от ЗЗД искови претенции, респ. чл. 86 от ЗЗД, противно на възприетото от първоинстанционния съд.

По изложените доводи се прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново за уважаване изцяло на предявените искови претенции, ведно с произтичащите от това законови последици.

В подаден писмен отговор от „ Бул Мед Инвестмънт „ АД се поддържа, че обжалваното решение е правилно и обосновано, а изложените във въззивната жалба оплаквания - несъстоятелни. Твърди се , че правилно първоинстанционния съд бил приел за нищожна клаузата за неустойка по чл. 41, ал.1 от процесния договор, тъй като обхвата на неустойката бил неопределен, доколкото в нея не било ясно и точно посочено задължението, което обезпечава. Същата не можело да се приеме за определена чрез въведеното в нея изключение от приложното й поле. Счита се , че определянето на съдържанието на един договор чрез типови клаузи или въобще типовия договор не може да валидира една нищожна уговорка . Поддържа се, че интересът за обезпечаване с неустойка изисква да се определи точно задължението и вида на неизпълнението, от които биха произтекли вреди. Смисълът на неустойката бил да обезпечи главното задължение , а не просто да се предвиди като клауза в договора и да служи като форма на неоснователно обогатяване. Сочи се като правилен и изводът на съда, че дори и да се приме, че неустойката обезпечава точното във времево отношение изпълнение на задължението за предоставяне на парична гаранция ,то тази клауза също било нищожна, тъй като задължението, което обезпечава не било главно и възложителят имал право да усвои гаранцията, а предвидената неустойка можела да достигне до 25 % от стойността на договора и така да надхвърли многократно размера на неизпълненото задължение.

Ако неустойката обезпечавала точното неизпълнение на задължението за обучение на персонала, то се твърди, че същата отново би излязла от присъщите й функции. В случая на приета валидност на неустоечната клауза се подържа, че неустойката следва да бъде намалена в съответствие с изпълнената част. Поддържа се също така, че неустойката била уговорена за забавено изпълнение на задължението, а не за частично неизпълнение, поради което същата не намирала приложение при твърдяното неизпълнение. Излагат се доводи за това, че при непредоставяне на нова гаранция възложителят е имал право да задължи гаранционния депозит, а вместо това избира да претендира вреди в многократно по-голям размер, а това било в противоречие с обезпечителната функция на неустойката. Поддържа се, че непредоставянето в срок на гаранция от ответника може да обоснове евентуално изпадане в забава, но не би могло да валидира самата неустойка.

В писмения отговор се определя като правилен и обоснован извода на първоинстанционния съд за неоснователност на иска по чл.92 от ЗЗД, основан на клаузата на чл. 41, ал.2 от процесния договор.

Излагат се доводи за липса на твърдяното от въззивника –ищец пълно неизпълнение на договора от страна на изпълнителя като се поддържа , че в случая твърденията в действителност са за лошо, частично или неточно изпълнение. Пълно неизпълнение би било налице ако въобще не било осъществено гаранционно обслужване на целия срок на гаранцията , каквото не се установява по делото. Клаузата за неустойка не обезпечавала неизпълнението на задължение за предоставяне на гаранция. Последица от това неизпълнение било само удължаване на срока на гаранцията и това било изрично предвидено от страните. Поддържа се , че получаването на лицензия и удостоверение от АЯР за използване на медицинско оборудване с източник йонизиращо лъчение е на лечебното заведение, а не на производителя или на неговия представител. Независимо от получаването на лицензия на 20.12.2016год. условието за започване на гаранционния срок следвало да се счита за сбъднало на 18.12.2015год., когато бил подписан протокол за инсталация, монтаж и пускане в действие на оборудването. С оглед на това се твърди , че е налице забава на кредитора и се прави възражение по чл.96 от ЗЗД.

По изложените доводи се прави искане за отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна и за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно. При отхвърляне на въззивната жалба се претендират разноски за въззивното производство.

Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира въззивната жалба за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, имаща правен 2 интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на въззивната жалба настоящият въззивен състав приема за установено от фактическа страна:

Пред СГС е предявен иск от Министерство на здравеопазването срещу „ Бул Мед Инвестмънт“ АД за осъждане на ответника да заплати на ищеца на основание чл. 92 от ЗЗД сума в размер на 2 518 689 лева- неустойка по чл.41, ал.1 по Договор № РД-11-320/20.07.2015год. и представляваща 25 % от цената на договора и сума в размер на 2 518 689.00 лева – неустойка по чл.41, ал.2 от Договор № РД-11-320/20.07.2015год. и представляваща 25 % от цената на договора,ведно със законната лихва върху двете суми , считано от датата на предявяване на иска01.06.2020год. до окончателното им изплащане , както и на основание чл. 86 от ЗЗД - сумата от 400 923.40 лева , представляваща лихва за забава върху неустойката по чл.41, ал.2 от договора за периода от 26.10.2018год. до 20.05.2020год.

В исковата молба ищецът е твърдял, че е сключил с ответника Договор № РД -11320/20.07.2015год., по силата на който , в качеството си на изпълнител, ответникът е следвало да изпълни следните възложени му с договора дейности : доставка на медицинско оборудване, инсталиране , монтаж, настройка, подробно изпитване, контрол на качеството , пускане в действие и предаване в експлоатация с всички необходими за експлоатацията принадлежности и консумативи, обучение за работа с доставеното медицинско оборудване и гаранционно обслужване, включващо профилактика на доставеното медицинско оборудване. Твърдял е също така , че в изпълнение на договора ответника бил доставил роботизирана система за стереотактична радиохирургия / cyber knif/ в УМАЛ „ Св. Георги“ ЕАД през 2015год. като същата била въведена в експлоатация съгласно изискванията на закона след получаване на лицензия от Агенцията за ядрено регулиране на 20.12.2016год. Посочил е , че съгласно договореностите доставеното медицинско оборудване имало гаранционен срок и срок за гаранционна поддръжка 24 месеца , който бил започнал да тече от 21.12.2016год./ въвеждането в експлоатация / и изтичал на 21.12.2018год. Съгласно предвиденото в чл.15 от договора изпълнителят е следвало да осигури сервизно обслужване за бъзвъзмездно отстраняване на всички повреди и отклонение от изискванията за качество , които са възникнали в рамките на гаранционния срок като условията за осигуряване на поддръжката били уговорени в чл. 33 от договора. Ищецът е твърдял, че ответника не бил изпълнил описаните в чл.33 задължения , в следствие на което , а именно: неосигуряване на гаранционна поддръжка съгласно договореното cyber knif –ът многократно не бил работил, което създало сериозен отзвук в обществото и поставило в опасност живота на много хора.

Посочил е също така , че ответникът бил нарушил и чл.15, ал.3 от договора ,тъй като доставеното оборудване не било работило над уговорения лимит- 240 часа годишно. Така било налице и неизпълнение на задължението на ответника да осигури работата на cyber knif –ът по такъв начин, че максималната продължителност на прекратената работа на доставеното оборудване поради повреди или профилактика да не надвишава 240 часа годишно. Като последица от това ищецът е подържал , че гаранционният срок на доставеното оборудване е бил удължен с 3 401 дни и за този период ответникът е следвало да осигурява гаранционна поддръжка , но не е изпълнил това свое задължение. Така ответникът бил в пълно неизпълнение на задълженията си за предоставяне на гаранционна поддръжка както за периода от м. юни 2018год. до 21.12.2018 год. , така и за удължения срок от 3 401 дни, поради липса на лицензия, право и възможност да изпълнява тези дейности. Според ищеца, неизпълнението от страна на ответника на задължението му за предоставяне на гаранционна поддръжка съставлявало пълно неизпълнение на задълженията, произтичащи от раздел XI „ Гаранционна отговорност и обслужване“, раздел XII „ Следгаранционно обслужване“ и / или чл.13, ал.2 от договора и основание да се претендира от него неустойка в размер на 25 % от цената на договора, а именно 2 518 689 лева на съгласно чл.

41, ал.2 договора .

Ищецът е твърдял също така, че ответникът не бил изпълнил и своето задължение за поддържане на валидна гаранция за изпълнение съгласно чл.26 от договора. Същата била изтекла на 30.04.2018год.и въпреки отправените покани към ответника той не бил изпълнил това свое задължение . Основавайки се на изложеното ищецът е поддържал , че била налице хипотезата на чл. 41, ал.1 от договора и предвид разписаното в цитираната клауза ответникът дължал на възложителя неустойка в размер на 25% от цената на договора, а именно сумата от 2 518 689 лева.