Решение № 623 от 27.06.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 623 гр. Бургас, 27.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20202100502153 по описа за 2020 година

С Решение № 1855 от 30.07.2020г., постановено по гр. дело № 918/2020г. по описа на Районен съд – Бургас е осъдена Главна дирекция ,,Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР, гр. София, п.к. 1309, ул. ,,Пиротска“ № 171А, да заплати на Т. К. К., ЕГН ********** сумата от общо 1 787, 93 лева, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд, общо 247, 10 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1, 143 на положения от него, като ,,Началник дежурна смяна“ в Сектор СОД-Бургас към РД ,,ПБЗН“ Бургас, за периода от 01.01.2017г. до 31.01.2020г., 1 728 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху нея, считано от 10.02.2020г. до окончателното плащане, сумата от 234, 87 лева - обезщетение за забавено плащане за времето от 01.05.2017г. до 10.02.2020г., както и сумата от 350 лева - платено адвокатско възнаграждение.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ,,Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР на РБ, с адрес: гр.

София, ул. „Пиротска” № 171 А, представлявана от Директора – Главен 1

Комисар Николай Николов, чрез пълномощника - юрисконсулт Стойкова, с адрес на призоваване: гр. Бургас, ул. ,,Александър Велики“ № 37, в която се сочи, че първоинстанционното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и е необосновано. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд за субсидиарно прилагане Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), тъй като общата уредба на трудовите правоотношения се явява неприложима към служебните правоотношения на държавните служители, назначени по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, какъвто бил въззивникът. В подкрепа на изложеното е направен обзорен преглед на правната уредба, касаеща служебните правоотношения на държавните служители в МВР. Жалбоподателят твърди, че през процесния период действали Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба №8121з776/29.07.2016г., издадени на основание чл. 187, ал. 9 от ЗМВР., съгласно които, при сумирано отчитане на работното време, не се предвижда отработените часове нощен труд да се преизчисляват с коефициент 1.143.

Оспорва се извода на първоинстанционния съд, че за исковия период действа правилото на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. за превръщане на нощните часове в дневни. Заявява, че за държавните служители, чиито служебни правоотношения се уреждали от ЗМВР, положеният нощен труд с осемчасова продължителност, не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по 0, 25 лева на час съгласно Заповед №8121з791/28.10.2014г. на Министъра на вътрешните работи. Счита за недопустимо преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1.143 за генериране и заплащане на извънреден труд. Цитира съдебна практика на окръжните и районни съдилища. Намира, че с оглед нарочната уредба на видовете допълнителни възнаграждения и размера им, не били налице предпоставките за субсидиарно прилагане на КТ, ЗДСл и актовете, към които препращат.

Развива подробни съображения в тази насока. Излага становище, че ЗМВР препраща към Кодекса на труда само в определени разпоредби, като редът на полагане, отчитане и заплащане на нощен или извънреден труд бил изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ по тези елементи на служебните правоотношения на служителите няма. Намира за неправилен извода на първоинстанционния съд, че при преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд (между 22.00 и 6.00 часа) в дневен се дължало заплащане като извънреден труд. Подчертава, че ищецът претендира 2 заплащане на извънреден труд за време, попадащо в рамките на 24- часовите му дежурства. Развиват се съображения, че преизчисляването на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, получен от съотношението на продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица, работещи по трудово правоотношение, би означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма, в случая чл. 187, ал. 3 ЗМВР, която регламентирала специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени. В жалбата се посочва, че това противоречи на принципа на йерархия на нормативните актове. Излагат се аргументи, че в платежните ведомости се начислява нощен труд от трите групи – положен по график в рамките на месечната норма, положен по график над месечната норма и положен по заповед, но тези обстоятелства не са били отчетени от вещото лице по извършената съдебно счетоводна експертиза. Посочва се, че за да постанови неправилно решение, съдът е приел като доказателство резултатите от назначената от него по искане на ищеца съдебно[1]икономическа експертиза и е налице разминаване между исковата претенция и предмета на възложената съдебно-счетоводна експертиза. Относно присъдените лихви, въззивникът заявява, че поддържа становището, изразено в писмения отговор.

С жалбата се претендира да бъде постановено решение, с което да бъде отменено изцяло като неправилно първоинстанционното решение. При условията на евентуалност, в случай, че исковите претенции не бъдат отхвърлени изцяло, се моли да бъде взето предвид, че през периода 01.01.2018г.-17.07.2018г., трудът на работещите по КТ при сумарно изчисляване на работното време е отчитан без превръщане на нощните часове в дневни.

Отправя се искане за присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

В съдебно заседание въззивната страна не изпраща представител.

Депозира по делото писмено становище, в което поддържа жалбата и изразява становище по основателността й.

Ответната страна по въззивната жалба – Т. К. К., чрез адв. Златина Билянова - БАК, депозира по делото писмен отговор, в който посочва, че 3 атакуваното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. В отговора на въззивната жалба се прави подробен анализ на действащото и относимо към спора законодателство и се излагат подробни съображения по отношение на доводите на въззивния жалбоподател относно неправилността на атакуваното решение.

Претендира се да бъдат присъдени в полза на Т. К. К., направените по делото разноски във въззивната инстанция.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

В съдебно заседание ответната страна не се явява и не се представлява. Депозира по делото писмено становище, в което поддържа депозирания писмен отговор на въззивната жалба и изразява становище по основателността на претенцията.

Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са два обективно кумулативно съединени иска от Т. К. К. против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР, с които се претендира да бъде осъдена ответната страна да заплати на ищеца сумата от 1 374 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.01.2017г. до 31.01.2020г., получен след преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1, 143, сума в размер на 150 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата от 1 374 лева за периода от 01.05.2017. до датата на депозиране на исковата молба - 10.02.2020г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. В хода на производството, ищецът е отправил искане за изменение на претенцията чрез нейното увеличаване от сума в размер на 1 374 лева на сума в размер от 1 787, 93 лева, представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд, както и по отношение на претендираното обезщетение за забавено плащане от сума в размер на 150 лева в размер от 234, 87 лева и на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, съдът е приел направеното изменение с нарочно Определение от 15.07.2020г., постановено по гр. дело № 918/2020г. по описа на Районен съд – Бургас в 4 открито съдебно заседание.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор, с който ответната страна е оспорила иска. Твърди се, че ищецът има статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и по отношение на него намират приложение нормите, регулиращи работното време, съдържащи се в същия нормативен акт. От действалите през исковия период подзаконови нормативни актове – Наредба № 8121з-407/11.08.2014г, Наредба № 8121з592/25.05.2015г и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г на министъра на вътрешните работи само първата, в чл. 31, ал. 2, урежда умножаване на часовете положен нощен труд по коефициент 0, 143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за същия отчетен период. Оспорен е доводът, че е налице празнота в уредбата и следва да се приложи НСОРЗ.

Счита, че по аналогия се прилага нормативен акт, само ако даден въпрос не е уреден, а в цитираните наредби, както и в ЗМВР нощният труд е уреден подробно. ЗМВР и издадените по силата на законова делегация наредби на министъра на вътрешните работи, е специален закон по отношение на другите закони, регламентиращи трудовите и служебните правоотношения и те не могат да се прилагат по аналогия. Освен това, ако се прилага нормативен акт по аналогия, би трябвало да е ЗДСл, но не и КТ, а в Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация липсва механизъм за превръщане на нощния труд в дневен.

Първоинстанционният съд е уважил изцяло предявения иск, като е изложил мотиви, че цитираните в отговора на исковата молба наредби на Министъра на вътрешните работи не съдържат изрична норма за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент, каквато е съществувала в Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г, но при наличие на такава празнота в уредбата на реда за организация и разпределение на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивка, следва да намери приложение общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Съгласно чл. 9, ал. 2 от тази наредба, при сумирано отчитане на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е.

5

1,143. Съдът посочва, че е налице колизия между нормите на чл. 179, ал. 2 и чл. 188, ал. 2 от ЗМВР и процесното допълнително възнаграждение следва да бъде определено по предвижданията на нормативния акт от по-висока степен – чл. 188, ал. 2 от ЗМВР.

На основание чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната част, по останалите въпроси е органичен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка се констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По наведените оплаквания от въззивника за неправилност на решението съдът намира следното:

Безспорно е по делото, че ищецът е служител в МВР, със статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като през процесния период е полагал труд като „Началник дежурна смяна“ в Сектор СОД - Бургас към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР. Безспорно е също така, че за периода от 01.07.2017г. до 31.01.2020г. Т.

К. К. е полагал труд на дежурства по график, които се отчитат на тримесечие.

Вещото лице е дало заключение, че за процесния период от време – 01.07.2017г. до 31.01.2020г. ищецът е положил общо 1 728 часа нощен труд, а след преизчисление на положения нощен труд в дневен, с коефициент 1,143, той възлиза на 1 975, 10 часа, а разликата между отчетения нощен труд и преизчисления е 247, 10 часа, той не е заплатен, а дължимото възнаграждение за положения извънреден труд след преизчислението е в размер на 1 787, 93 лева. Безспорно е и обстоятелството, че съгласно депозираното заключение на вещото лице дължимото обезщетение за забавено плащане е в размер на 234, 87 лева, за периода от 01.01.2017г. до датата на предявяване на исковата молба – 10.02.2020г.