Определение № 1558 от 24.04.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1558 гр. В., 24.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шаки.ва

Членове:

Н. Св. Стоянов мл.с. Александър В. Цветков като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно частно гражданско дело № 20233100500615 по описа за 2023 година

П.изводството е по реда на чл. 274 и сл., вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба, подадена от "Е. - П. П.." АД, чрез п.цесуален представител адв. Л. М., срещу Определение № 11547/19.10.2022г., постановено по гр. дело № 13345/2021 г. по описа на ВРС, в частта, с която е оставена без уважения молбата на частния жалбоподател с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК за изменение на Решение № 2709/18.08.2022 г. по гр. д. № 13345/2021 г. по описа на ВРС, в частта му относно присъдените в полза на ищеца разноски, като бъдат присъдени допълнителни разноски в размер на 600 лева, които да се възложат в тежест на И. А. С..

В частната жалба се излага становище, че в обжалваната част актът на първоинстанционния съд е неправилен, незаконосъобразен и необоснован. Частният жалбоподател сочи, че отговорността за сторените съдебно-деловодни разноски се разпределя с оглед изхода на делото и в тежест на страната , която с поведение си е дала повод за образуване на съдебното п.изводство. С постановеното по делото решение първоинстанционният съд отхвърлил предявения иск , но не поради неоснователност на претенцията, а поради извършеното в хода на п.цеса плащане на п.цесиите задължения. При извършено погасяване на вземанията, предмет на иска по време на висящ п.цес, за ищеца остава възможността да оттегли или да се откаже от предявения от него иск и п.изводството по делото да бъде прекратено или да получи от съда решение, с което предявеният от него иск да бъде отхвърлен, като независимо от направения от ищеца избор на възможно п.цесуално действие, последиците свързани с отговорността за разноски за ответника следва да бъдат идентични. В настоящия случай п.цесиите вземания били след депозиране на искова молба по чл. 422 от ГПК, но преди извършването на разноски за назначаване на особен представител и за изготвяне на експертиза, но последното не ги правило ненужни.

Обосновава правния си интерес от претендирането на постановяване на решение по същество на спора с твърдения за наличието на практика от страна на абонатите на енергийните предприятия да искат възстановяване на сумите като недължимо платени.

Именно поради това извършването на разноските се явявало необходимо и същите подлежали на репариране в полза на ищеца. По изложените съображения моли за отмяна на обжалваното определение в посочената част и присъждане на сторените разноски в цялост.

В с.ка по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от И. А. С. чрез назначения особен представител адв. С. Ж..

Частната жалба е подадена в с.к, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е п.цесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните съображения:

П.изводството пред Варненския районен съд е образувано по искова молба, подадена от 1

„Е.-п. П..“АД срещу И. А. С., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми, за която е издадена Заповед № 2317/08.06.2021г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 7955/2021г. по описа на ВРС: главница в размер на 224,73 лева, представляваща дължима сума за мрежова услуга по фактури

№№

ФП***/08.10.2020 г.,

ЛП3228259174/09.10.2020г.,ФП***/10.11.2020г.,ФП***/10.12.2020г.,ФП***/ г., ФП***/10.03.2021 г. и ФП***/12.04.2021 г. за обекти с клиентски № ......................, и абонатни номера: № ................, с.Б.-В., 363, Магазин и № .................., с.Б.-В., 364, Магазин за хранителни стоки, ведно със законна лихва от 04.06.2021г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва за периода от 08.10.2020г. до 13.05.2021 г. в размер на 7,79 лева.

В с.ка по чл. 131 от ГПК е подаден отговор от адв. С. Ж., в качеството му на назначен на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител на ответника И. А. С., с който исковете се оспорват като недопустими и неосноватлени.

С молба от 12.07.2022 г. ищецът „Е.-П. П..“ АД е заявил, че всички задължения по п.цесните фактури са заплатени на каса на дружеството на 26.10.2021 г. С оглед горното е формулирал искане към съда за постановяване на решение, с което исковете да бъдат отхвърлени поради доб.волно плащане на задължението от ответника в хода на п.цеса.

Представил е списък по чл. 80 от ГПК, обективиращ претенцията му за заплащане на сторените в п.изводството разноски в общ размер на 1110 лева, от които адвокатско възнаграждение от 360 лева с вкл. ДДС, 75 лева - държавна такса , депозит за особен представител – 200 лева и депозит за СТЕ – 400 лева, както и разноски в заповедното п.изводство в общ размер на 75 лева.

С постановеното по делото Решение № 2709/18.08.2022 г. първоинстанционният съд е отхвърлил поради плащане предявените от „Е.-п. П..“АД искове в цялост, като е осъдил И.

А. С. да заплати на ищцовото дружество сумата от 435 лева, представляваща направени по делото разноски, както и сумата от 75 лева, представляваща сторени разноски в заповедното п.изводство по ч.гр.д. № 7955/2021г. по описа на ВРС.

В с.ка по чл. 248, ал. 1 от ГПК е депозирана молба „Е.-П. П..“АД, с ЕИК ........................ с искане за изменение на постановеното по делото Решение № 2709/18.08.2022 г. по гр. д. № 13345/2021 г. в частта му за разноските, чрез присъждане на сумата от още 600 лева, представляваща извършените след доб.волното заплащане от страна на ответника разноски в п.изводството. Същата е оставена без уважение в цялост с обжалваното определение.

Съобразно нормата на чл. 81 ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи п.изнасяне и по искането за разноски, като съгласно чл.

80 ГПК, страната може да поиска присъждане на разноски най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Когато извършването им е доказано в п.изводството, същите могат да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 от ГПК.

В настоящият случай доб.волното изпълнение на задължението е извършено след издаване на заповедта по чл. 410 от ГПК и след депозиране на исковата молба по чл. 422 от ГПК, поради което е налице основание за репариране на разноските необходими за образуване и водене на съдебното п.изводство до датата на плащането – 26.10.2021 г. След посоченият момент извършването на всички съдебно-деловодни разходи е било излишно с оглед интереса на ищеца от защита на спорното материално право.Така заплащането на депозит за особен представител в размер на 200 лева на 14.01.2022 г. и на 400 лева за депозит за СТЕ и ССчЕ не е обосновано с оглед развитието на п.изводството и извънп.цесуалното поведение на ответника, поради което следва да се приеме, че последният не е станал причина за извършването на посочените разходи.

След настъпилото в хода на п.цеса удовлетворяване на имуществената му претенция, ищецът е разполагал с възможността да оттегли или да се откаже от своите искове, като за него не е била налице необходимост да извършва допълнителни разноски, предвид настъпилото плащане. Потенциалната възможност абонатът да претендира връщане на сумата като заплатена без основание по същността си не може да обоснове наличието на интерес у ищцовата страна да извършва допълнителни разноски в хода на висящото исково п.изводство, с предмет имуществено притезание, погасено в цялост след предявяване на иска. Извършването на такива съдебно-деловодни разходи би било обосновано в хипотеза 2 на предявен от ответника иск по чл. 55 от ЗЗД, и то единствено в рамките на самостоятелното съдебно п.изводство, образувано въз основа на него.

С оглед гореизложеното и по аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК следва да се приеме, че ответникът не е станал причина за поддържането на висящността на спора, тъй като е погасил изцяло п.цесното си задължение, поради което всички сторени от ищеца разноски след плащането следва да бъдат понесени от последния така, както са направени.

Предвид съвпадението в решаващите изводи на двете съдебни инстанции, първоинстанционното определение следва да бъде потвърдено, като валидно, допустимо и правилно.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 11547/19.10.2022г., постановено по гр. дело № 13345/2021 г. по описа на ВРС, в частта, с която е оставена без уважения молбата на "Е. - П.

П.." АД с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК за изменение на Решение № 2709/18.08.2022 г. по гр. д. № 13345/2021 г. по описа на ВРС в частта му относно присъдените в полза на ищеца разноски, като бъдат присъдени допълнителни разноски в размер на 600 лева, които да се възложат в тежест на И. А. С..

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3