Решение № 128 от 22.07.2019, Окръжен съд - Враца
- Съд
- Окръжен съд - Враца
- Дело
- Търговско дело 113/2018
- Вид
- Решение № 128
- Подписан
- 22.07.2019
- В сила
- 02.08.2021
- Състав
- РОСИЦА ИВАНОВА МАРКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.297 · Граждански процесуален кодекс
- чл.298, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.299, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.685, ал.1 · Търговски закон
- чл.690 · Търговски закон
- чл.691 · Търговски закон
- чл.694, ал.3, т.1 · Търговски закон
Р Е
Ш Е Н
И Е № 128 гр.Враца, 22.07.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на 05.07.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА ИВАНОВА при участието на секретаря ВИОЛЕТА ВЪЛКОВА разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА т.д.№113 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.694, ал.3, т.1 от ТЗ.
Ищецът "МК
Трансинженеринг"ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Младост, ул."М. Тенев"№11, представляван по пълномощие от адв.М.Д. ***, твърди, че е кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност за ответника "Пикадили"ЕАД/н/, ЕИК *********.
В исковата молба се сочи, че ответникът
"Завод за хартия-Белово"АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Белово, ул."Дъбравско шосе"№1а е предявил пред съда по несъстоятелността вземания срещу "Пикадили"ЕАД/н/ за сумата 476 883.12лв. - главница с основание "покупна цена за доставка на стоки, съгласно Договор от 01.01.2013г., рамков договор от 17.04.2013г. и издадени фактури за периода от 20.11.2013г. до 31.07.2015г.; 28 299.36лв. - обезщетение за забавено плащане за периода от 04.01.2014г. до 02.12.2015г.; 40 812.69лв. - разноски в съдебно производство по т.д.№7699/2015г. по описа на СГС. Вземанията са приети от синдиците под №5 в изготвения списък на приети вземания, обявен в търговския регистър на 28.06.2018г. Ищецът е подал възражение по чл.690 от ТЗ, което е оставено без уважение с Определение №479/13.09.2018г. по т.д.№15/2017г. по описа на Окръжен съд-Враца.
За да оспори приетите вземания на ответника "Завод за хартия-Белово"АД, ищецът сочи следното:
С молба от 05.01.2018г. ответникът е предявил пред съда по несъстоятелността вземания в общ размер 605 870.82лв., като вземането за част от тази сума - 59 975.65лв. е за законна лихва от постановяването на решението по т.д.№7699/2015г. на СГС и не е прието от синдика и срещу включването в списъка на неприетите вземания кредиторът не е подал възражение. Останалата част от приетите вземания в общ размер 545 995.17лв. е включена под номер 5 в списъка на приетите вземания. Възражението на ищеца е оставено без уважение.
За да оспори съществуването на приетите вземания, ищецът поддържа, че същите са за неплатена цена за производство, продажби и доставки на стоки и се основават на Решение №2025/18.11.2016г. по т.д.№7699/2015г. на СГС, което не обжалвано от "Пикадили"ЕАД, въпреки направените възражения за тяхното погасяване чрез извършени плащания и прихващане. Според ищеца решението на СГС е постановено по симулативен процес с цел увреждане на интересите на останалите кредитори на дружеството в производство по несъстоятелност. Поддържа се, че осъдителното решение не е от кръга на тези по чл.691 от ТЗ, поради което вземанията по него подлежат на оспорване в производството по несъстоятелност.
Нататък в исковата молба се сочи, че вземанията, присъдени с решението на СГС, се основават на фактури, издадени в периода 20.11.2013г. - 31.07.2015г., и са били оспорени от "Пикадили"ЕАД, чиито задължения не са били индивидуализирани, доколкото продажби на стоки - хартиени изделия по тези фактури не са били осъществени, за тях липсват заявки, а част от фактурите са с дати след изтичане на срока на договорите, представени по делото. Според ищеца липсва постигнато съгласие по основни елементи на всеки отделен договор за доставка, както липсват и реални доставки на стоките по фактурите, от което следва, че не са възникнали задължения за плащане от страна на "Пикадили"ЕАД.
На следващо място ищецът поддържа, че дори да е възникнало вземане на "Завод за хартия-Белово"АД, то същото е погасено чрез прихващане и/или плащане, в какъвто смисъл е направено възражение пред СГС, което не е било разгледано въпреки посоченото в решението, че "Пикадили"ЕАД е представило платежни нареждания за заплащане на част от сумите.
По този начин и с факта, че не e участвал в процеса, в който е постановено решението на СГС, ищецът обосновава правния си интерес от предявяването на иск за установяване на несъществуването на приетите вземания на "Завод за хартия-Белово"АД в общ размер 545 995.17лв.
Чрез пълномощника си адв.Я.Х. от САК ответникът "Завод за хартия-Белово"АД е подал отговор на исковата молба.
В отговора на първо място се прави възражение за недопустимост на предявения иск. Това възражение се обосновава с твърдение, че ищецът не е кредитор на "Пикадили"ЕАД/н/ на основание договора за прехвърляне на вземания от 30.05.2018г., тъй като от представените с исковата молба доказателства се установява, че несъстоятелният длъжник не е уведомен надлежно за цесията. Нататък в отговора се описват обстоятелствата във връзка с уведомлението за прехвърлянето на вземанията.
Съдът е преценил това възражение като неоснователно, тъй като в качеството на кредитор с прието вземане ищецът е активно легитимиран да предяви установителния иск по чл.694, ал.3, т.1 от ТЗ, а възможността на ответника да оспори това му качество, респ. съществуването на приетото му вземане се изчерпва с подаването на възражение по реда на чл.690 от ТЗ.
Предявеният иск е оспорен и като неоснователен.
Ответникът "Завод за хартия-Белово"АД поддържа, че вземанията му са установени с влязлото в законна сила решение на СГС и възраженията на ищеца като трето лице-кредитор в производството по несъстоятелност не могат да се свеждат до доводи за пререшаване на спора.
Становището на ответника е, че няма твърдения на ищеца за настъпило погасяване в пълен размер на вземанията му, установени с решението на СГС, от страна на "Пикадили"ЕАД след датата на решението, както и това, че не се сочат факти и обстоятелства, които да са новооткрити или новонастъпили, а аргументите на ищеца на практика са срещу задължителната сила на решението.
Нататък в отговора се сочи, че ответникът е представил на синдиците изпълнителен лист от 16.12.2016г. и съдебното решение, въз основа на което е издаден същият. Пояснява се, че с решението на СГС в полза на ответника са присъдени следните суми:
- сумата 476 883.12лв., представляваща неплатена покупна цена за доставка на стоки съгласно рамков договор от 01.01.2013г., рамков договор от 17.04.2013г. и фактури, издадени в периода от 20.11.2013г. до 31.07.201г., ведно със законната лихва от 02.12.2015г. до окончателното й плащане;
- сумата 28 299.36лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 04.01.2014г.-02.12.2015г.;
- сумата 40 712.69лв., представляваща разноски по делото.
Ответникът обръща внимание на това, че твърденията на ищеца са за извършени плащания и прихващания и не са скрепени с доказателства. Същите не могат да бъдат предмет на разглеждане в настоящото производство, тъй като това би довело до пререшаване на правен спор, който е разрешен с влязло в законна сила решение, което е задължително и за съда.
В условията на евентуалност ответникът навежда следните твърдения:
В периода, в който са възникнали вземанията му, между ответника и "Пикадили"ЕАД са съществували трайни търговски отношения по доставка на стоки, основани но договор за продажба и доставка на стоки от 01.01.2013г., договор за производство и доставка на стоки от 17.04.2013г. След изтичането на срока на всеки от посочените договори страните са продължили търговските си отношения, като "Пикадили"ЕАД е подавало заявки, а ответникът ги е изпълнявал. В периода 2013-2015г.
"Пикадили"ЕАД е закупувало стоки в готов вид или произведени по съответна договорена спецификация от свое име и за своя сметка за търговските си обекти в страната, като отношенията между страните са били разписани подробно в двата рамкови договора. Съгласно клаузите на договора от 01.01.2013г. за доставяната стока страните подписват стокова разписка и на купувача се връчва фактура, която подлежи на плащане в срок от 40 дни след приемането й. В договора от 17.04.2013г. е предвидено за доставяната стока страните да подписват стокова разписка и на купувача се връчва фактура, която подлежи на плащане в срок от 60 дни. Според твърдението на ответника договорните му отношения с "Пикадили"ЕАД, основани на двата рамкови договора, са продължили.
За произведените и доставени стоки
"Пикадили"ЕАД не е изплатило общо сумата 478 222лв. с ДДС, за която са издадени фактури и стокови разписки. Задълженията са по фактури, издадени въз основа на двата рамкови договора.
Ответникът твърди, че има и вземане за сумата 23 420.52лв., представляваща лихва за забава по договора от 01.01.2013г. за периода от най-ранната дата на падеж на просрочена фактура - 04.01.2014г. до датата на подаване на исковата молба по т.д.№7699/2015г. на СГС и лихва за забава по договора от 17.04.2013г. в размер на 4 878.84лв. за периода от най-ранната дата на падеж на просрочена фактура - 11.02.2014г. до датата на подаване на исковата молба по делото в СГС.
Твърдението на ответника е, че
"Пикадили"ЕАД не е извършвало плащания по процесните фактури и че не са извършвани прихващания с насрещни вземания на несъстоятелния длъжник.
Оспорва твърдението на ищеца, че по процесните фактури не са извършвани доставки и в тази връзка се позовава на подписаните стокови разписки.
Ответникът "Пикадили"ЕАД/н/ не е подал отговор на исковата молба.
Синдиците А.К. и Р.М. са взели в писмен вид становище за неоснователност на иска и в съдебно заседание се представляват от адв.П.П. ***, който поддържа, че предявеният иск е неоснователен и недоказан и след да бъде отхвърлен.
След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното:
При служебна справка с т.д.№15/2017г. по описа на Окръжен съд-Враца се установява, че с решение от 07.12.2017г. е обявена неплатежоспособността на "Пикадили"ЕАД и за дружеството е открито производство по несъстоятелност.
На 28.06.2018г. под №20180628135054 в търговския регистър са обявени изготвените от синдиците на "Пикалиди"ЕАД списъци на предявени приети и неприети вземания на кредитори на дружеството по чл.685, ал.1 от ТЗ.
В списъка на приетите вземания е включено вземане на ищеца "МК Трансинженеринг"ЕООД, придобито по силата на договор за прехвърляне на вземания от 30.05.2018г., сключен с "Интер Фарина"ООД. Наличието на прието вземане обуславя активната процесуална легитимация на ищеца да възразява срещу приети вземания на други кредитори, респ. да предявява искове за установяване несъществуването на такива вземания.
В срока по чл.685, ал.1 от ТЗ ответникът "Завод за хартия -Белово"АД е предявил свои вземания срещу "Пикадили"ЕАД общо за сумата 605 870.82лв., от които 476 883.12лв. - главница по осъдително решение на СГС по т.д.№7699/2015г., 28 299.36лв. - лихва за забава от 04.01.2014г. до 02.12.2015г. по решението на СГС и 59 975.65лв. - лихва за забава от влизане в сила на решението на СГС до 04.01.2018г. /датата на предявяване на вземанията/. С молбата за предявяване е представено решението на СГС, издадения въз основа на него изпълнителен лист и нотариална покана.
Вземанията на "Завод за хартия-Белово"АД по решението на СГС са включени в списъка на приетите вземания и ищецът "МК
Трансинженеринг"ЕООД е възразил срещу тях по реда на чл.690 от ТЗ с подаването на възражение вх.№5439/05.07.2018г. С Определение №479/13.09.2018г. съдът по несъстоятелността е оставил възражението без уважение, което обуславя наличието на следващата предпоставка за предявяването на иска по чл.694, ал.3, т.1 от ТЗ.
Ответникът е представил заверено копие от материалите по т.д.№7699/2015г. по описа на СГС. С постановеното по него Решение №2025/18.11.2016г. "Пикадили"ЕАД е осъдено да заплати на "Завод за хартия-Белово"АД сума в размер на 476 883.12лв., представляваща неплатена покупна цена за доставка на стоки съгласно рамков договор от 01.01.2013г., рамков договор от 17.04.2013г. и съгласно фактури, издадени в периода от 20.11.2013г. до 31.07.2015г., ведно със законната лихва от 02.12.2015г. до окончателното й плащане, както и сума в размер на 28 299.36лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 04.01.2014г. до 02.12.2015г., както и разноски по делото в размер на 40 812.69лв. Решението е влязло в законна сила на 07.12.2016г.
Разпечатката съдържа 50 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2461690e-c746-4a02-87c7-0ad4b5d80f61