Решение № 176 от 31.07.2024, Районен съд - Айтос

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. Айтос, 31.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело №

20242110100063 по описа за 2024 година

Предявен е иск по чл. 29, ал. 3 СК.

Производството по делото е образувано по ИМ на И. Г. Г., ЕГН **********, чрез адв. З.К., съд.адрес: ***, срещу Й. С. Г., ЕГН **********, чрез адв. Р.Н., съд.адрес: ***. Твърди, че страните са бивши съпрузи. В периода на брака им (от 30.10.2004г. до прекратяването му) придобили движими и недвижими вещи, подробно описани в ИМ, в режим на СИО. Поддържа, че описаните в ИМ л.а. и недвижим имот били закупени изцяло с негови средства, като с такива бил обзаведен и имотът. Сочи, че ответницата нямала никакъв принос в закупуване на посочените вещи, освен в полагане грижите за децата на страните. Ищецът моли да му бъде определен пo- голям дял от общото семейно имущество, a именно: 80% от придобитото по време на брака им имущество за него и 20% - за ответницата, поради значително по-голям принос на ищеца в придобИ.ето му.

Претендира разноски.

Ответница намира, че искът е неоснователен. Твърди, че средствата за закупуване и ремонт на процесния недвижим имот били осигурени от родителите й. Твърди, че се е грижила за общите на страните две деца, за дома и семейството. Моли за отхвърляне на иска, претендирайки разноски.

Съдът намира, че предявеният иск е допустим,т.к. е спазен преклузивният срок по чл. 31 СК.

Искът е неоценяем и е подсъден на РС Айтос (Р.№ 123 от 22.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 137/2014 г., II г.о.). ИМ е редовна, доколкото е индивидуализирано придобитото по време на брака имущество, а в петитума й е посочен размерът на по-големия дял от цялото имущество, който се претендира (ТР № 63/01.10.1984 г., ОСГК на ВС ).

От доказателствата съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Установява се, а не се и спори, че страните са сключили гр.брак на 30.10.2004 г., както и че бракът им е бил прекратен с вл. в сила решение от 07.02.2023 г. на АРС.

Не се спори, а и се установява, че от брака страните имат родени две деца – Г., роден на 25.12.2004г. и М., роден на 10.01.2008г.

Страните не спорят по отношение на обема от вещни права, придобити при условията на СИО, т.е. че по време на брака си са придобили процесните вещи, индивидуализирани в ИМ, като след като развода станали съсобственици при равни квоти.

1

От представения НА №54/29.11.2004г. се установява, че бившите съпрузи са закупили описания в него имот за сумата от 21 000 лв., като съгласно НА №4/30.11.2009г. страните като продавачи са продали същия имот /тяхна съсобственост/ за сумата от 7 500 евро.

Видно от представения НА № 23/04.12.2009г. бившите съпрузи са закупили описания в ИМ недв.имот за сумата от общо 30 000 лв., платена на продавача преди подписване на договора /видно от отбелязването в нот.акт/. Не се спори, а и се установява, че описаният в ИМ л.а. също е бил придобит по време на брака на страните /л.17 от делото/, като договор за покупко-продажба на л.а. не е представен по делото.

Видно от представените доказателства /л.18-43 от делото/ за периода от м.01.2018г.м.08.2022г. ищецът е превеждал на ответницата парични суми по банков път. Във връзка с доходите на ищеца от трудовата му дейност в чужбина по време на брака му с ответника са представени писмени доказателства /л.61-67 от делото/.

Видно от доказателства ответницата през брачния период на страните почти не е реализирала трудови доходи с изключение на периода 19.05.16г.-21.05.16г., както и 08.09.22г.-17.05.23г.

От показанията на свид. П.Г., ценени съгласно чл. 172 ГПК, се установява, че първоначално бил купен недв.имот през 2004г., който бил продаден през 2009г., след което било закупено друго жилище /процесното/. Ищецът винаги работел по време на брака, а ответницата никога не работела през този период. Последната се занимавала с отглеждането на децата, за което й помагала и нейната майка. Свидетелката често не била допускана от ответницата, за да й помага с грижите за децата. Ищецът работел като международен шофьор през цялото брачно съжителство на страните, а като се прибирал в България прекарвал време с децата, организирайки почивки и други занимания с тях. Ищецът се прибирал по няколко пъти в годината в България. Дава показания, че родителите на ответницата не й помагали финансово по време на брака. От показанията на свид.Ю.И. се установява, че познавал бащата на ответницата, който споделил на свидетеля, че иска да продаде свой имот в ***, за да помогне на дъщеря си за закупуване на апартамент, като това станало в периода 2008-2009г. Ответницата споделила на свидетеля, че ищецът й казал, че ще я поддържа с децата и че няма нужда същата да работи, а трябвало да се грижи за общите им деца, каквото правела ответницата според свидетеля. За извършената продажба през 2008г. от бащата на ответницата на зем.земи /в съсобственост/ са представени писмени доказателства.

При тези факти съдът намира от правна страна следното : Определянето на по-голям дял о т СИО се реализира посредством упражняването на субективно потестативно право чрез конститутивен иск по чл. 29, ал.3 СК , чието уважаване предизвиква изменение в дяловете на съпрузите от прекратената СИО. Задължителна предпоставка за уважаване на иска е приносът на единия от съпрузите в придобИ.ето на общото имущество значително да надхвърля приноса на другия съпруг. В случая искът се основава изцяло на по-високите доходи, които страната твърди да е реализирала по време на брака с ответницата. Основанието за изменяне на установеното от закона равенство на дяловете (чл.28 СК) трябва да се установи не само чрез съпоставяне трудовото възнаграждение на съпрузите, а като се държи сметка и за полагания от тях труд в домакинството на семейството, за отглеждането на децата от брака, за създадената спокойна обстановка на другия съпруг да се труди и за всички други обстоятелства, които са от значение за приноса в придобИ.ето на общите вещи и изграждане благополучието на семейството /т. 8 на ППВС № 5/1972 г./. Ищецът поначало следва да докаже своя принос, и то във всички изрично уредени от законодателя форми, като на никоя от тях не може да бъде даден приоритет за сметка на друга, тъй като законодателят е равнопоставил всички форми на принос /Р. № 73 от 13.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4874/2014 г., I г. о. и Р. № 215 от 23.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1014/2010 г. на II г. о./. Т.е. необходимо е да се изследват всички форми на принос по чл. 21, ал. 2 СК - влагане на средства, труд, грижи за децата и работа в домакинството през целия период, докато е траел брака, като от значение е всяка форма на принос. Следователно приносът не може да бъде функция само на финансовите възможности и доходите, реализирани от съпрузите, а следва да се държи сметка и за други обстоятелства от значение за приноса. Разликата в доходите не е абсолютна предпоставка, а съпругът с по-нисък доход трябва да не е изпълнявал напълно задължението си за обща грижа за семейството или за другия съпруг, което в настоящия случай не се установява да е налице. Действително разликата в доходите е голяма, т.к. ответницата по време на брачното съжителство почти не е работела, 2 отглеждайки родените деца /съответно през 2004г. и 2008г./. Основното в случая е провежда ли ищеца пълно и главно доказване, че така реализираният от него висок доход се е обективирал в принос за семейството, в принос за придобИ.ето на общото имущество, т.к. съотношението между доходите на двамата съпрузи може да има значение, само ако доходът се е реализирал като принос.

Разликата в доходите има значение само при значително надхвърляне на доходите и то, само ако доходът се е реализирал като принос /Р. № 74 от 29.05.2019 г. по гр. д. № 5842/2015 г. на І г. о. на ВКС/, т. е. без него не би било придобито общото имущество, като се отчитат фактите, осъществени през цялото времетраене на брака /Р. № 117 от 22.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 780/2020 г., II г. о./.В случая според състава не се установява по несъмнен начин, че без реализирания от ищеца доход не би било придобито общото имущество на страните и че доходът на ищеца се е реализирал като принос. Липсата на превес в приноса на ищеца над този на ответницата следва от факта, че от събраните доказателства се установи, че през брачния си живот с ищеца, ответницата е работила (макар и за много кратко) , реализирайки някакви доходи, ползвани за задоволяване потребностите на семейството, полагала е труд и работа в домакинството и се е грижила за общите на страните две деца. Т.е. по отношение на три от релевантните критерии по чл.

21, ал. 2 СК: влагане на труд, грижи за децата и работа в домакинството, няма основание приносът на ищеца в придобИ.ето на общото имущество да се счете за значително по-голям от приноса на другия съпруг. Въпреки значителната разлика в получените от страните доходи, съдът приема, че приносът на ответницата надвишава чисто финансовата компонента и се състои основно в отглеждането на двете деца на страните, влагане на труд и в грижите й за домакинството и като цяло за семейното благоденствие. Без да се омаловажава грижата на ищеца за децата, която се установи да е полагал, когато е бил в България, съдът отчита, че тази грижа е била споделена от страните, докато през останалите (и то дългогодишни и продължителни) периоди от време е била изцяло поета от ответницата предвид работата на съпруга в чужбина, осъществявайки се с финансовата помощ на ищеца. Съдът намира,че според възможностите си страните са се стремили да осигурят благополучието на семейството и отглеждането на децата съобразно чл. 17 СК. Макар ищецът да е получавал повече средства, работейки в чужбина като международен шофьор през цялото брачно съжителство, и да е изпращал пари на ответницата, то ответницата с отглеждането на децата и грижата за домакинството е допринесла за създаването на спокойна семейна обстановка, даваща възможност на ищеца да работи и да издържа семейството. Освен това според състава не може да се приеме, че без осигуряваните от ищеца средства не би било възможно придобИ.ето на закупеното имущество. Недвижимият имот е бил закупен за сума близка до данъчната оценка към момента на придобИ.е през 2009г., като съдът прави извод, че половината от сумата е била осигурена от средствата на съпрузите от продаден техен имот на 30.11.2009г, както и от парични средства на бащата на ответницата от продадени зем.земи, а разликата до пълния размер е била платена от ищеца. Съдът намира, че сторените по имота СМР са ирелевантни за предмета на делото – законът изисква принос, значително надхвърлящ този на другия съпруг, но принос в придобИ.ето, а не в ремонтирането на вече придобито имущество. В случая съпрузите през по-голямата част от времето не са живеели заедно и макар работата на ищеца да е осигурила материално благополучие, то е лишила ищеца от ежедневните контакти със семействот о, като ежедневните грижи по поддръжката на домакинството и отглеждането на децата са бил и за ответницата, а в малка част от периода същата е работила и по трудово правоотношение , а е била на два пъти и в майчинство. Относно придобитото МПС съдът намира, че отново недоказан остава факта на по-голям принос, твърдян от ищеца, т.к. липсва доказване, че средствата използвани за закупуването на МПС са лични такива – нито се твърди, нито се установява за каква сума е бил придобит процесният л.а. и с какви средства е бил закупен. Отчитайки изложеното, съдът приема, че ищецът няма по-голям принос в придоби ването на общото имуществто на страните .

Действително събраните доказателства разкриват реализиран значително по-голям трудов доход от ищеца, но не дават основание да се заключи, че този принос е значителен в цялост. Съдебната практика приема, че присъждането в полза на ищеца на по-голям дял от общото имущество поради принос, надхвърлящ значително приноса на съпруга-ответник, предполага наличие на по-големи доходи, получавани от съпруга ищец по време на брака. Освен това предполага доказване на поведението на ответника, наред със значително по-ниските доходи или липсата на постоянен такъв, на разхищение, водене на живот, надхвърлящ възможностите на семейството, неизпълнение 3 на съпружеските задължения, че не полага грижи за децата по тяхното отглеждане и възпитание, какъвто настоящият случай не е. Значителността на приноса, която е основание за определяне на по-голям дял, следва да се отнася за всичките му проявни форми, и означава отклонение от обичайното, което да сочи на изключителност, каквато в случая не е налице . Безспорно е, че имущественият принос на ищеца /като суми, получени от трудови доходи/ е по-голям от този на ответницата. В същото време безспорно се установява, че ответницата има по-голям нематериален принос, тъй като тя е полагала повече грижи за децата. Трябва да се има предвид и че по делото липсват категорични доказателства, че именно трудовите доходи на ищеца представляват значителен принос, благодарение на който е придобито имуществото по време на брака.Нормата на чл. 29, ал. 3 СК отдава значение на "приноса", а не на "дохода" на всеки от съпрузите, поради което и съдът изследва не сам по себе си дохода на всеки съпруг отделно, а приносът на съпрузите в придобИ.ето на общото имущество, обуславящо извод за отхвърляне на иска.