Решение № 104 от 08.06.2022, Апелативен съд - Бургас
- Съд
- Апелативен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 157/2022
- Вид
- Решение № 104
- Подписан
- 08.06.2022
- В сила
- 19.09.2023
- Състав
- Румяна Стоева Калошева Манкова, Калина Стоянова Пенева, Кремена Илиева Лазарова
Други актове по делото
- Протокол № 103 от 25.05.2022 · Румяна Стоева Калошева Манкова, Калина Стоянова Пенева, Кремена Илиева Лазарова
Цитирани разпоредби
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38 ал. 1 т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 10 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 429 · Кодекс за застраховането
- чл.429, ал.2, т.2 · Кодекс за застраховането
- чл.429, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.492, т.1 · Кодекс за застраховането
- чл.493, ал.1, т.5 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл.497 · Кодекс за застраховането
- чл.497, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 104 гр. Бургас, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:
Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело № 20222000500157 по описа за 2022 година да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
С решение № 243/23.12.2021 год. по гр.д.№ 333/2021 год. по описа на Сливенския окръжен съд:
Е осъдено З. Д. „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление гр. София, *** да заплати на З. Н. Т. ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. С. З., ул. „Б. Ж.“ № **, ет. *, ап. **, със съдебен адрес: гр. С., ул. „Х. Б.“ № *, * полуетаж, офис *, чрез адв. Ж. Т.:
- сумата 80 000 /осемдесет хиляди/ лева, представляваща неплатена част от обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от непозволено увреждане - причинена смърт на Т. С. Т. на **.**.**** г., в резултат на претърпяно пътно-транспортно произшествие на 02.12.2020г. цялото в размер на 200 000 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от 11.12.2020г. до окончателното изплащане на сумата;
- законната лихва за забава върху платената част от обезщетението 1 в размер на 120 000 лв. за периода от 11.12.2020г. до 16.11.2021г. ;
- сумата 216 /двеста и шестнадесет/ лева , представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва за забава, считано от 11.12.2020г. до окончателното и изплащане и - сумата 2500 /две хиляди и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва за забава, считано от 22.12.2020г. до окончателното й изплащане.
Отхвърлени са предявените искове за главница - до пълния му размер до 250 000 лв. и за заплащане на мораторна лихва върху лихвата за забава и главница в общ размер от 250 000 лв. за периода от 01.01.2021 г. до окончателното й изплащане.
Отразено е, че решението е постановено при участие на трето лице помагач на ответника Г. Я. К. от гр. С. З., ул. "Ц. И. А. **“ № *, ап. **.
Осъдено е ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „ Княз Ал. Дондуков” № 68 да заплати по сметка на Окръжен съд Сливен сумата 3 308,64 лв. държавна такса и сумата 300 лв. разноски.
Осъдено е ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.„ Княз Ал. Дондуков” № 68 да заплати на адвокат Ж.В. Т. на основание чл. 38 ал. 1 т.2 от ЗА за оказана безплатна адвокатска защита сумата 5 530 лв.
Осъдена е З. Н. Т. ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С. З., ул. „Б.
Ж“ № **, ет. *, ап. **, със съдебен адрес гр. С., ул. „Х. Б.“ № *, * полуетаж, офис *, чрез адв. Ж.Т. да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „ Княз Ал. Дондуков” № 68 направените разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на 140 лв.
Въззивният съд е сезиран с две въззивни жалби:
1.Срещу решението в осъдителните му части е постъпила въззивна жалба от
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО
„ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „ Княз Ал. Дондуков” № 68. Твърди се, че в обжалваните 2 части решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Твърди се, че определеният от окръжния съд общ размер на дължимото обезщетение за неимуществените вреди претърпени от ищцата от 200 000 лв. е силно завишен, несправедлив и неотговарящ на доказаните в хода на производството душевни болки и страдания преживени от ищцата поради смъртта на съпруга й, настъпила при процесното ПТП.
Твърди се, че не са оценени правилно критериите по чл.52 от ЗЗД, тъй като не е установена непреодолима психична травма за ищцата, а претърпените от нея душевни болки и страдания са в рамките на обичайните за случая. Твърди се, че при определяне на размера на обезщетението не е съобразена социалноикономическата обстановка в страната и обстоятелството, че по данни от НСИ определеният размер на обезщетение от общо 200 000 лв. се равнява на средния доход на едно лице в България за 27 години. Изложени са съображения, че европейските стандарти относно размерите на обезщетенията следва да се преценяват според конкретните условия в страната, където процентът на МПС със сключена застраховка „ГО“ е твърде малък. Твърди се, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е прекомерен и в сравнение с определените размери по практиката на ВКС в идентични случаи. Твърди се, че претенцията за имуществени вреди е изцяло неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а тази за неимуществени вреди е неоснователна над размера на платеното обезщетение от 120 000 лв.
Направено е искане за отмяна на решението в обжалваните му части и за отхвърляне на исковите претенции в тези части със съответно присъждане на съдебните разноски в полза на ответника за двете съдебни инстанции.
В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба подадена от ответника, от З. Н. Т., чрез процесуални представители адв. Н. Д. - *АК и адв.
Ж. Т. - *АК. Изложени са подробни съображения за неоснователност на възраженията на въззивника-ответник и за правилност на решението в обжалваната от него част. Сочи се, че определеният общ размер на обезщетението за неимуществени вреди отчита действително претърпените болки и страдания и всички останали относими обстоятелства, поради което не са налице основания за намаляването му, а същото следва да бъде увеличено до претендирания от ищцата размер от 250 000 лв. Направено е искане за потвърждаване на решението в обжалваните от ответника части и за присъждане на адвокатско възнаграждение за защита на ищцовата страна на 3 осн. чл.38, ал.2 от ЗА.
2. Срещу решението в отхвърлителните му части е постъпила въззивна жалба от З. Н. Т. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С. З., ул. „Б. Ж.“ № **, ет. *, ап. **, чрез процесуални представители адв. Н. Д. - *АК и адв. Ж. Т.
- *АК. Твърди се, че решението в частта, с която е определен общ размер на обезщетението за неимуществени вреди от 200 000 лв. е неправилно като постановено при допуснати нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Твърди се, че поради допуснати нарушения при обсъждане на характера и на степента на емоционалните и психически увреждания на ищцата в резултат на смъртта на съпруга й, съдът е определил занижен размер на обезщетението за неимуществени вреди от 200 000 лв., неотчитайки всички значими обстоятелства по чл.52 от ЗЗД.
Твърди се, че не са задълбочено отчетени стресът и психическата травма за ищцата, отношенията между ищцата и съпругът й приживе, както и очакванията за бъдещия им щастлив съвместен живот в който те са имали планове за деца, които очаквания никога няма да настъпят. Твърди се, че окръжният съд не е изпълнил в достатъчна степен задължението си за обсъждане и преценка на всички ангажирани доказателства по делото в тяхната съвкупност. Пренебрегнати са характера и степента на психическата травма за ищцата, настъпилата при нея коренна промяна след смъртта на съпруга й, причинената й депресия, която все още се проявява в силна степен, социалната изолация в която е изпаднала след ПТП. Твърди се, че не са отчетени обстоятелствата при които е настъпило ПТП. Твърди се, че съдът не е съобразил всички обстоятелства сочени от вещо лице М., като е направил изводите си в противоречие с това заключение, при необсъждането му ведно със свидетелските показания. Твърди се, че окръжният съд не е отчел тежестта на преживяванията на ищцата както към момента на ПТП, така и за в бъдеще. Твърди се, че съдът не е разгледал с необходимата пълнота и не е отдал достатъчно значение на установените обстоятелства относно личността, индивидуалността, социалната ангажираност, материално положение, професионални и лични качества на починалото при ПТП лице. Сочи се, че при съвкупен анализ на обстоятелствата сумата от 250 000 лв. е справедливия размер на обезщетение за неимуществените вреди на ищцата, за който искът следва да бъде уважен, върху който следва да се присъди и законна лихва считано от 11.12.2020 год. до окончателно изплащане на сумата, както и 4 претендираната законна лихва по чл.497, ал.1, т.1 от КЗ. Заявено е, че решението е неправилно в частите, с които не е уважена претенцията за присъждане на законна лихва считано от 01.01.2021 год. общо върху претендираните от ищцата обезщетения за имуществените и неимуществени вреди и законни лихви върху тях, като се твърди, че в тези части решението противоречи на чл.493, ал.1, т.5 и чл.429, ал.2, т.2 от КЗ. Твърди се, че задълженията за лихви по чл.429 и по чл.497 от КЗ са различни, но съществуват паралелно, поради което претенциите за присъждане на лихви заявени от ищцата следва да бъдат уважени изцяло. Направено е искане за отмяна на решението в обжалваните части и за разрешаване на спора по същество с присъждане на сумата от още 50 000 лв. – обезщетение за неимуществените вреди претърпени от ищцата, ведно със законната лихва върху сумата считано от 11.12.2020 год. до окончателното и изплащане, като на осн. чл.497, ал.1 т.1 от КЗ бъде присъдена и законната лихва върху общия размер на застрахователно обезщетение от главница и законна лихва по чл.429, ал.3 от КЗ, считано от 01.01.2021 год., до окончателното изплащане на сумата. Направено е искане за присъждане на пълния размер на дължимото възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА за първата инстанция, както и за определяне и присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА за защита пред въззивния съд.
Третото лице-помагач на ответника по предявените искове - Г. Я. К. не е взело становище по подадените въззивни жалби.
Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирани лица, срещу акт на окръжния съд, който подлежи на въззивно обжалване и са ДОПУСТИМИ.
С обжалваното решение Сливенският окръжен съд се е произнесъл по обективно съединени искове за неимуществени и имуществени вреди с правни основания чл.432, ал.1 от КЗ и по претенции за присъждане на законни лихви върху претендираните обезщетения.
В открито съдебно заседание въззивницата-ищца чрез процесуалния си представител поддържа възивната жалба, оспорва жалбата на насрещната страна.
Процесуалният представител на третото лице-помагач на ответника пледира за потвърждаване на обжалваното решение.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и 5 събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:
При проверка по чл. 269 от ГПК се установи, че решението по спора е постановено от законен съдебен първоинстанционен състав, в съответната форма, при наличие на задължителните реквизити и е валидно.
Като постановено по допустими искове, обжалваното решение е допустимо. Окръжният съд се е произнесъл по предявените пред него искове от З. Н. Т. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С. З., ул. „Б. Ж.“ № **, ет.
*, ап. **, срещу Застрахователно дружество „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков” № 68, за осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетения за неимуществени и имуществени вреди в размерите на главниците и законните лихви върху тях, описани по-горе.
Ищцата твърди, че поради смъртта на съпруга си Т. С. Т. на **.**.**** год., настъпила в резултат на пътно-транспортно произшествие на 02.12.2020 год. е претърпяла имуществени и неимуществени вреди, които ответникът в качеството му на застраховател на виновното за ПТП лице следва обезщети, като й заплати претендираните суми, ведно с претендираните законни лихви.
В исковата молба е изложена подробна хронология на отношенията на ищцата приживе с починалото лице. Твърди се, че се запознали още когато ищцата е била 11 клас, по което време Т. бил един от добрите готвачи в гр. Н.
З. Още тогава Т. проявявал внимание и грижа към ищцата, правел й изненади, а след като тя навършила пълнолетие връзката им станала официална. През 2009 год. ищцата се преместила на учи в П., но се прибирала всяка събота и неделя в гр. Н. З. за да бъде с любимия си. През 2010 год. Т. последвал ищцата в гр. П.., където първоначално работел като готвач, но след това решил да смени професията си и да завърши академията на МВР. И двамата имали амбиции да получат добро образование и правели планове за съвместно бъдеще. През 2013 год. Тодор бил назначен като младши контрольор в гр. Н. З., с ищцата се преместили там, за да са по-близо до родителите си. През 2017 год. закупили общото си жилище в гр. С. З. с ипотечен кредит, в което заживели, а бракът им бил сключен на **.**.**** год. През есента на 2020 год. Т. бил много ангажиран в работата си в гр. Н. З., но при всяка възможност се прибирал при жена си в жилището им в гр. С. З.
Разпечатката съдържа 49 от 147 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/246149b0-b52f-4f90-895d-02337dd92e09