Решение № 39 от 15.01.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. София, 11.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Златина Рубиева

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20231000500826 по описа за 2023 година

С решение № 263446 от 08.12.2022 г., постановено по гр. д. № 37/2020 г. по описа на СГС, I ГО, 25 състав, е признато за установено по реда на чл.422 ГПК, че А. М. П. дължи на „БАНКА ДСК“ ЕАД, на основание чл.430 ТЗ, вр. чл.79 и чл.86 ЗЗД следните суми: сумата от 25 837, 10 лв., представляваща неплатена главница по договор за кредит за текущо потребление от 01.07.2013 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението – 29.08.2019 г. до окончателното плащане; сумата от 5 119, 24 лв. - договорна лихва за периода 29.08.2016 г. – 09.05.2019 г., които период включва вноските за лихва с падеж 20.09.2016 г. - 20.04.2019 г.; сумата от

1 524 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 29.08.2016 г. - 09.05.2019 г. и сумата от 43, 07 лв. – обезщетение за забава след датата на настъпване на предсрочна изискуемост, начислена за периода 23.08.2019 г. - 28.08.2019 г. Отхвърлени са исковете за възнаградителна лихва над уважения размер до предявения от 20 820, 86 лв. и за периода 20.11.2014 г. - 28.08.2016 г. и периода 10.05.2019 г. - 22.08.2019 г.; иска за обезщетение за забава до настъпване на предсрочна изискуемост на кредита над уважения размер до предявения от 2 101, 49 лв. и за периода 20.12.2014 г. —28.08.2016 г. и периода 10.05.2019 г. - 22.08.2019 г.; иска за законна лихва върху главницата след датата на настъпване на предсрочна изискуемост на кредита над уважения размер до предявения от 52, 27 лв. и иска за разходи при изискуем кредит в размер на 120 лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение на задължение въз основа на документ от 14.09.2019 г. по ч. гр. д.

№ 50133/2019 г. на СРС, 59 състав. Ответницата е осъдена, на основание чл.78, ал.1 ГПК, да заплати на ищеца сумата от 1 115, 73 лв. за разноски и 1 сумата от 740, 05 лв. за разноски в заповедното производство, съразмерно на уважената част от исковете. Ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 134, 13 лв. за разноски в исковото производство, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ищеца „БАНКА ДСК“ ЕАД. Излага съображения, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че неправилно решаващият съд е прел, че задължението за лихва се погасява с 3 – годишна давност, както и че изискуемостта на вземанията за договорна лихва настъпва от деня на падежа на всяка отделна погасителна вноска.

Поддържа, че за да се погаси по давност кредитното задължение, е необходимо да изтече приложимият по него давностен срок, който е 120 месеца, считано от 01.07.2013 г., а тъй като в случая е настъпила предсрочна изискуемост по кредита – 23.08.2019 г. Давностният срок започва да тече от този момент, когато длъжникът е надлежно уведомен за обявената предсрочна изискуемост на дълга. Към момента на завеждане на делото не е изтекъл давностния срок. Началният момент, от който започва да тече давността, следва да се определи съгласно ТР № 5 от 21.01.2022 г. на ВКС, ОСГТК – с настъпване на крайния падеж на кредита или с обявяването му за предсрочно изискуем. Дори да се приеме, че предсрочната изискуемост е настъпила на 09.05.2019 г., когато съобщението е връчено на длъжника по местоработата му, то не е изтекъл давностинят срок. Излага съображения, че клаузата относно дължимата възнаградителна лихва не е неравноправна. Също така банката не е увеличила едностранно възнаградителната лихва. Увеличението на лихвения процент от 8, 45 % на 14, 95 % се дължи на загуба на преференциалните условия, договорени между страните в договора за кредит, на основание чл.8 вр. с чл.7.9 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление и във връзка с чл.9.1 и чл.9.1.1 от промоционалните условия към договора за кредит – Приложение № 2. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи изцяло предявения иск, като му присъди сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ответницата А. М. П., с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. С определение № 2675/11.02.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 16651/2019 г. на СГС, ГО, II А въззивен състав, е прието, че клаузите относно начина и размера на договорната лихва и наказателната надбавка, както и за такси са нищожни, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част.

Постъпила е въззивна жалба от ответницата А. М. П. срещу горепосоченото съдебно решение в частта, с която е уважен предявеният иск.

Излага съображения, че банката няма право да търси защита на правата си по съдебен ред поради изтичане на 5 – годишния преклузивен срок преди завеждане на заповедното производство. Неправилно решаващият съд е посочил в диспозитива на обжалваното решение периоди и обстоятелства, които са установени по делото, но не са посочени в исковата молба. Счита, че неправилно решаващият съд е кредитирал заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, тъй като на вещото лице не е 2 представена цялата счетоводна информация. Също така счита, че съдът е следвало да съобрази определението, постановено по ч. гр. д. № 50133/2-019 г. на СРС, ГО, 59 състав. Предсрочната изискуемост настъпва при забава в плащанията на главницата и/или лихвата над 90 дни, а съдът е приел, че забавата трябва да е над 3 месеца, в каквато насока не е волята на страните.

Страните не са уговорили, че тези 90 дни трябва да са последователни. Съдът не е обсъдил доводите й, че незаконосъобразно са удържани несеквестируеми вземания и са осчетоводявани за лихви и/или главница На 20.03.2014 г. кредитът е отнесен в просрочеие. Счита, че 5 – годишният давностен срок започва да тече от 20.10.2013 г. и е изтекъл на 20.09.2018 г. През този период банката е могла да обяви кредитът за предсрочно изискуем и да търси правата си по съдебен ред. По ч. гр. д. № 75018/2015 г. е уважена претенция на ищеца за главница от 5 530, 10 лв., като е приета начална дата на изискуемост на целия кредит – 20.08.2013 г. Има изпратена покана, която не е върната. Не е предявен иск по реда на чл.422 ГПК и не е образувано изпълнително производство. През 2019 г. е връчена покана, съобразно т.18 от ТР № 4/2014 г. на ВКС, ОСГТК, има образувано изпълнително дело, както и е предявен иск по чл.422 ГПК, като претендираната главница възлиза на 25 837, 10 лв. С оглед на това счита, че неправилно решаващият съд е взел предвид падежа на всяка една погасителна вноска. Поддържа, че 5 – годишният срок за завеждане на делото не може да се спира или прекъсва. Тъй като искът, предмет на делото, е предявен извън установения 5 – годишен преклузивен срок, счита, че същият е недопустим. Излага съображения, че след като в заповедното производство клаузите на чл.8 и чл.9 от договора и чл.10.1 и чл.19.2, изр.2 от Общите условия към него са прогласени като нищожни, съдът е следвало да съобрази това обстоятелство и не разполага с възможност да преразглежда това обстоятелство. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли изцяло предявения иск, като погасен по давност. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „БАНКА ДСК“ АД, с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Твърди, че по ч. гр. д. № 75018/2015 г. на СРС, ГО, 64 състав, е издадена заповед за изпълнение за сумата от 5 530, 20 лв., ведно със законната лихва от 03.12.2015 г. до окончателното изплащане. С определение № 18510/28.07.2016 г. на СГС, ГО, IV ГО, е констатирана липсата на отправено волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. С оглед на това на 09.05.2019 г. чрез ЧСИ е връчена покана до длъжника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. На 29.08.2019 г. поканата е връчена и чрез работодателя на длъжника. С оглед на това счита, че не е изтекъл регламентирания в чл.110 ЗЗД и чл.111, б.“в“ ЗЗД давностен срок.

Моли съда да потвърди решението в обжалваната част.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

СГС е сезиран с иск, предявен по реда на чл. чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК, с правно основание чл.430 ТЗ вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че по силата на договор за кредит за текущо потребление от 01.07.2013 г. банката е предоставила на ответницата кредит за 3 текущо потребление в размер на 34 800 лв. със срок за издължаване от 120 месеца. На 02.07.2013 г. кредитът е бил усвоен в пълен размер. На основание чл.8 то договора кредитополучателят се е задължил да заплаща лихва за предоставения кредит в размер на 8, 45 % годишно при изпълнение на условията по програма на ДС „Престиж плюс“, а при нарушаване на условията, кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличава, като максималният размер може да достигне 14, 95 % годишно. По силата на чл.19.1 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица на „Банка ДСК“ ЕАД при забава в плащането на месечни вноски договореният лихвен процент се увеличава с надбавка за забава в размер на 10 % годишно, а при допусната забава над 90 дни остатъкът от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочение.

От м.12.2014 г. до м.08.2019 г. ответницата не е заплатила 57 броя месечни вноски в общ размер на просрочените суми от 29 400, 35 лв. На 31.03.2016 банката е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, като с определение по ч. гр. д. № 75018/2015 г. на СРС, ГО, 64 състав, е постановена заповед за изпълнение за сумата от 5 530, 20 лв. – падежирала просрочена главница по кредита, ведно със законната лихва от 03.12.2016 г. до окончателното изплащане, както и 278, 60 лв. – разноски по делото. Съдът е констатирал нередовно обявяване на кредита за предсрочно изискуем. До ответницата е изпратена покана – уведомление, която е връчена чрез ЧСИ Д.

В., рег. № *** в КЧСИ, като е съставен протокол за връчване по реда на чл.47, ал.3 ГПК. Кредитът е осчетоводен от банката като предсрочно изискуем от 25.08.2019 г. На 29.08.2019 г. банката е депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, по която е постановена исканата заповед. Ответницата е депозирал в срока по чл.414 ГПК възражение срещу постановената заповед за изпълнение. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата му дълги сумата от 25 837, 10 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от 29.08.2019 г. до окончателното изплащане, 20 820, 86 лв. – договорна лихва, начислена за периода 20.11.2014 г. – 22.08.2019 г.; 2 101, 49 лв. – лихва за забава за периода 20.12.2014 г. – 22.08.2019 г., сумата от 52, 27 лв. – лихва за забава за периода 23.08.2019 г. – 28.08.2019 г., както и 120 лв. – разходи при изискуем кредит.

Претендира сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответницата оспорва предявения иск. Счита, че искът е недопустим, тъй като въпросът е бил разгледан по гр. д. № 75018/2015 г. на СРС, ГО, 64 състав. Твърди, че не е получила уведомление от банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Образуваното срещу нея изпълнително производство е било спрямо с определение № 2975/11.02.2020 г. на СГС, ГО, II А въззивен състав, с което е констатирано, че клаузите на чл.8 и чл.9 от договора, както и чл.19.1 е чл.19.2 изр.2 от Общите условия са неравноправни, както и е отменено разпореждането за издаване на заповед за изпълнение за сумите от 5 530, 20 лв. – главница и 20 820, 86 лв. – договорна лихва за периода 20.11.2014 г. – 22.08.2019 г., 2 101, 49 лв. – обезщетение за забава за периода 20.11.2014 г. до 22.08.2019 г. и е обезсилен издаденият за посочените суми изпълнителен лист. Счита, че исковото производство е недопустимо поради липсата на идентичност между заповедното и исковото 4 производство. Прави възражение за изтекла погасителна давност от 5 години.