Определение № 492 от 13.04.2022, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 492 гр. Стара Загора, 13.04.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно гражданско дело № 20225500500233 по описа за 2022 година Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от „А.Л.“ ЕАД гр.С., чрез юриск. Е.С. срещу разпореждане № 569 от 07.02.2022г., постановено по ч.гр.д. № 1926/2021г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което се спира изпълнението на Заповед № 538 от 17.06.2021г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д.№ 1926/2021г. по описа на РС – Казанлък; указва се на заявителя в едномесечен срок от съобщението да предяви установителен иск по чл. 422 ГПК за вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.

Частният жалбоподател обжалва в срок разпореждането на районния съд, което намира, че не съответства на процесуалните правила и следва да бъде отменено. Излага съображения, че ПДИ до длъжника била връчена по реда на чл. 47, ал.5 ГПК и след 14 дни съобщението следвало да се смята за редовно връчено. След това ЧСИ следвало на основание чл. 47, ал. 6 ГПК да назначи особен представител на длъжника, във вр. чл. 430 ГПК и да разпореди документите да се приложат по делото. Счита, че не са налице предвидените в разпоредбата на чл. 420 ГПК основания за спиране на производството по делото. Липсвали доказателства за подадено възражение по чл. 414 ГПК. Сочи, че правилото на чл. 415, ал.1 т. 2 ГПК се отнасяло само за заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, в която хипотеза заповедта се връчвала от съда, а не от СИ. Моли съдът да отмени обжалваното разпореждане и да даде указания изпълнението и изпълнителния лист да не се спира и да укаже на ЧСИ С. да приложи чл. 47, ал.6 ГПК, във вр. чл. 430 ГПК.

Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери допустимостта й намери за установено следното:

1

Жалбата е допустима, като подадена в срока за обжалване, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, които има право на жалба.

С обжалваното разпореждане КРС е спрял изпълнението на Заповед № 538 от 17.06.2021г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д.

№ 1926/2021г. по описа на РС – Казанлък; указал е на заявителя в едномесечен срок от съобщението да предяви установителен иск по чл. 422 ГПК за вземането си, като довнесе дължимата държавна такса. Изложил е съображения, че видно от приложените от ЧСИ С. документи, издадената заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т.10 ГПК е връчена на длъжника при условията на чл.

47, ал.5 ГПК.

Въззивната инстанция намира, че определението на Казанлъшкия районен съд е правилно.

Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от „А.Л.“ ЕАД гр.С. срещу Е.Р.З. за парично вземане в размер на 5455.49 лв. – част от задължение по запис на заповед, заедно със законната лихва. Издадена е заповед № 538 от 17.06.2021г., по ч.гр.д.№ 1926/2021г. по описа на Казанлъшкия районен съд за вземането и разноски. Постановено е незабавно изпълнение на заповедта и е издаден изпълнителен лист, получен на 10.09.2021г.

Приложени са по делото документи от ЧСИ С.,удостоверяващи връчване на съобщение със заповед за изпълнение и поканата за доброволно изпълнение до длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, с данни, че лицето в момента живее и работи в Г., посочено е че данните са от бащата на адресата Р.Е. З.. Залепено е уведомление на адреса. При справка за трудови договори на длъжника е установено, че няма данни за активни трудови договори.

Съгласно разпоредбата на чл. 415, ал.1 т. 2 ГПК, съдът следва да укаже на заявителя, че може да предяви иск за вземането си, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. Разпоредбата на чл.415, ал.2 ГПК предвижда, че когато дава указания за предявяване на иск в случаите на ал. 1, т.2 ГПК съдът постановява спиране на изпълнението ако е издаден изпълнителен лист по чл. 418 ГПК.

В настоящия случай хипотезата на чл. 415, ал.1 т. 2 и чл. 415, ал.2 ГПК е налице. Длъжникът е получил Заповед за изпълнение и ПДИ при условията на чл. 47, ал.5, връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, удостоверил е това с посочване на източника – бащата на длъжника - Р.Е. З..

Налице са предпоставките на чл. 415, ал.2 и чл. 415, ал.1 т.2 ГПК за спиране на изпълнението по издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

2

Неоснователно е оплакването на частния жалбоподател в жалбата, че ЧСИ е следвало да приложи документите към делото, да ги смята за редовно връчени и да назначи на длъжника особен представител на основание чл. 47, ал.6 във вр. чл. 430 ГПК.

Предвид изложеното съдът намира, че подадената жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Постановеното разпореждане като правилно, следва да бъде потвърдено.

Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал.1 и 2 от ГПК, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 569 от 07.02.2022г., постановено по ч.гр.д. № 1926/2021г. по описа на Казанлъшкия районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3