Решение № 550 от 18.03.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 550 гр. София, 17.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Калина Анастасова

Господин Ст. Тонев при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20221100500333 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №333/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Й. Д. П. ЕГН ********** от гр.София срещу протоколно решение от 20.10.2021 г постановено по гр.д.

№34432/21 г на СРС , 62 състав , с което е отхвърлен иска на въззивника срещу СУСО с правно основание чл.3 във вр.чл.1 ал.1 т.3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред ; за установяване на трудов стаж и трудов стаж при пенсиониране за периода 05.07.1988 г -31.12.1990 г като „сервитьор“ във фирма „Обществено хранене“ , Поделение „Средец“ , ресторант „Б.“ /при пълно работно време и трудово възнаграждение от 200 лева / .

Въззивникът излага доводи за нищожност и неправилност на решението на СРС .

Решението на СРС е непълно и без мотиви и е неразбираемо /състои се от две несвързани изречения/. СРС е допуснал процесуални нарушения като не е допуснат разпит на свидетел .

Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба . В о.с.з оспорва въззивната жалба .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е постановено в о.с.з в присъствието на въззивника и е обжалвано в срок на 03.11.2021 г.

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за 1 установено следното от фактическа и правна страна :

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

Решението на СРС е валидно и допустимо . Действително мотивите на съдебния акт са оскъдни , но волята на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска е ясна и разбираема .

Липсата на мотиви сама по себе си не води до нищожност , недопустимост или неправилност на съдебното решение . Отделно СРС е посочил , че отхвърля иска като недоказан , защото не са представени надлежни доказателства от ищеца . Сам по себе си запис в трудовата книжка /без подпис и печат/ не доказва наличие на трудов стаж за процесния период .

Решението на СРС е правилно . Съгласно чл.6 ал.1 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред ; по исковете за установяване на трудов и осигурителен стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са представени писмени доказателства, които да установяват вероятността на трудовия/осигурителния стаж и които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът , и по време на полагане на стажа . В случая ищецът е представил копие от трудова книжка , в което има запис за работа като сервитьор във фирма „Обществено хранене“ , Поделение „Средец“ , но това записване е без полагане на подпис на ръководител на предприятието и без полагане на печат в нарушение на чл.3 ал.1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж от 1987 г /отм./ . Липсва надлежен писмен документ по чл.6 ал.2 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред .

На практика всяко лице може само да попълни неподписан/неподпечатан текст в трудовата си книжка и да твърди , че има съответния стаж . В случая не е възможно да се индивидуализира лицето вписало обстоятелството в трудовата книжка , нито ищецът твърди кое конкретно е това лице , за да се съберат допълнителни доказателства в тази насока . Не се ангажират други допустими доказателства , например графическа експертиза за установяване на автора на записа в трудовата книжка .

Ищецът цели да докаже иска си само със свидетелски показания , което е недопустимо решение №401 от 22.02.2016 г по гр.д.№228/15 г на ВКС , IV ГО , т.1 от Тълкувателно решение №59 от 01.06.1962 г по гр.дело №54/1962 г. на ОСГК на ВС. Не се представят други надлежни писмени доказателства – заповед за назначаване/уволнение , трудов договор/допълнителни споразумения , графици , медицинска книжка за работник в общественото хранене , заповеди за наказания/поощрения и други подобни.

Като е отхвърлил иска СРС е постановил законосъобразно решение , което трябва да се потвърди.

Водим от горното , СЪДЪТ

2

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно решение от 20.10.2021 г постановено по гр.д.№34432/21 г на СРС , 62 състав .

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3