Решение № 246 от 04.07.2024, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 246 гр. Карлово, 04.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20245320100318 по описа за 2024 година

Производството е по иск, предявен от от „А. - **“ ЕООД, ЕИК:

**********, със седалище и адрес на управление: гр. П., обл. П., С. Д. *, УПИ ***- ******, представлявано от В. А. С., в качеството му на управител, чрез адв. М. П. против Т. П. Д. Г. С. -К.“ към „Ю. Д. П. - С., със седалище и адрес на управление: гр. К., ул. „К. В.“ №**, ЕИК по БУЛСТАТ: **************, представлявано от инж. З. К. в качеството му на Директор.

В исковата молба се твърди, че „А. - **“ ЕООД е страна по сключен с Териториално поделение „Д. Г. С. - К.“ Договор №37 от 23.08.2021 г. с предмет „Покупко-продажба на прогнозни количества стояща дървесина на корен“ от Обект №2117 с териториален обхват подотдел 89 „а“ от горскостопанската карта на стопанството – държавна горска територия.

Уговореното с договора количество маркирана дървесина, което следвало да ищцовото дружество да добие, извози до временен склад в гората, закупи и транспортира, бил в размер на 1448 куб. м., като това количество било увеличавано неколкократно по молба на ответника, докато в крайна сметка достигнало 1645 куб. м. дървесина. Първоначално уговореният краен срок за изпълнение на договора, а именно до 31.12.2021 г., бил удължаван няколко 1 пъти посредством сключването между страните на общо осем на брой допълнителни споразумения, като последно уговореният краен срок, постигнат като договореност между тях, бил 22.11.2023 г. В тази връзка прави следния обстоятелствен анализ на причините, довели до сключването на всяко едно от осемте допълнителни споразумения:

Допълнително споразумение №1 от 29.12.21 г., по силата на което е уговорен нов график по чл.16, т.4 от процесния договор, било сключено във връзка с постъпило от ищеца заявление за предоговаряне периода за изпълнение на графика поради обективната невъзможност дейностите да бъдат изпълнени в първоначално уговорените за това срокове. Досежно твърдяната обективна невъзможност, същата била установена по безспорен начин от страните по договора. Това било видимо от съдържанието на допълнителното споразумение, където било описано, че между страните е изготвен протокол, удостоверяващ установяването на обстоятелствата, довели до тази обективна невъзможност в първоначално уговорените срокове.

В случая това били нововъзникнали и непредвидими обективни причини, свързани с липсата на работна ръка – пряка последица от обявената в страната епидемиологична обстановка, съпътствана от безпрецедентна за страната здравна и икономическа криза.

С Допълнително споразумение №2 от 12.01.22 г. общото количество дървесина, което ищецът се задължавал да добие и закупи, е увеличено с 52 куб. м. То било сключено във връзка с отправена до ищеца молба от продавача /ответника/ за увеличаване на количеството дървесина, поради извършено от същия допълнително маркиране на дървета, които следвало да бъдат отсечени вследствие възникнала необходимост от направата на нов извозен път в обекта.

Допълнително споразумение №3 от 25.03.22 г., по силата на което е уговорен нов график по чл.16, т.4 от процесния договор, било сключено на основание депозирани от ищеца заявления от 17.02.22 г. и 24.03.22 г., с които уведомили ответника, че е налице забава в изпълнението на дейностите, поради необичайни за региона през това време на годината обилни валежи от сняг през месец февруари и съответно дъжд през месец март, препятстващи възможността за работа в обекта. Тази невъзможност се обуславяла не само от факта, че пътищата били непроходими, но и от разпоредбата на чл.16, т.8, 2 подточки 8.1, 8.2, 8.3, 8.4 от процесния договор, които указвали на изпълнителя (купувача на дървесината) да опазва изградените горски пътища и в този смисъл да не транспортира дървесина при метеорологични условия, които се явявали предпоставка за създаването на дълбоки коловози и изобщо за повреждане на изградените в обекта извозни горски пътища. Предприетите от ищеца действия по уведомяване на ответника досежно възникналата обективна невъзможност за работа в обекта били съгласувани устно с определените от него служители на стопанството, осъществяващи контрол върху работата на терен в гората. С други думи решенията в тази насока не били едностранни, а взети съвместно с представители на ответника. За установяване на тези обстоятелства бил изготвен протокол, в който била обективирана установената по безспорен начин и от двете страни по договора обективна невъзможност дейностите да бъдат изпълнени в уговорените за това срокове. Установеното от страните се съдържало и в и в допълнителното споразумение. В случая отново се касаело за нововъзникнали и непредвидими обективни причини, свързани с влошените метеорологични условия, препятстващи възможността за работа в обекта.

Допълнително споразумение №4 от 08.06.22 г., по силата на което е уговорен нов график за изпълнение на дейностите в обекта (чл.16, т.4 от процесния договор), било сключено на основание подписан от представители на двете страни по договора протокол от 07.06.22 г. От съдържанието на последния ставало ясно, че представителите на „А. **“ ЕООД и ДГС К. са установили по безспорен начин настъпването не просто на обстоятелства, преграждащи възможността за изпълнение на договорните задължения от страна на купувача на дървесината, но в случая били установени нововъзникнали обстоятелства, които били квалифицирани от съответните представители на ответника като форсмажорни. С подписване на Допълнително споразумение №4 от страна на ответника, последният се съгласил с безспорно установеното от представителите на двете страни по договора, обективирано в Протокола от 07.06.22 г.

Правните основания за сключване на Допълнително споразумение №5 от 27.03.23 г. били сходни с тези, посочени в мотивите за сключване на Допълнително споразумение №4, а именно – наличието отново на форсмажорни обстоятелства по смисъла на § 1, т.23 от Наредба за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии - държавна 3 и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти. В случая се касаело за издадени три броя Заповеди (№РД-857 от 02.09.22 г., РД-857-1 от 02.09.22 г. и РД-884 от 12.09.22 г.) на Кмета на Община К., с които било обявено частично бедствено положение на територията на цялата община във връзка с настъпилото наводнение в резултат на проливните валежи от дъжд и Заповеди №3-10-275 от 08.09.22 г. и №3-10-314 от 29.09.22 г. на Директора на ТП „ДГС-К.“, по силата на които били спрени всички дейности по добив на дървесина в насаждения в землищата на с. К. и с. Б., където попадали и насажденията – част от Обект №2117. Извършването на тези дейности било възобновено с издаването на Заповед №3-10-456 от 07.12.22 г. на Директора на ТП „ДГС-К.“, по силата на която били отменени горецитираните две, издадени от същия. Ищецът посочва, че било ноторно известно (и съдебната практика не допускала отклонения от това правило), че за периода на спиране на дейностите поради настъпили форсмажорни обстоятелства, уговорените в договора срокове също спират да текат. Това правило намирало своето задължително приложение и по отношение спирането на работния процес, причините за което били обективирани в Допълнителни споразумения №3 и №4 (описани по-горе), където страните се позовали на безспорно установени от тях настъпили форсмажорни обстоятелства. Оказвало се обаче, че за ответника това правило не важи, предвид факта, че при липсата на каквато и да било правна логика и изобщо опора в закона, представители на ответника дали изрични указания с Протокол от 24.03.22 г. за това срокът на договора да бъде удължен с до 6 месеца, а оставащото като недобито количество дървесина да бъде заплатено в пълен размер от купувача. Очевидно в случая ответникът се позовал на разпоредбата на чл.51, ал.3 от Наредба за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии - държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти (за краткост по-долу Наредбата), но без основание. Ищецът твърди, че в случая категорично не били възникнали задължителните за това предпоставки, а именно – да са изтекли 18 месеца от сключване на договора предвид трикратното спиране на работа в обекта, поради форсмажорни основания.

Изрична и безусловно предпоставка за прилагане на тази разпоредба било наличието на безспорно установен изтекъл период от 18 месена от сключване на договора. Този период по отношение на Договор №37 от 23.08.21 г. обаче 4 съвсем не бил изтекъл към 27.03.23 г., на която дата било сключено Допълнително споразумение №5. Дори да не се броят сроковете, за които по силата на нормативната уредба е била спряна работата в обекта поради настъпили форсмажорни обстоятелства, ясно обективирани в Допълнителни споразумения №3 и №4, и да се вземе предвид единствено последно установеното форсмажорно събитие, явяващо се основание, обективирано в Допълнително споразумение №5 (спиране работата със заповед на Директора на ДГС-К.), считано от 08.09.22 г. и съответно възобновена с издаването на заповед на същия от 07.12.22 г. (т.е. за период от три месеца), простата аритметика показвала, че 18 месечният срок, указан в чл.51, ал.3 от Наредбата не е бил изтекъл на 23.02.23 г., както очевидно бил възприел ответникът, а е щял да изтече на 23.04.23 г . Едва към тази дата можело да възникне за ответника правото да изиска заплащане на цялото оставащо като недобито количество дървесина и съответно за ищеца – задължението да заплати дължимото, а като втора последица щяло да възникне и ограничението договорът да бъде удължен за не повече от 6 календарни месеца. Т.е. към датата на сключване на допълнителното споразумение ответникът нямал правото да изиска от ищцовото дружество изплащане на всичкото останало количество дървесина – хипотеза уредена в чл.51, ал.3 от Наредбата, нито да ограничава удължаването на срока на договор с не повече от 6 месеца.

Допълнително споразумение №6 от 15.05.23 г., по силата на което общото количество дървесина (веднъж вече увеличено с допълнително споразумение №2), което ищецът се задължавал да добие и закупи, било увеличено с още 145 куб. м. Същото било сключено във връзка с отправена молба от страна на продавача за поемане от страна на ищеца на ангажимент да усвои допълнителните кубични метри дървесина – отново поради извършено от същия допълнително маркиране на дървесина вследствие на възникнали природни фактори – ветровал и ветролом, довели до наличието на повредена дървесина (т.е. сключеният между страните договор бил оскъпен за втори път).

С Допълнително споразумение №7 от 29.06.23 г., бил уговорен нов график по чл.16, т.4 от процесния договор, сключено на основание изготвен протокол от представители на двете страни по договора от 27.06.23 г. От съдържанието му било видно, че е налице забава в изпълнението на дейностите поради обилни валежи от дъжд, които сами представителите на 5 ответника квалифицирали отново като форсмажорно обстоятелство по смисъла на § 1, т.23 от Наредба за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии – държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти. В случая обаче отново липсвало удължаване срока на договора за времето, за което било действащо форсмажорното обстоятелство.

Сходни с основанията посочени в Допълнително споразумение №7 били и тези, послужили за сключването на Допълнително споразумение №8 от 29.09.23 г. Дори с още по-голяма тежест стояла тук сочената причина за удължаване срока на договора и промяна в графика за изпълнение на дейностите, а именно – възникнало форсмажорно обстоятелства по смисъла на § 1, т.23 от горната Наредба. В случая в протокола от 27.09.23 г., въз основа на който е сключено допълнителното споразумение, бил цитиран терминът „природно бедствие“, препятстващо всяка обективна възможност за работа в обекта.