Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 238 от 10.10.2023, Районен съд - Казанлък

Съд
Районен съд - Казанлък
Дело
Административно наказателно дело 1260/2022
Вид
Решение № 238
Подписан
10.10.2023
В сила
04.12.2023
Състав
МИХАИЛ ГЕОРГИЕВ МИХАЙЛОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 238 гр. Казанлък, 10.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ при участието на секретаря АТАНАСКА Д. ДЖАГЪЛОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ Административно наказателно дело № 20225510201260 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Обжалвано е наказателно постановление №22-0248-001147 от 18.07.2022г., издадено от началник сектор в ОДМВР-Стара Загора, РУКазанлък.

Недоволен от НП е останал жалбоподателят, който го обжалва в законоустановения срок, с молба да бъде отменено в частта му, касаеща административни обвинения по чл.20, ал.2 и чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, като неправилно и незаконосъобразно.

В с.з. жалбоподателят се представлява.

Въззиваемата страна редовно призована не се представлява.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното:

С наказателно постановление №22-0248-001147 от 18.07.2022г., издадено от началник сектор в ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък на И. Д. И., на основание чл.179,ал.2, предложение 1, чл.175,ал.1,т.5 и чл.185 от ЗДвП, са наложени административно наказание- глоба общо в размер на 270 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, за извършени нарушения на чл.20,ал.2, чл.123,ал.1,т.1 и чл.147,ал.1 от ЗДвП , а именно- за това, че в село Е. по улица „К.Д.“ до номер 18 в посока юг-север е управлявал лек автомобил Фолксваген с рег. номер *****, собственост на А.Л. И.а ЕГН **********, като:

-се е движил с несъобразена скорост с релефа на местността, като на прав път не е могъл да спре пред предвидимо препятствие, като блъснал домашно 1 животно(куче), излязло на платното за движение, водено от стопанина му А.

Ж. П., като реализирал ПТП,

-не е спрял и не е установил последиците от ПТП, като бил установен в 13:30 часа в село Е. на ул.„М.П.“ №6 и

-управлявал МПС, което не е било представено на годишен технически преглед.

Депозираната жалба въззивният съд намира за процесуално допустима, подадена от лице имащо правен интерес и в предвидения от закона срок.

Разгледана по същество същата е изцяло основателна.

Съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство, не бе доказано, по безспорен и категоричен начин, И. Д. И. да е осъществил вменените му с АУАН и с издаденото, въз основа на него, наказателно постановление, нарушения на чл.20,ал.2 и чл.123,ал.1,т.1 от ЗДвП.

Разпоредбата на чл.20,ал.2 от ЗДвП предвижда, че водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

В случая АНО е приел, че жалбоподателя И. е допуснал самостоятелно ПТП вследствие на движение с несъобразена, с релефа на местността, скорост. Нито в съставения АУАН, нито в издаденото НП обаче е посочено каква е максимално допустимата за този участък скорост на движение и с каква скорост се е движил автомобила, управляван от нарушителя.

Същевременно, за преценка съставомерността на деянието, формалната констатация за осъществяване на състава/при дословно възпроизвеждане на текста му/, не е достатъчно, тъй като е необходимо да бъдат изложени ясно фактическите данни относно това какви са били конкретните условия на движение- състоянието и релефа на пътя, с които нарушителя не се е съобразил, избирайки скоростта си на движение, които същия е пренебрегнал и те са повлияли на способността му да спре, за да избегне всяко предвидимо препятствие и създадена опасност за движението. В случая няма посочване на конкретните условия на движение- време, релеф и участък на пътя. Нещо повече- по никакъв начин не е установено от АНО каква е била интензивността на движението на мястото на настъпване на ПТП. Липсва констатация и относно приетата скорост на движение на управляваното от въззивника МПС, за да се направи преценка обоснован ли е формирания от актосъставителя и наказващия орган извод, че тази скорост е била несъобразена с конкретната пътна обстановка. Управлението с несъобразена скорост не е факт, от който се правят съответни изводи, а е предмет на изясняване и доказване. Именно изясняването на този въпрос предпоставя изводите от правна страна, тъй като обратното би означавало и при минимална скорост на движение само защото е възникнало ПТП автоматично да се приема, че скоростта е била несъобразена- т.е. презюмиране на вина, без 2 да е установено безспорно съзнаването на признаците на нарушение. Това е недопустимо, защото настъпването на общественоопасните последици е възможно да е резултат и от причини, изключващи виновно поведение на жалбоподателя като водач на МПС. В случая изобщо няма данни да е изследван въпроса за скоростта от органите на МВР, установили нарушението- не са снемали обяснения от водача и от евентуалните му спътници. При това положение констатацията за несъобразена скорост е абсолютно необоснована. В заключение съдът счита, че непълното описание на нарушението и неизлагането на конкретните обстоятелства, при които то е извършено, освен че нарушават императивните изисквания към съдържанието на акта и постановлението, съгласно нормите на чл.42,т.4 и чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН, са довели и до невъзможност за изясняване на причините за настъпването на ПТП, както и за даване на обоснован отговор на въпросите: извършено ли е административно нарушение и има ли въззивника вина за него?

С АУАН жалбоподателят е бил обвинен и в това, че като участник в ПТП не е изпълнил задължението си да спре, за да установи какви са последиците от произшествието, което деяние действително се субсумира в правната норма на чл.123,ал.1т.1 от ЗДвП. От доказателствата по делото обаче не се установява това нарушение да е извършено, тъй като актосъставителя не е очевидец на ПТП, а от друга страна И. Д. И. е депозирал до АНО писмено възражение, съобразно чл.44,ал.1,пр.2 от ЗАНН, в което е описал действията си и е обяснил, че изобщо не е разбрал да е бил участник в ПТП и се е усъмнил в това едва при констатацията му, че някакви хора надничат през оградата на двора му и диктуват на други лица номера на автомобила му.

Всъщност жалбоподателят е разбрал за това при посещението на полицейски служители в дома му в село Е., общ.К.

Съгласно нормата на чл.123,ал.1,т.1 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието“. Не бяха представени убедителни доказателства в подкрепа на това обвинение от обжалваното наказателно постановление, с изключение на изявлението на актосъставителя в с.з., че поддържа съставения от него акт. От друга страна той не може да удостовери отразеното от него в АУАН, тъй като не е възприел лично изложената от него в акта фактическа обстановка. Последната е опосредена. Само ако актосъставителят е имал лично възприятие за вписаните от него факти и обстоятелства в АУАН, той би могъл да ги удостовери и така да бъде сам гаранция за достоверността им.

Личните си възприятия пред съда споделиха две свидетелки-очевидки на нарушенията- Ф. Г. и А. П.. Втората от тях е водила двете си кучета на разходка, като твърди в с.з., че е спряла в лявото платно на движение, за да постави каишката на едно от животните. Заявява, че приятелката й Ф. Г. е била до нея и едновременно с това:„Приятелката ми къде е била не помня.“.

Свидетелката Г. категорично потвърди в с.з., че се е намирала в дясното платно на движение. Противоречието по отношение на обстоятелствата, касаещи местоположението на двете свидетелки и факта, че А. П. е естествено заинтересована от изхода на делото, като собственик на 3 прегазеното куче, дават основание на съда да не кредитира показанията им.

Същото се отнася и за съпруга на последната- И. П., който освен това не е и очевидец на деянията, вменени на жалбоподателя.

Административното обвинение по чл.147,ал.1 от ЗДвП не се обжалва и въззивния съд не дължи произнасяне по него, още повече, че същото вече е влязло в законна сила.

Съдът намира, че при издаването на НП наказващия орган не се е съобразил с всички събрани и представени доказателства по преписката, включително и с наличието или липсата на доказателства за вината на нарушителя. В хода на делото АНО не ангажира доказателства в подкрепа на установената в АУАН и НП фактическа обстановка. Съгласно разпоредбата на чл.16, ал.2 от НПК, във връзка с чл.84 от ЗАНН, в съдебното производство констатациите в АУАН нямат доказателствена сила. Това е и позицията категорично застъпена от Пленума на Върховния съд в Постановление №10/ 1973 год. В случая съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административно нарушение, като нарушителят не е длъжен да доказва невиновността си, а административно-наказващия орган е този, който следва да събере доказателства за извършването на деянието от нарушителя и вината, т.е. тежестта на доказване на нарушението лежи върху него. Преди да издаде процесното НП обаче АНО не е сторил това и от събраните по делото доказателства не може да се достигне до категоричен извод, че жалбоподателя е извършил вменените му нарушения по чл.20,ал.2 и чл.123,ал.1,т.1 от ЗДвП.

Административно-наказващият орган, върху когото е доказателствената тежест, в конкретният случай не е провел пълно и главно доказване на констатациите, съдържащи се в акта за установяване на административно нарушение, поради което въззивният съд намира, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Поради изложените съображения настоящият съдебен състав счита наказателно постановление №22-0248-001147 от 18.07.2022г., издадено от началник сектор в ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, в частта му, касаеща административните обвинения по чл.20,ал.2 и чл.123,ал.1,т.1 от ЗДвП за недоказано.

Водим от горните мотиви и на основание чл.63,ал.5, във връзка с чл.63,ал.2,т.1 от ЗАНН съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА наказателно постановление №22-0248-001147 от 18.07.2022г., издадено от началник сектор в ОДМВР-Стара Загора, РУКазанлък, с което на И. Д. И. от с.Е., общ.К. ул.„М.П.“№6, с ЕГН **********, са наложени административно наказание- глоба общо в размер на 250(двеста и петдесет) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, за нарушения по чл.20,ал.2 и чл.123,ал.1,т.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от 4 получаване на съобщението, че

Административен съд-Стара Загора. същото е било изготвено, пред

Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________ 5