Решение № 8626 от 13.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8626 гр. София, 13.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВА при участието на секретаря ЕД като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20231110146474 по описа за 2023 година

РЕШЕНИЕ

13.05.2024 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на петнадесети април през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВА при секретар ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 46474/2023 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от ЗАД „БВИГ“ АД срещу СО, в която се сочи, че на 25.04.2023 г. в гр. София, водачът Д. Б. управлявал лек автомобил „Тойота Айго“, рег. № СВ .............. СК, като се движел по бул. „Шипченски проход“ с посока на движение към ул. „К.

Лулчев“ и в района на бул. „Шипченски проход“ № 6 попаднал в необезопасена и несигнализиран дупка. Поддържа, че в следствие на попадането в препятствието по автомобила били нанесени вреди. Навежда доводи, че към момента на произшествието за лек автомобил „Тойота Айго“, рег. № СВ .............. СК е имало валидно сключена застраховка

„Каско“, обективирана в застрахователно полица

№

4704230200008721/09.03.2023 г., която била с период на застрахователно покритие от 29.03.2023 г. до 28.03.2024 г. Излага съображения, че във връзка с ПТП-то била образувана 1 застрахователна преписка (именувана „щета“) № 470423232322247 по която на 02.05.2023 г. било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 180,14 лева. Твърди, че с плащането на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на увредения срещу делинквента, като излага подробни съображения, че именно ответника е имал задължение да поддържа пътната настилка. Поддържа, че с регресна покана от 30.05.2023 г. ответника е поканен да заплати претендираната сума, но и до момента не бил възстановил дължимата сума. Иска ответника да бъде осъден да заплати претендираната сума, както и сторените деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който претенцията се оспорва. Твърди, че не са доказани всички елементи от фактическият състав на регресната претенция, като сочи, че в случая не било доказано наличието на застрахователно правоотношение, което обосновава с представените общи условия от ищеца. Поддържа, че не можело да е установи, че твърдените вреди от ищеца били причинени от процесното ПТП, чийто механизъм също не бил изяснен, като вредите били в следствие на друг инцидент, който бил настъпил при различен механизъм, а освен това размер на вредите бил силно завишен. Навежда доводи за недоказаност на механизма на ПТП-то, съответно, че водачът не бил спазил правилата на ЗДвП. Излага съображения, че липсвало застрахователно правоотношение, което обосновава, като сочи, че липсвало и покрит застрахователен риск. Прави възражение за съпричиняване, което аргументира.

Поддържа, че не е налице бездействие по отношение поддръжката на пътя, тъй като бил сключен договор с „Х“ АД по силата на който дружеството трябвало да извършва ремонт и поддръжка на процесния участък, като именно последното дружество отговаряло при грешки, недостатъци и пропуски при ремонта и поддръжката на пътя. С оглед договорните отношения обосновава правен интерес от привличането на „Х“ АД като трето лице-помага, за което прави искане. Иска отхвърляне на иска. Претендира разноски.

В срока за отговор на исковата молба и с оглед направено искане за привличане на трето лице-помагач „Х“ АД, като е предявен обратен иск. Поддържа, че страните се намирали в облигационни отношения, като ответника по обратния иск има договорно задължение да поддържа и ремонтира участъка, където било настъпило процесното ПТП – въз основа на Договор № СОА19-ДГ-55-382/11.06.2019 г. Навежда доводи, че ако главния иск бъдел уважен, трябвало да се уважи и обратният иск, тъй като се касаело за хипотеза на неточно изпълнение на договора. Излага съображения за това какви са били задълженията на ответника по обратния иск във връзка със сключения договор. Твърди, че съобразно уговореното в договора, ако било причинено ПТП или била възникнала щета в резултат на неизпълнение или некачествено изпълнение на договора, изпълнителят носел пълна имуществена отговорност за причинените вреди. Иска ответника по обратния иск да бъде осъден да заплати сумата от 180,14 лева в случай, че ищеца по обратния иск бъде осъден да заплати същата. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба по обратния иск, като претенцията се оспорва. Твърди, че претенцията била бланкетна, като единствено било посочено от какво се твърдяло, че произтичало облигационното отношение между страните.

Поддържа, че във връзка с изпълнението на договора, съобразно уговореното се правели месечни и постоянни инспекции, като с протокол от 27.04.2023 г. не било констатирано некачествено изпълнение на обекта и същият е бил приет без забележки. С оглед на това инвокира довод, че ищецът е признал и надлежно е приел работата, което обосновава.

Развива съображения, че по договора можело да се ангажира отговорност само за възложената работа, а ищеца по обратния иск не бил ангажирал доказателства в тази насока.

Твърди, че е изправна страна по договора. Иска отхвърляне на предявени иск. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни 2 доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

I. По отношение на предявения главен иск:

СРС, 156-ти състав е осъдителен иск с правно основание чл. 410 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД, във вр. чл. 49 ЗЗД.

В чл. 410 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.

410 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечил деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС. Но когато причинител на вредата е лице, комуто е възложена някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнението. Макар че в правната норма, регламентирана в чл. 410 КЗ, не е предвидена правната възможност заплатилият по имуществено застраховане обезщетение застраховател да встъпи в правата на увредения срещу носещия гаранционна, обезпечителна отговорност възложител на виновното лице за причиняване на вредоносния резултат, в т. 15 от Постановление № 7/1977 г. на Пленума на ВС се приема, че суброгацията на застрахователя включва и правната възможност той да предявява искове за реализиране на отговорността по чл. 47 - 49 ЗЗД, когато са налице основания за нея. Макар и тези тълкувателни разяснения да са дадени при действието на чл. 344, ал. 1 (отм.) ЗЗД, те са приложими и при тълкуването на чл. 410 КЗ, тъй като обективираната от законодателя нормативна воля в тези две разпоредби е една и съща.

Когато правото на собственост върху повредената вещ, от която настъпват вредоносните последици, принадлежи на юридическо лице, то следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или бездействие) на физическите лица, на които е възложило да поддържат в изправност повредената вещ. Когато при ползване на вещта е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС.

Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Правните субекти, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност. Юридическите лица носят обезпечително3 гаранционната отговорност по чл. 49 ЗЗД, дори когато не е установено кой конкретно измежду работниците и служителите на юридическото лице или изпълнителят на работата е причинил вредоносния резултат, като в този смисъл е и задължителната съдебна практика – Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС.

Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП), делинквента да е имал задължение да поддържа пътя на който е настъпило ПТП-то.

Представен е Протокол за ПТП № 1834593., като се установява, че на 25.04.2023 г., лек автомобил „Тойота Айго“, рег. № СВ .............. СК се движи по ул. „Шипченски проход“, с посока ул. „К. Лулчев“, където преминава през необозначена дупка на пътното платно.

Протоколът за ПТП по своята правна природа представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ГПК, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства за датата, мястото, механизма на увреждането и причинените вреди на автомобилите. В този смисъл е и преобладаващата (незадължителна) практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК – напр. Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о., ТК , в което се приема, че „Протоколът за Пътно-транспортно произшествие, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК (чл. 143 ГПК (отм.). Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ... В случая не е оспорена автентичността на Акта за ПТП или удостоверителната компетентност на актосъставителя, или реда по който е съставен актът, в който случай свидетелските показания на актосъставителя хипотетично биха имали значение. Въпреки че изявлението, че той го е съставил, но не си спомня обстоятелствата, е лишено от доказателствена стойност и в тази хипотеза… Поради обстоятелството, че в откритото производство по чл. 154, ал. 3 предл. 1 ГПК (отм.) материалната доказателствена стойност на Протокола за ПТП не е оборена, тя ще бъде зачетена и съдът ще следва да приеме, че фактите са се осъществили така, както е отразено в протокола.”; Решение № 73 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 423/2011 г., I т. о., ТК, в което се приема, че „Първият поставен въпрос е решен в противоречие със задължителна практика на ВКС. С Р № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на I т. о. е прието, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ. Разбира се, може да бъде оспорена автентичността на акта за ПТП или удостоверителната компетентност на актосъставителя или реда по който е съставен акта, в който случай свидетелски показания са допустими.” и Решение № 85 от 28.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 768/2008 г., II т. о., ТК.

Разпечатката съдържа 33 от 90 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/24600c98-a190-40a0-9b19-2ddcccdab881