Решение № 5927 от 24.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5927 гр. София, 24.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Денислав Д. Ненов при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20261100504858 по описа за 2026 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №4858/2026 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „АМИГО ФИНАНС“ ЕООД (с предишна фирма „Мого България“ ЕООД ), ЕИК 204009205 от гр.

Белоградчик, ул. „Алеко Константинов“ №5 срещу решение №226 от 07.01.2026 г на СРС , 52 състав по гр.дело №25230/2021 г по описа на СРС , с което са отхвърлени исковете на въззивника с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.342, ал.2 ТЗ, чл.92 ЗЗД , чл.345 ал.2 ТЗ и чл.86 ЗЗД за признаване за установено , че Г. Я. Я. дължи следните суми : сумата от 121,01 лева, представляваща незаплатена главница за (шеста, седма, осма и част от девета) лизингови вноски за периода от 15.10.2018 г. до 14.01.2019 г., ведно със законната лихва от 21.04.2020 г. до окончателното изплащане; сумата от 5,46 лева, представляваща мораторна неустойка за периода от 15.10.2018 г. до 14.01.2019 г., ведно със законната лихва от 21.04.2020 г. до окончателното изплащане сумата от 767,07 лева, представляваща договорна неустойка за прекратяване на договора, ведно със законната лихва от датата на заявлението 21.04.2020 г. до окончателното изплащане; сумата от 55,61 лева, представляваща разходи за заплатени данъчни задължения, ведно със законната лихва от 21.04.2020 г. до окончателното изплащане ;

1 сумата от 280,18 лева, представляваща разходи за заплатени застрахователни премии, ведно със законната лихва от 21.04.2020 г. до окончателното изплащане ; сумата от 765,09 лева, представляваща лихва по лизинговите вноски, с падежи от 15.10.2018 г. до 14.01.2019 г ; за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 22.06.2020 г. по чл.410 ГПК, по ч.гр.дело № 15995/2020 г. по описа на СРС, 52 състав.

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Представените от него писмени доказателства не са оспорени за истинност по реда на чл.193 ГПК , а изключването им като доказателства е „прекомерна процесуална санкция“ . Въззивникът е поискал продължаване на срока за представяне на оригинали на доказателствата . С писмените доказателства исковете са доказани по основание и размер.

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба. СРС законосъобразно е приложил чл.183 ал.1 изр.2 ГПК и е изключил като доказателства представените заверени копия от документи . Ищецът не е поискал своевременно продължаване на срока за представяне на оригиналите , нито е поискал възстановяване на срока . До 01.10.2024 г са изтекли почти два месеца и половина , но оригиналите не са представени . И към въззивната жалба оригиналите не са представени . В отговора на исковата молба има пълно оспорване на иска и на представените писмени доказателства .

Въззивната жалба е допустима. Решението е връчено на въззивника на 06.02.2026 г и е обжалвано в срок на 20.02.2026 г / по ел.поща/ .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

От фактическа страна по делото е установено следното :

Ищецът твърди , че между него и ответника е сключен Договор за финансов лизинг № AG0002247/20.04.2018 г. със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив, че е предал лек автомобил „Mercedes-benz“, с рег.№ ****, както и че същия е ползван от лизингополучателя до 14.01.2019 г. По делото обаче не са ангажирани доказателства за това през процесния период между страните да е налице валидно облигационно правоотношение по Договор за финансов лизинг № AG0002247/20.04.2018 г., по следните причини .

С определение от 12.06.2024 г., постановено в първо съдебно заседание СРС е задължил 2 ищеца да представи на основание чл.183, ал. 1 ГПК оригиналите на посочените като приложения към исковата молба документи , включително въпросния договор и приложенията към него . Ищецът е предупреден от СРС за последиците ако не представи документите в оригинал – че същите ще бъдат изключени като доказателства по чл.183, ал.1, изр. второ ГПК.

Препис от определението от 12.06.2014 г. е връчено на процесуалния представител на ищеца (Т.И.-администратор база данни) на 01.07.2024 г. В указания от съда едноседмичен срок, така и след изтичането му (до приключване на съдебното дирене), ищецът не е представил в оригинал въпросните документи.

С молба вх.№ 308073 от 01.10.2024 г ищецът е поискал продължаване на срока за представяне на посочените документи.

В съдебно заседание на 02.10.2024 г пред СРС не се е явил представител на ищеца и не се представят оригинали на документите.

С определение в о.с.з на 02.10.2024 г представените към исковата молба заверени копия от Договор за финансов лизинг №AG0002247/20.04.2018 г. със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив; Погасителен план за лизингови вноски; Приемопредавателен протокол; Пълномощно за застраховане и съгласие за условията за застраховане на лизинговия архив; Декларация на лизингополучателя по чл. 4, ал. 7 и по чл.

6, ал. 5, т.3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари към Договор за финансов лизинг №AG0002247/20.04.2018 г., Приемо-предавателен протокол от 04.2018 г.; Общи условия към договора за финансов лизинг; Приложение №1 Декларация за съгласие за обработване на лични данни; Декларация съгласие за съответствие с чл. 4, ал. 1, т. 2 от Закона за защита на личните данни; Стандартен европейски формуляр за потребителски кредити; Тарифа към общите условия приложили към договори за финансов лизинг, сключвани от „Мобо България“ ЕООД; Вносна бележка с уникален рег.№ BORD05423642/20.04.2018 г., Уведомление за прекратяване на договор за лизинг № АГ0003247/10.01.2019 г.; Приемопредавателен протокол от 14.01.2018 г.; Табличен вид за платени от лизингодателя данъчни задължения и вносна бележка от 05.07.2019 г. за платен данък МПС 2019 г., за процесното лизингово МПС, са изключени от СРС като доказателства по делото по чл.183 изр. 2 ГПК.

Според СРС указаният от него едноседмичен срок за изпълнение на дадените с определение от 12.06.2024 г. указания за представяне на оригинали на писмените доказателства е изтекъл на 08.07.2024 г. Молбата вх.№ 308073/01.10.2024 г за предоставяне на допълнителен срок ищецът е подал след изтичане на указания срок, т.е. около три месеца след това. И до приключване на съдебното дирене (02.10.2024 г.), ищецът не е изпълнил дадените от съда указания за представяне оригиналите на приложените към исковата молба документи.

Според СРС ищецът не е проявил процесуална активност и не е изпълнил своето процесуално задължение по чл. 183 ГПК в дадения от съда срок, поради което не е доказано 3 ответникът да е бил страна по договорни отношения ищеца. От останалите доказателства по делото също не се установява правнорелевантният факт през процесния период ответникът да е бил обвързан от договор за лизинг. Исковете са останали недоказани .

Решението на СРС е правилно , като мотивите му се споделят и от настоящия съд , при следните уточнения и мотиви по доводите във въззивната жалба .

Не отговаря на истината твърдението на въззивника , че представените от него писмени доказателства не са били оспорени . Особеният представител на ответника е направил искане по чл.183 ГПК за представяне на оригинали на документите , респ.оспорил е истинността на същите и е заявил евентуално искане за съдебно-почеркова експертиза .

Разпоредбата на чл.183 ГПК е императивна . Копията /преписи/ от документи поначало нямат доказателствена сила , а такава биха имали само съответните оригинали или заверените преписи , но след представяне и на оригинала за констатация . По тази причина чл.183 изр.2 ГПК предвижда изключване на преписа като доказателство ако не се представи оригинала . Въпросната „процесуална санкция“ не е прекомерна , а цели да се изключат като доказателства преписи , които може да не са били подписани от съответното лице , да са фалшифицирани , да са унищожени след плащане от длъжника и пр. Отделно преписите без представен оригинал нямат никаква доказателствена стойност . Преписите – без представен оригинал - не са надлежен обект и на евентуална съдебно-почеркова експертиза. След като същите бъдат изключени като доказателства е безцелно да се изследва и тяхната истинност .

Въззивникът не е поискал своевременно продължаване на срока за представяне на оригиналите. Според чл.63 ал.1 ГПК молбата за продължаване на срока трябва да се подаде преди изтичане на първоначалния срок. Не е заявено и искане за възстановяване на срока поради особени непредвидени обстоятелства /чл.64 ал.2 ГПК/, нито се твърдят такива обстоятелства .

Изглежда , че става въпрос за лошо водене на делото , тъй като СРС е връчил указанията си на ищеца 01.07.2024 г , а ищецът е направил искане за продължаване на срока с молба месеци по-късно – с молба само един ден преди о.с.з пред СРС – на 01.10.2024 г . Подобни грешки на ищеца при водене на делото не могат да бъдат поправени с доказателствени искания до въззивната инстанция , още повече , че и към въззивната жалба въззивникът не представя съответните доказателства .

Налага се изводът , че въззивната жалба е неоснователна , а решението на СРС трябва да бъде потвърдено .

На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК – поради наличие на материален интерес под 20 000 лева по търговско дело – настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

Водим от горното , СЪДЪТ

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА решение №226 от 07.01.2026 г на СРС , 52 състав по гр.дело №25230/2021 г по описа на СРС .

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5