Решение № 306 от 12.12.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 306 гр. Варна, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Асен Вл. Попов

Членове:

Яна Панева

Стоян К. Попов при участието на секретаря Катя К. Апостолова в присъствието на прокурора Г. Н. М. като разгледа докладваното от Стоян К. Попов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233100600856 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

С Присъда № 68 от 17.03.2023 г. по НОХД № 4536 / 2021 г., НО, 36 състав на Варненски районен съд е признал подс. Л. Д. М.: роден на *** в гр.

Варна, живущ в ***, настоящ адрес ***, българин, български гражданин, с висше, неженен, , работи, неосъждан, ЕГН ********** за НЕВИНОВЕН в това, че на 28.10.2020 год. в град Варна, при управление на моторно превозно средство – товарен автомобил „Рено Маскот“ с рег. № ***, да е нарушил правилата за движение: чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства .“ , чл. 20, ал.2 ЗДвП: „Водачите на пътните превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ и чл.25, ал.1 от ЗДвП: Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, 1 преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение“, и по непредпазливост да е причинил средна телесна повреда на А. Н. Ж., изразяваща се в счупване на дясната лъчева кост без разместване, което е обусловило трайно затруднение в движенията на десния горен крайник за период около 1,5-2 месеца, като деянието да е извършено на пешеходна пътека – престъпление по чл. 343, ал.3, предл. последно, б. „а“, предл. второ, вр. чл. 343, ал.1, б. „б“, предл. второ, вр. чл. 342, ал.1 от НК и го е ОПРАВДАВАЛ.

Срещу цитираната присъда е депозиран протест от ВРП с искане за отмяна на съдебния акт и осъждане на подсъдимия по повдигнато му обвинение. В допълнение към въззивния протест са отправени упреци към дейността на съда по събиране и проверка на доказателствата, както и на аналитичната му дейност по тях. Сочи се, че фактическата обстановка е превратно приета, при изяснена по категоричен начин, което на свой ред е довело до неправилните правни изводи на първия съд по отношение вината на подс. М..

В съдебно заседание пред настоящия въззивен съд, представителят на ВОП счита, че атакувания съдебен акт страда от цитираните в протеста пороци, намира го незаконосъобразен, респ. пледира за отмяна на постановената присъда и ангажиране наказателната отговорност на подсъдимия.

Защитата на подс. М., в лицето на адв. В. изразява несъгласие с наведените в протеста аргументи за ревизия на съдебния акт. Намира, че първия съд правилно е установил приетата от него фактическа обстановка и след задълбочен анализ на наличните доказателства е стигна до извода за липса на виновно поведение у подсъдимия. Пледира за потвърждаване на присъдата.

Подс. М. в своя лична защита, поддържа изразеното становище от неговия защитник. При упражняване правото си на последна дума, моли проверяваната присъда бъде потвърдена.

Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и при цялостна проверка на обжалваната присъда на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, намира за установено следното:

В рамките на първоинстанционното производство, при съответния процесуален ред е събран обем доказателствен материал за обективно, всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка по делото.

При извършения собствен анализ на доказателствената съвкупност, ВОС приема от фактическа страна следното:

Подсъдимият Л. Д. М. бил правоспособен водач и притежавал СУМПС № 283005027 валидно до 22.06.2021 г., издадено от ОДМВР гр. Варна.

Същият бил неосъждан, включително за престъпления против транспорта. За пръв път, подсъдимият бил придобил правоспособност да управлява МПС категория „В" на 11.03.2005 г., като от тогава бил извършвал нарушения на ЗДвП, за които му били съставяни актове, фишове, наказателни постановления и ЗППАМ, подробно описани в приложената по делото справка за нарушител.

На 28.10.2020 г., около 18.15ч. подсъдимият Л. М., управлявал т.а. „Рено 2

2 Маскот“ с peг. № ***, в гр. Варна по бул. „Сливница“, в посока кръстовището с ул. „А. Сахаров“. Непосредствено преди кръстовището на булеварда и ул. „А. Сахаров“ той спрял на червен сигнал на светофара, като автомобилът му бил първи в колоната в крайната дясна пътна лента на бул.

„Сливница“, указваща възможност за продължаване на движението в права посока или със завой на дясно. След като светнал зелен сигнал на светофара подс. М. потеглил от място, предприемайки меневра - десен завой в кръстовището, за да продължи движението си по ул. „А. Сахаров“. В това време, от дясната му страна се движел св. А. Ж., който карал велосипед по пътна маркировка „М9“ – „велосипедна пътека“, като на пътното платно пред автомобила, управляван от М. имало пътни маркировки М 8.2 - „Пешеходна пътека“ и М 9 -„Велосипедна пътека“, които съвпадали. В момента, в който за водача на товарния автомобил светнал зелен разрешителен сигнал за движение за пешеходците и велосипедистите, движението също било разрешено и за тях светел зелен сигнал на светофарната уредба, като съобразно законоустановените правила правещият завой надясно водач следвало да ги пропусне да преминат в случай, че са били навлезли на пътното платно. Именно поради това, преди преминаването си през пътна маркировка М 8.2 - „Пешеходна пътека“ и М 9 -„Велосипедна пътека“ подсъдимият М. спрял, за да пропусне неустановени по делото пешеходци (вероятно от женски пол на видима възраст около 60-65-70 години), след което отново привел автомобила в движение. В този момент между автомобила, управляван от подсъдимия и велосипеда, управляван от св. Ж. настъпило съприкосновение - в областта на задната дясна гума на велосипеда и в областта на предната броня на автомобила, като съприкосновението настъпило на пътното платно на кръстовището между бул. „Сливница" и ул.

„Акад. А. Сахаров“ на пътна маркировка „М 8.2“ - „Пешеходна пътека" и в зоната на пътна маркировка „М 9“ - „велосипедна пътека". От съприкосновението по товарния автомобил и велосипеда не настъпили деформации. Вследствие на съприкосновението, велосипедистът паднал на платното пред автомобила. Подсъдимият незабавно спрял автомобила на място и оказал помощ на св. Ж.. Двамата заедно изчакали пристигането на полицейски служители от Сектор „Пътна полиция“ ОД МВР - Варна, които заедно с двамата участници в произшествието отишли в Спешен център на МБАЛ „Св. Анна“ - Варна за оказване на медицинска помощ на пострадалия велосипедист.

На място в Спешния център била направена снимка на дясната ръка на св. Ж., като било преценено, че по същата няма счупвания, поради което и не бил изпратен екип от разследващи полицаи, които да извършат процесуалноследствени действия. Впоследствие, тъй като болката не отшумявала и ръката се подула, св. Ж. отново посетил болнично заведение, като вече било установено травматично увреждане на дясната му ръка.

От експертното заключение на изготвените по делото съдебно медицински експертизи, които са еднозначни, е видно, че в следствие на настъпилото произшествие, св. А. Ж. е получил травматични увреждания, а именно: счупване на дясната лъчева кост без разместване, което е обусловило 3 трайно затруднение в движенията на десния горен крайник за период около 1,5-2 месеца. В съдебно заседание вещото лице проф.д-р Радойнова е категорична, че още при първата снимка на ръката на св. Ж., направена в Спешния център на 28.10.2020г. счупването е било налично, но за да се установи с категоричност е било необходимо по[1]сериозно вглеждане, като на втората снимка от 30.10. също е било вече ясно и категорично различимо.

Досежно механизма на настъпване на травмата – същата е настъпила в резултат на удар с или върху твърд, тъп предмет – в разглеждания случай – пътното платно, тъй като след съприкосновението между велосипеда и товарния автомобил св.Ж. е паднал на дясно на платното, като е подпрял дясната си китка и в резултат на това са се получили фрактурни ивици в дисталния радиус (лъчевата кост), макар и без разместване. От морфологията на счупването се установява, че кинетичната енергия при удара не е била голяма.

В експертното заключение на вещото лице по назначената и изготвена в хода на проведеното досъдебно производство САТЕ е посочено, че съприкосновението между т.а. „Рено Маскот“ с peг. № *** и велосипедиста е настъпил на кръстовището между бул. „Сливница“ и ул. „Акад. А. Сахаров“ на пътна маркировка „М8.2" - „Пешеходна пътека" и в зоната на пътна маркировка „М9" - „велосипедна пътека“. Вещото лице е приело, че скоростта на движение на процесния автомобил е била 7,2 км. в час, а скоростта на велосипедиста е била 4,4 км в час, като въз основа на показанията на велосипедиста приема, че същият се е движил зад пешеходците с ниска скорост, като водача на автомобила е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП (доколкото не е имало пречки за видимостта му), като същият е трябвало изчака преминаването на велосипедиста пред него преди да потегли, докато велосипедиста не имал възможност да предотврати произшествието, тъй като е нямал възможност да възприеме автомобила като опасност – или защото същият е бил спрял и е изчаквал пешеходците или все още не е бил достигнал до пътната маркировка. Посочва също, че видно от изготвения и приложен по делото снимков материал не са установени никакви увреждания по нито едно от двете превозни средства, като с оглед спецификите на същите и характера и интензитета на настъпилото съприкосновение е възможно произшествието да настъпи и без да са налице увреждания по превозните средства.

В хода на проведеното съдебно следствие съдът е назначил тройна САТЕ видно от заключението на която скоростта на движение на процесния автомобил е била 6,23 км. в час, а скоростта на велосипедиста е била 4,9 км в час, като вещите лица с оглед наличния по делото доказателствен материал, а именно в основната си част показанията на св. Ж. и обясненията на подс. М., са приели, че товарният автомобил „Рено Маскот“ преди да бъде приведен в движение, след пропускане на пешеходците, е бил на нивото на началото на пътната маркировка на пешеходната пътека, спрямо ширината на платното за движение. Приемат също, че съприкосновението е настъпило непосредствено след потеглянето от място на автомобила, в който момент велосипедиста (съобразно неговите показания) се е намирал в район отстояващ на 4 приблизително от около 1,75 метра от дясната граница на платното за движение и на приблизително от около 1,5 метра от началното на пешеходната пътека спрямо посоката на движение на товарния автомобил и е бил изминал разстояние от около 0,31 метра. Посоченото се извежда въз основа на показанията на велосипедиста, в които същият съобщава, че се е спрял пред пешеходната пътека и е изчаквал да светне зелен сигнал, като след подаването му е предприел пресичането на пътното платно върху велосипеда и на около половин един метър разстояние от пешеходците. На свой ред посочват, че за водача на товарния автомобил не е имало пречки от техническо естество, които да са влияели на видимостта му, като излагат, че опасността реално възниква от момента на навлизане на велосипедиста, за който момент по делото има единствено показанията на същия, доколкото в обясненията си подсъдимият в нито един момент не съобщава да е възприел къде се е намирал той към момента, в който е привел товарния автомобил в движение. В заключението на допусната допълнителна САТЕ вещите лица Терзиев, Иванов и Боева посочват, че дизайна и конструкцията на съвременните велосипеди, към които се числи и процесният Shock Blaze (със скоростен механизъм) позволяват движение на двуколесно превозно средство със скорост от 4,9 км/ч. Допустимо е реализирането на процесното ПТП в случай, че велосипедистът не е спирал, за да изчаква светването на зелен разрешителен сигнал, а през цялото време се е движел по велоалеята и е навлязъл на пътното платно с разстояние между себе си и пешеходците от около 0,5-1 метра. Допустимо е и реализирането на произшествието и при механизма съобщен в показанията на св. Ж., като от автотехническа гледна точка и двата механизма са с еднаква степен на техническа възможност да настъпи разглежданото произшествие.