Определение № 427 от 23.04.2020, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № гр.Плевен, 23.04.2020год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди и двадесетата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЕКАТЕРИНА ПАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

МЕТОДИ ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА ДИМИТРОВА при секретаря …………………………………………. и в присъствието на прокурора ……………………………….. като разгледа докладваното от …………… член-съдията Здравков .............. в.ч.гр. дело № 322 по описа за 2020год. и на основание данните по делото и Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ал.1, т.2 във вр. с чл.413 ал.2 и чл.410 ГПК.

С Разпореждане № 285/04.03.2020г. по ч.гр.д. № 222/2020г. на РС гр.Ч. б., на осн. чл.410 ГПК съдът е отхвърлил ЧАСТИЧНО заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК със заявител „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.*** № ***, бл.***, вх.*** против Ц. Р. Х. с ЕГН **********, адрес: *** в частта относно претендираната сумата от 600.24 лева /шестстотин лева и двадесет и четири стотинки/ - възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги и за сумата от 30 /тридесет/ лева - такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането за периода от 13.03.2019г. до 31. 07.2019г., като основаващи се на нищожни клаузи, сключени с потребител в Договор за потребителски кредит №***., като неоснователно.

На основание чл.415 ал.1, т.3 ГПК указал на заявителя, че може да предяви осъдителен иск относно вземането си, за което има отказ за издаване на Заповед по чл.410 ГПК, в едномесечен срок от получаване на разпореждането, като довнесе дължимата д.т.

Срещу разпореждането е постъпила частна жалба от заявителя с твърдения, че заповедният съд не разполага с правомощия за валидността на сделката, от която заявителят черпи права. Излага, че разпореждането е неправилно в обжалваната Част, защото съгласно т.14 от

ДР на ЗЗП услуга е "всяка материална или интелектуална дейност, която се извършва по независим начин, предназначена е за друго лице и не е с основен предмет прехвърляне на владение на вещ". От това извежда извод, че споразумението за предоставяне на допълнителни услуги представлява действителна услуга в смисъл на дейности, които ще се извършат по повод на Договора за кредит в полза на друго лице - кредитополучателя.

Навежда доводи, че в пар.1 от ДР на ЗПК е посочено, че в ГПР не са включени разходите за допълнителни услуги, свързани с Договора за кредит и Дружеството като кредитор не създава задължение на потребителя при сключване на Договора за кредит да сключи и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Това е възможност за клиента. Излага съображения, че в обхвата на общите разходи по кредита, които следва да се отчитат при формиране на ГПР, попадат разходи за допълнителни услуги, но само в случаите, когато получаването им е задължително условие за сключване на Договора. Твърди, че разходите за потребителя за допълнителните услуги не са част от общите разходи по кредита и не следва да се отчитат при формирането на ГПР. Възнаграждението за тези услуги се дължи отделно и независимо от цената на самия кредит, затова и не противоречи на чл.19 ал.4 от ЗПК. Позовава се на Решение № 309126/09.01.2018г. на СРС и Решение № 6308/01.11.2018г., постановено по адм. д. № 5771/2018г. на Адм. съд - София.

Навежда доводи, че процесното Споразумение за пакет допълнителни услуги не попада в никоя от хипотезите на чл.148 ЗЗП, с който са определени кои клаузи биха поставили потребителя в неравноправно положение спрямо кредитора. Допълнително твърди, че следва да се отчита, че длъжникът е ползвал закупените допълнителни услуги, защото е получил приоритетно разглеждане на искането си за отпускане на потребителски кредит.

По отношение на таксите за извънсъдебно събиране на вземането също смята, че не представляват такси по усвояване и управление на кредита. Те се начисляват съгласно постигнато между страните съгласие, че когато клиентът не изпълнява задълженията си по Договора, изпадне в забава с плащанията, се дължат, тъй като за кредитора се е наложило да извърши допълнителни действия, с които да стимулира клиента да изпълни (текстови съобщения, телефонни разговори, писма и др.). Тези действия се извършват след като сумата по Договора вече е усвоена и не са такива по управление на кредита. Начислените по този начин такси не поставят клиента в неравностойно положение, а единствено целят да покрият разходите, които кредиторът е сторил, поради недобросъвестното поведение на длъжника.

По изложените съображения моли да се отмени разпореждането в обжалваната част и уважи заявлението изцяло, както и да им присъди разноски за настоящата инстанция.

ПлОС приема, че жалбоподателят е уведомен за атакуваното разпореждане на 11.03.2020г. – л.27 от делото на ЧРС, а жалбата е подадена на 17.03.2020г. - т.е. спазен е предвиденият едноседмичен срок.

Подадена е от легитимирано да обжалва лице, срещу обжалваем акт, при които предпоставки, съдът приема, че жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество.

Съобразявайки представените по ч. гр. д. № 222/2020г. по описа на РС гр.Ч. бряг писмени доказателства и становището на жалбоподателя, съдът намира, че жалбата е неоснователна.

На 02.03.2020г. пред ЧРС е подадено заявление, по което е образувано ч. гр. д. № 222/2020 г. по описа на съда. Заявителят "***"ЕООД е предявило вземане срещу Ц.Р.Х. в общ размер от 1 243,37лв., от който - главница 500лв., договорно възнаграждение 97,86лв., дължимо за периода от 26.02.2019 г. до 31.07.2019г., възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги – 600,24лв., такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30лв., дължими за периода 13.03.2019г. - 31.07.2019г., лихва за забава в размер на 15,27лв. за периода от 27.02.2019г. (дата на изпадане в забава) до 31.07.2019г., законна лихва за забава от подаване на заявлението до изплащане на вземането.

Като основание е посочено неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит с № ***.

Посочено е, че преди да сключи кредита на длъжника е била предоставена цялата информация, изисквана от ЗПК за параметрите на договора, както и Общите условия към него, които са подписани от длъжника. Допълнително е получил и разяснения, които са му дали възможност да прецени доколко предлаганите продукти съответстват на възможностите и финансовото му състояние.

След одобрение, на

***. е сключен Договор за потребителски кредит с № ***, подписан при Общи условия, които са неразделна част от него. При сключване на Договора клиентът е декларирал с подписа си, че е запознат със съдържанието им, приема ги, няма забележки и се задължава да ги спазва. По силата на Договора "***"ЕООД се задължава да изпълнява точно и в срок задължението си като превежда по посочения от длъжника начин заемната сума. От своя страна длъжникът поема задължението да върне договорената като общо задължение сума, посочена в т. VІ от Договора за срок от 24 месеца, с месечна вноска по погасителен план от 55,92 лв. и падежна дата всяко 26-то число от месеца. Съгласно Общите условия длъжникът дължи договорно възнаграждение за изтегления кредит, предварително определено в Договора. Задължението възниква към деня на отпускане на кредита, разсрочва се във времето и се погасява в рамките на погасителния план. Неизплатеното договорно възнаграждение е в размер на 97,86лв., дължимо за периода от 26.02.2019г. до 31.07.2019г.

Посочено е, че страните са сключили и Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, за което длъжникът дължи възнаграждение, което става изискуемо с подписването му. Съгласяват се възнаграждението да бъде разсрочено за срока на договора на равни месечни вноски. Неизплатеното възнаграждение за допълнителния пакет е в размер на 600,24лв.

Ц.Р.Х. не е изпълнил задължението си и след като е направил 0 вноски е изпаднал в забава.

Във връзка със забавеното изпълнение съгласно Договора и погасителния план към него кредиторът е направил разходи за извънсъдебно събиране на вземането, определение с Тарифа за таксите на "***"ЕООД. Поради това на 31.07.2019г.

(датата на обявяване на предсрочна изискуемост) са начислени суми за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30лв.

За периода на изпадане на длъжника в забава - 27.02.2019г. до 31.07.2019г., се дължи мораторна лихва в размер на 15,27лв.

Тъй като кредитът е обявен за предсрочно изискуем поради неизпълнение на задълженията на длъжника, счита, че за Дружеството е налице материален интерес да потърси падежиралите вноски по кредита.

Отправено е искане за присъждане и на разноски – 25лв. -държавна такса и 150лв. - разходи за юрисконсултско възнаграждение.

Съгласно чл.411 ал.2, т.2 от ГПК заповедният съд следва служебно да извърши проверка и дали искането не противоречи на Закона и добрите нрави, а съгласно т.3 и дали не се основава на неравноправна клауза или е налице обоснована вероятност за това.

Установява се, че в заявлението е налице ясна и точна индивидуализация на претенцията по отношение на главницата и търсените лихви и такси. Посочено е основанието на вземането, срока на Договора, ясно е от какво е формирана претенцията за главница. Уточнени са и начинът и периодът на вземанията за лихви и как са формирани. Основанието на претенциите се откриват и в представените към заявлението Договор, приложения и ОУ към него.

В проверката по отношение противоречие със Закона и добрите нрави и наличие на неравноправни клаузи, за която съдът е служебно задължен съгласно чл.411 ал.2, т.2 и т.3 от ГПК ПлОС приема, че претенциите за възнаграждение за закупен "Допълнителен пакет от услуги" и разходи за извънсъдебно събиране на задължението, не отговарят на въведените законови критерии.

Приложимите норми са тези на Закона за защита на потребителите, с оглед характеристиката на длъжника на "потребител", нормите на Закон за потребителския кредит - при установените елементи на заемното правоотношение, и съответно на ЗЗД, като общи и субсидиарно приложими норми.

Защитата на потребителя е изградена на принципа за създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит и насърчаване на негово отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на такива (чл.2 от ЗПК).

При съобразяване на горните критерии ПлОС намира, че клаузата за дължима такса за Допълнителен пакет услуги е нищожна. От описаните възможности, за които се предоставят услуги става ясно, че са предвидени изцяло за дейност, свързана с усвояване и управление на кредита, а съгласно чл.10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът не може да въвежда и изисква заплащане на подобни такси. Нещо повече - касае се за възможности, които представляват типични и характерни договорни права – да се измени падежната дата, да се реорганизира правоотношението, да се адаптира към променените условия и т.н., които по съществото си произтичат от наличието на договорно правоотношение между равноправни субекти, каквито в случая следва да са предоставилият кредит и получилият такъв.

Ясно е, че допълнителната услуга е предоставена във връзка и единствено и само заради сключения Договор, предвидена е по повод усвояването и управлението на кредита и не попада в категорията на такси и комисионни, съгл. чл.10а ал.1 от ЗПК. Съобразени общо като стойност с останалите договорни ангажименти, категорично надхвърлят лимита, въведен с чл.19 ал.4 от ЗПК, което е допълнителен аргумент за определяне на тази клауза за неравноправна - видно е, че се търси в размер по-голям от главницата – 600,24лв.

(при главница от 500лв.), което води до съществено и неоправдано обременяване на потребителя.

По отношение на таксата за извънсъдебно събиране на задължението в размер на 30лв. разходите са посочени общо и не е ясно за какво са и дали реално такива са правени. За да се търси възстановяване на разход следва да е обосновано реалното му извършване.

Твърдения в този смисъл заявителят не е изложил. При тази неопределеност на задължението за възстановяване на разходи се налага извода, че не е ясно и претендирането му в този вид отново противоречи на посочените по-горе принципи на добросъвестност и равнопоставеност на страните в договорното правоотношение.