Акт от 07.02.2019, Административен съд - Велико Търново

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 46 гр. Велико Търново, 07.02.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Велико Търново – пети състав, в съдебно заседание на дванадесет и девети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Мария Данаилова при участието на секретаря С. М.изслуша докладваното от съдия Данаилова адм. д. № 912 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 268 от ДОПК.

Образувано е по жалба на Г.Т.Ц. *** против Решение на № 244/10.12.2018г. на зам. директор на ТД на НАП В. Търново, с което е оставена без уважение жалбата му против Разпореждане за присъединяване с № С180004-105-0353897/14.11.2018г. на публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Велико Търново.

С протокол за избор на съдия докладчик от 21.12.2018. за такъв е определена съдия Д.К.. След отвод на същата е определен настоящия съдия докладчик.

Жалбоподателят оспорва решението като неправилно и незаконосъобразно. В тази връзка посочва, че винаги носи със себе си документите си за самоличност и при съставянето и връчването му на НП № 758/10.07.2018г. на Началник сектор ОП РУ Велико Търново при ОД на МВР Велико Търново срещу него е извършено престъпление. В тази връзка неоснователно с Разпореждане за присъединяване изх. №

С180004-105-0353897/14.11.2018г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, сумата по него в размер на 50лв. за наложена му глоба, е присъединена по изпълнително дело № **********/2008г. Описват се факти и обстоятелства, които по никакъв начин не са свързани с изпълнителното производство. С първоначалната и допълнителни писмени становища прави искане за присъждане на 20 000лв. неимуществени вреди, произтичащи от опропастено време, уронване на престижа, здравето и нервната му система.

Впоследствие увеличава размера на иска си на 50 000лв., които предявява срещу ОД на МВР Велико Търново, Прокуратурата и НАП Велико Търново. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания акт. В съдебно заседание жалбоподателят поддържа депозираната жалба и искове по изложените в тях фактически твърдения и правни доводи.

Ответникът по жалбата – зам. директор на ТД на НАП

В. Търново, чрез процесуалния си представител ***Д., в открито заседание оспорва подадената жалба като неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалвания акт по мотивите, изложени в него. Претендира присъждане на разноски в размер на 300 лв., за което представя списък.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:

В

ТД на НАП В. Търново е образувано за събиране на установени и изискуеми публични задължения Изпълнително дело № **********/2008г. срещу Г.Т.Ц..

На

14.11.2018г. е издадено Разпореждане за присъединяване № С180004-105-0353897/14.11.2018г., издадено от публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Велико Търново, с което е присъединено вземане по наказателно постановление НП № 758/10.07.2018г. на ОД на МВР Велико Търново.

С

Наказателно постановление НП № 758/10.07.2018г. на ОД на МВР Велико Търново /л.

17 от делото/ на е Г.Т.Ц. от гр.

В. Търново, на основание чл. 80, т. 5 от ЗМБЛД, е наложено административно наказание глоба в размер на 50лв. за това, че на 15.06.2018г. около 14:10часа при извършена полицейска проверка, не се е легитимирал с валиден документ, който да установи самоличността му към момента на извършването й.

НП връчено по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН на 25.08.2018г. и върху него е отбелязано, че това е станало по реда чл. 58, ал. 2 от ЗАНН.

Разпореждане за присъединяване № С180004-105-0353897/14.11.2018г., издадено от публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП В. Търново е връчено на жалбоподателя на 27.11.2018 г. Жалба срещу него е подадена до Директора на ТД на НАП Велико Търново на 29.11.2018 г. с искане за неговата отмяна.

Решение по жалба срещу действия на публичен изпълнител № 244/10.12.2018 г. на зам. директора на ТД на НАП гр.Велико Търново е връчено на жалбоподателя на 13.12.2018 г., видно от приложеното по делото известие за доставяне (л. 6).

Жалбата до АСВТ е подадена чрез органа, чийто акт се оспорва, с вх. № 32854/14.12.2018 година.

В хода на съдебното следствие от ответната по спора страна е представена административната преписка по издаване на оспореното решение.

При така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице и в срока по чл. 268, ал. 1 от ДОПК, поради което се явява допустима.

Преди да разгледа спора по същество съдът следва да се произнесе по направеното искане за поправка на протокола от 29.01.2019г. - производството по реда на чл. 151, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по тъжа от 04.02.2019 г., подадено от Ц., за поправка на протокола от проведеното на 29.01.2019 г. съдебно заседание. В искането се използва вулгарен език на вражда и омраза срещу съда и прокуратурата на всички нива, както и на конкретни органи от държавното управление. Единственото конкретно оплакване, което може да бъде разчетено, е неизвършването на звукозапис на съдебното заседание.

С разпореждане от 04.02.2019г. искането е оставено без движение, като е изпратено и връчено на 06.02.2019г. на Г. Ц. съобщение с указание да посочи конкретни основания за исканото от него допълване и поправяне на протокола.

В предоставеният му срок Г. Ц. е депозирал тъжба вх. № 741/06.02.2019г., в която отново използвайки език на вражда и омраза не сочи никакви конкретни обстоятелства за исканото от него изменение и допълнение.

Заявява, че е образувал 80 съдебни производства и 400 незабавни. На 07.02.2019г. е депозирана тъжба-допълнение, в която се излагат съображения, че делото не е изяснено от фактическа страна, но не се правят други доказателствени искания, извън тези, по които съдът се е произнесъл. Поддържа се направеното с първоначалната молба искане за присъждане на 20 000лв. неимуществени вреди, като се увеличава сумата на 50 000лв. и се разпределят по следния начин: от ОД на МВР Велико Търново – 20 000лв.; от Прокуратурата – 20 000лв. от НАП – 10 000лв.

Като взе предвид изложеното в тъжбите, настоящият състав на административен съд приема следното:

Искането за поправка и допълване на протокола е направено в срока по чл. 151, ал. 1 ГПК, но въпреки това следва да бъде оставено без разглеждане, без да се провежда процедурата по чл. 151, ал. 4 ГПК.

Съображенията, с които молителят обосновава искането си, не са изведени от съдържанието на протокола относно предмета на спора (производството е по реда на чл. 268 от ДОПК против действия на публичен изпълнител), а са такива за неуважение към съда, които не се отразяват на смисъла на направеното от страните изявления. Същите са свързани с преповтаряне на исканията за отвод и спиране на делото, по които съдът се е произнесъл и не са налице основания за пререшаването им. Ето защо за молителя не е налице правен интерес от поправка на протокола и в тази част. В този смисъл Определение № 2648 от 28.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12514/2017 г., 7-членен с-в.

Съгласно чл.

152 ГПК във връзка с чл. 144 АПК протоколът от заседанието е доказателство за извършените в съдебното заседание съдопроизводствени действия. Което означава, че в протокола се вписват под диктовката на председателя на съдебния състав тези процесуални действия на съда и страните, които имат значение за решаване на спорния въпрос и постановяване на крайния съдебен акт. Единственият аргумент за непровеждане на звукозапис е неоснователен. Съгласно чл. 150, ал. 3 от ГПК, субсидиарно приложим по силата на чл. 144 от АПК, при техническа възможност се прави звукозапис на заседанието. Такава техническа възможност не е осигурена в Административен съд Велико Търново и звукозапис не се е извършван и не се извършва не само по процесното адм. дело № 912/2019г., но по нито едно административно дело разглеждано в Административен съд Велико Търново, което може да бъде проверено.

Предвидената в чл. 151 ГПК процедура за поправка и допълване на протокола цели отстраняването на допуснати в протокола грешки, които се свеждат до неточно отразяване на извършените в съдебното заседание процесуални действия. Тази процедура обаче не би могла да бъде използвана за извършване на процесуални действия от страна на участниците в производството. В този смисъл Определение № 7743 от 9.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3263/2014 г., 5-членен с-в. И с последната си тъжба Г. Ц. не сочи какви доказателствени искания, извън тези по които съдът се е произнесъл, е направил, а не са отразени в протокола. Предвид неотстраняване на констатираните нередовности в предоставеният му срок, искането за поправка на протокола се явява процесуално недопустимо и съдът не дължи разглеждането му в открито съдебно заседание.

Налице е и друго самостоятелно основание за недопустимост на искането за поправка на протокола. Процесуалния кодекс (ГПК) предписва съдът да следи за добросъвестното упражняване на процесуалните права.

В този смисъл е разпоредбата и на чл. 4, ал. 3 от АПК. Когато от искането може да се направи извод за недобросъвестност, то е нередовно по смисъла на чл. 150, ал. 1, т. 6 от АПК и недопустимо по смисъла на чл. 158, ал. 3 от АПК. Съдът намира, че в случая следва да приложат процедурните правила за работата на Европейския съд по правата на човека. Според чл. 35, §3, б. "а" от Европейската конвенцията за правата на човека, жалбата е недопустима, ако с нея се преследват недобросъвестни цели и когато е написана на оскърбителен, заплашителен, провокативен език, надхвърлящ легитимната форма на изразяване пред съд. Злоупотреба с право е и използването на език на вражда и омраза срещу съда и неговите решения в сезиращите го процесуални документи. Използването на такъв език е несъвместимо с търсената от страните и дължима от съда защита, поради което нарушава принципа на добросъвестност по чл. 3 от ГПК и чл. 4, ал. 3 от АПК. По изложените съображения искането за поправка на протокола следва да се остави без разглеждане и на това допълнително основание.

Разгледана по същество жалбата против Решение на № 244/10.12.2018г. на зам. директор на ТД на НАП В. Търново е неоснователна по следните мотиви:

Оспореното решение е издадено от оправомощен за това орган по смисъла на чл. 266, ал. 1 от ДОПК – зам. директор на ТД на НАП Велико Търново, в пределите на неговата компетентност. Същият е валидно оправомощен със заповед № ЗЧУ-ОПР 36/07.11.2017г. на изпълнителния директор на НАП /л. 30 от делото/.

Решението е съставено в предвидената от законодателя писмена форма и в рамките на установения в чл. 267, ал. 2 от ДОПК 14-дневен срок, при спазване на административнопроизводствените правила.

В случая е налице образувано изпълнително дело № **********/2008г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново.

Съгласно чл. 217, ал. 1 от ДОПК в производството по събиране на публични вземания могат да се присъединяват публични взискатели, както и кредитори, чието вземане е обезпечено с ипотека, залог или особен залог. Съгласно чл. 217, ал. 2 от ДОПК присъединяването се допуска с разпореждане на публичния изпълнител до изготвянето на разпределението на събраните суми, като публичните взискатели се присъединяват с писмено заявление до публичния изпълнител, към което прилагат изпълнителното основание.

В случая е било налице правно основание, даващо право на публичния взискател да извърши присъединяването на публичното задължение по НП към вече образуваното изпълнително дело срещу същия длъжник. Публичния изпълнителен е установил наличието на годен изпълнителен титул – влязло в сила НП. Съгласно чл. 58, ал.

2 от ЗАНН, когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. В случая ненамирането на Г.Ц. на адрес *** е удостоверено с докладна записка на л. 18 от делото. Видно от същата при двукратно посещение на адреса от мл. полицейски инспектор в група „ТП“ при РУ В. Търново – М.Н.и ПИ Д.Р.на 23.07.2018г. и 24.07.2018г., Ц. не е бил установен. При проведен разговор с живущите във входа са посочили, че не са го виждали от около две седмици.

Разпечатката съдържа 52 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/245ef090-986b-4346-918c-ed89f71ef989