Решение № 64 от 19.01.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Перник, 19.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Симона Пл. Кирилова при участието на секретаря АДРИАНА В. КОЧАРКОВА като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело № 20231720104753 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба на Л. И. С. срещу „Топлофикация-Перник“ АД.

Ищецът твърди, че ответното дружество се е снабдило срещу него, с изпълнителен лист, издаден въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение и постановено съдебно решение, за принудително събиране вземанията по който е образувано изп.д. № 995/2017 г. по описа на ЧСИ С.Б.. Твърди се, че действия по изпълнение не са били предприемани своевременно (последното от които – на 10.12.2017 г. ), поради което изпълнителното дело е прекратено по силата на закона, а погасителната давност за вземанията е изтекла. Въпреки това след изтичане на давността ответникът като взискател незаконосъобразно образувал второ поред висящо изп.д. № 889/2023 г., което обуславя и правния му интерес от съдебна защита.

При изложените твърдения се иска признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на „Топлофикация-Перник“ АД не съществува изискуемо вземане спрямо ищеца за следните суми: 1849,02 лева – главница, представляваща стойност на неплатена топлинна енергия за топлоснабден имот за периода от 01.02.2012 г. до 30.04.2014 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 05.03.2015 г. до окончателното и изплащане, сумата от 298,56 лева – законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.04.2012 г. до 18.02.2015 г., за които суми е издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1181/2015 г. по описа на РС Перник, и влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 2880/2015 г., и е образувано изпълнително дело № 889/2023 г. по описа на ЧСИ С.Б.. Претендират се разноски.

Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК, изразява становище за неоснователност на исковете. Твърди се, че в хода на производството пред ЧСИ са били предприемани своевременно валидни действия, годни да прекъснат давността за вземането, поради което изпълняемо право в полза на взискателя съществува. Моли претенциите да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими 1 доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за оспорване на изпълнението по изп.дело № 889/2023 г. по описа на ЧСИ С.Б.. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника за защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Предмет на този отрицателен установителен иск е оспорване съществуването на изпълняемото право, въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо и водещи до погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя или на отговорността на длъжника. Предметът на производството по чл. 439 ГПК не е съществуването или несъществуването на вземането, а съществуването или несъществуването на правото на принудително изпълнение, въпреки евентуалните прекъсвания и спирания на давността. С нарочно уредения от закона иск се парира изпълнителната сила на съдебното изпълнително основание (и в крайна сметка се стига до прекратяване на изпълнителния процес), което обосновава и правния интерес от депозиране на настоящите искове.

Между страните не са спорни обстоятелствата относно образуването на изп.д. № 995/2017 г. и 889/2023 г. по описа на ЧСИ С.Б. по изпълнителен лист от 09.03.2016 г., издаден в полза на ответното дружество срещу ищеца въз основа влязла в сила заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1181/2015 г. на ПРС, след влизане в сила на съдебно Решение № 74/28.01.2016 г. по гр.д. № 2880/2015 г. на РС-Перник. Същите се установяват и от представените доказателства – изпълнителен титул и копия от изпълнителни дела.

Видно от копието на изп.д. № 889/2023 г., същото е образувано по молба на взискателя от 22.03.2023 г., въз осноба на изпълнителния титул от 09.03.2016 г. съдържаща искания за предприемане на конкретни изпълнителни способи.

Наличието на изпълнителен титул и висящо изпълнително дело, образувано срещу ищеца по искане на ответника за събиране на процесните вземания, свидетелства за правния интерес от предявяване на отрицателните установителни искове. В настоящия случай ищецът оспорва вземанията, като се позовава на нов факт – погасителна давност, изтекла след издаване на процесния изпълнителен лист.

За приложимия давностен срок съдът следи служебно при направено позоваване на изтекла давност. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. С влизане в сила на съдебното Решение № 74/28.01.2016 г. по гр.д. № 2880/2015 г. на РС-Перник е започнала да тече нова погасителна давност за вземането и на основание чл. 117, ал. 2 ГПК тя е петгодишна.

Н а 04.08.2017 г. „Топлофикация-Перник“ АД е депозирала молба за образуване на изпълнително производство, въз основа на цитирания изпълнителен титул, като въз основа на същите е образувано изп.д. № 995/2017 г. по описа на ЧСИ С.Б., видно от представеното копие на същот о/л. 48 и сл./. Молбата съдържа искане за предприемане на конкретни изпълнителни способи – запор върху банкови сметки и пенсия на длъжника, поради което и с оглед разясненията на ТР № 2/2013 г. със същата е прекъсната давността за вземането. В изпълнение на възложените правомощия съдебният изпълнител е разпоредил налагането на запори върху банкови сметки – наложени, видно от уведомителните писма, постъпили по изпълнителното дело от третите задължени лица – банкови институции /л. 56-58/.

На 27.07.2018 г., както и на 10.12.2019 г. взискателят е депозирал молби за налагане на запори върху банкови сметки, трудово възнаграждение, пенсия /л. 63, л. 67-68/, с което е поддържал висящността на процеса и давността е съответно прекъсвана. След молбата от 10.12.2019 г. съдебният изпълнител е извършвал справки, като няма данни да е предприемал изпълнителни действия, нито други такива да са поискани. Липсват данни съдебният изпълнител да е указвал на взискателя служебно за необходимостта от внасяне на изискуемите авансови такси съгласно т. 8 ТТРЗЧСИ за налагане на запор – дадени са такива единствено за внасяне на такси по т. 31 ТТРЗЧСИ, като в случая единствената причина за неприлагане на поисканите изпълнителни способи е липсата на установено от ЧСИ имущество на длъжника след извършените имуществени справки.

Тъй като ответникът не е доказал, че в продължение на две години след 10.12.2019 г. е поискал извършването на изпълнителни действия, съдът приема, че към 20.12.2021 г.

2 производството се явява прекратено по право при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като новата давност за вземанията е започнала да тече от 10.12.2019 г. – последното валидно поискано изпълнително действия, съгласно разясненията на ТР № 2/2013 г.

С постановление от 28.02.2023 г. – отразено и върху гърба на изпълнителния лист, ЧСИ С.Б. е констатирал, че са налице предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и е изпратил съобщения за прекратяване на изпълнителното дело в тази хипотеза, респ. вдигане на наложените запори. Отбелязването на ЧСИ дали и кога делото е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, е ирелевантно, тъй като при бездействие на кредитора в период от две години производството се прекратява поради т. нар. „перемпция“. Прекратителното основание в тази хипотеза настъпва ex lege (ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС), без да е необходим допълнителен юридически факт. Постановлението на съдебния изпълнител единствено констатира осъществяването на предвидените в закона материални предпоставки – в продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия.

В последствие взискателят е депозирал молба за връщане на изпълнителния лист и въз основа на същия по молба от 22.03.2023 г. е било образувано и оспореното изпълнително дело № 889/2023 г. В същата е инкорпорирано искане за предприемане на конкретни изпълнителни способи и такива са предприети на 03.04.2023 г. – налагане на запор върху пенсия.

Както бе посочено, давността за вземанията по арг. чл. 117, ал. 2 ГПК е петгодишна.

В настоящия случай молбата за образуване на новото изпълнително дело от 22.03.2023 г. съдържа искания за прилагане на конкретни изпълнителни способи. Същата е депозирана в период, по-кратък от 5 години, като се вземе предвид датата на последното действие, прекъснало давността за вземането, съгласно разясненията на ТР № 2/2013 г. – искането за налагане на запор върху вземания от 10.12.2019 г., поради което давността за вземането е надлежно прекъсната с молбата за образуване на новото изп.д. от 22.03.2023 г.

За прекъсването на давността е от значение единствено на коя дата е било предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет на принудително изпълнение, е погасено по давност. В процесния случай между отделните поискани и предприети изпълнителни действия не са изтекли повече от пет години и към датата на депозиране на исковата молба, респ. към момента на изтичане на срока за отговор, давностният срок не е изтекъл, поради което отрицателният установителен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Дори да се приеме, че давността е била надлежно прекъсната и тече от последната молба на взискателя за налагане на запори – от 27.07.2018 г., таксите по която са внесени /л.

64/, в този случаи перемцията би настъпила на 28.07.2020 г., а давността би изтекла на 28.07.2023 г., т.е. отново след депозирането на молбата от 22.03.2023 г. за образуване на изп.д. № 889/2023 г., поради което крайният извод на съда не би бил различен, което отново би обусловило отхвърляне на иска като неоснователен.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК на ищцовата страна следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 200 лв. юрисконсултско възнаграждение, съгласно списък.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Л. И. С., ЕГН ********** срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК 113012360, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че в полза на „Топлофикация Перник“ АД не съществува изпълняемо право (право на принудително изпълнение) спрямо Л. И. С. за сумата в размер 3 н а 1849,02 лева – главница, представляваща стойност на неплатена топлинна енергия за топлоснабден имот за периода от 01.02.2012 г. до 30.04.2014 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 05.03.2015 г. до окончателното и изплащане, сумата от 298,56 лева – законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.04.2012 г. до 18.02.2015 г., за които суми е издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1181/2015 г. по описа на РС Перник, и влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 2880/2015 г., и е образувано изпълнително дело № 889/2023 г. по описа на ЧСИ С.Б., поради изтекла погасителна давност.

ОСЪЖДА Л. И. С., ЕГН ********** да заплати на ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК 113012360 на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК сумата от 200,00 лева – разноски пред Районен съд Перник.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

4