Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 9 от 12.01.2022, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно търговско дело 345/2021
Вид
Решение № 9
Подписан
12.01.2022
В сила
20.10.2023
Състав
ЯНКО ЯНЕВ, ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА, Димитринка Гайнова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Велико Търново, 11.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно търговско дело № 20214001000345 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо от ГПК - въззивно обжалване.

С Решение № 260029/17.06.2021 год., постановено по т. д. № 19/2020 г. по описа на Окръжен съд – Габрово е осъдено на основание чл. 79 във вр. с чл. 200 от ЗЗД, А. Т. К.., ЕГН ********** от гр. Севлиево, ******** да заплати на „Вита“ ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК 107548018, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ***, сумата от 38 000 лв., представляваща незаплатена част от продажна цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот, осъществена с нот. акт № 59/24.06.2014 г., т. IV, рег.

№ 7736, д. № 464/24.06.2014 г. на нотариус № 543, вписан в СВ с вх. рег. № 2232/24.06.2014 г., акт № 140, т. 6, д. № 761/2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от предявяване на иска - 26.06.2019 г. и до окончателното й изплащане. Със същото решение е осъден А. Т. К.., ЕГН ********** от гр. Севлиево, ******** да заплати на „Вита“ ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК 107548018, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул.

„Ангел Кънчев" № 8, сумата от 17 361.31 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 24.12.2014 г. до 24.06.2019 г., на основание чл. 86 от ЗЗД. Осъден е А. Т. К.., ЕГН ********** от гр. Севлиево, ******** да заплати на по сметка на Габровския окръжен съд сумата от 2 214.45 лв., представляващи държавна такса за настоящото производство на 1 основание чл. 77 от ГПК, както и сумата от 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от А. Т. К.., ЕГН ********** от гр.

Севлиево, ********, чрез адв. С.Б. от АК – Габрово против Решение № 260029/17.06.2021 год., постановено по т. д. № 19/2020 г. по описа на Окръжен съд – Габрово.

В същата се прави оплакване, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Излага се, че първоинстанционният съд е нарушил грубо материалния и процесуалния закон (чл. 236, ал. 2 от ГПК), като в мотивите не е направена конкретна преценка на доказателствата, с оглед на което неправилно били интерпретирани и релевантните и установени по спора факти, което довело до неправилен извод за основателността на претенцията. По делото били представени писмени доказателства, неоспорени от ответника, от които било видно, че задължението на ответника към ищеца било заплатено в хода на производството.

Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт и да се постанови друг, с който да бъде отхвърлен предявеният иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от „Вита“ ЕООД (н.), ЕИК 107548018, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул. „Ангел Кънчев“ № 8.

Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по търговско дело № 19/2020 г. по описа на Окръжен съд – Габрово е образувано въз основа на предявени от „Вита“ ЕООД (н.), гр. Плевен против А. Т. К.. от гр.

Севлиево, искове за сумата от 38 000 лв. остатъка от цената по покупко-продажбата, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и сумата от 17 361.31 лв. представляваща лихва за забава от 24.12.2014 г. до датата на предявяване на иска.

В исковата молба се излага, че с Решение № 91/18.06.2015 г., постановено по т. д. № 23/2015 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, „Вита“ ЕООД било обявено в несъстоятелност, като В.П. бил назначен за временен синдик на ищцовото дружество, а с Определение № 573/16.07.2015 г., постановено по т. д. № 23/2015 г. по описа на Окръжен съд – Плевен същият бил назначен за постоянен синдик. Твърди се, че по силата на нотариален акт № 59, том ІV, рег. № 7736, д. № 464/24.06.2014 г. на Нотариус П. Д. с рег. № 513 на НК и район на действие Севлиевски районен съд, „Вита“ ЕООД прехвърлило на А. Т.

К.. (ответникът) собственият си недвижим имот - 223/569 ид. части от ПИ с идентификатор *** по КК и КР на гр. Севлиево, с административен адрес на имота гр.

Севлиево, ***, заедно със самостоятелни обекти в построената в имота сграда магазин с идентификатор ***, със застроена площ 35.50 кв.м. и магазин с 2 идентификатор № ***. със застроена площ 87.00 кв.м., общо за сумата от 81 500 лв., от които 9 000 лв. била платена в брой от купувача в деня на сделката, а останалите 72 500 лв. следвало да се изплати от купувача на продавача в шестмесечен срок от сключване на сделката. След изтичане на този срок - 24.12.2014 г., а и до предявяване на иска купувачът не бил изплатил част от дължимата продажна цена или неплатената сума е в размер на 38 000 лв.

Прави се искане да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 38 000 лв., представляваща неизплатена продажна цена по договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 24.06.2014 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и сумата от 17 361.31 лв., представляваща лихва за забава от датата, на която задължението е станало изискуемо - 24.12.2014 г. до датата на предявяване на иска.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от А.

Т. К.., ЕГН ********** от гр. Севлиево, ********, чрез адв. Н.Г. от АК – Габрово, в който ответникът е оспорил предявените искове като неоснователни. Не се оспорва обстоятелството, че не платил исковата сума, но заявява, че той не е изплатил сумата от 38 000 лв., представляваща остатък от цената по договора за покупко-продажба, тъй като ищецът не му е предал владението върху идеалните части от недвижимия имот и самостоятелния обект в сграда за търговска дейност - магазин с кадастрален № ***. Поради това счита, че е налице неизпълнение от страна на ищецапродавач по сделката, което му дава основание да не изпълни задължението си да доплати покупната цена. Прави възражение за неизпълнен договор по см. на чл. 90 от ЗЗД. Счита и претенцията за лихви за неоснователна, тъй като продавача е в забава на основното си задължение за предаване владението върху веща. Заявява, че ако съдът счете иска за основателен, то моли да бъде присъдено едновременно изпълнение на двете насрещни претенции - от една страна предаване владението и заплащане на цената от друга.

Постъпила е допълнителна искова молба в срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК от „Вита“ ЕООД (н.), гр. Плевен. В същата се поддържа изложеното в исковата молба и се оспорват твърденията на ответника, изложени в отговора на исковата молба.

В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на допълнителната искова молба.

Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:

С Решение № 91/18.06.2015 г., постановено по т. д. № 23/2015 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, е обявена неплатежоспособността на „Вита“ ЕООД, гр. Плевен, определена е начална дата на неплатежоспособността, открито е производство по несъстоятелност, назначен е временен синдик – ВЛ. Т. П., наложен е запор и възбрана върху имуществото на длъжника, обявено е в несъстоятелност „Вита“ ЕООД, гр. Плевен и е прекратена дейността му.

С Определение № 573/16.07.2015 г., постановено по т. д. № 23/2015 г. по описа на Окръжен съд – Плевен за постоянен синдик в производството по несъстоятелност на 3 дружеството длъжник е бил назначен ВЛ. Т. П..

На 24.06.2014 г. между ищцовото дружество „Вита“ ЕООД (продавач) и А. Т. К..

(купувач) е сключен договор за покупко-продажба, с нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 59, том ІV, рег. № 7736, д. № 464/24.06.2014 г. на Нотариус П. Д. с рег. № 513 на НК и район на действие Районен съд – Севлиево за следните недвижими имоти, собственост на ищцовото дружество, а именно: 223/569 ид. части от ПИ с идентификатор *** по КК и КР на гр. Севлиево, с административен адрес на имота: гр. Севлиево, ***, заедно с построените в този имот – самостоятелен обект в сграда - магазин с идентификатор ***, със застроена площ 35.50 кв.м. и самостоятелен обект в сграда - магазин с идентификатор № ***. със застроена площ 87.00 кв.м., общо за сумата от 81 500 лв., от която сума в размер на 9 000 лв. била платена в брой от купувача в деня на сделката, а останалата сума в размер на 72 500 лв. следвало да се изплати от купувача в срок от 6-месеца от датата на подписване на договора.

Уговорено е продавачът да освободи имотите и да предаде владението на същите на купувача в деня на подписване на договора.

Видно от Покана за плащане Изх. № НС-16/18.01.2016 г. ответникът е поканен да заплати към 18.01.2016 г. сумата от 47 500 лв., която е останала незаплатена по договора за покупко-продажба, ведно със законната лихва от 25.12.2014 г. до датата на плащането.

С Молба от 05.02.2019 г. от ответникът К. до синдика на „Вита“ ЕООД (н) същият е заявил, че остатъка от сумата от 38 000 лв. не е заплатена от него, тъй като продавачът не изпълнил задължението си да предаде владението върху идеалните части от недвижимия имот и самостоятелния обект в сграда за търговска дейност - магазин с кадастрален № ***, поради което счита, че е налице неизпълнение от страна на ищецапродавач по сделката и моли на основание чл. 644, ал. 3 от ТЗ в 15-дневен срок синдикът да отговори дали запазва действието на договора.

По делото са представени Банкова референция от 16.10.2020 г. на „Юробанк България“ АД; Операционна бележка за плащане от 13.11.2020 г. на „Банка ДСК“ ЕАД към „Юробанк България“ АД за сумата от 4 050 лв. - плащане по предварителен договор за покупко-продажба на имот; Операционна бележка за плащане от 13.11.2020 г. на „Банка ДСК“ ЕАД към ЧСИ – И. И. по изп. д. № 542/2013 г. за сумата от 63 500 лв. и преводно нареждане от 13.11.2020 г. за сумата от 4 048.54 лв. – такси по изп. дело № 542/2013 г.

С молба от 11.03.2021 г. от синдикът на „Вита“ ЕООД - в несъстоятелност е заявил, че е запознат с представените от ответника писмени доказателства и не ги оспорва. Заявил е изрично, че така представените писмени доказателства установявали погасяване от ответника на задължения на ищеца „Вита“ ЕООД към „Юробанк България“ АД по изп. д. № 20137350400542 надвишаващи сумата по предявените искове по настоящото дело.

От представеното пред въззивната инстанция Удостоверение Изх. № 8208/6.12.2021 г. на ЧСИ И. И., рег. № 735 на КЧСИ по изп. дело № 542/2013 г. се установява, че А. Т. К..

(ответникът) е заплатил по изп. дело № 542/2013 г. сумата от 63 500 лв. по сметка на ЧСИ, които са преведени на взискателя „Юробанк България“ АД на 18.11.2020 г., съгласно 4

Банкова референция от 16.10.2020 г. на „Юробанк България“ АД, както и сумата от 4 048.54 лв. – такси и разноски по делото. Удостоверено е, че горепосочените суми са заплатени от К. и са относими, както и погасяват задължението му по издадената Банкова референция от 16.10.2020 г. на „Юробанк България“ АД относно имот с идентификатор № ***.

Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт:

Решение № 260029/17.06.2021 год., постановено по т. д. № 19/2020 г. по описа на Окръжен съд – Габрово е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал.

1 и 2 от ГПК.

При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото.

След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към проверка на правилността на същото.